1. ДЕТСКИТЕ
СТРАХОВЕ
как да ги разберем и да
помогнем
Мила Маркова, психолог, семеен психотерапевт
Първа Детска Консултативна Клиника, 1dkk.com

2. Страх и тревожност
Природата на страха произхожда от древна част на
нервната система, която е обща между човека и млекопитающите
животни. Там се регулират модели на поведение, които са във
връзка с поведение на нападение и защита.
В съвременният живот на човека страхът има много и
различни значения.
Въпреки това той е съставна част от човешкото
преживяване, от която не можем да се откажем.

3. ТРЕВОЖНОСТ
Тревожността е неделима част от живота на всеки
човек.
Родителите се стремят да спестят на детето си
тревожността
Кога детето е достатъчно голямо, за да понесе
тревожността?
Тревожността и страхът са необходими и полезни за
детето.
Страх и тревожност действат на детето чрез
родителите
Прекалено слабият страх (безстрашни деца) също е
проблем при възпитанието на детето

4. Поведения на детето при страх:
-уклончиво, отбягващо поведение при определени
ситуации
-целенасочено отричане на страх от определени
предмети, паяци, асансьори, тъмното и др.
-принудително, тиранично и изискващо поведение
-мъчителни натрапливи действия и мисли
-смущения при заспиването или нощния сън
- вкопчващо се поведение и протест при раздели
-смущения на телесни функции: болки в корема,
буца в гърлото, вцепенение и др.
- нощно напикаване
-заекване

6. Базисна сигурност
Основна роля за бъдещото психично развитие
Изгражда се на базата на сигурната привързаност
Предпоставка за отглеждането на едно психично
здраво, любознателно, уверено в себе си и готово
да експериментира дете
Основна роля за изграждането й има
емоционалната връзка майка-дете

7. Страх от непознати
Кърмачетата различават грижещите се за тях лица и
правят разлика между познато и непознато.
Страхът от непознати е усилване на тази реакция така,
че тя ясно се разпознава като страх
Той се получава когато: детето дотогава е било
зависимо изключително от един грижещ се за него
човек или когато кърмачето внезапно е изненадано от
голяма доза от нещо непознато, което превръща
неговото любопитство в страх

8. Какво можем да направим
Ако майката е социално интегрирана за детето е много
ценно да изгради с нея близка връзка.
Да сме подготвени,че децата изживяват света на първо
място чрез чувствата на майката или друг близък
човек
Да се стремим да включим в грижите за детето поне
още един до трима човека
Да запознаваме детето с непознатото постепенно и на
малки порции, да му осигурим плавен преход
Още в ранните месеци да се направи нужното, за да не
се чувства детето чуждо в квартала и със съседите

9. Страх при раздяла
Деца между 6 месеца и 4 години реагират особено
чувствително при раздяла
В началото децата реагират бурно при раздяла,
после се примиряват и спират да се съпротивляват,
накрая не си представят връщането на значимия
човек
След дълга раздяла децата гледат на значимия
човек като на непознат.
След раздяла детето може продължително време да
бъде раздразнително и да се страхува
Реакциите при раздяла са различни. Фактори:
темперамент и възраст; видът на връзката му с
липсващото лице; условията за живот по време на
раздялата

10. Как да помогнем:
Да подготвим детето преди предстояща раздяла
Своевременно да сложим начало на заместителни
връзки за детето
Ранен партньор за изграждане на връзка трябва да
бъде не само майката, но и бащата
Да осигурим на детето достъп до лицето, което ще
замества майката, да е на разположение
Да окуражаваме децата от рано да приемат
положително малки ситуации на раздяла.

