A journey through hard numbers and facts
Presentation by Karel Van Isacker at the National conference "Violence and the child of the 21st century - conceptual and practical challenges", 23-24 November 2017, Grand Hotel Plovdiv, Bulgaria
Organisers: University of Plovdiv "P.Hilendarski" ; State Agency for Child Protection, Municipality of Plovdiv
2. 2 различни аспекта
• Насилие срещу деца с увреждания
• Агресивно поведение и насилие от деца с
увреждания
3. Насилие срещу деца с
увреждания
• Децата с увреждания са изправени пред
значителни бариери, за да се ползват от
основните си права.
– Те често са изключени от обществото, понякога
живеят далеч от техните семейства.
– На тях често им се отказва достъп до основни
услуги като здравеопазване и образование.
– Те издържат на стигми и дискриминация, както и
на сексуално, физическо и психическо насилие.
Източник: Violence against children with disabilities: legislation, policies and programmes in the EU (2015)
4. Назад към историята
• ООН създава два основни документа:
– Конвенцията за правата на детето (20
Ноември 1989)
• Член 19.1: Държавите - страни по Конвенцията,
предприемат всички необходими законодателни,
административни, социални и образователни мерки
за защита на детето от всякакви форми на
физическо или психическо насилие, нараняване
или злоупотреба, пренебрегване или небрежно
третиране, малтретиране или експлоатация, в
грижата на родител(и), на настойник(ци) или на
друго лице, което се грижи за детето.
5. Назад към историята
• ООН създава два основни документа:
– Конвенция за правата на хората с
увреждания (13 Декември 2006)
• Член 16 - Свобода от експлоатация,
насилие и злоупотреби
6. Важно! И двете конвенции
посочват:
• Децата с увреждания трябва да бъдат защитени от
насилие.
• Децата и хората с увреждания имат едни и същи права
да бъдат част от обществото като всички останали.
• Децата и хората с увреждания трябва да бъдат
уважавани такива, каквито са.
• Важно:
– Всички 28 страни от ЕС подписаха Конвенцията за
правата на децата.
– 26 страни от ЕС подписаха Конвенцията за правата
на хората с увреждания, само Ирландия не е
ратифицирала конвенцията.
7. Законодателна рамка
• само 20 държави от ЕС имат закони против
използването на физическо наказание за
деца (в това число пляскане или
използване на пръчки).
• законите в някои страни от ЕС разглеждат
възрастта при обсъждане на насилствена
престъпност, в други страни се гледа на
степента на увреждане в следствие на
насилие, а в трети – и двата фактора:
възрастта и уврежданията.
8. В действителност...
• “Доста деца с увреждания“ са били
малтретирани от хората, които се
грижат за тях....но няма официална
статистика по този въпрос.
• ООН “смята”, че децата с увреждания
са били предмет на насилие четири
пъти повече в сравнение с децата
без увреждания (на базата на
изследване от 2012г.).
9. Къде стават жертви на
насилие?
• В домовете им
– Децата с увреждания могат да бъдат пренебрегвани от техните
семейства. Семействата могат да бъдат уморени, защото не получават
помощ. Семействата понякога нямат достатъчно пари, за да се грижат
за деца с увреждания.
• В училище
– Децата с увреждания често са тормозени в училище.
– Някои училища не променят начина, по който се преподава и възпитава.
– Учителите не винаги са обучавани как да учат тези деца.
• В институциите
– Насилието се случва и в институции за деца с увреждания.
– Хората, работещи в институции, понякога използват сила, за да дадат
медицински грижи или да накарат децата да направят това, което се
иска от тях.
– Служителите също често са уморени, тъй като имат много работа или
не знаят как да се грижат за деца с увреждания.
10. Други причини
• Финансови притеснения: ако родителят трябва да спре да
работи, за да се грижи за детето, може да започне порочен
кръг от бедност.
• Липса на финансова държавна подкрепа.
• Различни етнически групи: те могат да третират децата с
увреждания по различен начин, но дете от тази група може
да изпитва трудности при търсенето на помощ.
• Момичетата с увреждания могат да бъдат жертва на насилие
по-често от момчетата.
• Сексуалното насилие може да бъде по-често. Момичетата с
интелектуално увреждане може да са по-изложени на риск.
16. Някои изявления
• "Има общa нетърпимост към различни хора," по-слаби “ хора."
