O slideshow foi denunciado.
Seu SlideShare está sendo baixado. ×

Capital markets at the beggining of 2013

Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Carregando em…3
×

Confira estes a seguir

1 de 9 Anúncio
Anúncio

Capital markets at the beggining of 2013

  1. 1. КАПИТАЛОВИТЕ ПАЗАРИ В НАЧАЛОТО НА 2013 Г. д-р инж.-химик Тихомир Цанов От събитията в началото на годината като че ли е ясно, че инвеститорите би трябвало да наблюдават не толкова мненията на политиците по света, колкото решенията на ЦБ. Поради това, в сегашния коментар ще акцентирам именно върху случващото се в света на капитала, в контекста разбира се и на някои от най- важните политически, все пак, предпоставки. ФЕД вече обмисля доколко е безопасно да запази досегашната си разхлабена парична политика. Евентуална промяна в нея ще предизвика нарастване на лихвите по дългосрочните (10 г.) облигации на САЩ. В този аспект, оттеглянето на подкрепата на ФЕД за икономиката ще индикира за предстоящо повишаване на основния л. п. и в крайна сметка ще постави началото на прогнозираната от редица анализатори инфлация или хиперинфлация. И като че ли единствената пречка това да се случи твърде скоро е задържането на безработицата на нива доста над поставените, вече официално, като цел 6,5 % (понастоящем е около 7,7 %). ФЕД, ЕЦБ, както и британската и японската ЦБ са най-агресивни във вливането на ликвидност в съответните икономики и това е повече от всякога. Подобна политика води и ЦБ на Китай. Въпреки всеобщия скептицизъм по отношение на ефикасността от печатането на пари, този модел като че ли работи, поне досега. При все това обаче, съпротивата срещу рисковите инвестиции все още е на дневен ред. Съвсем накратко ще се опитам да обясня защо във всичките си анализи отделям значително внимание на икономическите проблеми на САЩ, паричната политика на ФЕД, провеждана от Бен Бернанке, и покупателната способност на USD. Причината е съвсем елементарна – просто защото USD е световна резервна валута, за която е прието да се казва, че е на доверието (fiat currency, каквито между впрочем са и повечето от останалите валути). Втората причина е, че в света на капитала общо взето няма много място за доверие. Или поне, моите представи и разбирания са такива. И докато това е така, доларът ще продължава да доминира както международната стокова търговия, така и много от световните икономически и политически взаимоотношения, независимо, че подобен факт не се харесва на водещите европейски, азиатски и латиноамерикански политици. Според мен числата, стойностите в балансите, пазарните цени на стоките и услугите са доминиращи пред доверието, при предоставянето на кредит напр. А дълговите и най-вече държавните ЦК (съкровищни бонове и облигации), не са нищо друго освен предоставяне на кредити в големи размери. Това е и една от най-важните причини за сегашните проблеми на банките в Еврозоната. В съчетание с перспективата за единна Европа, суверенните дългове бяха похарчени, едва ли не с идеята, че държавата като институция ще изчезне и няма да е необходимо някой да ги изплаща на падежа им. В по-прагматичeн аспект, политиците използваха дълговете за да си „гарантират” продължаване на времената на спокойно управление или преизбиране, докато банките, купили държавни облигации, започнаха да получават предложения за „преструктуриране”, „опрощаване на част” от дълга или нещо друго подобно, за да не съдействат по-активно на рейтинговите агенции за обявяването на фалит. Различието между ЕС и САЩ може да се илюстрира чрез представите на т. нар. модерна монетарна теория (ММТ)1. В книгата на Уорън Мозлър са описани т. нар. „7 смъртоносни невинни измами”, владеещи (доминиращи) икономическата политика на САЩ. Първата от тях е, че за да може да харчи, правителството трябва да получи доходи (от данъци или заеми), т. е. то е финансово ограничено от  Тя е валидна за всички страни и икономики със актуалната понастоящем парична система, базирана на националните валути на доверието и плаващи валутни курсове.
