1. ОПЕРАЦИОННИ СИСТЕМИ
СЪЩНОСТ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ОСНОВНИ ФУНКЦИИ
Операционната система (OС) представлява
система от програми, които координират и
управляват апаратните и програмните ресурси на
изчислителната система.
ОС включва и съответен език за
взаимодействие, чрез който потребителят управлява
компютъра.

2. ОС формира пред потребителя външния облик на
изчислителната система, който наричаме
потребителски интерфейс. Като предоставя
редица услуги, ОС създава определена представа
на потребителя, за възможностите на
изчислителната система, т.е. “виртуален модел”
на компютъра. Този модел може съществено да се
различава от възможностите на реалните
технически устройства.

3. ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ОС
I. Управление на апаратните средства – тестване и
диагностика (проверка за неизправности в оборудването), съгласуване на работата на апаратните средства
(процесора, паметта и периферните устройства) и т.н.
II. Управление на обмена на данни между
различни компоненти на компютъра и периферните
устройства и предаване на данни от един компютър
на друг.
III. Съхраняване на програми и масиви от данни
на външна памет и обслужване на обработката им
(организиране и управление на файлова система).

4. IV. Използване на готови програмни продукти
(приложни програми) – въвеждане на програмите в
ОП и управление на тяхното изпълнение.
V. Изпълняване на няколко задачи едновременно.
Например, докато на принтера се печатат резултатите от работата ви, вие може да използвате компютърни програми за да слушате музика и да играете.
VI. Едновременно използване на един компютър
от много потребители.

5. ОСНОВНИ КОМПОНЕНТИ НА ОС
I. Драйверите за периферни устройства са
програми, управляващи съответните устройства.
Производителите на периферни устройства
разработват драйверни програми и ги предоставят
на потребителите.
При свързването на ново периферно устройство към системата потребителят трябва да “инсталира” и съответния драйвер, който се добавя към
ОС. Така тя “научава” за новото устройство и поема
управлението му.
Много често качествената работа на периферните устройства зависи не само от техническото им
изпълнение, а и от качествата на управляващите ги
програми.

6. Съвкупността от драйвери, управляващи
стандартния набор от периферни устройства
(клавиатура, видеомонтор, твърд диск и др.) се
нарича BIOS (Basic Input Output System – базова
входно-изходна система). Те са неразделна част от
всяка ОС, под чието управление работи даден
компютър и обикновено се записват в постоянна
памет, вградена в самия компютър – ROM-BIOS.

7. II. Процесорът на командния език е програма,
която осигурява и осъществява взаимодействието
между потребителя и изчислителната система. Той
приема и разпознава командите, въведени чрез
клавиатурата или мишката и определя, какво да се
изпълни в отговор на тези команди. Всяка команда
на потребителя предизвиква изпълнението на
сложна последователност от програми, чрез които
ОС изпълнява заявката и/или “съобщава” резултата
от изпълнението й.

8. III. Файловата система по същество е регламент и
набор от реализиращи го системни програми, които
осъществяват цялостната дейност по съхранението
и достъпа до данните в компютъра. Според този
регламент, всички данни в компютъра се
съхраняват под формата на файлове, организирани
в папки
(директории, справочници, каталози), разположени на
външни носители (твърди дискове, дискети, CD и др.)

9. Файлът представлява група от функционално обособени данни, които се съхраняват заедно на външен
носител под някакво име. Съдържанието на файла
може да бъде произволно –
програма, документ, електронна таблица, графично
изображение, звук (музика) и др.

10. Именоването на файловете става по строго определени правила, специфични за различните ОС.
В WINDOWS името на файла може да бъде с
дължина до 250 символа и може да съдържа букви
и/или интервали и/или цифри. След името може да
се добави разширение, състоящо се от точка и още
до три букви и/или цифри.
Името и разширението на файла може да съдържат
и други символи (например: -, _, @, #, &), а НЕ може
да съдържа други: *, ?, запетая и т.н. защото ОС
използва тези символи за други нужди.