(Доставчик на здравни услуги, Литва)
• "Когато попитате някого дали хората с увреждания трябва да имат
правото да бъдат част от мнозинството, никой не казва" не ". Но лице
в лице с проблема в ежедневието си, някои хора смятат, че "няма да
е възможно" или "ние не трябва" (да ги включим). Така че всъщност
можем да гледаме на това като на определена форма на скрита
агресия, [...] някакъв вид упоритост в интелектуален стереотип, който
всъщност може да създаде негативна връзка с индивида, без
всъщност да се опитва да го разбере рационално "(представител на
асоциацията на родителите, Чешка република)
• "Хората с увреждания се възприемат от икономически активните хора
като тежест все по-често във време на криза, защото може би самите
те [икономически активни] имат проблеми с намирането на работа
сам" (представител на NHRB, Чехия)
17. • "Хората с увреждания често публично се определят като «скъпи», [...]
че те привличат всички финансови ресурси за сметка на други групи.
[...] Мисля, че това може да доведе до враждебност и повишена
стигматизация"(представител на ДСП, Дания)
• "Вероятно не правим достатъчно за интеграция на ранен етап, така че
много хора стават възрастни, без всъщност да са интегрирани и да се
разбират с хората без увреждания." (Представител на НПО,
Великобритания)
• "Преди всичко, трябва да има осъзнаване. Съществува огромна нужда
системно да се повишава обществената осведоменост, да се
насърчава промяната на нагласите чрез различни програми, насочени
към всички възрасти ... Въпросът е, че най-голямото
предизвикателство, пред което е изправено нашето общество днес, е
фактът, че не успяхме да отговорим на новите предизвикателства,
които нашите деца трябва да се справят и им липсват добри примери в
собственото им семейство. "(Експерт по правата на детето, България)
• "Мисля, че враждебността идва от липсата на разбиране и чувството за
превъзходство. Ако този човек е лишен, той не е нищо, аз съм велик
"(терапевт в НПО, България)
• "Някои учители са готови да предоставят [подкрепа], но наистина се
чувстват съвсем сами" (представител на публичната власт, България)
18. • "Водещата причина за насилието е изолацията. Независимо от това
коя група деца са поставени в една институция, изолирана и
етикетирана - те във всеки случай ще се превръщат в "обекти" и в цели
на отрицателни обществени възгледи. [...] Институциите виждат
[децата с увреждания] като "физически обекти", а в разбирането си за
хуманно отношение това [се отразява] в грижата към тези деца
"(лекар, България)
• “Нагласата в обществото е най-трудно и бавно да се промени през
годините. Тези деца са били скрити в продължение на дълги години. Те
обикновено са били скрити в институции, далеч от населените места
[...] и обществото; дори децата ни не са свикнали да ги виждат, да ги
приемат. "(Експерт по социални грижи, България)
• "Много често сме изненадани от самите хора [с увреждания], защото в
определени ситуации те не считат такива действия за
дискриминационни срещу тях. Ето защо те често не подават жалба.
"(Представител на публичната власт, Португалия)
• "Хората [...] смятат, че никой не иска да прави секс с някой с
увреждане. Затова хората вярват, че нищо не може да им се случи
"(представител на НПО, Швеция)
19. • "Родителите се срамуват, че раждат такова дете, човек с "дефекти ",
коeто не е като другите. Самото дете често вярва, че не е в състояние
и не заслужава повече и че е точно това - лошо дете. "(Представител
на НПО, работещ за приобщаващо образование, България)
• "Ако вземеш предвид, че еднa от нуждите на [децата с увреждания] е
да не бъде отделено като специално през цялото време, тогава би
било добре да се вземе предвид и в програмите за превенция на
насилието." (НПО представител, Холандия)
• "Сериозни форми на насилие се срещат в училищата, тъй като
обикновено по-възрастните ученици тормозят по-младите или децата,
които са физически по-слаби от другите деца, така че такива негативни
действия всъщност са резултат от сложни причини и влияния в
обществото и в неговата толерантност към насилието. "(служител на
Министерството на правосъдието, България)
• "За съжаление тази агресия, която е насочена към детето, понякога
води до създаването на отрицателни нагласи в детето и той отказва да
отиде на училище. Тогава много често изолират тези деца в
индивидуалната форма на образование, но това ги изолира, защото
най-важното нещо за децата с увреждания е [...] да постигнат социални
умения [и да не бъдат заключени у дома . "(Представител на НПО,
България)
20. • "Вярно е, че децата, които сега са интегрирани в [основното]
образование, са изправени пред съпротива. Родителите на други деца
не искат да имат деца с увреждания в класа на своите деца
"(представител на НЗОК, България)
• "Много рано децата усещат, че не са като другите деца, че са "по-лоши"
и "по-глупави", защото не се справят с учебния материал и че са
разглезени, мързеливи и когато са в училище те вече знаят, че не са
достойни да бъдат там. "(Представител на НПО, работещ за
приобщаващо образование, България)
• "[Социално-икономическото положение] е най-големият фактор, който
определя дали ще имате или няма да получите добра грижа, дали ще
имате или няма да получите добро образование, дали можете или не
можете да участвате в достатъчна степен в обществото. С децата с
увреждания е просто експоненциално повече "(представител на
инспектората по здравеопазване, Холандия)
• "За съжаление има все повече и повече доказателства, че децата са
тормозени поради бедност. Бедността комбинира тези проблеми с тези
на децата с увреждания. "(Представител на NHRB, Великобритания)
• "Да бъдеш чужденец и да си с увреждания е една от най-лошите
възможни ситуации, защото има двойна опасност от дискриминация"
(представител на националната организация за подкрепа на учители,
Италия)
21. • "Повечето оплаквания отразяват факта, че в
бедните семейства, особено тези с деца с
увреждания, пренебрегването и
враждебността се проявяват по-често.
