1. 1
ВЪРБАН САВОВ
Дипломна работа и бакалавърска
теза: подготовка, оформяне, защита
София, 2007

2. 2
Учебното пособие е предназначено за студенти, завършващи
бакалавърска и магистърска степен на обучение във висшето
училище. Разглеждат се отделните стадии на предварителния процес
по подготовка на дипломна работа (бакалавърска теза): избор на
научно направление, тема, катедра (магистратура), научен
ръководител. Посочени са особеностите и етапите на подготовка,
провеждане, обсъждането на резултатите, цялостното оформяне и
представяне на това първо научно изследване по специалноста.
Дадените препоръки са резултат от дългогодишния педагогичен опит
и научното ръководство на автора. Основно тези въпроси са
представени и насочени преди всичко към спецификата за
природните факултети, в които с дипломни работи и бакалавърски
тези се завършват съответните степени на висше образование.

3. 3
СЪДЪРЖАНИЕ:
ВЪВЕДЕНИЕ
Защо и за кого е написано това
1. ДИПЛОМНА РАБОТА
1.1.Какво представлява дипломната работа 8
1.2. Какво означава да се направи дипломна работа 9
1.3. Дипломната работа, научният ръководител, общи изисквания,
цел 10
1.3.1. Кога да започнем нашата дипломна работа 10
1.3.2. Кой е научният ръководител 10
1.3.3. Какво прави ръководителят 11
1.3.4. От какъв тип може да бъде дипломната работа. Видове
дипломни работи 12
1.3.5. Общи изисквания към дипломната работа 13
1.3.6. Цел на дипломната работа 13
1.4. Подготвителният етап по подготовката 14
1.4.1. Как да изберем темата на дипломната работа 14
1.4.2. Планиране на дипломната работа 16
1.4.3. Библиографично търсене на литературните източници
по темата 17
1.5. Написване на дипломната работа 18
1.5.1. Общи принципи на построяване на текста (и отново към
планиране) 18
1.5.2. Методика на изложение на съдържанието и стилистика
на дипломната работа. Академичен етикет 19

4. 4
1.5.3. Рубрикация на текста 21
1.5.4. Стилът на дипломната работа 22
1.5.5. Принципът на точност на научната реч 23
1.6. Как да напишем нашата дипломна работа 24
1.6.1. Елементи на структурата 24
1.6.2. Заглавната (титулната) страница 25
1.6.3. Съдържание 25
1.6.4. Изброяване на условните означения (Списък на
съкращенията) 26
1.6.5. Как да напишем въведението (уводът) 26
1.6.6. Основната част на работата (обзор на литературата,
собствени резултати и обсъждането им) 30
1.6.7. Обзор на научната литература 31
1.6.8. Материали и методи на изследване 32
1.7. Откъде и с какво да започнем 36
1.7.1. Разделяне на дипломната работа на отделни
“блокове” 36
1.7.2. Подготовка на илюстрациите на получения материал 37
1.7.2.1. Графики(фигури) 37
1.7.2.2. Запис на прибора (trace) 40
1.7.2.3. Блок-схеми 41
1.7.2.4. Поясняващи схеми 41
1.7.2.5. Рисунки 42
1.7.2.6. Подготовка на таблици 43
1.7.2.7. Текстови пояснения към фигурите или таблицата
44
1.8. Резултати и тяхното обсъждане 45
1.8.1. Въвеждащата (уводната) фраза 46
1.8.2. Какво е известно по въпроса 46

5. 5
1.8.3. Кое е неизвестно и защо 47
1.8.4.Нашата основна задача 47
1.8.5. Какво сме правили 47
1.8.6. Какво виждаме от представените резултати 48
1.8.7. Какво би означавало това 48
1.8.8. Правим равносметка на извършеното 48
1.8.9. Компютърни програми 49
1.9.Заключение и изводи 50
1.10. Списък на литературата (Библиографски опис) 52
1.11. Приноси, приложения 54
1.12. Оформяне на дипломната работа 55
1.12.1. Правила за оформянето на дипломна работа (общи
изисквания) 55
1.12.2. Текстът на дипломната работа 55
1.12.3. Номериране 56
1.12.4. Как да оформим илюстративния материал 56
1.12.5. Цитиране и академична етика 59
1.12.6. Как трябва да изглежда готовата дипломна работа 60
1.12.7. Комплектоване (събиране) на дипломната работа 60
1.12.8. Благодарности 61
1.13. Как протича защитата на дипломна работа 61
ПРИЛОЖЕНИЕ 1 63
ДИПЛОМНА РАБОТА
ПРИЛОЖЕНИЕ 2 65
РЕЦЕНЗИЯ

6. 6
2. БАКАЛАВЪРСКА ТЕЗА 67
2.1. Какво е нужно да знаем за нашата бакалавърска теза 67
2.2. Видове бакалавърски тези 67
2.3. Какво представлява реферативната бакалавърска теза 68
2.4. Общи изисквания към бакалавърската теза 69
2.5. Как изглежда готовата бакалавърска теза 70
2.6. Структура на бакалавърската теза 70
1.7. Методика на работата по бакалавърската теза 71
3. РЕЗЮМЕ (абстракт) 73
3.1. Какво представлява резюмето 73
3.2. Какво съдържа и отразява резюмето 73
3.3. Ключови думи (key words) 74
3.4. Класификационен номер на резюмето 75
И накрая няколко препоръки 76

