"Network aspects of Wikipedia" Vassia Atanassova 13 Oct 2014 Presentation for the lecture in the "Abstract Networks" collaboration project between the College of Telecommunications and Posts and the Institute of Mathematics and Informatics–BAS.

1. Мрежови аспекти на Уикипедия
д-р Вася Атанасова, ИБФБМИ–БАН

2. Съдържание
` Накратко за уики софтуера и Уикипедия
` Философия на Уикипедия
` Технология на Уикипедия
` Уикипедия в медиен и образователен контекст

3. Уики софтуер
` „Най-простата онлайн база данни,
която въобще би могла да
функционира“ (Ward Cunningham, 1995)
` Всеки потребител на съдържанието на
уикито може да се превърне в негов
Снимка: Matthew Roth, CC-BY-SA
създател (съавтор).
` Нужен е само платформено-независим браузър,
няма нужда от експертни познания по уеб програмиране.
` Съвместно редактиране на документи от много съавтори,
при което се пази историята на всеки документ.
` Всяка редакция се идентифицира уникално и публично.
` Технологията уики има много силен доказателствен характер,
в т.ч. и за доказване на авторски права.

4. Уики като философия
ДА се насърчава
експериментирането
с увереността, че нищо
веднъж създадено, не може
да бъде повредено.
НЕ да се предотвратява
вероятността от вреди,
а да се улеснява
отстраняването на вредите.
НЕ да се създават завършени
и статични информационни
продукти, а да се развиват
проекти, които се намират в
процес на постоянна
промяна.
ДА се създава прозрачна
среда, в която всеки
потребител е и автор
и носи лична отговорност за
действията си.

5. Какво е Уикипедия?
` Преди всичко: Енциклопедия.
` Електронна и онлайн базирана, без ограничения в
обема като традиционните енциклопедии.
` Динамична общност от редактори, които се включват
към проекта и допринасят на доброволчески начала,
без материални стимули, но и без принуда.
` Най-мащабният проект, публикуван под свободен
лиценз. На над 270 световни езика/диалекта.
` Уебсайт №5 по популярност, единственият
некомерсиален сред топ 10+, издържащ се от
дарения.

6. Уикипедия / Другите енциклопедии
` Уикипедия не е хартиена.
` Не е фиксирана във времето, непрекъснато се актуализира.
` Практически неограничена в пространството (обем, тираж).
` Инклузивна, прагът на значимост на темите може да пада.
` Уикипедия е отворена и се създава от и за
потребителите си.
` Незадължително от тесни професионалисти с формално
образование в областта на допринасяне.
` Развива се по-скоро хаотично, отколкото планово.
` И с много люб♥в.

7. Уикипедия като мрежа от знания
Представи си свят, в който
всеки отделен човек на планетата
има свободен достъп
до сбора на цялото човешко познание.
Това е, което правим.
– Джими Уейлс, съосновател на Уикипедия

8. Уикипедия и сродните ѝ проекти
На 287
езикови
версии!

9. Уикипедия като общност
` Уикипедия е хаотична и се развива „отдолу – нагоре“
` Всеки редактор е доброволец и идва с личната си
представа какво е важно/нужно/добре да има в Уикипедия.
` Не съществува наложен „отгоре“ „дневен ред“, с който
редакторите трябва да се задължават или съобразяват.
` Освен ако сами не пожелаят да въведат такъв в рамките
на определена група, в която участието е доброволно.
` Всеки допринася когато, колкото, с каквото и както желае.
` Уикипедия се саморегулира
` Само няколко правила са „издялани на камък“.
` И едно от тях е правилото „Игнорирай всички правила“.
` Правилата имат локални специфики, но служат на общата
цел: създаването на енциклопедично съдържание.

