Осиновяване, Осиновители, Осиновени

1. КАКВО Е ОСИНОВЯВАНЕТО?
 Осиновяването е отглеждане и възпитание на дете като осиновителят поема
родителските задължения и ангажименти, произтичащи от българското
законодателство. Осиновяването цели формиране на семейство, идентично по
структура на биологичното, с единствената разлика, че не се основава на кръвни
връзки, а на базисни нужди – нуждата на детето от дом и на възрастните от дете.
 Осиновяването означава създаване на сигурна семейна среда и изграждането на нови
отношения между детето и семейството му. Предварителното проучване на
кандидатите относно възможностите им да бъдат осиновители е задължително от
гледна точка на висш интерес на детето и правата му да израсне в най – добрата
семейна среда, като винаги се изхожда от идеята, че се търси семейство за детето,
а не дете за семейството.
 Проучването е първият етап, през който кандидатите за осиновители трябва да
преминат още преди да се започне процедура по осиновяването. Това не е проста
формалност, а изключително важна работа от гледна точка на защита на интересите
на детето, която има голямо значение за превенцията на разсиновяванията и за
възникване на проблеми в отношенията между деца и родители. Изготвянето на
становище за осиновяване е твърде деликатна дейност, защото изисква докосване до
интимните и твърде често болезнени преживявания на хората, заявили желание за
осиновяване. При провеждането на предварителните разговори с кандидат
осиновителите се обръща внимание на мотивацията за осиновяването и свързаните с
него преживявания, начина, по който кандидат осиновителите са преживели и
преработили неспособността си да имат биологични деца или загубата на биологично
дете, начина, по който са стигнали до решението за осиновяване, техните представи
за детето, което ще осиновят, както и особеностите на децата, преживели изоставяне.
 Кандидат осиновителите винаги могат да потърсят помощта на специалист

2. СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДЕЦА, ОТГЛЕЖДАНИ В ДМСГД:
 Най – често се наблюдават:
 общо психическо изоставане
 разстройства в психомоториката
 поведенчески разстройства
 емоционална дистантност и/или лабилност
 пасивност
 забавяне на говора
 лесна плачливост, изблици на тъга
 намалена съпротива на организма към инфекциозни заболявания
 крайна прилепчивост
 недостатъчна способност за сприятеляване

3.  Децата могат да са:
 социално и емоционално затворени в себе си
 неспособни да реагират адекватно на други хора
 обидчиви с чести признаци на безпокойство
 лесно фрустрирани дори и от най – безобидни случки
 апатични, без енергия
 разсеяни, с къс период на концентрация на вниманието
 регресивните дейности може да се механични, без насока или
видим интерес
 общият емоционален дистрес може да се прояви в емоционални
и физически симптоми, особено у малки деца.

4. ДЕПРИВАЦИЯ
 Депривация в условията на институция
Сравнени със своите връстници, децата в институция изостават в своето
развитие. Причините за това са различни: безразличието и равнодушието на
околните, незачитането на техните интереси, наличието на бедна на стимули
среда и липса на достатъчно и разнообразни впечатления, малкото общуване с
обкръжаващите, бедният емоционален тон във взаимоотношенията с
персонала.
Развитието на децата зависи от количеството и качеството на впечатленията,
които получават, от възможността да овладеят различни видове дейности, да
общуват с възрастните до себе си. Това са възможности, които не могат да се
разгърнат напълно в рамките на
грижа.

5. ОСИНОВЕНОТО ДЕТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА И УЧИЛИЩЕ
Детските градини и училищата също могат да се
справят с ограничен брой проблеми, с които ги сблъсква
грижата за деца от институция. Най-често различни
поведенчески проблеми – хиперактивно поведение,
аутизъм, депресивност, умствена изостаналост и др.
затрудняват работата на специалистите. Днес различни
програми и проекти се ангажират за работа с деца с подобни
особености в поведението и развитието, но адекватността
на мерките, които те могат да предприемат е следствие от
навременно установяване на проблемите.
Въпреки, че много семейства и учебни заведения
декларират готовност да се справят с проблемите на деца,
лишени от родителски грижи, те стават свидетели на
трудности, възникващи в резултат на адаптацията на детето
в нова среда.