7. 7
ВЪВЕДЕНИЕ
Защо и за кого е написано това
Много често студентите, когато описват своите първи експерименти
въздъхват тежко пред белия лист и слушаме: “По-приятно ми е да работя
в лабораторията, отколкото да пиша бакалавърска теза (или дипломна
работа)!” Естествено и за това са нужни знания и опит, които могат да се
усвоят, защото това винаги е необходимо, ще съпътства и ще бъде една
основна част от нашата работа като студенти, докторанти и научни
работници. От друга страна, всяка учебна година студентите,
завършващите своята образователна степен като бакалаври и магистри,
отново се обръщат със същите въпроси за помощ, инструкции и т.н. към
своите преподаватели, които многократно обясняват, повтарят, разясняват
най-общите методични положения за това “как да напишем”, “как да
оформим” и “как да представим” първите си научни изследвания. Това е
неделима част от обучението в университетското образование, която е не
по-малко важна за изграждането на младия специалист.
Не мога да забравя много ценните методични лекциите на проф. Б.Н.
Тарусов за нас аспирантите в Московския държавен университет
“М.В.Ломоносов” как да подготвим първите си статии и кандидатските си
дисертации. По-късно неговият ученик академик Ю.А. Владимиров
(Руски медицински университет “Н.И. Пирогов”) всяка година изнасяше
лекции пред преподаватели, аспиранти и дипломанти как да подготвим,
напишем и оформим нашата дипломна работа, статия и дисертация. Тези
ценни съвети в значителна степен ни помогнаха в първите стъпки в
науката.
Добре и широко известно у нас е пособието на световноизвестния
писател, Умберто Еко, авторът на “Името на розата” – “ Как се пише
дипломна работа” (1977) (ИК “А. Панов”, С., 1999). Тази книга има над 15
издания през последните двадесет години в чужбина, но тя е адресирана
преди всичко към студентите от хуманитарните факултети на
университета.
Това е и причината за личната мотивация да се заема с тази задача и да
направя опит да се опишат основните страни на началото на творческия
процес в университета. Разбира се за това не съществуват строго
регламентирани права, а има много варианти, различни подходи и етапи
при оформянето на научния ръкопис, подготовката му за отпечатване и
неговото представяне. Но нашата единствена цел като преподаватели в
университета е винаги да оказваме помощ в обучението, изграждането и
възпитанието на студентите и да насочваме постоянно вниманието им към
тази част от трудния за всеки от нас процес на научно творчество.
В.Савов

8. 8
1. ДИПЛОМНА РАБОТА
1.1. Какво представлява дипломната работа
Дипломната работа е едноличен ръкопис на студента, научно-
квалификационна работа, съдържаща съвкупност от нови научни
резултати и положения, получени под ръководството на научен
ръководител и предлагани от автора (студента) за защита на магистърска
степен. В нея получените теоритични и експериментални данни трябва да
са представени с вътрешно единство и обща логична структура, да
подчертават и свидетелстват за личното участие на автора в
разработването на дадената тема. Дипломната работа следва един точно
определен модел, в който е събран дестилат от данни и опит, от които
може да се отделят няколко конкретни неща.
Като дипломна работа разбираме от една страна първото научно
изследване, което се извършва от студента в заключителния стадий при
завършване на магистърската степен и от друга - оформянето на
резултата от това изследване. Това е ръкописът, в който студентът
разработва даден проблем или задача от научната дисциплина, по която се
обучава, под ръководството на научен ръководител. Съгласно Закона за
висшето образование, успешната защита на дипломна работа (или
писменият държавен изпит) е необходима, за завършване на
магистърската степен на обучение във висшето училище. Защитата се
провежда пред Държавна изпитна комисия, определена със заповед на
Ректора на Университета, след семестриалното завършване на
магистърската степен. За тази цел, студентът предварително представя
академична справка за успешно положени семестриални изпити от
учебния план за съответната магистратура. Както посочихме, това първо
научно изследване се разработва под ръководството на научен
ръководител (или научен консултант), който може да бъде преподавател,
хабилитирано лице или асистент (научен сътрудник) с научна степен.
Предварително темата на дипломната работа се обсъжда и утвърждава от
съответната катедра, или Съвета на магистратурата обикновено след
първия или втория семестър на магистърската степен. Подходящо е
актуалността на разглеждания проблем, обзорът по темата на дипломната
работа, целите и задачите на планираното изследване да се докладват и
обсъждат пред научния семинар на катедрата или в магистратурата. Като
краен резултат, защитената дипломна работа и получената диплома за
висше образование дават право за упражняване на специалноста, т.е. тя
става “пътния лист” в живота на младия специалист.

9. 9
1.2. Какво означава да се направи дипломна работа
Първоначално се определя темата на дипломната работа. Вторият етап от
нашата работа е да се намерят, уточнят и анализират литературните
източници по темата. След това е необходимо да се усвоят методите на
изследване и да се пристъпи към експеримента. Следва анализиране и
обсъждане на получените резултати от изследването. И накрая в
заключителния етап се правят съответните изводи. На пръв поглед всичко
е достатъчно ясно, но всеки един етап е свързан с моногобройни въпроси:
как? по какъв начин? а защо? и т.н., т.е. остават много въпросителни и
неизяснени подробности.
Но когато започваме да пишем и подготвяме дипломната си работа, ние
придобиваме особено ценен опит за изясняване и ясно изразяване на
личната гледна точка по дадения проблем, който се натрупва по време на
изследването. Самият текст, подреждането на материала, окончателното
оформяне на дипломната работа, подготовката и представянето, са може
би най-ценното и важно за студента, защото той вече има методологичен
опит за извършване на научна работа, на нещо с обществено и
професионално значение. И фактически не е толкова важна самата
тема, която ние разработваме, а много по-съществен е опитът, който
придобиваме от работата си по дадената тема.
Първоначалните изисквания за дипломна работа предполагат темата да
бъде ясно очертана, всички материали по нея да бъдат достъпни и
разбираеми за дипломанта, а подготовката да се осъществи в рамките на
предвиденото време в учебния план.
В бъдеще ще можем да научим и да правим по-големи неща, но начинът,
по който ще работим, винаги ще зависи и от начина, по който сме се
учили как да го правим. И дипломната работа ще остане за нас основният
отпечатък, първият научен труд в бъдещата професия. Това е съществен
аргумент за това, че темата е второстепенна по отношение на метода
на работа и натрупания опит. Да не забравяме, че с времето нашата тема
няма да бъде толкова актуална и полезна, защото науката постоянно се
развива, но за нас като трайна основа остава обучението в
методологичния подход и опитът ни за разработване на различни
проблеми в специалноста.