Работил съм по случаи, при които майки
твърдят, че братята и сестрите на детето с
увреждания са развили агресивно отношение
към малката си сестра, защото вярват, че по-
голямата част от семейния доход се
инвестира в преодоляване на увреждането.
Затова социалните служби трябва да отчитат
това и да предоставят адекватни мерки.
"(Представител на АСП, България)
Всяко насилие, нанесено върху деца с
увреждания, допълнително ще повлияе негативно
върху тяхното увреждане, ще увеличи
предизвикателствата на рехабилитацията и
възстановяването и ще предизвика тяхната
съпротива срещу ефектите от лечението.
22. Целеви групи и избрани мерки и инициативи за превенция на насилието
23. Необходимите стъпки
• Повече хора с увреждания трябва да
бъдат консултирани какво да правят,
когато са жертви на насилие.
• Повече професионалисти като
учители, социални работници трябва
да могат да разпознават насилието.
24. Фокус върху България
• Детство за всички
– През 2010 г. България прие "Визия за деинституционализация на
децата", която има за цел да закрие всички 137 институции за деца и да
осигури алтернативни обществени услуги за всички уязвими деца до
2025 г.
– Държавна агенция за закрила на детото:
http://sacp.government.bg/detstvo-za-vsichki
• Координационен механизъм за взаимодействие при случаи
на злоупотреба с деца или деца, изложени на риск от
злоупотреби, и за взаимодействие при кризисна интервенция
– Механизмът за координация е в сила от 2010 г. насам. Когато се
съобщава за злоупотреба, тя изисква от определения работещ да
проведе разследване в рамките на 24 часа и да свика среща с
мултидисциплинарен екип, включващ широк спектър от
професионалисти, а в някои случаи - представители на общината,
регионална полицейска служба, регионален здравен център, личен
лекар на детето, директор на училището, детска градина или друго
звено за предоставяне на услуги и др.
– Линк към Държавна агенция за закрила на детето
http://sacp.government.bg/deinosti/sporazumenie-deistvia-deca-risk/.
25. Достъпни материали
• Осигуряване на живот като безопасно приключение
- Укрепване на семействата на деца с увреждания,
за да се предотврати насилието
– Мултидисциплинарен екип от различни държави подготви
брошура за предотвратяване на насилието на деца с
увреждания в домашни условия.
– Той подчертава значението на семейството и неговите сили и
потребности и се стреми да противодейства на чувствата на
на неудовлетвореност, всемогъщество или превъзходство
сред професионалистите, като им предоставя конкретна и
може би съвсем нова перспектива за тяхната работа.
– Брошурата е насочена предимно към професионалисти, чиято
работа включва подпомагане на благосъстоянието на децата
с увреждания и техните семейства.
– Брошурата е финансирана по програма "Дафне" и е достъпна
на английски, естонски, немски, гръцки, италиански,
латвийски, полски и португалски език.
– Italy, AIAS Bologna, вижте на:
http://www.aiasbo.it/progetti/daphne/daphne_publications.html.
26. Достъпни материали
• Детство, увреждане и насилие - Оправомощаване на
организациите на хората с увреждания да
разработват стратегии за превенция
– Тази брошура цели да популяризира осведомеността сред
асоциациите и кооперациите на хората с увреждания и техните
семейства относно проблема с домашното насилие срещу
деца с увреждания.