6. Много често биологични родители и
осиновители не сигнализират за тези проблеми, поради
факта, че биват наблюдавани от социалните служби, а
учители в детски градини и училища опитват да прилагат
сами познати методи, за да се справят с възникнала
ситуация. Практиката показва, че опитите на всички често се
оказват неуспешни и това повишава риска от повторна
институционализация на децата. Това е сигнал, че всички
страни в процеса на деинституционализация на деца,
лишени от родителски грижи, се нуждаят от помощ и
подкрепа. Крайно време е да бъдат изградени мрежи от
специалисти и организации, които да подпомогнат този
процес.

7. ЧАСТ 2
 1. Как да кажем на детето си, че е осиновено?
Най-често задавани въпроси. 2. Справяне с
тревогата и страховете на осиновителите.
 3. Осиновеното дете и неговият свят.
 4. Осиновеното дете и училище.
 5. Обучителни проблеми и ментално здраве.
 6. Детската сексуалност и сексуалното
образование.
 7. Какво да кажем за биологичния родител.
 8. Името на детето /промяната на личното име/

8. КАК ДА КАЖЕМ НА ДЕТЕТО СИ, ЧЕ Е ОСИНОВЕНО?
 Как да започнем? Какво да правим, ако детето се разстрои? Страхът от грешки: Какво
да правя, ако кажа нещо грешно? На каква възраст да кажем на детето си? Какво да
кажем на детето си за биологичните му родители? Как да обясним на детето си защо е
било дадено за осиновяване? Други неща, които трябва и не трябва да говорите.
Подходящи и неподходящи моменти да говорите с детето си. Как да се справим, ако
детето много се натъжи?
 Специалистите не са единодушни, че на осиновените деца трябва да им бъде казана
истината. Много осиновители се притесняват кога да кажат на децата си и как точно
да им го кажат.
 Спестяването на истината впоследствие е причина за редица проблеми като,
например, лъжата – детето се чувства излъгано и предадено именно от хората, които
цял живот са го възпитавали в честност, откровеност и истина. Тайната на
осиновяването често се превръща в тема табу за семейството, определя характера и
качеството на връзките между фамилните членове, ражда нови семейни митове,
превръща се в извор на патологичното функциониране на семейството.
 Преди родителят да вземе решението кога, как и какво точно да каже на детето си, той
трябва да бъде подготвен, че подобна новина неминуемо ще доведе до реакция на
загуба у детето. Именно поради тази причина за родителя е много трудно да
предприеме тази толкова важна стъпка. Споделянето на историята на осиновяването
има най-малко три усложняващи ситуацията фактора:

9. Родителят се чувства отговорен и виновен, понеже смята, че той нанася травмата от
раздялата на детето с биологичните родители. Споделяйки с детето началото на
тяхната съвместна история, родителят става свидетел на изживяването на травма,
която е нанесена в предишен етап от живота на детето от неговите биологични
родители и която на несъзнателно ниво винаги оказва влияние върху неговото
психично функциониране, най-вече върху създаването на връзки на доверие със
значими други. • Родителите, най-вече осиновяващата майка, силно се идентифицира
с биологичната майка, макар че често изпитва силни и противоречиви чувства към
нея. Поради тази причина изпитва силни чувства на вина, срам и страх, които по-
скоро характеризират отношението на биологичните родители към детето, отколкото
реалните отношения майка-дете в актуалното семейство. • Самият родител
преживява отново ситуация, с която смята, че се е справил преди години,
осиновявайки дете, например, невъзможността да има собствени деца. «Аз съм твоя
майка, но не съм те родила», носи в себе си преживяване за загуба, която, макар и
притъпена на рационално ниво, продължава да е латентно болезнена. Актът на
споделянето на историята на осиновяването е формална причина за болезнено и
травматично преживяване на загуба, подтискано и често отричано от осиновителите.
Поради тази причина често отлагането на разговора с детето по причина
предпазването му от болка е само предтекст. Истинската причина, която се крие под
него, е опит да се предпази самият родител – параван, зад който се крие в опита си
да избегне срещата с най големите си несъзнавани или осъзнати страхове.