  2. 2. способността си да събира нормативно определените данъци или да издава държавни облигации. Факт е обаче, че правителството на САЩ не е ограничено от подобен доход, т. к. то никога не може да банкрутира поради дълг в USD. С други думи, то винаги, или поне досега, може да направи всякакви и всички плащания в собствената си валута, без това да се влияе от големината на дефицита или малкото събрани данъци. Всъщност, как правителството на САЩ събира данъците 2? Единственото, което се случва при плащането на данъци, е изменения на числата в чековите книжки на данъкоплатците (намаляване) и тази на ФЕД. При това, правителството не получава нещо материално, което да може да преразпредели, давайки го на друг. В случая просто се променят числата в съответните банкови сметки и в действителност „нищо никъде не отива”. Общо взето и накратко казано, същото се случва и при плащане на данъците в брой. Парадоксът е, според изключително сполучливата аналогия на автора, че с парите се случва същото, каквото и с билет за мач от световни финали например, след като сте влезли на стадиона. Въпреки че билета е на стойност от може би 1 000 USD, той се къса и изхвърля. Логичният въпрос обаче е, след като правителството унищожава и изхвърля на боклука банкнотите, как тогава то плаща социалните помощи и останалите правителствени разходи – пенсии, лихвата по държавния дълг или войната в Ирак и т. н.? В действителност, банкнотите, т. е. трудно изкараните пари, не допринасят за това. Реалността е друга. Правителството не трябва да получи средства чрез данъците, за да може да харчи. То в никакъв случай обаче, не получава „нищо”, което в последствие да използва. Добре тогава, след като правителството де факто не получава „нищо”, когато събира данъците, как и какво харчи? Нека допуснем, че обикновеният американец очаква плащането (пенсия, социална помощ или нещо друго подобно) да му бъде преведено в банковата сметка. Наблюдавайки сметката си на компютърния екран, той може да разбере как правителството харчи без да има нещо за харчене 3. Потвърждение на казаното са и думите на Бен Бернанке в негово интервю: „Това, което ФЕД харчи не са пари от данъците. Банките имат сметки във ФЕД по същия начин, по който и Вие имате сметка в ТБ. Така, когато ние предоставяме кредит на банка, просто използваме компютъра за да увеличим числото в сметката, която тя има във ФЕД.” Защо тогава федералното правителство събира данъци? Има много добра причина, поради която всяко правителство ни налага данъци. Това е продиктувано от постоянната необходимост от пари в икономиката и чрез нея – от постоянната нужда за хората да продават своите стоки, услуги или труд, за да получат пари 4. Нека разгледам и данъците върху недвижимите имоти (данъците върху дохода са на същия принцип, но са много по-косвени и сложни). Така или иначе, тези данъци трябва да бъдат заплатени, т. к. в противен случай има опасност да „загубите” имота си. С други думи, по този начин, чрез тях сте „мотивирани” да продавате неща – стоки, услуги, собствения си труд, за да получите парите, които са Ви необходими. „Данъците служат за регулиране на икономиката, а не за да получи правителството пари за харчене. Общо взето, може да се твърди, че правителството нито има, нито няма пари, а то просто променя числата в  Чековите разплащания са изключително разпространени там.  Просто е: сметката изведнъж се променя, а единственото, което е направило правителството в случая е, че е променило числата в нея. Това, разбира се, се извършва чрез въвеждане на информация в софтуерната банкова програма на правителството, която е свързана с други програми на банковата система, т. е. правителственото харчене се осъществява чрез „вкарване на информация” в собствената му софтуерна програма, наречена „монетарна система на щатския долар”.  Когато има данъчно задължение, правителството може да купува неща с иначе ненужните пари /долари/.
