2. Валери Петров е български писател, преводач
и сценарист, обичан от деца и възрастни. Роден е
на 22 април 1920 г. Истинското му име е Валери
Нисим Меворах. Баща му е адвокат, професор
по право и дипломат, а майка му –
италианка,
преподава фенскки език.

3. Валери Петров завършва
италианския лицей, а в
края на Втората световна
война и медицина в
Софийския университет.
Лекарската си професия
практикува кратко време и
В. Петров и Р. Ралин
се отдава изцяло на
литературата.
Участва във втората фаза
на войната като военен
писател.

4. Той е един от основателите
на в. "Стършел", който
ръководи до 1962 г. По
това време е и Аташе по
печата и културата в Рим.
По-късно, завръщайки се в
България, е редактор в
Студия за игрални филми
„Бояна“, редактор на
издателство „Български
писател“ и Народен
представител в Седмото
ВНС (1990-1991).

5. Валери Петров превежда от английски, немски,
руски, италиански и испански, като най-известен
е с преводите си на произведенията на Шекспир.
Академик е от 2003 година, а за детската книга
«Пет приказки» е номиниран за Нобелова награда.

6. Тази книга е за теб,
мило дете,
най-послушното
от всички
дечица.
В нея има пет
приказки,
По една за петте
пръста на твойта
ръчица.
В. Петров

7. Книгата излиза през 1986 год., но приказките в
нея са писани по различно време. Тя носи на
своя автор престижните литературни награди –
“Петко Р. Славейков” (1987 г.) и вписване в
Почетния списък на Международния съвет за
детска литература (1988 г.). Преведена е на
повече от десет езика и се чете с интерес от
много деца по света.

8. Чели ли сте тази
книга, деца? Не?
Хайде, заедно да
прелистим първите
страници на “Бяла
приказка”, за да
разберете какво
забавление
сте пропуснали!

9. Високо в бялата планина имало малка
метеорологическа станция и в нея живеел един
стар метеоролог. Той бил съвсем сам и когато му
оставало свободно време, си съчинявал разни
приказки и стихотворения. Ето и сега, като гледал
през прозорчето тихия сняг, който валял навън,
той си бил намислил нещо и вече го пишел на
машинката си върху опакото на един лист за
метеорологическо съобщение. И това, което си
бил намислил, започвало така:
Над капчука в игли,
сред парцали мъгли,
по заспали ели
сняг вали, сняг вали.
Тук през целия ден
няма никой освен
един малък елен,
просещ хлебец от мен...,

10. Но като стигнал до това място, малко еленче
почукало с рогца по стъклото.
— Това за ме-е-е-не ли е?
Метеорологът вдигнал очи от машинката.
— За те-е-е-бе! — казал той и продължил да пише.
— Ама аз не ти прося хлебец! — казало еленчето
малко обидено.
— Зная! — казал метеорологът. — Само че не ми
пречи, защото не мога да си я донамисля.
— Какво да донамислиш? — попитало еленчето.
— Е как какво? Приказката!
Като чуло „приказка“, еленчето подскокнало от
радост:
— Ама и аз искам да играя в нея!
— Че ти вече играеш.
— Ама и ти тогава!
Метеорологът се усмихнал.
— Не, аз съм голям — казал той. И прибавил: — И тъжен.
— Нищо! — настояло еленчето. — Ще играеш голям и тъжен! А пък
ние ще те развеселим!
— Малко се съмнявам — казал метеорологът. Но все пак прибавил:
— Добре. Бързай надолу, че приказката почва!
— Как почва? — попитало еленчето.
— Ами така. Не виждаш ли? Не чуваш ли?

11. Еленчето се огледало: снегът бил спрял! Ослушало се:
отдолу, иззад елхите, долитали детски гласове!
— Децата от училището са дошли на ски — казал
метеорологът. — Бягай на полянката! Много интересно
ще бъде!
Той излязъл навън, за да очисти своите уреди от снега,
който ги бил затрупал. Отворил сандъчето на единия,
отворил на другия…
— А термометъра няма ли да погледнеш? — запитало го
еленчето. То още не било тръгнало.
— Няма — казал метеорологът.
— Защо?
— Не е твоя работа. Какво разбираш
ти от метеорология!
— Знам аз! — казало еленчето и
заприпкало надолу. (А какво знаело,
после ще разберем.)
И приказката започнала.

12. Скок! Скок! Скок! — еленчето вече стигнало до полянката,
надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от IIIв
клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и
се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се
размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава.
— Стой мирно! — казал й Ванчо.
И раницата се спряла на място.
— Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли?
И раницата закимала, че е разбрала.
— И тогава ще те покажа на всички.
И раницата заподскачала радостно.
А Ванчо се плъзнал надолу със ските и изчезнал зад боровете.
Но едва изчезнал, раницата започнала да се търкаля, да издава
някакви звуци, докато най-сетне се разтворила и от нея
изскочило…
Какво?
Едно коте!
Но какво коте? — пита се.
Ужасно разрошено и ядосано! Истинско чудовище!
Котето се отърсило, извикало подигравателно:
— Сбогом, Ванчо! Много ти здраве!
И тръгнало към гората, пеейки:

15. В приказката “Копче за сън” Валери Петров
показва нежната привързаност между един
дядо и неговото хитро и остроумно внуче
Оги. Вечер хлапето се страхува от тъмнината
и трудно заспива, затова често посяга към
вълшебното “копче за сън” на своята пижама
и го върти все по посока на часовниковата
стрелка, а заедно с дядо си измисля приказка
след приказка.

