2. “ Над смълчаните гори Иде пролет – мила, драга, Утро ясно зазори. Зимата за път се стяга. Звънна весел кукуряк: И настъпват дни чудесни, - Пролет мила иде пак! За игри и волни песни!” Тъй си пее Рунтавелка и си тупа пъстра черга. После скочи и отиде Зайо Байо тя да види.
3. - Стига в къщи си се крило, Ставай, вече, зайче мило, виж на горските поляни топло слънчице ни кани. - Рунтавелке, моя драга, идвам за игра веднага!
4. “ Цяла зима в преспи сняг Пак запя поток скоклив, Спа гората глуха. Пъпки пукна дряна. Но дойде припрян южняк И в леса стаен и тих И снега издуха. Веселба настана.” - Ех, че време, Зайо драг! Хайде песен да запеем пак!
5.
6. - Ах, не думай! – викна Зайко. - Отзарана аз видях, че тук Лисана се въртеше сам-самичка.- Рунтавелка рече. И една торбичка беше метнала на рамо. Тя е, зърнах я до дряна. - Ех, да е посмяла само!Щом е Лиса, ще я хвана.- реши веднага Ежко. Зайко викна: - Ето я, отдолу иде.Крийте се, че ще ни види!
7. - Трябват ми игли за плетка, със изпредената вълна Че ще си плета жилетка. Но не зная откъде, А торбичката е пълна кой игли ще ми даде? Лиса по пътечката върви и си песничка на глас реди:
8.
9. - Ех, ще видиш ти игли, но така ще те боли, та ще помниш как си крала прежда алена и бяла. Давай със добро торбата!- Ежко викна. - Махай ми се от главата! Рунтавелка също се обади: - Дай торбичката веднага! - Махни се! Помощ! Взе торбата Ежко, погледна вътре и се слиса. - Лъжеш, Лисо, засрами се!
10.
11. Грее в пролетна премяна, С мартенички бели, Буди се от сън гората. Бели и червени, Баба Марта пак засмяна, за да бъдат всички Ще зарадва днес децата. Бодри и засмени!