  3. 3. съответните банкови сметки, увеличавайки ги когато харчи и намалявайки ги – когато събира данъци. И всичко това, заради „общественото благо” да регулира икономиката. Докато обаче, което и да е правителство продължава да вярва в споменатата по-горе първа от седемте смъртоносни невинни измами, че трябва да получава пари от данъци и заеми, за да може да харчи, то ще продължава да води, респ. подкрепя, политика, която ограничава както общото производство, така и заетостта, и му пречи да постигне иначе възможни и лесно достижими икономически резултати.” Смъртоносна невинна измама №2: с държавните дефицити ние товарим децата си с дълг. Факт: в реални измерения, подобен товар от дълг е невъзможен. Със или без дълг, нашите деца ще консумират това, което могат да произведат. Тази СНИ често се дава като отговор на въпроса за главния проблем, произтичащ от държавния дефицит. Понастоящем, вземането на заем се интерпретира като по- късно плащане на днешното харчене, или както се среща често в медиите: „По- големите дефицити днес означават по-големи данъци утре”. А по-късното плащане означава, че някак си, реалният стандарт на живот и общото благосъстояние на децата ни в бъдеще ще бъдат по-ниски, поради харченето на кредит сега. Професионалните икономисти наричат това проблем за дълга между поколенията. А числата са наистина главозамайващи. За радост обаче, тази измама, както и останалите 6 разбира се, може незабавно да се опровергае по лесно разбираем начин. В действителност, идеята, че в бъдеще на децата ни непременно ще им бъдат отнети реални стоки и услуги, поради това, което се нарича държавен дълг, е абсурдна. Никой не изпраща реални стоки и услуги назад във времето, за да изплаща правителствени дефицити и нашите деца също няма да го направят. Общо взето, правителствените разходи от предишни години, както и стойността на дължимите държавни облигации, нямат особено значение за сегашните работа, производство и консумация. Няма такова нещо като отказване от произведеното в днешно време и изпращането му обратно във времето към предишни поколения. Дори и да искаха, децата ни нямаше, а и не биха могли, да ни платят за нещо (дълг, дефицит), което сме им оставили. Нито пък финансирането на дефицита е от някакво значение. Всяка ТБ в САЩ има чекова сметка във ФЕД – това е т. нар. резервна сметка. Подобни имат и чуждестранните правителства. И когато правителството харчи без да има необходимите приходи от данъци, всичко, което всъщност се случва е, че се увеличава числото в съответните резервни сметки при ФЕД, а банката Ви автоматично увеличава числата в съответните лични сметки. Какво всъщност представляват винаги актуалните американски държавни облигации? Те не са нищо друго освен спестовни сметки във ФЕД 5. И в действителност, когато американското правителство прави това, което всеки нарича „вземане на заем”, то просто премества фондове (парични средства, ликвидност) от чекова сметка при ФЕД в спестовна сметка (облигации) при същия този ФЕД. Де факто, всичките 16 трлн. USD държавен дълг на САЩ не са нищо друго, освен общата стойност на спестовните сметки при ФЕД. И какво се случва когато настъпи падежа на държавните облигации и този дълг трябва да бъде платен обратно? Да, познахте. Или може би – не? ФЕД просто премества доларовите (паричните) баланси от спестовните сметки (държавни облигации) в съответните чекови (резервни)  Когато закупувате такива облигации, Вие изпращате доларите (парите) си във ФЕД, след което, в определен бъдещ момент, ФЕД Ви ги изпраща обратно, плюс лихва, също както при всяка спестовна сметка във всяка банка. Аналогичен е и случая със закупуването на облигации от банките, при което ФЕД намалява числото на доларите, които банката има в чековата си сметка там и добавя същото количество долари към (в) нейната спестовна сметка.