10. Важно е осиновителите да знаят, че няма рецепта за успешно справяне с родителстването, още
по малко за родителстването над осиновено дете. Подходът в разкриването на осиновяването е
различен и индивидуален и зависи от личностните особености и качества на родителите
/осиновителите/, на детето, от ситуацията, от обстоятелствата и т.н. Това, което изглежда като
успешен подход в една ситуация, може да доведе до пълен провел в друга. Стратегия, която е
била приложена успешно към едно дете, може да е напълно неадекватна към друго. Родителите
най-добре познават децата си, начина, по който се свързват със значимите други, техния
темперамент, емоционални и поведенчески реакции. Поради тази причина те най-добре
познават децата си, начина и времето, в което да проведат важния разговор за осиновяването с
детето си. Важно е да знаят, че ако не намират сили и основания в себе си да инициират този
процес, който неминуемо ще доведе до качествени изменения във връзката с детето, могат
винаги да се консултират със специалист, както и да използват други ресурси в общността, които
ще им помогнат да вземат най-правилното решение за себе си и за своето дете.

11. НАЙ – ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
 / Какво трябва да знаете преди да пристъпите към действие?
Теоретични и практически насоки. /
 Много важно при разговора с децата по такива деликатни въпроси като
осиновяването е, на първо място, да сте наясно какво мислите и
чувствате самите вие.
 На второ място, трябва да знаете какво разбира детето и как го
интерпретира.
 Не на последно място трябва да сте запознати с интелектуалните
възможности на вашето дете, за да му поднесете такава информация,
която ще увеличи познанията му, без в същото време то да загуби
интерес.

12. КАК ДА ЗАПОЧНЕМ?
 За всеки родител е важно да знае, че когато започне да говори с детето
си за важни теми като секс, любов, раждане на деца, религия
информацията трябва да му се поднася малко по малко – като
постепенно, с течение на годините, се разширяват знанията му по
конкретната тема в зависимост от интелектуалното ниво на развитие,
от способността му да асимилира, преработва и осмисля нова
информация.
 Докато детето е малко, е лесно да се отговаря на въпросите му.
Например, ако то пита „Мамо, аз откъде идвам?”, може да има предвид
града или държавата, в която живее, а не майчината утроба. Опитайте
се да разберете какво точно иска да научи детето. Ако то има нужда от
повече информация, бъдете сигурни, че ще ви попита.

13. СТРАХЪТ ОТ ГРЕШКИ
 Понякога осиновителите бързат да кажат на детето си всичко по въпроса за
осиновяването, а то може изобщо да не е готово да чуе и възприеме цялата истина.
Разговорът за осиновяването не трябва да е еднократен. Децата имат нужда
информацията да им се повтаря периодично, докато напълно я осъзнаят. Според
Броджински (психотерапевт, експерт в областта на осиновяването), родителите не трябва
да се безпокоят, ако децата им не разберат техните обяснения от първия път. Няма нищо
притеснително в това да обясните на детето си какво означава да си осиновен на 4-
годишното си дете и да му обясните отново, когато то стане на 7-8 години. Това не
означава, че вашите обяснения са били недостатъчно ясни или погрешни – просто детето
ви не е било готово да осъзнае такива сложни и абстрактни концепти като
осиновяването.
 Страхът от грешки – какво да правя, ако кажа нещо грешно? Много родители се
притесняват да говорят с детето си за осиновяването – страхуват се да не кажат нещо по
неподходящ начин или да не знаят какво да отговорят на въпросите. Чувстват се неловко
всеки път, когато някой спомене тази тема. Според специалистите, осиновителите се
тревожат за тези неща, отчасти защото си мислят, че трябва да бъдат перфектните
родители.

