1. Руско-турската война (1877-1878)

2. Участници във войната Руско-турската война (1877-1878) между Русия и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875-1878 г. Войната е наречена и Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.

3. Начало на войната

4. НАЧАЛО НА ВОЙНАТА В началото на войната руската Дунавска флотилия унищожава османски кораби по течението на р. Дунав и я минира. Създадена е възможност за пресичането ѝ във всяка точка. На 10/22 юни Долнодунавският отряд под командването на генерал-лейтенант Аполон Цимерман форсира р. Дунав между Галац и Браила и заема Северна Добруджа. На 12/24 юни руската артилерия започва да обстрелва Русе и Тутракан, с което засилва увереността на османското командване, че основните руски сили ще преминат р. Дунав в този район .

5. БИТКАТА НА Р. ДУНАВ

6. РАЗДЕЛЕНИЕ НА ОТРЯДИ Руското командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на: Западен отряд (35 000 войника), командир генерал-лейтенат Николай Криденер Русчушки отряд (70 000 войника), командир престолонаследника Александър Александрович

7. Николай Криденер

8. Русчушки отряд

9. ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ Преден отряд (12 000 войника), командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко, включва Българското Опълчение. Чрез бързо придвижване на Предния отряд в Южна България и активни действия на Източния и Западния отряд се цели да се провали османския военен план. Започва настъпателния период на войната. На 25 юни/7 юли части от Предния отряд влизат във Велико Търново, а на 2/14 юли преминават Стара планина през Хаинбоазкия проход. На 7/19 юли е установен контрол над Шипченския проход, имащ значение за връзките между Северна и Южна България .С тези действия пътят за настъпление към Цариград е открит, като генерал-лейтенант Гурко дори превзема Стара Загора.

10. генерал-лейтенант Гурко

11. ШИПКА Епопеята на Шипка осуетява плана на османското командване за прехвърляне на Централната армия в Северна България, съединяването ѝ със Западната армия. С особен героизъм в боевете за Шипченския проход се отличава Шипченският отряд. В състава му е Българското опълчение. Решителна роля за отстояването му изиграва успешното командване на генерал-майор Николай Столетов и подкрепленията от части на Южния отряд (командир генерал- лейтенант Фьодор Радецки). Задържането на прохода е решаващо за изхода на войната .

12. ГЕРОИЗЪМ

13. ОБСАДА НА ПЛЕВЕН Неуспешните атаки за превземане на Плевен блокират настъплението на Руската армия. Към града са насочени поисканите от Румъния подкрепления. След нов неуспешен опит за превземане на града (26 август/7 септември - 1/13 сетптември) на сцената на военните действия пристига извиканият от Русия генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен. Под негово командване се извършват обсадни действия около Плевен.

14. Едуард Тотлебен

15. Плевен превзет Започва дълга борба за изтощаване. Принуден от липсата на продоволствие, на 28 ноември/10 декември Осман паша се опитва да пробие обсадата в района при моста на р. Вит. Претърпява поражение и капитулира с цялата Западна армия. Плевен е превзет.

16. Превземането на Плевен е повратна точка в развитието на на военните действия ...

17. Разгром на Сюлейман паша Действуващата Руска армия, наброяваща 314 000 души, започва настъпление срещу значително отслабените османски сили. В началото на периода решаващо значение има преминаването на Стара планина при много трудни зимни условия. Участват и Българските доброволчески чети. Заети са изгодни подстъпи към проходите в планината Заключителното руско настъпление е осъществено изцяло и довежда до мълниеносен разгром на последната противникова сила в Южна България, групировкта на Сюлейман паша. На 4 / 16 януари е превзет Пловдив, а на 8 / 20 януари руските войски влизат в Одрин

18. ОСМАН ПАША ВРЪЧВА СВОЯТА САБЯ

19. Край на войната В началото на 1878 година Действуващата Руската армия е на 20-на км от Цариград. Победата е пълна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на Великите сили и след претърпените загуби (66 000 убити и 140 000 ранени на 19/31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия.

20. Одринското примирие

21. Санстефански договор На 19 февруари/3 март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество. Територии на Османската империя се поделят между Великите сили.

22. Берлинския конгрес

23. Берлински договор Недоволни от засилването на руското влияние на Балканите, няколко месеца по-късно Великите сили предизвикват преразглеждане на договора на Берлинския конгрес. Сключеният Берлински договор между Великите сили и Османската империя е окончателен.

24. Посрещане на освободителите

25. До днес отдаваме почит на загиналите

26. Мястото на битката в наши дни