11. Папката (Folder) представлява група
файлове, обединени под общо име по
признак, избран от потребителя. Именоването на
паките става по същите правила, както при
файловете. Освен файлове, всяка папки може да
съдържа и други папки.
Именоването на папките става по същите
правила, както именоването на файловете.

12. СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОС
Една съвременна ОС се състои от ясно обособени
части, организирани йерархично в различни
нива, които е прието да се наричат “слоеве”:
Най-вътрешният слой съдържа програмите от
ROM-BIOS. Най-важните програми в него са
програмата за тестване на паметта и апаратните
средства и програмата за стартиране на
операционната система.
Програмите от следващия слой изпълняват
входно-изходната обработка.

13. Третият слой е ядрото на операционната
ситема. Той съдържа обслужващи
програми, осигуряващи елементарните операции с
файлове – отваряне и затваряне на
файл, четене, запиване, изтриване и др.
Четвъртият слой съдържа процесора на
командния език. Основната му задача е
обработката на командите, подадени от
потребителя.
Поледният, пети слой, се състои от програмни
файлове, разположени на външен носител
(обикновено твърдия диск). Това са така наречените
“външни команди”. Те по нищо не се различават от
кой да е друг програмен файл.

15. Според типа на потребителския си интерфейс,
операционните системи се делят на:
ОС с текстов интерфейс – всяка команда
представлява последователност от символи, които
потребителят въвежда от клавиатурата. Като пример
за този тип е MS DOS.
ОС с графичен интерфейс – потребителят подава
командите, като избира от екрана графични знаци –
пиктограми. Потребителите на WINDOWS наричат
тези графични знаци икони.

16. СТУКТУРА НА ФАЙЛОВАТА СИСТЕМА
Такава организация на файловете се нарича
йерархична файлова система, а графичното и
представяне – дърво на директориите.

17. Папка, която съдържа други папки, се нарича
родителска, а папките, които се съдържат в нея –
подпапки.
Например OS е родителска за DRIVERS, която е
нейна подпапка. LETTERS е подпапка на
DOCUMENTS и родителска за INBOX и OUTBOX.

18. Всички папки, създадени от потребителите, се
съдържат в главната папка, т.е. тя се явява
родителска за всички останали. По аналогия с
истинските дървета, тази директория се нарича
коренова (root).
Тя е единствената папка, чието име се определя от операционната система, а не от потребителя.
За означаване на кореновта папка се използва
обратната наклонена черта (), а за означаване на
родителска директория – две точки (..).

19. ПЪЛНО ИМЕ НА ФАЙЛ (ПЪТ ДО ФАЙЛ)
За да опишем адреса на файла, посочваме
устройството, в което се намира съответния дисков
носител и описваме последователно папките, през
които трябва да се премине, за да се достигне до
файла. Имената на директориите се разделят с
обратна наклонена черта ().Описанието завършва с
името на самия файл:
име на устр.папка 1 папка 2 ... име на файла
Дисковите устройства също имат имена. За
целта обикновено се използват първите букви от
латинската азбука, последвани от двоеточие
(например A:, B:, C: и т.н.).

20. Ако предположим, че описаната по-горе структура от
папки се намира на твърдия диск с име “С:”, адресът
на файл от директория LETTERS изглежда така:
С:DOCUMENTSLETTERSиме на файла

21. Адресът на файла се нарича още пълно име
на файла или път до файла.
Например пълното име на файла Doklad.doc от
папка OUTBOX е:
С:DOCUMENTSLETTERSOUTBOXDoklad.doc

22. ОСНОВНИ ОПЕРАЦИИ С ФАЙЛОВЕ
 създаване на файл;
 съхраняване на файл ;
 унищожаване (изтриване) на файл ;
 създаване на копие на файл ;
 поддържане на справочници за файловете
 търсене на файл ;
 контрол на достъпа до файловете.
;