10. 10
1.3. Дипломната работа, научният ръководител, общи изисквания,
цел
1.3.1. Кога да започнем нашата дипломна работа
Това е първият логичен въпрос, който студентът обикновено си поставя.
Личният опит ни насочва към отговора: колкото по-рано, толкова по-
добре. Определено нашата насоченост към дадено по-тясно научно
направление от специалноста се очертава още в бакалавърската степен, но
постъпвайки в магистратура и от първите курсове по специалноста вече е
по-ясна нашата насоченост към темата. Внимавайте да не изберете тема
над своите възможности, за да не се разочаровате, да не се почувствате
нереализирани и да не можете в срок да се дипломирате, което за
съжаление често се случва.
Ето защо, може да започнете работа по дипломната теза веднага с
постъпването си в магистърската степен на обучение. Препоръчително
е да изберете и подходящите специализиращи курсове, които да бъдат
свързани с избраната тема. Това ще помогне съществено за вашата
подготовка и ще се запознаете по-подробно с интересуващите въпроси.
Сега е време и да започнете обсъждане на темата с научния ръководител.
1.3.2. Кой е научният ръководител
За дипломанта той е “учителя в науката”, “гуру в пътеката на
познанието”, с който обсъждаме не само темата на дипломната си работа,
съставяме плана за бъдещото научно изследване, човекът, който ни
запознава се с методите на теоритична и експериментална работа, с когото
постоянно беседваме, дискутираме по получените резултати,
възникналите идеи, хипотези, правим съвместно изводи и т.н. В тесен
контакт с него преминаваме нашите упражнения по научна
комуникативност, тъй като той е единственият компетентен слушател по
време на нашата работа. Много често темата на дипломната работа е
подсказана от самия научен ръководител. Преподавателите имат
дългогодишен опит и следват за това най-често два критерия. Те ни
насочват към тема, която познават много добре или вече са работили по
нея и по която по-лесно биха могли да напътстват дипломанта или към
тема, която не познават достатъчно добре, но проявяват определен
интерес към нея и биха искали да научат нещо повече и желаят да работят
по нея. Това са двата пътя, единият “утъпкан” от други изследователи и
по-трудният – непознат и в известна степен рисков. Третият вариант е
включването на дипломанта в работен колектив за по-широко научно

11. 11
изследване. Това е база за по-интензивна работа с богат изходен материал
и възможност за съвместна научна публикация. Естествено това би било
по-лесно, но и тук може да научим много повече от другите колеги от
колектива, с които работим съвместно. В този случай ще имаме повече
консултанти и помощници. Тогава може да бъдат получени и по-
съществени резултати по дадената тема.
Когато студентът се обръща към определен преподавател, той вече е
чувал коментарии за него от свои колеги, завършили дипломанти,
докторанти или го познава като преподавател и лектор в основните
курсове, което му помага в избора и при съставянето на лично мнение за
неговата квалификация, научните проблеми, по които той работи и за
неговата коректност. Да не забравяме, че ние ще сме с него от началото до
завършването на магистърската степен, т.е. до защитата на дипломната
работа. Искам да обърна внимание на един немаловажен въпрос “ще
можем ли да комуникираме добре с него?”, за да можем да работим
заедно.
За ръководители на дипломните си работи е добре да изберем най-
квалифицираните преподаватели от факултета, а така и научни
сътрудници и висококвалифицирани специалисти от държавни
учреждения, предприятия, лечебни заведения и др.
Нека в своя научен ръководител да виждаме и себе си като бъдещи
специалисти. Да не забравяме, че в известна степен ще приемем и неговия
стил на работа.
1.3.3. Какво прави ръководителят
Ръководителят на дипломната работа:
• дава темата на дипломната работа и предлага примерния план
(включващ теоритично или експериментално изследване);
• съвместно със студента разработва работния план на дипломната работа
и календарния график за нейното изпълнение;
• препоръчва на дипломанта необходимата литература, справочници и
други източници на информация по темата;
• задължително изисква и следи за включването и изучаването на оригинална
литература на чужди езици;
• провежда систематични консултации с дипломанта, предвидени с
времето и програмата на съответния преподавател;
• контролира изпълнението на работата на дипломанта;
• проверява оформянето и представянето на получените резултати.
Ако е необходимо съответната катедра или магистратура може да покани и
утвърди консултанти по дипломната работа (или по отделни раздели). Като такива
могат да бъдат привличани преподаватели от учебните заведения, а така също

12. 12
научни сътрудници и висококвалифицирани специалисти от научни институти.
Консултантите проверяват съответната част от дипломната работа и също се
подписват на заглавната страница след научния ръководител.
1.3.4. От какъв тип може да бъде дипломната работа. Видове
дипломни работи
В дипломни работи, които са с приложен характер се дават основно
сведения за практическото използване на получените резултати, а в работи
с теоритично значение – препоръки за използването на получените изводи с
фундаментален характер за даденото научно направление.
Дипломната работа може да има компилативен характер, а така и бъде от
смесен тип. В компилативната дипломна работа студентът прави критична
оценка върху научните публикации по дадената тема. Този анализ трябва да
бъде точен, ясен и достъпен, като се прави ясно разграничаване по позиции
на различни гледни точки, хипотези и подходи за решаване на отделни
въпроси по основния проблем. Това не е само информативно и
документално предаване на събрани научни трудове, а в същност
аналитичен обзор по темата (реферативен тип). Такъв тип дипломна
работа е подходяща документална база за една бъдеща докторантура, в
която направените изводи, могат да бъдат основа, както за обосноваване на
целта на една докторска дисертация, а така също и за определяне на
експерименталните задачи за разкриване на дадена цел на изследване.
Теоритичната и експериментална дипломни работи са от изследователски
тип. В тях се поставят определени задачи, които се решават самостоятелно
или в сътрудничество с колеги, под ръководството на научния ръководител
(или консултанта). При изпълнението на изследователската работа е
необходима по-голямо научна зрялост, по-висока професионална
квалификация, конкретни експериментални умения и способности на
студента за такъв тип работа. Обикновено тя изисква повече време за
подготовка, съпътствана е винаги от рискови моменти и е свързана с
възможностите на наличната експериментална база за провеждане на
планираните изследвания.
И да не забравяме, че дипломната работа е първото самостоятелно
изследване, което е входната “врата” за студента в науката, в любимата
професия, в живота.

