2. Участници във войната Руско-турската война (1877-1878) между Русия и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875-1878 г. Войната е наречена и Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.
4. НАЧАЛО НА ВОЙНАТА В началото на войната руската Дунавска флотилия унищожава османски кораби по течението на р. Дунав и я минира. Създадена е възможност за пресичането ѝ във всяка точка. На 10/22 юни Долнодунавският отряд под командването на генерал-лейтенант Аполон Цимерман форсира р. Дунав между Галац и Браила и заема Северна Добруджа. На 12/24 юни руската артилерия започва да обстрелва Русе и Тутракан, с което засилва увереността на османското командване, че основните руски сили ще преминат р. Дунав в този район .
6. РАЗДЕЛЕНИЕ НА ОТРЯДИ Руското командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на: Западен отряд (35 000 войника), командир генерал-лейтенат Николай Криденер Русчушки отряд (70 000 войника), командир престолонаследника Александър Александрович
9. ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ Преден отряд (12 000 войника), командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко, включва Българското Опълчение. Чрез бързо придвижване на Предния отряд в Южна България и активни действия на Източния и Западния отряд се цели да се провали османския военен план. Започва настъпателния период на войната. На 25 юни/7 юли части от Предния отряд влизат във Велико Търново, а на 2/14 юли преминават Стара планина през Хаинбоазкия проход. На 7/19 юли е установен контрол над Шипченския проход, имащ значение за връзките между Северна и Южна България .С тези действия пътят за настъпление към Цариград е открит, като генерал-лейтенант Гурко дори превзема Стара Загора.
11. ШИПКА Епопеята на Шипка осуетява плана на османското командване за прехвърляне на Централната армия в Северна България, съединяването ѝ със Западната армия. С особен героизъм в боевете за Шипченския проход се отличава Шипченският отряд. В състава му е Българското опълчение. Решителна роля за отстояването му изиграва успешното командване на генерал-майор Николай Столетов и подкрепленията от части на Южния отряд (командир генерал- лейтенант Фьодор Радецки). Задържането на прохода е решаващо за изхода на войната .
13. ОБСАДА НА ПЛЕВЕН Неуспешните атаки за превземане на Плевен блокират настъплението на Руската армия. Към града са насочени поисканите от Румъния подкрепления. След нов неуспешен опит за превземане на града (26 август/7 септември - 1/13 сетптември) на сцената на военните действия пристига извиканият от Русия генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен. Под негово командване се извършват обсадни действия около Плевен.
15. Плевен превзет Започва дълга борба за изтощаване. Принуден от липсата на продоволствие, на 28 ноември/10 декември Осман паша се опитва да пробие обсадата в района при моста на р. Вит. Претърпява поражение и капитулира с цялата Западна армия. Плевен е превзет.
17. Разгром на Сюлейман паша Действуващата Руска армия, наброяваща 314 000 души, започва настъпление срещу значително отслабените османски сили. В началото на периода решаващо значение има преминаването на Стара планина при много трудни зимни условия. Участват и Българските доброволчески чети. Заети са изгодни подстъпи към проходите в планината Заключителното руско настъпление е осъществено изцяло и довежда до мълниеносен разгром на последната противникова сила в Южна България, групировкта на Сюлейман паша. На 4 / 16 януари е превзет Пловдив, а на 8 / 20 януари руските войски влизат в Одрин
19. Край на войната В началото на 1878 година Действуващата Руската армия е на 20-на км от Цариград. Победата е пълна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на Великите сили и след претърпените загуби (66 000 убити и 140 000 ранени на 19/31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия.
21. Санстефански договор На 19 февруари/3 март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество. Територии на Османската империя се поделят между Великите сили.
23. Берлински договор Недоволни от засилването на руското влияние на Балканите, няколко месеца по-късно Великите сили предизвикват преразглеждане на договора на Берлинския конгрес. Сключеният Берлински договор между Великите сили и Османската империя е окончателен.