14. КАК ДЕЦАТА РАЗБИРАТ ИДЕЯТА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТИ?
 Съществуват различни стадии в развитието на познавателните
способности на детето, които условно могат да се разглеждат като
обвързани с възрастта. Това означава, че съществуват обективни
причини, поради които детето на възраст под 7-8 години не е в
състояние да разбере какво точно означава концепта за осиновяването.
Според основните психологически теории когнитивното развитие на
детето до 7-та година не позволява то да разбира абстрактни понятия
като вяра. надежда, смърт и т.н.
 Специалисти, работещи със осиновявания, са доказали, че и
осиновените, и децата, отглеждани от биологичните си родители,
разбират концепта на осиновяването на една и съща възраст.
Например, между 3-5 години, децата познават думите "раждане" и
„осиновяване”, използват ги в речника си, но не могат да разберат какво
точно означават. Не са способни да разберат каква е разликата между
двете думи и често ги изравняват – например, може да чуете: "Иван е
бил роден, а аз съм бил осиновен". На детето трябва да му бъде
обяснено, че то също първо е било родено и след това осиновено.

15. КАК ДЕЦАТА РАЗБИРАТ ИДЕЯТА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТИ?
 Изследванията сочат, че процесът на разбиране при детето е
неразривно свързан с процеса на познанието за пола и раждането. Това
е обяснимо, тъй като децата започват да проявяват интерес към
сексуалността в предучилищна възраст, когато започват да говорят за
бебетата и от къде идват те. Малките деца са егоцентрици и доста
конкретни в своите въпроси. Те, разбира се, искат да чуят своята
история... и тук идва мястото на осиновяването като част от техния
произход.
 На около 6 години, децата вече правят разлика между „раждане” и
„осиновяване”, но все още не могат да разберат как се случва
осиновяването и колко време продължава. Този период се
характеризира с богати фантазии и „магично” мислене. Вследствие на
особеностите на мисленето в тази възраст и житейските обстоятелства
осиновените деца изпитват особено силен страх да не бъдат изоставени
от своите осиновители.

16.  Децата успешно манипулират родителите си с
осиновяването. Много често срещана ситуация е,
когато родител забранява нещо на детето си, то да
се обърне ядосано срещу него и да му каже: „Ти не
можеш да ми казваш какво да правя и какво да не
правя! Ти не си ми истинската майка /баща/!
Мразя те!” Тези думи не са свързани със самото
осиновяване. Това е просто едни от начините на
детето да се бунтува срещу забраните и контрола
на родителите си.

17. КАКВО ДА КАЖА НА ДЕТЕТО СИ ЗА БИОЛОГИЧНИТЕ МУ РОДИТЕЛИ?
 Важно е, преди да говорите с детето си по тази тема, самите вие да сте наясно със
собствените си чувства спрямо биологичните му родители. Трябва да знаете, че каквото
и да му кажете, то ще усети вашите чувства и емоции. Нормално е да изпитвате не
съвсем положителни чувства спрямо тези хора, например ревност, неодобрение,
омаловажаване, презрение, дори омраза. Важно е да знаете защо биологичните родители
са избрали да дадат детето си за осиновяване. Представете си, че самите вие се намирате
в подобна ситуация – какво бихте направили? Опитайте се да приемете чуждата гледна
точка, не обвинявайте неоснователно биологичната майка. Много важно е да не говорите
лоши неща или с лоши чувства за биологичните родители пред детето. Ако детето вярва,
че родителите му са лоши, то ще си направи заключението, че и то е лошо.
 Най-важното нещо в разговорите за биологичните родители е детето ви да разбере, че
тези хора са истински, че те съществуват и имат свой собствен живот някъде, с някого.
Много често осиновените деца фантазират най-различни неща за биологичните си
родители – че са прекрасни хора или че са наркомани, престъпници. Истината е, че тези
хора са напълно нормални и живеят като повечето хора. Поради някаква причина те
просто не са можели да се грижат за детето си и затова са предпочели да го оставят за
осиновяване.

18.  Ако детето ви се чуди как ли изглеждат биологичните му родители и ако вие
сте ги виждали, кажете му. Ако имате снимки, покажете му ги. Споделете му
всичко, което знаете. Възможно е детето да се чуди дали биологичната му
майка живее добре, дали е жива – уверете го, че тя е добре, че нищо лошо не й
се е случило. Осиновеното дете често се страхува, че биологичната му майка
може да се появи отнякъде и да поиска отново да си го вземе. Успокойте го, че
това не може да се случи. Много често срещана реакция от страна на детето
към биологичните му родители е гняв и яд.

