O slideshow foi denunciado.
Utilizamos seu perfil e dados de atividades no LinkedIn para personalizar e exibir anúncios mais relevantes. Altere suas preferências de anúncios quando desejar.

Паничка мед

18.007 visualizações

Publicada em

  • прекрасно! Утре, работлива пчеличке, ще бъдеш с нас. Ще запазим своята паничка мед за нашата госпожа Любов. Благодаря от сърце!
       Responder 
    Tem certeza que deseja  Sim  Não
    Insira sua mensagem aqui

Паничка мед

  1. 1. Ангел Каралийчев 1902-1972год.
  2. 2. ,,…Моят баща ходеше на градина в Трансилвания. С голям копнеж ние – трима невръстни братя и една сестра – го чакахме да се върне през есента… Но много пари тати не можа да спечели… Зиме ние децата носехме нещавени свински цървулки, а пролетно време, щом закукаше кукувицата, тръгвахме боси…” ,,… Моята майка беше неграмотна. Не можеше да чете, нито името си да подпише, но знаеше много народни песни и ги пееше с дълбоко чувство. … У дома имаше само две книги: една песнопойка, с дървени кори, съставена от дядо Славейков… и историята на Александър Македонски… Други книги през детството си не съм разгръщал.”
  3. 3. Един есенен следобед на 1924 г. Ран Босилек спира 24-годишния тогава Каралийчев на софийския площад „Славейков" и настойчиво го кани да напише някое разказче или приказка за издаваното от него списание „Детска радост". Така скоро на страниците му се появява ,,Житената питка”.
  4. 4. Първородният син на Каралийчев умира на няколко месеца. Мъничкото Ани е много хубаво и здраво дете, даже печели конкурс за най- добре гледано бебе. За любимата си мъничка дъщеричка Каралийчев пише най-жизнерадостната си детска повест "Ането". През 1938 година обаче Ани също умира, ненавършила две годинки, а книгата излиза след нейната смърт. След две години им се ражда и момиченце, което писателят и съпругата му кръщават на кумата си Анна Каменова.
  5. 5. Писателят спира да пише. Но за кратко. През 40-те го- дини на миналия век Ангел Каралийчев сътворява най- прекрасните си детски произведения, които стават класика. Илюстрациите правят най- големите ни художници - негови добри приятели - Илия Бешков, Стоян Венев, Любен Зидаров.
  6. 6. Паничка мед
  7. 7. Беше топъл есенен ден. През отворените прозорци на учебната стая влизаше тропот на коли, натоварени с царевица и тикви. Надничаха узрели жълти слънчогледи. Влезе учителят с цял куп нови учебници. Учениците почнаха да викат от радост. Учителят раздаде на всички, които бяха внесли пари, по една хубава читанка, изпъстрена с чудесни картинки. Само Матейчо не получи нищо. Той нямаше пари за учебници.
  8. 8. - Дай и аз да разгърна твоята читанка - рече той на Димчо и като се наведе, ръцете му се разтрепераха и очите му се наляха със сълзи. Димчо се прибра вкъщи, седна да обядва, ала не можа да преглътне залък хляб... Мъчно му беше за Матейчо. Същата вечер той отиде в къщата на своя учител. Извади от джоба си всичките левове, които беше сбрал през лятото.
  9. 9. - Господин учителю - рече той, - тези пари са мои. Купете с тях учебници за Матейчо. Учителят не взе парите. Той се развълнува, помилва Димчо по главата и рече: - Прибери си парите. Аз вече съм поръчал за Матейчо учебници. Но ти имаш добро сърце и ще станеш достоен гражданин. Ела сега да ти сипя малко мед в една паничка. Не се срамувай! През лятото ти си се трудил като малка работна пчела.
  10. 10. Прочетете сами текста в Читанката.
  11. 11. Да помислим заедно...
  12. 12. Беше топъл есенен ден. През отворените прозорци на учебната стая влизаше тропот на коли, натоварени с царевица и тикви. Надничаха узрели жълти слънчогледи. Влезе учителят с цял куп нови учебници. Учениците почнаха да викат от радост. Учителят раздаде на всички, които бяха внесли пари, по една хубава читанка, изпъстрена с чудесни картинки. Само Матейчо не получи нищо. Той нямаше пари за учебници. Беше топъл есенен ден. През отворените прозорци на учебната стая влизаше тропот на коли, натоварени с царевица и тикви. Надничаха узрели жълти слънчогледи. Влезе учителят с цял куп нови учебници. Учениците почнаха да викат от радост. Учителят раздаде на всички, които бяха внесли пари, по една хубава читанка, изпъстрена с чудесни картинки. Само Матейчо не получи нищо. Той нямаше пари за учебници. Беше топъл есенен ден. През отворените прозорци на учебната стая влизаше тропот на коли, натоварени с царевица и тикви. Надничаха узрели жълти слънчогледи. Влезе учителят с цял куп нови учебници. Учениците почнаха да викат от радост. Учителят раздаде на всички, които бяха внесли пари, по една хубава читанка, изпъстрена с чудесни картинки. Само Матейчо не получи нищо. Той нямаше пари за учебници.
  13. 13. Беше топъл есенен ден. През отворените прозорци на учебната стая влизаше тропот на коли, натоварени с царевица и тикви. Надничаха узрели жълти слънчогледи. Влезе учителят с цял куп нови учебници. Учениците почнаха да викат от радост. Учителят раздаде на всички, които бяха внесли пари, по една хубава читанка, изпъстрена с чудесни картинки. Само Матейчо не получи нищо. Той нямаше пари за учебници. Беше топъл есенен ден. През отворените прозорци на учебната стая влизаше тропот на коли, натоварени с царевица и тикви. Надничаха узрели жълти слънчогледи. Влезе учителят с цял куп нови учебници. Учениците почнаха да викат от радост. Учителят раздаде на всички, които бяха внесли пари, по една хубава читанка, изпъстрена с чудесни картинки. Само Матейчо не получи нищо. Той нямаше пари за учебници.
  14. 14. Беше топъл есенен ден. През отворените прозорци на учебната стая влизаше тропот на коли, натоварени с царевица и тикви. Надничаха узрели жълти слънчогледи. Влезе учителят с цял куп нови учебници. Учениците почнаха да викат от радост. Учителят раздаде на всички, които бяха внесли пари, по една хубава читанка, изпъстрена с чудесни картинки. Само Матейчо не получи нищо. Той нямаше пари за учебници. Беше топъл есенен ден. През отворените прозорци на учебната стая влизаше тропот на коли, натоварени с царевица и тикви. Надничаха узрели жълти слънчогледи. Влезе учителят с цял куп нови учебници. Учениците почнаха да викат от радост. Учителят раздаде на всички, които бяха внесли пари, по една хубава читанка, изпъстрена с чудесни картинки. Само Матейчо не получи нищо. Той нямаше пари за учебници. Беше топъл есенен ден. През отворените прозорци на учебната стая влизаше тропот на коли, натоварени с царевица и тикви. Надничаха узрели жълти слънчогледи. Влезе учителят с цял куп нови учебници. Учениците почнаха да викат от радост. Учителят раздаде на всички, които бяха внесли пари, по една хубава читанка, изпъстрена с чудесни картинки. Само Матейчо не получи нищо. Той нямаше пари за учебници.

×