10. Уикипедия като общност
` Защо Уикипедия е добила влияние?
` Свободен лиценз на софтуера и на съдържанието
` Отворена и инклузивна общност („Бъдете смели!“)
` „Аматьор“ вече не е задължително обидна дума ;-)
` Почти анонимно, но глобално сътрудничество
` Проследяване на историята, доказателствен характер
` Синергия на различни нива
Швейк: Един каже едно,
друг – друго. И така
делото преуспява

11. Уикипедия: Количество или качество?
` Енциклопедия „Британика“ срещу Уикипедия (2005)
` В самата Уикипедия има цели „философски школи“,
които си противоречат по този въпрос
` http://meta.wikimedia.org/wiki/Conflicting_Wikipedia
_philosophies
` Качеството на съдържанието е функция на:
` Размера на редакторската общност
` И съотношението на добронамерено към злонамерено редактиращи
` Разбиранията за качество на редакторите
` Наличието на достъпни качествени източници на информация
` Нагласите в обществото към доброволния труд
` Средствата за автоматизиран контрол на съдържанието

12. Уикипедия: Продукт или процес?
` Уикипедия е променлива величина
` Тя е различна на различните езикови версии
` Тя е различна в различните области на познанието
` Тя е различна в различните моменти след създаването си
` Тя е функция на хората, които са
допринасяли и допринасят
` Общността на Уикипедия е
мини-модел на обществото,
в което тя бива развивана
` Уикипедия не е продукт
` Уикипедия е процес 5000 страници = 0.01%
от съдържанието на
Уикипедия (юни 2009)

13. Уикипедия като обществена система
` Уикипедия е меритокрация (от англ. merits, заслуги)
` Относително плоска йерархия на потребителските роли
Анонимни потребители (IP адреси)
z лично желание
Регистрирани потребители
z лично желание + лично одобрение на бюрократ
Патрульори
z лично желание + общностно одобрение (консенсус)
Администратори, Бюрократи
` Инструменти на „властта“
` Права, задължения или привилегии?

14. Уикипедия като среда на взаимодействие
` С елементи на стигмергия...
` Механизъм за индиректна координация между агенти,
основан на принципа, че отпечатъкът, оставен върху околната
следа от един агент, провокира за последващо действие друг
(или същия) агент.
` Последователните действия се надграждат и усилват
` Това води до спонтанната поява на кохерентна, привидно
планирана и систематична дейност, до комплексни и
привидно интелигентни структури:
` без необходимост от планиране
` без контрол
` дори без директна комуникация между агентите.
` ... но и с механизми и на контрол и комуникация

15. Уикипедия като среда на взаимодействие
` Контрол в Уикипедия
` История на редакциите, връщане на „добри“ стари версии
` Последни промени: в реално време
` Списък за наблюдение: в ретроспекция
` Комуникация в Уикипедия
Междуличностна Общностна
Публична • Потребителски беседи
• Беседи към статии
• Уикипедия: Разговори
• Уики блогове (извън У)
Частна • Електронна поща през
интерфейса на У • Пощенски списъци

16. Уикипедия като среда на взаимодействие
` Уикипедия като синергия
` Синергия: Взаимодействие между два и повече агенти/сили,
при което комбинираният ефект от работата им е по-голям от
сбора на техните индивидуални ефекти.
` Взаимодействия между хора и съдържание
` Съдържателни приноси: с текстове, с мултимедия
` Обслужване на съдържанието:
` Коригиране, стилизиране, форматиране, илюстриране
` Удостоверяване на верността, добавяне на източници
` Проследяване развитието на съдържанието
` Фолксономия, хиперсвързаност и организиране на съдържанието
` Ползване на съдържанието отвъд Уикипедия
` Парадигмата “use and reuse”, свободните лицензи Creative Commons

17. Хиперсвързаност на съдържанието
` Свързаността чрез хипервръзки (препратки) е
изключително важна черта на Уикипедия
` Знанието не може да съществува в изолация
` Въвеждането на ново знание изисква наличието
на вече съществуващо (дефинирано) знание
` Принципът Build the Web
` Препратки между статиите в Уикипедия
` Информация накуп / Разпределена информация?
` Underlinking / Overlinking?
` Естетически и психологически съображения

18. Хиперсвързаност на съдържанието
` Къде *не* се слагат препратки?
` Към обикновени, ежедневни думи
` Многократни препратки към една и съща статия
` По-добре: [[Химн на България]] отколкото [[Химн]] на [[България]]
` Къде се слагат препратки?
` Непосредствено където има необходимост да се подобри
разбирането на смисъла
` Термини и понятия използвани за нуждите на дефиницията
` По-общи обекти и по-частни инстанции на обекта
` Свързани теми, поставящи понятието в контекст
` Страшни ли са „червените препратки“?