– Като такова тя основно се занимава с еманципацията и с
подпомагането на тези организации да развият своето виждане
за феномена.
– Брошурата е насочена към лидери и членове на персонала на
организациите за хора с увреждания, които искат да обсъдят
проблема с насилието в рамките на организацията или с
външната си мрежа и предоставят качествена информация.
– Брошурата е финансирана по програма "Дафне" и е достъпна
на английски, естонски, немски, гръцки, италиански, латвийски,
полски и португалски език.
– Italy, AIAS Bologna, вижте повече на:
http://www.aiasbo.it/progetti/daphne/daphne_publications.html.
27. Агресивно поведение и
насилие от деца с
увреждания
• Всички ние реагираме към ситуации, които предизвикват гняв,
страх или заплаха по-голямата част от нашата инстинктивна
реакция е да се предпазим физически.
– В тези модели на реакция агресията е често срещана.
– Агресивното поведение е често срещано сред младежите, особено малките
деца.
• Въпреки това семействата и здравните специалисти могат да
предприемат стъпки за намаляване на насилието и агресията.
– Запазете спокойствие
– Похвалете положителното поведение
– Работете със здравния специалист на детето.
28. • Примери за физическа агресия:
– Ухапване
– Удряне
– Ритане
• Примери за вербална агресия:
– Казвайки "не" на правилата на родителите или учителите
– Крещи или вика
– Използва неприличен език
• Гневът или разочарованието на малките деца
обикновено са реактивни или импулсивни в
отговор на нещо, което им се е случило.
• Тъй като децата растат и развиват по-напреднал
език, социални умения и способности за
планиране, проактивното или планирано агресивно
поведение може да стане по-често.
29. • Деца с увреждания
– Не по-агресивни от другите деца.
• Въпреки това:
– Някои деца могат да изпитват в по-голяма степен чувство
на неудовлетвореност, свързано с тяхното увреждане.
– Това чувство на неудовлетвореност понякога се проявява
чрез агресивност или дори самозащитаващо се
поведение, като например удряне на главата или
порязване на кожата им.
– Други деца срещат условия, които са по-пряко свързани с
агресивното поведение.
• Например децата с ОДП (Oppositional Defiant Disorder) често са
раздразнени и ядосани и те спорят с възрастните, за да придобият
форма на контрол.
• Децата, които имат умствени затруднения, аутизъм или ХРНВ, могат
да имат епизоди на експлозивно емоционално претоварване, когато
физически атакуват семейството си и често се фокусират върху
собствената си майка.
30. • Много причини за агресивни проблеми.
• Всеки има случай, когато се разочарова или ядоса, а
децата трябва да се научат, че чувството на
неудовлетвореност е нормално.
• Най-добре е да се опитате да разберете причините за
агресията и насилието.
• Знаейки, че това ще помогне на родителите и здравните
специалисти да работят за намаляване на
проблемите; преподаването на начините по които детето
да се справи с чувството на неудовлетвореност трябва
да бъде част от този план.
• Но, докато тези деца често са преобладаващо
прекрасни за по-голямата част от времето ...
когато нещо ги задейства, нивото на насилие
може да бъде застрашително.
31. – Агресивното или насилствено поведение може
да бъде много труден и обезкуражаващ
проблем за управление
• Особено за родителите и лицата, които се грижат за
тях.
– Насилствените поведения пречат на напредъка:
• в образованието и възпитанието
• да станат зрели в личната независимост и социалните
умения.
32. IASO (Незрели адреналинови
системи на свръхреактивност),
Агресивно поведение*
• Върху кого влияе?
– Аутистичен спектър (хиперфункция на
локалните нервни микросхеми в мозъка, които
предизвикват хиперреактивност и
хиперпластичност, над 50% засегнати **)
– Биполярно разстройство
– Увреждания свързани с развитието
– Обсесивно-компулсивното разстройство
– И ... деца без увреждания
*Вижте повече на: “Hope for the Violently Aggressive Child”, ot Dr. Ralph Ankenma, 2014
** https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4160737/
33. • Агресията не е част от повечето психични
заболявания, но ...
– Психичното заболяване може да постави
началото на агресията да се появява по-често и
по-непредвидимо като вторичен симптом.
• Как?
– Аутизмът и други нарушения на развитието
пречат на нормалното зреене на системата за
възбуждане на адреналина (инстинктивна,
физическа реакция на криза или опасност.)
– Незряла или нефункционална адреналинова
система за възбуждане по-лесно предизвиква
агресивна ярост и насилие, понякога в
неочаквани ситуации.
