2. Що е мит? Старинно предание за произхода на света,
за свръхестествени същества и богове, за
необикновени герои и събития
Мит на старогръцки означава слово, разказ... както преди,
така и сега, митовете привличат вниманието със своите
уникални сюжети, силните герои и могъщите богове...
3. Героите в митовете
Героят в митовете от предписмения
период на литературата е единствен
източник и цел на действието, докато в епоса
героите съществуват в името на
художественото цяло - те са елемент от
единството на действието...
4. Орфей
И тракийските розалии и гръцките
мистерии тясно се преплитат с митове-те за
Орфей. Той е роден някъде в пределите на
Тракия. Според гръцката митология той е
син на речния бог Еагър и музата на
поезията Калиопа...
5. Извори
Извори за митовете са елинските
литературни произведения, в които те са
били използвани - “Илиада” и “Одисея”,
Омировите химни, поемите на Хезиод, одите
на Пиндар, атическите трагедии,
“Аргонавтика” на Аполоний Родоски и
цялата гръцка и римска словесност...
6. Легенди
Още от далечното минало хората са проявявали интерес
към богатото разнообразие на природата и природните
красоти, искали са да знаят повече за историята на
образуването на имената на планини и планински върхове,
на извори и езера, на реки, крепости, мостове и градища, на
църкви и манастири.
В многобройни предания и легенди
е намирала израз фантазията на народните творци разказвачи и певци. Вдъхновявани от необичайни случки и
събития от всекидневния живот, те създавали върху тяхна
основа различни митични истории и с тях обяснявали
околния свят.
Общо за всички легенди и предания - митически,
исторически, религиозни или битови - е човешкото начало,
човешкият ум и сила, които могат да преодолеят всякакви
трудности.
7. Що е легенда?
Творба с фантастични герои и истории. За
разлика от митовете, в основата им
обикновено стои действително събитие или
историческо лице
8. Български легенди
ЛЕГЕНДИ ЗА ПЛАНИНИ, СКАЛИ, ЕЗЕРА,
РЕКИ И СЕЛИЩА
ХЕМУС И РОДОПА, РОДОПА И ОРФЕЙ,
ПИРИН ПЛАНИНА , РИЛА И ПИРИН,
ТОДОРИНИ КУКЛИ, БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ
, ТРАЯНОВИ ВРАТА,
НЕВЕСТИН КАМЪК, КРАЙ ТРИГРАД,
РЕКИТЕ АРДА, МАРИЦА И ТУНДЖА ,
СМРАДЛИВОТО ЕЗЕРО В РИЛА, НОС КАЛИАКРА ,
СОФИЯ, ГРАДОВЕТЕ ВИДИН И КУЛА
9. РИЛА И ПИРИН
Рила планина някога била жена – разказвали хората от някогашното
село Горни Пасарел, потънало под водите на язовир Искър. Името й
било Рилка. Оженила се тя за момък от горните земи. Името му било
Пирин...
Рилка и Пирин се оженили против волята на родителите си. Не давали
те единствената си щерка на Пирин – не знаели кой е, откъде е, чий син
е, какъв занаят има и как ще изкарва прехраната на жена и деца. Рилка
била много красива и работна мома, но луда глава – каквото й хрумне,
това правела, не слушала ни баща, ни майка.
Оженили се двамата луди-млади без сватове и сватба, без песни и хора,
без родителска благословия. Забягнали далеч от хората и се заселили в
едно високо и пусто място. Родили им се две деца – момче и момиче.
Кръстили ги Искър и Места – никой не бил чувал такива имена
дотогава.
10. Пирин ходел на лов, а майката гледала къщата и децата.
Буйни и палави били братът и сестрата. По цял ден се
борели, карали и биели, вдигали олелия до небето.
Оплаквала се майката на бащата, молела го да ги укроти с
бащина дума и мъжка ръка. Ала Пирин не чувал. Грижа му
било да донесе храна и дрехи за челядта си, а другото било
грижа и занимание на майката. Веднъж братът и сестрата се
скарали жестоко, надумали си тежки думи, дори скочили да
се бият. Вдигнала майката ръце да ги възпре и в мъката си
през сълзи проклела:
– Да даде Господ да се разделите и никога вече да се не
видите или срещнете. От вас хората да се плашат и бягат, с
гадини, с риби и жаби да живеете. Дано и аз се вкаменя, та
дума да не продумам и глас да не вдигна да ви повикам, обич
и милост към вас да нямам.
11. Още не издумала Рилка тежката клетва и във висинето се
явила силна светкавица и разсякла небето, чул се страховит
гръм и в миг тя се претворила на планина - такава, каквато я
виждаме и сега. По същото време Пирин, който бил далече
някъде на лов, също се вкаменил и се сторил на планина Пирин планина. А двете дечица станали реки. Момичето
Места било по-кротко и хрисимо, повело водите си полека
надолу из планината, а момчето – Искър, буен и
нетърпелив, се юрнал напред, пресякъл планината, спуснал
се стремглаво надолу в полето и като нямало къде да свърти
водите си, а те наедрявали и се усилвали от майчините
сълзи, ги повел към Балкана, проправил си път и се слял с
водите на Дунав – буен и неудържим като него.
Оттогава той не е чул нищо за сестра
си, както и Места не чула дума за Искър.
12. Легендата разказва, че царят извикал Крали Марко в своя дворец в Стринава, за
да си плати царския налог. Тръгнал юнакът да се поклони пред царя, като взел със себе си
и бъчва с чисто злато. Вървял от към Върпищенското плато и стигнал до дървения мост,
който отвеждал към крепостта. Здрав бил мостът, издържал тежестта на десетина войници,
направен бил от яки дървета, свързани с ремъци от сурови биволски кожи.
Пристъпил Крали Марко и бавно тръгнал към другия бряг. Тежък бил, бъчвата на
рамото му тежала повече и от него - мостът предупредително поскърцвал и някъде към
средата едно от въжетата се скъсало. Политнал Марко да падне в бездната, но в последния
миг се закрепил. Себе си спасил, ала бъчвата със златото потънала.
Това злато не било намерено тогава, напусто го търсили и по-късно. Казват, че и днес
по тия места обикалят иманяри, но не се е чуло някой да го е намерил...
С още една легенда се свързва името на Крали Марко в Тревненския край. На стръмния
склон на хълма срещу Плачковци доскоро стояла като побита една скала - варовикова,
наполовина зарита в земята и някак самотна. Друга такава наоколо нямало, най-близките
като нея били чак на десетина километра, но по на юг.
Разказват, че по тия места Крали Марко се срещнал с турците в люта битка за Търново.
Откъртил в гнева си юнакът скала от Тревненската планина и я захвърлил като камъче
срещу нашественика... Така разказва легендата, а било ли е, не е ли...