13. 13
1.3.5. Общи изисквания към дипломната работа
Дипломната работа трябва да показва способността на дипломанта към
научни изследвания, теоритични знания в областа на дадена дисциплина и
специални знания по темата.
Предложените от дипломанта нови решения трябва да са строго
аргументирани и критично оценени в сравнение с известни решения и
получени резултати от други изследователи.
Възможно е основните научни резултати на дипломната работа да бъдат
публикувани в научни издания (научни списания, книги, монографии идр.),
а така също представени в доклади на научни симпозиуми, конференции,
семинарии т.н.
Нашата цел е да се запознаем с това, как да планираме, подготвим, и
напишем дипломната си работа и накрая, как да оформим и представим
резултатите от нашите теоритични и експериментални изследвания.
Основната отличителна черта на висшето образование, както навсякъде в
обществото и медиите се твърди, е: “органичното сливане на обучението и
науката”. Дипломната работа е научно изследване, при което дипломантът
трябва да се научи самостоятелно да работи в науката. При това
студентът трябва да:
- да направи избора на темата на изследването;
- самостоятелно да намира, да чете и анализира научната литература по
дадения проблем;
- да усвоява и усъвършенства методите на изследване (теоритични и
експериментални);
- да извършва квалифицирано изучаване на дадения обект и да провежда
експерименти (самостоятелно или в сътрудничество);
- да може да излага получените резултати във форма на научна публикация
(статия, доклад, съобщение и др.).
Последното се постига едва когато дипломантът започне да пише
дипломната си работа. Именно това разглеждаме и сега.

14. 14
1.3.6. Цел на дипломната работа
Както вече отбелязахме, разработването и написването на дипломната
работа е заключителният етап от обучението на студентите в магистърската
степен на обучение в университета и има за цел:
- систематизиране, затвърждаване и разширяване на теоритичните и
практични знания по специалноста и приложение на тези знания при
решаване на конкретни научни и практически задачи;
- да развива навици за самостоятелна работа и овладяване на различни
методи на изследване и експериментиране при решаването на
разработваните в работата проблеми и въпроси;
- да показва професионалното мислене, умения и навици за прилагане на
теоритичните знания при поставяне и решаване на конкретни задачи,
умението на студента да прави критичен анализ на научната литература и
творчески да обсъжда резултати на работата;
- да разкрива нивото на подготовка на студентите за самостоятелна работа в
условията на съвременната наука и технологии.
1.4. Подготвителният етап по подготовката
1.4.1. Как да изберем темата на дипломната работа
Преди всичко темата трябва да отговаря на интересите на самия студент.
Основа за това са положените изпити по специализиращите дисциплини, а
така също и личните предпочитания. Нека не забравяме, че сега е
необходимо да имаме възможност за широко ползване на различни
литературни източници (библиотеки, научни списания, монографии,
специализирани “търсачки” и информационни бази в Интернет и др.).
Научните публикации по дадената тема трябва да бъдат ясни и разбираеми
от дипломанта. За това в значителна степен ще помогне доброто владеене
на чужди езици. И особено важно е методологичната рамка да отговаря на
подготовката и опита на дипломанта, който той е придобил по време на
висшето си образование. Това са знанията по специалноста от основните и
специализиращи курсове. И не на последно място, трябва да се направи
оценка на наличната експериментална база във висшето училище и
икономическите възможности, с които бихме могли да осигурим
провеждането на експериментите. За тази цел е целесъобразно да обсъдим

15. 15
тези въпроси с научния ръководител и ръководителя на катедрата и да се
вслушаме в техните съвети.
Естествено и разбираемо е, че дипломантът иска темата на дипломната
работа да бъде съвременна и актуална, за да може и той да каже нещо ново
в науката. Обикновено най-новите публикации по дадена тема са все още
несистематизирани и противоречиви, което е съществена трудност за него.
Ето защо, е подходящо първоначално да се потърсят няколко обзора по
темата от последните 2-3 години, което ще ни помогне много добре за
ориентация и вземане на конкретно решение по избора на темата. Трябва
винаги да помним, че колкото по-задълбочено се запознаваме с даден
проблем и колкото повече се стеснява рамката на планираните
изследвания (от панорамна към монографична), толкова по-добре и по-
ефективно ще се работи.
Темата на дипломната работа трябва да бъде актуална и да съответства на
специалноста, по която се обучава дипломантът, да отговаря на
съвременното състояние и переспективите на дадено научно направление.
При нейния избор е желателно да се имат предвид реални задачи на науката
и технологиите. Препоръчва се темата на дипломната работа при
възможност да бъде свързана с бакалавърската теза и да бъде като етап от
нейно надграждане или продължение. Този предшестващ опит значително
ще ни помогне.
Темите се утвърждават на заседание на катедрата или на Съвета на
магистратурата. Студентът може да предложи изменение на темата по
време на подготовката като изложи необходимото обоснование и причините
за целесъобразноста на нейното разработване, но не по-късно от
завършването на преддипломната практика (ако такава е предвидена в
учебния план на магистратурата).
Дипломантът отговаря за направените в дипломната работа изследвания и
решения, а така също за правилноста на всички данни в нея.
Завършената дипломна работа, подписана от дипломанта, научния
ръководител и ръководителя на катедрата (магистратурата) се предава на
секретаря на Държавната изпитна комисия в 2 екземпляра до 10 дни до
обявената дата за защита. След това тя се предава за рецензиране.
Предварителното представяне и обсъждане на дипломната работа се
провежда в рамките на катедрен (или магистратурен) семинар само при
необходимост по решение на ръководителя на катедрата (магистратурата) в
присъствието на научния ръководител. Тук се оценява готовността за
представяне на дипломната работа на официална защита. Това не е само
репетиция за защитата, но и място за по-широко обсъждане и
предварителна дискусия на даденото изследване. Препоръките могат да се
отразят в окончателния вариант при отпечатване на дипломната работа.

16. 16
1.4.2. Планиране на дипломната работа
Като всяка целенасочена дейност, написването на дипломната работа не
може да не се планира. За плана на дипломната работа може да мислим по
различен начин, винаги и навсякъде, в зависимост от характера и
собствения начин на организация: или да планираме на ум, по време на
ходене, на разходка, а понякога даже и в полубезсъзнателно състояние; или
да нахвърляме отделни раздели и въпроси на структурата в бележника, в
персоналния компютър или в работната си тетрадка. В резултат собствените
ни въпроси, търсения и анализи трябва да се формализират във вид на
работен план на дипломанта. Първоначалният работен план е “чернова” на
изследването, което по-късно след обсъждане и консултация с научния
ръководител се оформя и конкретизира в отделни систематизирани етапи и
задачи. Работният план включва уточняване на заглавието, съдържанието
и въведението. В плана могат по-късно и винаги се нанасят допълнения и
корекции, но основната цел (темата) на изследване остава постоянна.
Естество в края на работата съдържанието придобива съвсем различен вид,
но ние вече сме извървяли дългия творчески път до края. Формата на
работния план допуска известна произволност. Непременното условие за
приложимоста на работния план се явява взаимносвързана структурна
схема между последователните раздели на дипломната работа.
Следващият етап е уточняването на календарния (времевия график) план за
работата, който представлява логично подреждане в на въпросите и
етапите, по които ще се систематизира целият материал. Систематичното
включване в такъв план на все нови и нови данни, събрани по времето на
експеримента води до окончателна структурно-фактологическа схема на
работата. Трябва да се отбележи, че логичната последователност на
разделите, пунктовете и подточките имат първостепенна важност. Етапите
на нашата научна работа трябва да следват един след друг, така че
разкриването на една задача от всеки предшестващ етап по да води до
следващия. Нарушаването на логичната последователност на плана на
нашата дейност може да ни заведе в задънена улица и да направи
неизпълнимо изпълнението на поставената цел. Планът трябва да
притежава динамичен характер и да допуска различни “тактически”
изменения по време на изследването, но основната стратегия да се запазва.
Целтта на изследване трябва да бъде ясна и точна по време на всеки отделен
етап. Тя трябва да доминира през цялото време и всички методи и средства
трябва да съдействат за нейното достигане.