19. https://www.youtube.com/watch?v=17atiNIKz60
https://www.youtube.com/watch?v=6GyKk-RfjzY

20. ЧАСТ 2 КАК ДА ОБЯСНИТЕ НА ДЕТЕТО СИ ЗАЩО ТО Е БИЛО ДАДЕНО ЗА ОСИНОВЯВАНЕ?
 "Майка ти те е обичала, обаче..." Някои специалисти съветват осиновителите да казват на детето си,
че майка му много го е обичала и затова го е дала за осиновяване . Но такова обяснение никога не
трябва да бъде казвано на детето. Детският ум не може да проумее как така някой толкова много ще
те обича и ще те изостави. По- късно детето прави заключението, че любовта и изоставянето са едни
и същи неща - впоследствие това ще доведе до проблеми с привързването и създаването иа интимни
връзки.
 Ако обясните изоставянето на детето си по този начин, би могъл да се появи и друг проблем. Вие
също обичате детето си – това означава ли, че също ще го изоставите и ще позволите то да бъде
осиновено от някой друг? Детето ще се страхува, че това може да се случи, след като биологичната
му майка толкова много го е обичала и въпреки това го е изоставила. Възможно е биологичната майка
да е била прекрасен човек, но просто да не е имала възможността да се грижи за детето си. Тя може и
да е обичала детето си, но не любовта е бил водещият й мотив, за да го даде за осиновяване.
 "Родителите ти са били бедни..." Дори и когато биологичните родители наистина са били бедни, не е
нужно детето да знае социално-икономическия им статус. Подобно обяснение би могло да
предизвика много негативни чувства у него. Например, защо след като са били бедни, никой не им е
помогнал? Детето може да изпита съжаление към биологичните си родители и да се почувства
виновно за това, че е било изоставено. Това много често се случва при децата от международни
осиновявания. Деца, осиновени от развиващите се страни, чувстват вина, която продължава и по
време на пубертета. Те може да се чудят защо именно тях са осиновили, а не някое от другите деца от
дома. Друг проблем с обяснението за бедността е, че ако, например, изпаднете във финансово
затруднение, ако напуснете работа или дори ако просто се оплаквате, че нямате достатъчно пари,
детето ви може да си направи заключението, че ще го дадете за осиновяване, а в края на краищата
именно вие сте му обяснили, че бедността е основателна причина за осиновяване.

21. ДРУГИ НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА И НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИТЕ.
 Посланието, което родителите трябва да предадат на детето си в разговорите относно
осиновяването е, че детето не е виновно за това, че биологичната му майка не е
имала възможност да се грижи за него. Магическото мислене е характерно за малките
деца – когато мама и татко се развеждат или когато единият родител почине, детето
вярва, че то е предизвикало тези събития с някои свои мисли и постъпки.
Впоследствие то е ужасено от това, което смята, че е предизвикало.
 Понякога децата започват да мислят, че са били оставени за осиновяване, защото не
са били достатъчно добри. Ако сте осиновили детето си като бебе на няколко месеца,
обяснете му, че биологичните родители в повечето случаи решават, че ще дадат
детето за осиновяване, още преди то да се роди. Това ще увери детето, че то не е
било оставено, защото не е било добро, и че няма никаква вина за решението на
биологичната си майка.
 Избягвайте да казвате на детето, че вие сте един вид спасители за него – това е
прекалено натоварващо за всяко дете. Казването на детето, че е било "специално"
или "избрано", също може да бъде проблематично. Всичко това може да накара
детето да се чувства недостойно или неспособно да отговори на изискванията на
родителите си.
 Запомнете, че е по-добре да говорите за своите чувства, отколкото да оставите детето
да ги разгадава, което от своя страна може да го доведе до грешни или тревожни
заключения. Така вие самите ще послужите като пример как човек може да се
пребори със своите противоречиви чувства.

