2. Пещерата Бачо Киро е разположена западно от
Дряновския манастир, в живописните каньони на р.
Андъка и р. Дряновска, на около 30 км от Велико
Търново. Някога известна като Малката пещера, по-
късно (през 1940 г.) е преименувана Бачо Киро в памет
на българския герой от Априлското въстание, който се е
укривал от своите преследвачи в безбройните й
лабиринти. По време на османското робство пещерата
не е била посещавана заради поверието, че там обитават
зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили.
3. За първи път с научна цел тук прониква професор
Юричин през 1890 година, а по-късно (1971 - 1976 г.) се
провеждат обстойни разкопки при входа на пещерата. Те
откриват в долните пластове на пещерния пълнеж
находки от среден палеолит, датиращ отпреди 40-70
хиляди години пр. н. е. Намерени са малко двустранно
обработени груби остриета, симетрични и асиметрични
ножове. В по-горните пластове се срещат оръжия и
оръдия на труда изработени от кости. От историческа
гледна точка, намерените предмети доказват живот на
хора по тези места още от древни времена.
4. Пещерата Бачо Киро е обявена за природна
забележителност през 1962 г. и е първата
благоустроена пещера в България. Пещерата
представлява сложен четириетажен лабиринт от
пещерни галерии и разклонения с дължина около 3
600м. Според проучвания, оформлението на пещерата
Бачо Киро е продължило близо 1 800 000 години.