16. Но Оги си знае своето: — Защото времето ще се върне
— Не искам "Миш, Миш"! Искам назад, ще стане рано и няма да
приказка! можеш да заспиш.
— А "сънливото копче" държиш — Ама аз не искам да спя!
ли го? — То се знае — казва дядо му. —
— Държа го. Ама гушни ме! Та за какво ще бъде приказката?
— Ето! — За рибки! — казва Оги, съвсем
Как сладко са се гушнали наслука.
двамата! Оги стиска копчето на — Добре, за рибки — казва дядо
пижамката си. То е специално — му. — Само че трябва да я
когато го държи, Оги по-лесно измисля. Затвори си очичките.
заспива. — Затворих ги.
— А може ли да го въртя? — пита — Без да ги стискаш.
той. Но какво става? Както всяка
— Може, но малко. вечер, и този път откъм
— Защо? картонената кутия долитат
— За да не се скъса, защо! — музика, звънтене, гласове:
казва дядо му. — И само по играчките на Оги още не искат
часовниковата стрелка. да се укротят. Чувайте ги само
— Какво значи? — не разбира какво говорят в лявото му
Оги. И дядото му показва: ушенце (това, което не е
— Значи, ето така. Насам. затиснато от възглавницата):
— А насам не може ли? — Какво правиш, бе Оги, всички
— Не. тука те чакат:
— Защо?

17. Въртолетът излита и под пара е Само че докато играчките пищят и
влакът! звънтят в кутията, от другия ъгъл на
— Оги, пусни ни в кревата — стаята (онзи, тъмния, за който казахме)
няма да вдигаме шум! иде съвсем друг глас. И чудно е, че той
По е приятна играта, шепне съвсем тихо, но Оги все пак го
щом се играе на ум! чува и то с дясното си ушенце (това,
— Циркът започва! Циркът което е затиснато от възглавницата).
започва! Ето какво му казва тихият глас:
Цирк чуждестрански на — Аз съм съня ти,
българска почва! Купувай аз съм съня ти,
билети, купувай билети —десет но лицето ми ти не познаваш, защото
места не са още заети! колкото пъти, колкото пъти
— Аз съм твоят часовник, макар съм ти идвал на гости, ти спиш във
малко на ужкъм,но си имам леглото.
махало и виж как го клатушкам: Но това е шега,
Тик-так, тик-так, хайде, спи и сега
часовете във мен сред сребърни нишки,
са все за игри, сред танци на мишки,
24 на ден сред чисти въздишки —
не ми стигат дори! на големите даже
— Пожарна! Пожарна! аз пречиствам сърцата,
Пътувам за Варна! а какво да се каже
— Какво че вече нощ е, за съня на децата?
играта няма край! Но докато шепне Сънчо, дядото е
Недей заспива още! намислил приказката си.
Играй!Играй! Играй!

19. В приказката “Меко казано” писателят рисува
грозотата на всяка замислена лъжа или измама
и ни прави съпричастни с неприятностите и
огорченията, които може да причиним с нея
на своите близки и на себе си.

20. Малкият Светльо в желанието си да попълни
своята колекция от индианци лъже, че не е
получил писмото с парите на баба си. В
неспокойния си сън той разбира, че
безжалостният и лош човек няма право на
милост и снизхождение, че без сам да си
сторил добро, не можеш да очакваш добро
от другите.

21. «В лунната стая» е
приказка за съвременното
деветгодишно,
умно и талантливо
момиченце, което живее в
големия град. Дори и по
време ваканцията, когато
светът е пълен с игри и
другите деца играят, Роси
трябва усърдно да свири на
пиано.

22. Тя прави това без желание и чака майка
ѝ да се прибере от работа. Скучно й е и се
чувства самотна. Често, докато няма
никой у тях, тя си измисля различни игри.
Любимото й занимание е да звъни в
Пожарната и да се шегува с дежурния.

23. Един ден обаче нейното пиано оживява.
Изпод капака му се появяват Странният
човек и четири вълшебни лунни лъча. И
започват чудесата.

24. Героинята в приказката “Пук” се казва Лили.
Лято е. Тя е в телефонната кабина на плажа и
слуша приказка. Неочаквано влиза
Набръчканият човек и изведнъж става нещо
невероятно.

25. С богатата си фантазия Лили превръща
телефонната кабина в подводна камера. С нея
тръгва да изучава морското дъно. Очарована
е от приказната красота и разнообразието на
подводния свят. Случват се чудо след чудо,
но най-голямата магия е ласкавата
привързаност между Лили и Хрили.

26. Приказките са обединенеи от темата за
приятелството и не е нужно да ви се
разказва повече, защото по-интересно и по-
забавно е да ги прочетете сами.

27. Петте приказки са превърнати в мюзикъли
и с голям успех се играят пред детска
публика.

29. Валери Петров е сценарист на филмите за
подрастващи: “Йо-хо-хо” и “Рицар без броня”..

30. Свети във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по-добри…
Валери Петров