22. КАКВО ДА ПРАВИМ, АКО ДЕТЕТО НИ СЕ РАЗСТРОИ?
 Важно е родителите да разберат, че колкото и да им се иска, те не могат да
предпазят детето си от всяка болка, която то би могло да изпита. Така, както те
не могат да го предпазят от болката на ожуленото коляно, така не могат да го
предпазят от някои неизбежни чувства, които то ще изпита, когато разбере, че е
осиновено – болка, загуба, разочарование, объркване. Ако родителят говори за
тези неща по позитивен и грижовен начин, това би могло да облекчи болката от
раната.
 Важно е детето да разбере, че родителят има желание и готовност да отговори
на всичките му въпроси. Ако не знаете как да му отговорите, просто му
признайте, че не знаете отговора. Самият факт, че детето ще знае, че може
свободно да говори с вас на тази тема, ще му помогне много. Изследванията
показват, че колкото е по-открито отношението на родителите към
осиновяването, толкова по-добре се чувства самото дете.
 Въпреки че специалистите все още спорят по въпроса дали съществува
първична привързаност към биологичната майка, неизбежни са моментите, в
които и вие, и детето ви ще чувствате тъга по отношение на осиновяването.
Малките деца могат да се натъжат, когато им кажете, че не сте ги родили вие.
Възможно е да се покатерят върху вас и да ви помолят отново да ги родите –
всичко това е резултат от любовта на детето кэъм вас.

23. КАКВО ДА ПРАВИМ, АКО ДЕТЕТО НИ СЕ РАЗСТРОИ?
 На вас самите може също да ви се иска вие да бяхте родили детето – ако
споделите това с детето си, ще бъде позитивно преживяване и за двама ви.
 Детето може да се чувства тъжно, защото не познава биологичните си родители
– то може да продължава да се чуди защо е било оставено за осиновяване,
въпреки вашите непрестанни обяснения. Децата често си фантазират хубави
неща за биологичните си родители, особено когато се ядосат на осиновителите
си (това най-често се случва по време на пубертета). На всички деца на
определен етап им се иска родителите им да са по-хубави, по-богати, да не ги
ограничават толкова много – при осиновените деца тези фантазии са още no-
силни, тъй като те знаят, че наистина имат други родители.
 Въпреки вашите усилия да бъдете най-добрите родители, ще има моменти,
когато детето ви ще е тъжно. Това в никакъв случай не означава, че сте се
провалили. Подобни чувства са нормални – важното е да давате възможност на
детето си да ги изразява, да проявявате разбиране, да говорите с него по тези
теми и ... да го обичате.

24. СТРАХОВЕТЕ НА ОСИНОВИТЕЛИТЕ.
 Преди осиновяването
 • Страх от неизвестността по цялата процедура, свързана с осиновяването –
срещите със социалните работници, кандидат осиновителното проучване
 • Страх дали ще бъдат одобрени за осиновители.
 • Страх за състоянието на бебето – дали ще е физически и психически здраво,
какви са родителите му, дали майката не е наркоманка или психично болна.
 • Страх дали ще се справят с предизвикателството да бъдат родители на
осиновено дете.
 След осиновяването
 • Страх от провал.
 • Страх да кажат на детето си, че е осиновено.
 • Страх от реакцията на самото дете.
 • Страх от реакциите в обществото – в детската градина, в училище, в
приятелския кръг.
 • Страх детето да не пожелае да открие биологичното си семейство.
 • Страх биологичната майка да не намери детето си и да не им го вземе.

25. НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИ НАЧИНИ ЗА СПРАВЯНЕ С ТЕЗИ СТРАХОВЕ:
 Отричане и бягство от проблемите – не признават страховете си (несъзнавани защитни
механизми, при които болезненото преживяване се блокира, за да може човек да се
справи със ситуацията).
 Има някои форми на отричане и бягството, които са по-осъзнати. Пример за това е
твърдението на осиновителите, че да отгледаш осиновено дете не се различава от това да
отгледаш биологично дете. Подобна нагласа е отричане на реалността, провокираща у
осиновителите определени реакции и поведения, които вредят на правилното развитие
на децата им.
 Табуто да не се говори, че осиновяването е нещо различно от това да отгледаш свое
биологично дете, е много силно – не само в семейството, но и в обществото.
 «Нашето дете ще е най-доброто». «Всичко ще е наред в нашето семейство», «Всичко
зависи от възпитанието и любовта, която ще дадем на детето си». За съжаление обаче не
всичко зависи от възпитанието и любовта, с която осиновителите ще дарят детето си. То
идва в тяхното семейство със своя история: вече е преживяло тежка загуба – раздялата с
биологичната си майка, която оставя незаличими следи в живота му.