17. 17
1.4.3. Библиографично търсене на литературните източници по
темата
Запознаването с литературата по темата на дипломната работа започва с
разработване на замисъла на предполагаемото научно изследване, което
както се посочи по-горе, намира своя израз в темата и работния план. Това
дава възможност да се осъществи целенасоченото търсене на източници на
информация по избраната тема и да се достигне исканото ниво на
осмисляне на намерения и обработения материал.
По-татък препоръчваме да се състави картотека на научните източници
(публикации) по темата. Добре съставената картотека позволява даже и при
повърхностен обзор на заглавията да се обхване проблема като цяло.
За тази цел трябва да прегледаме всички видове източници, открити от нас
и от научния ръководител, свързани с разработваната тема. Това са
материалите, публикувани в нашата и чуждестранна периодика (научни
списания), монографии, информация, получена по Интернет-мрежата,
отчети по научно-изследователски проекти, дисертации, материали на
чуждестранни фирми и др. Съществува възможност за доставка и на
електронни копия на първоизточниците, които могат да се предложат от
центровете за информация с бази данни на оптични компакт-дискове или с
Интернет-доставяне на копия на източниците (статии от списания и
сборници), намиращи се в техните библиотеки. Такива копия се изпращат
като платена услуга по електронна поща. Съществува и електронно
доставяне на копия на източници от фондовете на много библиотеки, а е
възможна също и доставка по библиотечен обмен с чуждестранни
библиотечни и информационни системи. Ако може да намерим е-mail на
даден автор, може да се обърнем към него с молба да ни изпрати
електронно копие на статията си. Това се практикува много често и
повечето учени любезно се отзовават на това.
Степента на разработеност на дадената тема става все по-ясна след като се
запознаем по-задълбочено с информационните издания на съответните
типове каталози. За разлика от обикновенните библиографски издания
информационните издания включват не само сведения за публикации в
печата, но и кратък обзор на съдържанието им. Такива издания се
характеризират с информационна оперативност, новост, широчина на
обхвата от източници и наличието на справочен апарат, позволяващ бързо
да се систематизират и намират документи.

18. 18
1.5. Написване на дипломната работа
1.5.1. Общи принципи на построяване на текста (и отново към
планиране)
Когато сме завършили планираните експерименти по плана, следва да
започнем да пишем текста. Независимо от широко разпространеното
мнение, пристъпвайки към написването на дипломната работа,
препоръчително е веднага да не започваме да пишем началото -
въведението (уводът). Това е най-отговорната част на текста, в която, като в
незамъглено, а в добре почистено огледало, трябва да се отразяват всички
негови достойнства, елементите на научна новост, твърденията, които ще се
защитават. Всичко това може окончателно да изкристализира едва накрая в
последния етап на работата, когато се достигне яснота в по-пълното
разбиране на проблемите на избраната тема. Затова е необходимо да се
започне от основната част на текста, да се достигне до оптималния вариант,
а след това може “по зряло” и аргументирано да преминем към написване
на въведението и заключението.
Препоръчително е основната част на дипломната работа да бъде не по-
малко от 70% от общия обем. Тя се разделя на глави и параграфи в
съответствие със структурата на изложението. Дипломната работа може да
има три, четири или повече глави. Всяка глава се разделя най-малко на два
параграфа. Желателно е главите (и съответните параграфи) да бъдат
примерно еднакви по обем.
Логичната структура на дипломната работа не се очертава веднага. За да
стане тя пределно ясна е необходимо мислено да структурираме, да
макетираме работата като цяло, построена като разгърнато доказателство на
твърденията, които се излагат и защитават. Както посочихме, отначало
такъв “макет” се разработва във формата на план, размишлявайки над
правилното название и разположение на отделните параграфи.
Разделянето на работата на глави и параграфи трябва да служи за пълното и
последователно разкриване на темата. Затова, от една страна, не следва в
плана да се въвеждат структурни единици, съдържателно излизащи извън
рамките на темата или свързани с нея само по косвен начин, а от друга
страна, пунктовете на този план трябва структурно напълно да разкриват
темата. Да не забравяме, че планът на дипломната работа това е “логичният
скелет” на изложението и всеки елемент от него трябва да бъде на своето
определено място.
Главите на дипломната работа са основните структурните единици на
текста. Названието на всяка от тях е необходимо да се формулира така, че