  4. 4. сметки, променяйки цифри чрез собствената си програма наречена „монетарна система на щатския долар. Номерът е, че всички тези сметки са в една и съща институция, чийто председател има доста по-големи права, в сравнение с останалите ú членове6. Облагането с данъци и правителствените разходи влияят на разпределението. От разпределението всъщност зависи кои ще получат произведените стоки и услуги. Парадоксът е, че в действителност това се прави от политиците, приемащи законите, т. е. за добро или за лошо, те преразпределят реални блага чрез декрети 7. ВСЕ ОЩЕ СЛАБ ДОЛАР. ПОКАЧВАНИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ФОНДОВИ ПАЗАРИ Избягването на рецесията в САЩ чрез споразумението за данъчни реформи, отсрочването. на фискалната пропаст с 2 месеца и количествените улеснения, предприети от ФЕД през последните няколко години, са сегашния фундамент на световните фондови пазари. В този аспект, все още нерешени са проблемите с намаляването на дълга и бюджетния дефицит. Очакванията са, че още през февруари, дълга ще достигне USD 16,4 трлн. и ще започнат нови преговори между новия министър на финансите и Конгреса за поредното повишаване на „тавана” му. Обикновено американската валута печели в периоди на нестабилност и това ще се прояви през предстоящите няколко (5–7) седмици. В същото време, натискът върху EUR ще се увеличи поради значително по-рисковия му профил като валута. Въпреки някои, напълно основателни разбира се, неотдавнашни твърдения за поскъпването на долара, изглежда, че той ще остане слаб още дълго време. Бен Бернанке, респ. ФЕД, направиха всичко, което желаеха световните пазари 8. Всичко това е удобно за пазара като цяло. Поддържането на ниски л. п. е показателно за сегашната слабост на долара. Най-важното в този аспект като че ли е, че ФЕД е готов да се примири с по-висока от 2 % инфлация, като дори би рискувал с още по-големи стойности, с цел да се увеличат капиталовите инвестиции и да се намали безработицата. С други думи казано, изглежда, че тенденцията за отслабване на долара е желана. В резултат на това обаче, голяма част от капиталите „бягат” от САЩ в по-безопасни убежища – злато, швейцарски франкове. Всичко това (решенията на ФЕД) подкрепя и еврото. Чрез слабия долар се цели да се стимулира американската икономика. ФЕД задържа л. п. в интервала 0–0,25 % за срок от 4 г., плюс ангажимент за купуване  Описаното до тук не е нещо ново, прави се от много дълго време, но изглежда, че са малко хората, които разбират колко просто е то, както и че това никога няма да бъде проблем. От тук като че ли произлиза и могъществото на тази институция, както и популярността на нейния председател.  Данъчната политика се дискутира (ежегодно) от Конгреса с оглед на разпределянето и харченето. Повечето от членовете му искат да облагат с данъци „тези, които най-много могат да си го позволят” и насочват федералните разходи към „тези, които са в най- голяма нужда”. Звучи доста познато, нали. В една или друга степен, подобна политика наподобява социалистически начин на мислене и е много близо до познатия ни от миналото девиз: „От всекиму според възможностите, на всекиму – според потребностите”. Без повече коментари, аналогии и предвиждания от моя страна. Оставям това на всеки от Вас.  Ежемесечните интервенции са в размер на USD 45 млрд. за покупки на дългосрочни облигации и на други USD 40 млрд., пуснати на пазара на ипотечните инструменти. В крайна сметка, годишното увеличение на баланса на ФЕД е с около 35 %. Тези мерки са ясен сигнал за поддържане на ниско лихвено равнище за период от около 2 г. Евентуалната целева „дата” за промяна на сегашната финансова политика се очертава началото на 2015 г. Подобна политика ще се поддържа докато безработицата е над 6,5 %, а очакванията за инфлацията са за под 2,5 %.