19. Дефиниция на понятие
Квадрат е
(1) ромб с
(2) перпендикулярни
(3) страни
Правоъгълник е
(1) успоредник с един
(2) прав ъгъл
Квадрат е
(1) правоъгълник с
(2) перпендикулярни
(3) диагонали
Ромб е
(1) успоредник, чиито
(2) диагонали са
(3) ъглополовящи
на (4) ъглите му

20. Йерархия от понятия
абстракция
конкретика
© обем
ª съдържание
ª обем
© съдържание

21. Понятие в контекст

22. Права и обратна навигация
Какво сочи насам? What links here?

23. Права и обратна навигация
` От „Ромб“:
` Равнина, Измерение, Геометрична фигура, Четириъгълник,
Периметър, Успоредник, Успоредност, Диагонал, Квадрат,
Делтоид, Перпендикуляр, Лице, Радиус, Вписана окръжност,
Сечение, Правоъгълник, Евклид, Херон, Пап Александрийски
` Етимология, Дайре

24. Права и обратна навигация
` Към „Ромб“:
` Успоредник, Правоъгълник, Квадрат, Делтоид, Ъглополовяща,
Площ, Правилен многоъгълник, Четириъгълник, Диагонал,
Планиметрия, Изпъкнал многоъгълник, Каталаново тяло,
Ромбичен додекаедър, Дванадесетостен, Шестостен
` Арлекино, Баница, Диамант, Микеланджело Буонароти, Цинк,
Морска котка, Национално знаме на Бразилия, Хамбургер ШФ,
Боулинг, Господин Никой, Делфин (съзвездие), Габонска усойница

25. Списъци, категории, шаблони
` Организация на обекти от класове и препратки
` Списък
` Изброяване на обекти от клас по един или няколко
признака (номериран списък, точкуван списък, таблица)
` Възможно е сортиране по различни критерии
` Лесно автоматично генериране от бази данни
` Могат да включват препратки към (все още)
несъществуващи статии за обекти от класа
` Могат да включват (сравнително много) допълнителна
информация за обектите, изображения
` Няма практически ограничения в обема на списъка
` Може да включва и по-слабо свързани обекти

26. Списъци, категории, шаблони
` Организация на обекти от класове и препратки
` Списък

27. Списъци, категории, шаблони
` Организация на обекти от класове и препратки
` Категория
` В категориите попадат само създадени статии
` Възможно е сортиране само по азбучен ред
` Категорията съдържа препратки към надкатегории
(родове) и подкатегории (видове)
` Лесна реорганизация на категорийната структура
` Именното пространство „Категория“ не е включено по
подразбиране към резултатите при търсене в Уикипедия
` Трудно проследяване на промените по страниците
` Няма практически ограничения в обема на категорията

28. Списъци, категории, шаблони
` Организация на обекти от класове и препратки
` Категория

29. Списъци, категории, шаблони
` Организация на обекти от класове и препратки
` Навигационен шаблон
` Обемът на шаблонът е сравнително ограничен
` Подходящ за класове с малко на брой и силно свързани
обекти
` Подходящ за класове, обектите в които са устойчиви:
не се променят или добавят често нови обекти
` Могат да включват препратки към (все още)
несъществуващи статии за обекти от класа
` Могат да включват (малко) метаинформация за обектите
` Промяната на шаблона води до промени във всички
страници, които го съдържат

30. Списъци, категории, шаблони
` Организация на обекти от класове и препратки
` Навигационен шаблон
` Обемът на шаблонът е сравнително ограничен
` Подходящ за класове с малко на брой и силно свързани
обекти
` Подходящ за класове, обектите в които са устойчиви:
не се променят или добавят често нови обекти
` Могат да включват препратки към (все още)
несъществуващи статии за обекти от класа
` Могат да включват (малко) метаинформация за обектите
` Промяната на шаблона води до промени във всички
страници, които го съдържат