26. ОСИНОВЕНОТО ДЕТЕ И НЕГОВИЯТ СВЯТ.
 Осиновеното дете е по-уязвимо от връстниците си именно поради ранната
загуба на майка си, която е преживяло. Би било добре осиновителите да са
наясно с последствията, които този факт има върху психичния живот на детето
им – именно тяхната информираност и подготвеност ще им даде сили да
помогнат на детето си да намери себе си между двете си майки, между двете си
семейства, между двата си Аз-а, между надеждата и отчаянието...
 Загубите, които преживяват осиновените деца
 загуба на биологичните си родители;
 загуба на генетична връзка и генетичен континуитет;
 загуба на статус - "всички ме мислят за различен";
 загуба на увереността за това "Кой съм аз? ";
 за някои деца - загуба на чувството за стабилност във връзката им с осиновителите.
 Това са много големи загуби за едно дете, за да може то да се справи с тях без никакви
проблеми. Често във възрастта между 7-11 години децата започват да проявяват
симптомите на загуба и преминават през всички етапи на траурната реакция - отричане,
гняв, пазарене, депресия и накрая - приемане. Често тези симптоми остават
незабелязани както за самите деца, така и за техните родители, учители.

27. ВРЪЗКАТА С БМ. ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ЗАГУБАТА НА БМ.
 1. Връзката с биологичната майка – Доказано е, че след деветте месеца, когато
бебето живее в утробата на биологичната му майка, то е изградило връзка с нея –
разпознава гласа й, миризмата й, докосването й и, следователно, осезаемо усеща
отсъствието й. Когато го изостави, бебето страда – то изстрадва нейната загуба. И
дори изоставянето и съответно осиновяването да се случи, когато то е само на
няколко дни, тези преживявания оставят незаличими следи в психиката му. (Именно
това е «първичната рана». )
 2.Последствията от загубата на биологичната майка, проявяващи се спрямо
осиновителите:
 Страх от изоставяне – това е най-големият страх на осиновените деца: да не бъдат
отново изоставени, отхвърлени, неодобрени.
 Страх да се довериш (особено на жени).
 Трудно им е да се почувстват обичани: «След като собствената ми майка не ме е
обичала, кой друг е способен да ме обича?», «Чувството, че съм избран от
осиновителите си, не може да заличи чувството, че не съм избран от биологичната си
майка».
 Амбивалентното отношение към майката-осиновителка (защото сега тя е майката и
детето проектира върху нея всички свои гневни чувства спрямо биологичната си
майка – преписва ги на нея).
 Предизвикателно поведение към осиновителите, с което ги изпитват дали, каквото и
да направят, те ще продължават да ги обичат.
 Чувството на вина – детето несъзнавано се чувства виновно и лошо, отново защото
жената, която го е родила, в последствие го е изоставила.
 Тревожност от раздяла и загуба.

28.  Тревожност от раздяла и загуба.
 Проблеми с интимността, създаването на приятелства и интимни
връзки.
 Всички тези чувства са несъзнавани. Дете с такава история, дори
когато порасне, продължава да се съмнява в себе си, в собствената
си стойност. Дори когато съзнателно разбира, че биологичната му
майка не е имала друг избор и е трябвала да го даде за
осиновяване, то продължава да се чувства лошо, виновно,
изоставено.
 Изключително важно е осиновителите да са запознати с това, което
се случва във вътрешния свят на осиновеното им дете. Това само би
могло да помогне за изграждане на по-пълноценни отношения
помежду им. В противен случай осиновителите започват да
обвиняват себе си в това, че:
 •са се провалили като родители;
 • не са дали най-доброто от себе си;
 • дори и, давайки най-доброто от себе си, как им се отблагодарява
това дете?