19. 19
то да не бъде по-широко от темата по съдържание и да влиза в нейните
рамки, тъй като главата представлява само един от аспектите на темата и
нейното название трябва да отразява тази подчиненост и връзка.
След съставянето на плана за написване може да се пристъпи към черновата
(І вариант) на написване на текста. Достатъчно големият обем на работата
подсказва, че текстът трябва да се напише не изцяло, а на неголеми части,
като всяка от тях трябва да се вписва в общата фабула на дисертацията.
1.5.2. Методика на изложение на съдържанието и стилистика на
дипломната работа. Академичен етикет
Тъй като дипломната работа ще се възприема от други хора, принципиално
значение има това, как тя е написана и с какъв език материалът по дадената
тема е представен. Трябва да се подчертае, че подходящото изложение,
професионалната (научната) терминология и литературно грамотния
език са определено достойнство и са способни в голяма степен да
“замаскират” някои от недостатъците на работата и да се подчертаят
нейните добри страни. Неподходящото излагане на текста, небрежният или
стилистично неграмотен език, а едновременно с това съществуването в
текста на граматични грешки могат да развалят впечатлението от най-
добрата талантлива и оригинална работа. Не подценявайте тази страна,
защото това е не по-малко важно за нашето представяне.
Всеки изследовател се стреми да доведе до читателя своите мисли по
оптимално най-добрият и подходящ начин. Затова могат да се използват
различни варианти. Това може да бъде стегнато описание на
последователноста на изследването с подробно излагане на резултатите.
Друг вариант на излагане на материала е ориентиран към ползувателя-
неспециалист и се отличава с подробно излагане на всички етапи на
работата; в него авторът като че ли въвежда читателя в своята творческа
лаборатория, водейки го от етап към етап на проблема, коментирайки
всички успешни и неуспешни резултати по работната хипотеза и накрая
разкрива полученият резултат и произлизащите от него следствия.
Този вариант на изложение може би е най-подходящият за дипломна
работа, тъй като позволява на студента по-добре да се разкрие като
начинаещ самостоятелен изследовател и да демонстрира своето
съответствие на изискванията за получаване на магистърска
образователната степен.

20. 20
Начините за излагане на материала в дипломната работа са разнообразни.
Например, това може да бъде изложение във вид на разгърното
доказателство с формулирана в началото работна хипотеза, когато цялата
дипломна работа представлява разширено и подробно доказателство на
задачата. Може да се постъпи и по обратния начин: отначало да се
формулира целтта на изследване и конкретните задачи, разкриващи
поставената цел, а след това да започва последователното движение към
крайните изводи. Изложението може да бъде дедуктивно, т.е. насочено от
общи аксиоматични положения към анализа на частни случаи, а така и
индуктивно – от емпирични случаи, експерименталните данни към
теоритични обобщения. Накрая, изложението може да бъде описателно,
когато авторът се старае по-скоро да покаже фактите, отколкото да направи
от тях някакви широко мащабни изводи; в такива случаи фактите трябва да
бъдат дадени така, че те сами да говорят за себе си. Значително място заема
е хронологичният начин на изложение, когато научните факти се излагат в
определена хронологична времева последователност.
Академичен етикет. Ако начинът на изложение разкрива научната
култура на дипломанта в съответното професионално направление, то
неговата обща култура характеризира нивото на език и стил.
Стилистичнити изисквания към дипломните работи са от два компонента –
изискванията на съвременния литературен език и изисквания към така
наречения академичен етикет. Академичният етикет приложен към текста
на дипломната работа – това са определени принципи на писменото
общуване между членовете на академичното общество.
Най-характерна особеност на езика на писмената научна реч е формално-
логичното излагане на материала, т.е. построяването на изложението във
форма на разсъждения и доказателства. Академичният етикет изисква
изчерпваща доказателственост на изложените от дипломанта положения,
смислена завършенност, цялостност и свързаност на текста. Това може да
се постигне с помоща на специални езикови средства на изразяване на
логичните връзки. Като такива средства могат да се посочат
функционалните връзки (въвеждащи думи и изрази): последователността
на развитие на мисълта се изразява с думите “отначало”, “преди всичко”,
“след това”, “първо”, “второ”, “между другото”, “независимо”; причинно-
следствените отношения – с думите “следователно”, “затова”, “ето защо”,
“благодарение на това”, “съобразно с това”, “в следствие на това”, “освен
това”; преходът от една мисъл към друга – “преди да преминем към...”, “да
се обърнем към...”, “да разгледаме”, “да се спрем на...”, “разглеждайки да
преминем към...”, “необходимо е да се спрем на...” и др.; обобщаването се
изразява с думи “и така”, “по такъв начин”, “в заключение може да

21. 21
отбележим”, “всичко казано (това) позволява да се направи изводът”,
“обобщавайки”, “следва да се каже” и т.н.
Подобни думи и словосъчетания не винаги украсяват изложението, но са
стилистично приемливи и необходими в научния текст. Например, ако
авторът започва нов абзац с думите “действително” или “наистина”,
читателят веднага се настройва на възприемане на следващия текст като
доказателство на положенията, които са изложени по-горе, а думи като
“впрочем”, “напротив”, “от друга страна” настройват на очакване на
противопоставяния на по-долу следващото на казаното по-горе в текста. В
дипломните работи по природни науки такива думи се използват винаги за
експлицитно изразяване на логичните връзки, които словесно е
невъзможно да се изразят.
1.5.3. Рубрикация на текста
Понякога подобни думи допълнително носят функцията на рубрикация на
текста, тъй като способстват на по-дълбокото логично структуриране.
Научният текст се отличава с прагматична насоченост на крайния резултат.
Затова в научното изследване употребяването на думи трябва да бъде
максимално точно, без специални стилистични украсявания. Такъв текст не
изисква художественост, епитети и метафори, емоционални средства на
изразяване. Принципиална роля в научния текст играят специалните
термини, които трябва да се употребяват в точното си значение и в
съответното място. Не трябва да се смесва терминологията на различните
науки. Освен единичните думи-термини в научния текст се използват
устойчиви-фразеологични изрази, превърнали се в термини. Такива
устойчиви съчетания са например, “ток с високо напрежение”,
“автоматическо регулиране” и др.
Характеризирайки синтактичното построяване на научния текст, е
необходимо да се отбележи, че логичната цялостност и свързаност на
неговите части изисква широко използване на сложни изречения. За тях е
характерна разклонената синтаксична структура с изобилие от връзки и
съюзи. Преобладават сложноподчинените изречения, тъй като те по-гъвкаво
отразяват логичните връзки вътре в текста. Дипломантът не трябва да се
стреми да упростява синтаксиса на своята работа, тъй като води до загуба
на необходимата логична динамика. Не трябва да се разбира изискването за
простота и ясност на изложението като призив максимално да се опрости
синтаксиса. В същото време синтаксичната структура на изреченията не
трябва да бъде изключително сложна, такава, когато читателят, достигайки