31. Списъци, категории, шаблони
СПИСЪК КАТЕГОРИЯ ШАБЛОН

32. Списъци, категории, шаблони
Лесно/трудно за създаване
Лесно/трудно за поддържане СПИСЪК КАТЕГОРИЯ
Придружителна инфо. Да/Не
Чести/редки се променя
Изброимост/неизброимост
Относ. висока/ниска свързаност
Създадени/несъздадени статии
СПИСЪК КАТЕГОРИЯ
ШАБЛОН
СПИСЪК
ШАБЛОН КАТЕГОРИЯ
ШАБЛОН
СПИСЪК
СПИСЪК
СПИСЪК
СПИСЪК
ШАБЛОН
ШАБЛОН
КАТЕГОРИЯ ШАБЛОН
ШАБЛОН КАТЕГОРИЯ
КАТЕГОРИЯ
КАТЕГОРИЯ

33. Междуезикови препратки
en: Wikipedia
ПРЕДИ СЕГА
bg: Уикипедия
ru: Википедия
WikiData
ar: ويكيبيديا
ja: ウィキペディア
bg: Уикипедия
en: Wikipedia
ru: Википедия
ar: ويكيبيديا
ja: ウィキペディア

34. Уикипедия и медиите
(Някои от) проблемите
при този порочен кръг:
• неуважение към авторските права
• непосочване на източниците
• журналистически
непрофесионализъм
• липса на критично отношение
• мултиплициране и
утвърждаване на грешките
• неконструктивна критика
на Уикипедия и доброволчеството
Медиите обикновено
копират без позоваване
(и не проверяват
истинноста на
съдържанието)
от Уикипедия
Уикипедия обикновено
коректно цитира медийни
публикации като източници

35. Уикипедия в образованието
` Защо Уикипедия е толкова популярна сред
студентите и защо в това няма нищо лошо?
` Безплатен и свободен ресурс
` Често се ранжира сред първите резултати в търсачките
` Изказ, достъпен за неспециалисти
` Съдържа много информация на едно място
` Добре структурирано съдържание, хиперсвързаност
` Особено полезна при интердисциплинарни теми
` Източници и външни препратки – малко на брой, но
добре подбрани и релевантни
` Не представлява правна заплаха за потребителите си

36. Уикипедия в образованието
` Защо Уикипедия е толкова популярна сред
студентите и защо все пак това не е съвсем добре?
` Може да съдържа невярна, непълна, или пристрастна
информация
` Може да бъде влошавана и вандализирана
` Когато съдържанието е изпълнено добре, приспива
бдителността и подхранва безкритичното мислене
` Дава отговорите наготово и „спестява“ времето и
необходимостта от собствено проучване
` Ползата от ученето не е в крайния продукт познание,
а в процеса на неговото придобиване

37. Уикипедия в образованието
` Как да разпознаете в курсовите работи на
студентите си съдържание, копирано от Уикипедия?
` Енциклопедичен стил на текста
` Типичното встъпително определение
` Типичното структуриране на съдържанието
` Специфично остатъчно оформление на текста
` Хипервръзки и категории в текста,
сочещи към Уикипедия
` Характерната за илюстрациите в
Уикипедия рамка
` Цитирания на източници в горен
индекс: ето така [1]
` Останали шаблони за проблеми

38. Уикипедия в образованието
` Натрапващият се извод:
` Уикипедия е добра отправна точка в търсенето
на информация, но НЕ е ултимативен източник
на знание. Често е нежелателна употребата ѝ в
учебния процес.
` Алтернативният натрапващ се извод:
` Невъзможно е напълно да се „забрани“ Уикипедия,
а и тя често е полезен ресурс, ако се ползва
внимателно. Затова по-добре да се допринася към
нея, за да става по-качествен източник на знание.

39. Уикипедия в образованието
` Как да внедрите Уикипедия сред образователните
си практики?
` Вместо курсови работи на хартия – статии в Уикипедия
` Нови статии, вкл. преводи от англ. Уикипедия
` Разширяване / подобряване на съществуващи статии
` Енциклопедично мултимедийно съдържание
` Фотографии
` Диаграми с пояснителен текст на български
` Аудио- и видео-файлове

40. И все пак защо да се допринася?
` Защото от Уикипедия утре ще четат децата ти.
` Защото оттам днес четеш ти.
` Защото оттам вчера са преписвали медиите,
които днес четеш ти.