Приказката обединява авторските ми предложения за преодоляване на конкретни затруднения на децата при усвояване на буквите.

1. Букви
и
гласни

2. Имало едно време,
когато от всеки звук
се родила буква.

3. И заживели щастливо.

4. Буквите много обичали да играят заедно, защото
всеки пък, когато някоя буква застанела до друга
буква, се получавали интересни и дори забавни
думи. И ето, открили, че могат да се подреждат и
да създават приказки. Тогава започнали да записват
вълшебните си приказки в детски книжки.

5. Децата всяка вечер чакали своята вълшебна
приказка за лека нощ, докато един ден пожелали
да научат буквите и сами да си четат приказки
по колкото си искат.

6. Подредили всички букви и започнали да се опитват
да ги рисуват. Но много често някои от буквите
изглеждали обърнати и неправилни.
Децата много се разстройвали и си казвали, че
никога няма да успеят да научат толкова много
букви.

7. - И аз искам да се науча!
- Добре, хайде
да се опитаме
заедно!

8. - Най-лесно е да пишеш
правилно буквите, като
спазваш правилото да ги
изписваш отгоре надолу и
отляво надясно.
- Аз още бъркам ляво и дясно.
- Вдигни си показалеца и
покажи с него „НЕ“ – все
едно се караш на някого,
може и с молива. Ето,
това е отляво надясно.

9. - А тези букви с коремчетата как
да ги запомня? Ту са им наляво,
ту са им надясно.
- Ооо, това е много
лесно! Хайде да
извадим всички букви
с коремчета.

10. Б, В, О, Р, Ф, Ъ, Ь, Ю, Я
- Когато подредили буквите, сложили „Я“
последна и тя толкова се разсърдила, че си
обърнала коремчето на другата страна. Затова
тя е единствената буква, на която коремчето
сочи наляво.
- Да, наистина е така, чак сега го забелязах.
А защо са я сложили последна?
- Сега ще ти разкажа.

11. - Когато буквите открили как да правят думички разбрали, че има
букви, без които не може да има сричка, а без сричка не може да
има дума.
- Какво е сричка.
- За да получиш сричка, т.е. няколко букви да се прочетат заедно,
трябва винаги да се използват едни определени букви. Тези букви
много се възгордели, започнали да се чувстват по-важни
и донякъде са имали право. Можеш да ги срещнеш понякога
изписани с червено.
- Кои са те?

12. - Това са специалните букви,
те се наричат – гласни.
- А другите как се наричат?
- Важното е да научиш гласните,
всички останали са съгласни.
- Колко странни имена.
А Ъ О
У Е И
- Наричат ги „гласни“, защото техният ГЛАС винаги
се чува. А другите да „съгласни“, защото са СЪГЛАСНИ
на всичко само да дойде при тях една гласна. Защото
без гласна няма да има сричка, а без сричка няма дума.
Гласната дори и самичка прави сричка, но самичка
съгласна не може.

13. - Щеше да ми казваш, защо „Я“ е последна?
- Да, така е. Буквите „Ю“ и „Я“ са се родили последни и затова са
ги сложили накрая. Тези букви са съставени от два звука. Искаш ли
сам да откриеш кои са те?
- Изглежда трудно.
- Не, не е. Представи си, че и двете букви са
чак накрая на улицата и ти трябва с всичка сила
да ги извикаш. Хайде, извикай ги!
- ЙЙУУУУУУ…, ЙЙЙААААААА… Аха, видях ги.

14. - Е, какво видя?
- Видях, че Ю е от Й и У, а Я е от Й и А.
- Буквата Й е съгласен звук, но не може да направи сричка.
Тези букви са палави вълшебници, защото когато застанат
зад съгласна се превръщат само в един звук - Ю в У , а Я в А.
Затова Ю и Я също са гласни.
- А защо не са при останалите гласни?
- Оставям на теб да ги добавиш.
А Ъ О У
Е И Ю Я

15. Авторска презентация на
Сълзица Димитрова