34. – Адреналинова свръх реактивност (алфа
тип):
• Става по-насилствен, ако се опитаме да ги хванем за
ръка или задържим
• Личността изглежда променена, т.е. да прояви омраза,
като се кълне и заплашва.
• Заплашва да убива или да навреди на другите или да
твърди, че мрази онези, които го/я обичат
• Агресията изглежда фокусирана и преднамерена към
конкретни хора или цели
• Очите могат да изглеждат разширени, нефокусирани или
неотзивчиви
• Не се извиняват или не изглеждат разкаяни
• Отричат, че са се случили определени поведения или
изглежда, че не си спомнят за събитието
35. – Адреналинова свръх реактивност (бета тип):
• Някои възрастни могат да успокоят детето бързо, като
говорят или го прегърнат
• Има внезапни експлозии на гняв, когато е разочарован/а
• Случайно удря нещо, което е наблизо
• Казва, че се е опитал да се спре, но не е могъл/а
• Зачервява се (на лицето или тялото)
• Извинява се или се самомрази
• Оплаква се, че сърцето му/и бие бързо или го/я боли
• Когато е развълнуван, има треперене на ръцете или
пръстите
• Ухапвания или наранявания по ноктите или кожата
• По време на епизодите на агресия е необичайно силен/а
• Обикновено е много физически активен
• Склонността да има висок сърдечен ритъм (90 удара на
минута или по-висок)
36. Как да се справим?
• Като погледнете агресивното поведение като AБВ
последователност:
– А: Предизвикателства: това "задейства" агресивното или
самонараняващо поведение
– Б: Поведение: това е начинът, по който детето ви отговаря на спусъка
– В: Последици или "възнаграждения": това, което детето ви получава в
следствие на агресивното поведение, като му позволи да продължи с
любима дейност и да остави тази стресова ситуация.
• По-добра дългосрочна стратегия е:
– Предотвратете поведението, като избягвате ситуации, които го
задействат
– Учете детето да изразява потребностите си по по-положителен начин
– Пренебрегвайте самонараняващото се поведение и
възнаграждавайте детето си, когато той/тя се изразява по по-
положителен начин.
37. • Няма унифициран начин да се справим с
агресията и насилието върху всички деца
– Лекарствени средства с адреналинов блокаж (IASO)
– Опитайте се да създадете среда, в която насилието
и агресията не са очаквани
• Разходете се! Не използвайте агресията или насилието върху себе си.
• Направете всичко възможно, за да запазите домашния си живот
спокоен, подкрепящ и уважаващ.
• Ако детето ви действа агресивно, подсилете алтернативно или
конкурентно поведение. Например, нарисувайте нещо заедно или
играйте на игра, която изисква спокойното внимание на детето ви.
• Не забравяйте да възхвалявате доброто поведение - веднага и често.
• Помогнете на детето да формулира чувствата си. Говоренето чрез
емоциите им помага на деца от всички възрасти.
• Работете с детето си, за да разработите стратегии, за да го успокоите,
когато той или тя се чувстват уплашени, ядосани или разочаровани.
38. • За някои деца най-добре е да обясните последиците за
неправилното поведение предварително. Важно е детето да
разбира последствията, преди да бъдат приложени.
• След като сте казали какви ще бъдат последствия, ги
налагайте! Ако лошото поведение не се адресира редовно, то
може да продължи или дори да се влоши.
• Забележете кога и къде детето ви е най-агресивно и се
опитайте да избегнете тези ситуации.
• Родителите трябва да споделят с доставчици на здравни
услуги колкото е възможно повече подробности за
поведението на детето им. Той или тя ще може да ви
предложи съвети и да работи с вас, за да разработите
съвместен план.
39. Интересни Европейски
проекти по темата...
• www.accessinteract.eu
• www.games4competence.eu
• www.isg4competence.com
• www.inclusivemartialarts.eu
• www.mypeermentor.eu
• www.leisure4youth.eu
• www.countto10.bg
• www.teachers4refugees.eu
40. Полезни ресурси
• 2009 Violence Exposure Among Children with Disabilities.pdf
• 2012 Prevalence & Risk Factors of Violence against Children with
Disabilities (Sys. Rev. & Meta-analysis).pdf
• 2015 Sexual Abuse involving Children with intellectual
Disabilities.pdf
• WHO 2005 Summary Report Violence against Disabled
Children.pdf
41. За контакти
• Е: karel@phoenixkm.eu
• Т: +32 496 334056
• Научете повече на: www.phoenixkm.eu