11. Когато двамата родители работят
Децата се натоварват Родителите
когато: защитават правото си
Родителите са в различни на единствени, които
смени, не се виждат и не имат връзка с децата
могат да комуникират
помежду си
Заместващите грижи са
оскъдни, а не предозирани
Родителите не са в
сигурно партньорство с
другите лица, които
полагат заместващите
грижи

12. Какво става, когато родителите се разделят
или разведат
Децата се мислят за виновни за раздялата, служат като
буфер между родителите, трябва да издържат един
истински процес на траур
Не могат да схванат окончателността на раздялата
Как да помогнем:
Да подготвим своевременно детето за развод, раздяла
Развода да не означава пълна загуба на единият
родител за детето
Да имаме предвид, че 10 малки, драматични раздели са
много по-малко травматични от една дълга
Да имаме предвид, че на непознато място детето
винаги реагира бурно на раздяла

13. Нощни страхове
За детето заспиването е израз на новопридобитата
самостоятелност
То изживява заспиването като сбогуване, през нощта
мозъкът му извършва тежка душевна работа
Детето има нужда от защитна рамка, която да държи
нощния страх малък
Всяка вечер то се отделя от родителите си и трябва да
знае, че тях ги има и през нощта, независимо, че не са
при него
На определен етап от развитието си детето има
нужда от “преходен„ обект

14. Как можем да помогнем
Да оформим преход, ритуал на заспиването
Да не играем превъзбуждащи игри преди
заспиване
Да бъдем гъвкави и да слушаме детето
Можем да позволим на детето да спи при нас в
леглото, но трябва това да е само в извънредни
ситуации, да не му става прекалено удобно в
родителското легло
Да не се опитваме да смекчим сбогуването
дотолкова, че за детето то да изчене

15. Нощни страхове и кошмари
През нощта мозъкът на детето обработва случилото се
през деня
Детето отново преживява дневните емоции
Когато детето има нощни страхове трябва да се запитаме
дали то не е неволно въвлечено в родителски конфликти
и грижи
Да се опитаме да разберем от детето какво го тревожи
Да ме предложим успокоение, преходен обект
Да се опитаме да разберем дали нещо от дневния живот
на детето не ги предизвиква
Ако нощните страхове продължат по продължително
време – седмици, да потърсим помощ от психотерапевт

16. Училищни страхове
Те са различни, с различни причини, при различни
обстоятелства:
Затруднения в отделянето на детето от майката
Ако детето е жертва на злонамерено групово
действие
Особености на характера на детето и учителите
Свръхизискване за постижения
Основно правило:
- да се направи всичко, за да се запази радостта от
постиженията; да се намали натискът; изискванията;
да се осигури повече време за децата; да не се
насилват децата, които имат фобия от училището, а
да се работи съвместно с учителите, за да се справят
с проблема

17. Страхове при болест
Те възникват по няколко
Хроничната болест е
причини:
свързана и със страх от
От неразбирането на
непрекъсна зависимост
детето за състоянието му от родителите,лекарите
От страха на родителите, и болницата
който то усеща
От страха, че тялото му ще
се разпадне
От магическата
представа,че болестта е
резултат от лошото
поведение на детето
Страхът от смъртта е
главно страх от самотата

18. Страх и насилие
Страхът може да причини агресия и обратно
Децата не могат да понесат чувство на безсилие
Детският страх е отражение на този на родителите
Има реални и въображаеми заплахи
Насилието е няколко вида:физическо, психическо,
емоционално. Те въздействат по различен начин.
Какво можем да направим:
Да се погрижим за реалистична оценка на опасностите
Да признаем собствения си страх и този на детето
Да сме подготвени, че в семейството има по-голяма
опасност да се преживее страх, отколкото във
враждебния външен свят

19. Новите потребности:
Гледането на телевизия, сърфирането в интернет и
говоренето по мобилен телефон не причиняват
автоматично страх и не отнемат фантазията
Колкото едно дете е по – несамостоятелно и
изолирано толкова по вредно е влиянието на новите
технологии, по-изолирано остава то
Гледането на телевизия, както и интернет може да
причинят поведение, подобно на наркомания
Важно е да контролираме предаванията и времето,
което детето прекарва пред телевизора
Нужно е да сядаме с него често и да обсъждаме
гледаните предавания и филми, прочетеното в
интернет, да контролираме потока информация ,която
достига до него

20. Благодаря за вниманието!
Мила Маркова – e-mail:milamarkova@yahoo.com , 1dkk.com,
Първа Детска Консултативна Клиника, ул. “Чавдар
Мутафов”№ 25Б