29. ОСИНОВЕНОТО ДЕТЕ И УЧИЛИЩЕ.
 Когато детето ви тръгне на училище, животът в семейството ви абсолютно се
променя. Всичко започва да се върти около нещата, които се случват в
училище, около ваканциите, домашните, съучениците, новите приятели. Когато
детето започне да посещава училище, родителите за пръв път ще се сблъскат с
някого другиго, който да упражнява контрол върху него. Те няма да познават
родителите на всички деца, с които детето им общува. Няма да могат да оценят
до колко учителите са чувствителни и толерантни спрямо осиновените деца.
Една от последиците на порастването е, че тръгвайки на училище, детето
преминава към по-високо интелектуално ниво, което води след себе си едно
по-ново разбиране на осиновяването.
 Децата в ранна училищна възраст много обичат да се състезават с връстниците
си /«Моят баща е по-висок от твоя», «Моят баща е по-умен от твоя!», «Моите
родители имат no-хубава работа от твоите»/, както и да откриват слабите им
места и да им се подиграват /«Вече знам защо не приличаш на брат си –
защото си осиновен! Никой не те е искал!»/.

30. ОСИНОВЕНОТО ДЕТЕ И УЧИЛИЩЕ.
 Важно е родителите да бъдат подготвени, че най-вероятно училището ще е първото
място, където детето ще разбере, че осиновяването не е изцяло положително нещо
("Мама и татко са били толкова щастливи, когато жената им се е обадила и им е казала за
мен! И баба. и дядо, и леля, и вуйчо – всички са били толкова щастливи заради мен!").
Именно в училището детето осъзнава, че около осиновяването има и загуби ("Какво се е
случило на биологичната ти майка, че не е можела да се грижи за теб?, питат другите
деца; "Аз не бих искал да съм осиновен! Тогава нямаше да имам моя татко и мама!").
 Едно от най-важните неща, които родителите трябва да осъзнаят и приемат, когато
детето им тръгне на училище е, че те няма да знаят всичко, което се случва там. Много
обидни и нараняващи неща могат да бъдат казани на игрището, на автобусната спирка, в
клас, в час по физическо. Подобни коментари могат да кажат и някои учители. Някои
деца споделят всичко на родителите си, но повечето не го правят. Това, което правят
добрите родители, обаче, е по всякакъв начин да показват на детето си, че са на негово
разположение винаги, когато то има нужда от тях.
 До средна училищна възраст осиновените деца ще са се сблъскали с много и най-
различни реакции на обществото – и положителни, и отрицателни. Възможно е децата да
"погълнат" всички тези реакции вътре в себе си и за известен период от време да не
искат с никого да говорят на тази тема. По време иа пубертета, покрай бурните промени
с тялото, осиновените деца са много любопитни на кого приличат, какви геии носят
в кръвта си.

31. ОБУЧИТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ И МЕНТАЛНО ЗДРАВЕ.
 Статистиката сочи, че осиновените деца са по-склонни да имат обучителни
трудности, хиперактивност или дефицит на вниманието. Причините за това са
няколко:
 Осиновените деца в повечето случаи са родени от много млади майки, които
дълго са отричали бременността си, не са се грижели добре нито за себе си,
нито за бебето. Бременността им е била усложнена от самия факт, че те самите
все още са били деца.
 Фактът, че бебето не е желано, също не е за пренебрегване. Психологически
изследвания доказват, че нежеланата бременност влияе неблагоприятно върху
детето – нарушава хармонията на симбиотичната му връзка с майката. Понякога
биологичната майка е използвала алкохол, наркотици – т.е. бебето се е
развивало в недобра среда.
 Една от най-честите причини за непланираната бременност са импулсивност и
неспособност да се вземе правилна преценка – черти, които се свързват с
хиперактивността, дефицита на вниманието, някои обучителни трудности и
които имат силен генетичен компонент.

32. https://www.youtube.com/watch?v=_XJrLW
9eXEc

33. ИЗГОТВИЛ ТЕОДОРА ПАНЧЕВА
Осиновяване – насоки за работа с осиновители и
осиновени