22. 22
до края на фразата, да забравя, с какво тя е започнала. Необходим е
оптимален синтаксичен модел.
1.5.4. Стилът на дипломната работа
Това е стилът на безличния монолог, лишен от емоционално и субективно
оцветяване, т.е това би трябвало да се определи като стил на
деперсонализиране. Не е прието да се използва местоимението от първо
лице единствено число “аз”, а гледнатата точка на автора обикновено се
изразява с местоимението “ние”, например: “от нас е установено, че...”, “
така достигнахме до извода, че...” и т.н. Благодарение на този стил се
създава впечатление, че мнението на дипломанта, като че ли се подкрепя с
мнението на стоящите зад него хора – научен колектив, катедра или
лаборатория. Освен това, такова излагане на текста изглежда по-скромно,
позволявайки авторът да не изтъква себе си на първи план. Затова да се
разнообрази текстът, конструкциите с местоимението “ние” могат да се
заменят с неопределени лични изречения, например : ”към решаването на
този проблем се подхожда от различни гледни точки”. Използва се също
излагане на авторската позиция от трето лице (“авторът предполага, че...”) и
страдателен залог (“разработен е феноменологичен подход към проблема
за...”). Ето защо и настоящото учебно помагало се постарахме да бъде в
този стил.
Стилът и формата на излагане на нашия материал трябва да са подходящи
за читателя, а как пишем, с какъв стил, в какъв обем, с какви примери и
илюстрации даваме – всичко зависи от нас. Ние пишем, за да убеждаваме
читателят, че това с което се занимаваме е значително; че те може да се
доверят на нашия авторитет и получените резултати. Трябва да излагаме
материала така, че посоката на мисли да заслужава внимание и да ни
повярват, че сме прави в нашите твърдения.
Известният френски естественик Буфон в 1753 г. в словото си при
избирането му за член на Френската Академия на науките (Acadèmie
française) казва: “Стилът прави човека”. Там той дава и дефиницията:
”Стилът е просто редът и движението, с което предаваме мислите си”.
Наистина движението в изложението ни пренася от една идея или събитие
към друга. Именно това ни кара да прочетем всичко до края. Думите от
рода на “докато”, “после”, “най-пред”, “по-късно”, “след това” и др.
създават чувството за време, а с “навярно”, “в резултат на”, “това ни доведе
до извода” се изразява определена логична последователност, които са
необходими за динамиката на изложението.

23. 23
1.5.5. Принципът на точност на научната реч
Това трябва да бъде водещият принцип при написване на дипломната
работа. Лексичните грешки, свързани с неправилното подбиране на думи,
напълнени със смислови “извъртвания” значително влошават текста.
Естествено този текст става трудно четящ се и при излишна “повишена
книжност” на езика и при излишество и не напълно семантично грамотно
използване на термини-синоними; например: “твърдо тяло” и
“кондензирана материя”, въпреки че между тях има и известни нюанси на
различни характеристики. Значително влошават стилът думите,
произведени от чуждоезичните по правилата на словообразуване на
българския език (например, “дигитален” вместо цифров) и обратно, а също
думи образувани от български думи по маниера на чуждоезичните.
Освен точността на употребявани думи в научният текст изисква яснота на
излагане. Нерядко са тези случаи, когато самият студент не напълно точно
разбира, какво иска да каже и формулира мисълта си неясно, което води и
до неточно разбиране от четящия или аудиторията. Това е особено
характерно за дипломанти, които смятат, че наукообразието и научността
е едно и също и затова препълват текста си с излишни наукообразни
словосъчетания и термини. Неясност може да възникне и от неправилно
подреждане на думи в изречението. Например, фразата: “Четири подобни
системи регулират няколко десетки хиляди клетки” остава неясна, какви са
системите и какви типове клетки регулират. Създават неясност и думи с
неопределено значение, като съчетания от типа “по известния начин”, “по
някакъв начин”, “в съответната посока” и т.н. Достатъчно често такива
словосъчетания отразяват елементарното незнание от автора на тези
моменти, които той означава с тези изрази.
Едно друго изискване към научния текст е неговата краткост. Трябва да се
пише ясно, точно и кратко. Това не означава, че изреченията в текста
трябва да бъдат едносрични. Просто не трябва да се използват думи и
изрази, които нямат смислов характер, а така също и повторения, паразитни
думи или излишна конкретизация. Присъствието в дипломната работа на
такива думи говори или за това, че авторът няма ясна представа за това,
което пише, или за това, че той безмислено използва думи. Принципите на
краткост и ясност се нарушават и в тези случаи, когато дипломантът
неоправдано употребява думи с чуждестранен произход, когато тяхната
функция напълно би могла да се изпълни със съответни думи на български
език, когато имаме безмислено паралелно употребяване на руски и
чуждестранни синонимни думи. Канцеларските шаблони замръсяват и
научната реч, които са може би уместни за юридически документи:

24. 24
“касателно (тангиращо) решението на този проблем”, “ в качеството на
илюстративен материал може да служи таблицата” и т.н.
Дължината на изречението създава чувство на темпо. Дългите изречения
дават впечатление за спокойна, ненапрегната и гладка последователност от
събития, докато късите “нарязани” изречения ускоряват действието. А
изреченията сменят своята дължина, в зависимост от това какво и как
искаме да подчертаем, но така че да запазим вниманието на читателя
(слушателя). Това е както с аналогия на различните темпа в класическата
музика.
У.Чърчил казва за един свой опонент, че имал редкият талант да
компресира максимален брой думи в минимален смисъл. Но да не
забравяме, че понякога трябва да се дадат и поясняващи сведения. Това
означава да се освободим от ненужната информация и ненужните думи.
Както вече се отбеляза по-горе, стилът служи като интегрален показател
както за общата култура на дипломанта, неговата професионална ерудиция,
а така и за степента на проникването му в същноста на научния проблем.
Затова задължителна задача на всеки пишещ студент е да достигне
максимално възможното стилистично ниво на текста. Но да не забравяме,
че за това се изисква време и много труд.
1.6. Как да напишем нашата дипломна работа
1.6.1. Елементи на структурата
Разбира се, не съществува стандарт за композиционната структура на
дипломната работа. Дипломантът сам избира реда на подреждане и
организация на представянето на научните материали. Обаче съществуват
определени общи изисквания към композиционната структура на работата.
Дипломната работа обикновено съдържа следните елементи:
• Титулна (заглавна) страница.
• Съдържание.
• Въведение (увод).
• Обзор на литературата.
• Глави на основната част.
• Заключение.
• Литература (библиографичен списък).
• Приложения.
Общият обем на на дипломната работа не се фиксира.

25. 25
Ако това е структурата на дипломната работа и нейните елементи, то сега
ще се запознаем с творческия процес на тяхното написване и излагането на
материала. Можем да пишем всичко, което ни минава през главата, но
това ще бъде само в първоначалния вариант. Нормално е да се отдалечим
от основната линия на избраната тема, но накрая това ще се корегира
нееднократно и всички странични подробности ще се отстранят.
1.6.2. Заглавната (титулната) страница
Това е първата страница на дипломната работа и се оформя по строго
определени правила (вж. Приложение 1).
В горното поле се дава пълното наименование на висшето учебно
заведение, под него това на съответния факултет. Това поле се отделя с
останалата част на заглавната страница с плътна черта.
В средното поле с по-крупен шрифт се изписва “ДИПЛОМНА РАБОТА”,
а под него се дава темата на дипломната работа.
Следва по-надолу да се изпише името, презимето и фамилията на
дипломанта, с неговия факултетен номер.
По-долу, близко до десния край на заглавната страница се дават
последователно имената и фамилиите на ръководителя на катедрата,
ръководителя на магистратурата, и това на научния ръководител, с
научните им звания и степени. Под тях се дават същите данни за научния
консултант, ако има такъв. Студентът и тези лица са подписват на
заглавната страница, удостоверявайки достоверноста на напечатания текст
на дипломната работа в дадения екземпляр.
В долното поле се посочва мястото на изпълнение на дипломната работа и
годината на нейното написване (представяне) (например, София, 2007).
1.6.3. Съдържание
След титулния лист на стр.2 се помества съдържанието, в което са
заглавията на всички глави, параграфи и по-малки раздели на дипломната
работа (освен подзаглавията) и съответните страници, с които те започват.
Препоръчително е основните раздели да започват на нова страница.
Заглавията в съдържанието трябва да повтарят съответните заглавия в

26. 26
текста. Те не трябва да се съкращават или да се дават в друга формулировка
и последователност в сравнение със заглавията в текста.
Заглавията на еднаквите степени на рубрикация следва да се разполагат
една под друга. Заглавията на всяка следваща степен се отместват с 3-5
знака вдясно по отношение на заглавията на предшестващата степен.
Последната дума на всяко заглавие се съединява с многоточие със
съответния му номер на страницата в десния стълб на съдържанието.
1.6.4. Изброяване на условните означения (Списък на съкращенията)
Ако в дипломната работа има специфична терминология, а така също се
употребяват малко разпространени съкращения, нови символи и т.н., то
тяхното изброяване трябва да се представи в работата като отделен списък.
Списъкът трябва да се разположи във вид на стълбове, в която отляво се
дават, например, съкращението, а от дясно – неговото детайлно
разшифроване. Ако има сравнително малко на брой съкращения, то тогава
не се съставя списък, а тяхното разшифроване се извършва в текста при
първото им споменаване. Тогава се дава съответното съкращение, а след
него в скоби самата разшифровка.
1.6.5. Как да напишем въведението (уводът)
Това е може би най-отговорната част на дипломната работа, защото тя
съдържа в най-компактна форма всички фундаментални положения, които
са обосновани и разгледани в нея. Уводът аргументира избора на методите
и едновременно с това защитава резултатите от изследването. Въведението
служи да се определи кое ще заема централно място в дипломната работа и
кои въпроси са странично свързани с темата. Това е най-ефективният начин
да започнем от известното и лесното и да преминем към неизвестното и
трудното. Той не трябва да е по-голям от 2-3 страници и в него кратко се
определя обекта и предмета на изследване, формулира се противоречието
между известното и неизвестното знание по темата. От това противоречие
се формира актуалността на проблема, състоянието в настоящия момент в
науката, съществуващите трудности в разрешаването на проблема. След
това се излага същността на поставената научна задача или нови
разработки, целта на собственото изследване, конкретизират се
поставените теоритични или експериментални задачи за разкриване на
поставената цел, приложната ценност на очакваните резултати, а така и

27. 27
основните положения (хипотези), които се излагат за защита в дипломната
работа. Това в същност е самата тема на нашата работа.
В увода трябва да характеризираме научната и технологична област, в която
се разработва нашата работа и да обосновем актуалноста на проблема, към
който се отнася разработваната тема. Нека повторим, че може да се направи
кратък обзор на съвременното състояние на даденият проблем (това е в
същност критичен анализ на изучената научна литература и се прави
обобщаващо заключение по този анализ, очертават се неразрешените и
сравнително слабо разработвани въпроси). Ако работата се разработва в
рамките на дадена програма, договор (грант) то се посочва нейният статус,
има ли и кои са съизпълнителите и мястото на партньорските задачи, какви
са техните задачи, рамките на работа, особеностите на изпълнение. Следва
обосноваване на постановката на задачата (целта), което в същност е самата
тема на работата. Определя се най-общо практическото и приложно
значение на разработката. Това в същност е мотивацията за изследването на
дадения проблем.
Актуалност на темата. От гледната точка на композиционната структура
на дипломната работа, обосноваването на актуалноста на темата във
въведението трябва да не бъде по-голямо от една страница и да съдържа
обяснение на това, защо именно сега е целесъобразно да се разработва
дадената тема, каква е научната и практическата необходимост за това, в
какво състояние са съвременните научни търсения, какви са представите за
предмета на нашето изследване.
За да се обоснове актуалността трябва да се разгледа степента на научното
разработване на проблема. Тук се отразяват кратко резултатите от миналите
и съвременни изследвания на учените, които са се занимавали с дадения
проблем в различни ракурси, изтъкват се недостатъчно разработените
страни, а така също и непълнотите, по причина на по-слабо разглеждане,
ако съществува такова. Да се обоснове акцентирането на избраната тема
може с недостатъчното нейно изследване в научни изследвания у нас или
широки научни разработки в чужбина (подходящо е да се посочат основни
научни трудове на наши и чужди изследователи, по темата). Това
демонстрира, че добре сме усвоили темата и сме овладели
експерименталните методи на научна работа, а така също текста и
библиографичния материал и можем вярно да оценим участието и приноса
на нашите предшественици и съвременници в решаването на дадения
проблем. Принципно важно е, да не се пропуснат трудовете с особено
значение, да им се даде обоснована критична оценка, да се отбележат
техните главни достойнтства и недостатъци. Необходимо е също да бъдем
обективни и неедностранни в оценката на собствения принос при