  5. 5. на американски ДЦК. По всичко изглежда, че тази политика ще се запази до постигането на споменатите цели за безработица и инфлация 9. Валутни пазари и двойки Според Светлин Минев, „през м. г. реалният фундамент (очакванията за лихвени диференциали) оставаше на заден план, т. к. повечето ЦБ (ФЕД, ЕЦБ, Англия, Германия, Швейцария, Япония) са с основни л. п. в интервала 0–1 и няма изгледи те да бъдат повишени скоро. Поради това, желанието за риск беше основният фактор, определящ ценовите движения на ФОРЕКС, а и на останалите финансови пазари”. Напоследък обаче, като че ли се забелязва тенденция за подобряване на икономическите данни на САЩ, докато в ЕЗ положението си остава критично. В началото на декември, от Бундесбанк отново понижиха прогнозата си за растежа на германската икономика от 1,6 на 0,4 %. Това разбира се е не особено приятна новина за европейските страни, т. к. повечето от тях разчитат Германия да финансира дълговите им проблеми. Националната банка на Швейцария също поддържа л. п. от 0,25 поради притесненията си за силата на франка и негативния му ефект върху икономиката. Тази валута все още се счита от инвеститорите за актив – убежище, на фона на продължаващата криза в Европа, като не се очаква промяна на лихвата или на пода на EUR/CHF при 1,20. Общо взето, може да се обобщи, че фундаменталният анализ сочи подкрепа за американския долар. През последните 5–6 месеца единната валута поскъпна с около 10–11 %. Това беше подкрепено преди всичко от ангажимента на президента на ЕЦБ Марио Драги да направи всичко възможно за спасяването на еврото. Самият факт обаче, че открито се говори за спасяването на еврото е достатъчно красноречив за сегашната ситуация, като при всички случаи то е и резултат от намесата на банката, която обаче едва ли би могла да преодолее натрупващите се негативи на пазара. Програмата за неограничена помощ, предназначена да предотврати банкрута на Испания през септември, както и последната намеса за спасяването на Гърция през декември, са стъпки в тази посока. Самата дългова криза като че ли сега е на втори план, но политическите и икономически усложнения, които тя създаде, остават и като че ли стават от лоши, по-лоши. Строгите мерки за икономии, на които почти всички от задлъжнелите страни в региона се съгласиха, правят трудни за осъществяване декларираните политически намерения. В Италия напр., през следващия месец ще се проведат предсрочни избори. Политическата подкрепа за сегашния премиер Марио Монти намалява, а с това и вероятността за провеждането на обещаните от него ключови структурни реформи. Логично е, че това поставя под въпрос и самото им изпълнение. Влошаването на икономическите условия в ЕЗ като цяло обаче, като че ли е основната заплаха, която може да навреди на еврото. През последните месеци растежът в нея намалява, като дори относително силните икономики на Германия и Франция са изправени пред опасност от рецесия. В този аспект, безработицата в ЕЗ е почти два пъти по-голяма, отколкото в САЩ (11,8 спрямо 7,7). В случая обаче, не са толкова важни самите стойности, колкото наблюдаваните тенденции, а те са за намаляваща безработица в САЩ и увеличаваща се в Европа. Не е напълно изключена и възможността за ново намаляване на л. п. в ЕЗ, а това би подкопало допълнително и подкрепата за единната валута. Въпреки че ЕЦБ не понижи лихвата си на своето първо заседание за годината, пазарите продължават да спекулират, че това предстои да се случи през  Чрез осъщественото допълнително финансиране се увеличават паричните средства на финансовите пазари и респ. се намалява покупателната сила на щатската валута. С други думи, чрез увеличаването на парите в брой се очаква да се стимулира допълнително както потреблението, така и инвестициите, като последните ще доведат до увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата.
  6. 6. следващите месеци или в по-късен етап на н. г. Аргумент за възможното понижаване на нейния основен л. п. е намаляващата (напоследък) доходност на държавните облигации на Италия и Испания. Между другото, аналогична е и тенденцията с българските ДЦК. От друга страна обаче, понижаването на разходите за държавно финансиране е от ключово значение за ограничаване и респ. намаляване на напрежението около дълговата криза. 1. EUR/USD; съществуващ сравнителен паритет в измененията на тази валутна двойка през последните 2–3 г., с изменения от порядъка на около 10–15 %. Очаквания за мечи сценарии. 2. GBP/USD; наблюдава се леко възходяща тенденция; също се очакват предимно мечи, поне в краткосрочен аспект, настроения. 3. USD/JPY; доста голяма волатилност през последните 1–2 г., съпроводена с интензивна разпродажба на йени; текущ силно възходящ тренд и намерения на японското правителство за закупуване на европейски дълг. 4. AUD/USD; на фона на посоченото по-горе, австралийският долар също набира сила, продължавайки дългосрочната възходяща тенденция. Преминаването на двойката над стойностите от консолидацията ú в средата на м. г. (1,06–1,07), вероятно ще продължи възходящия ú тренд в сравнително дългосрочна перспектива. 5. Злато. Поевтиняването на благородния метал продължава започналата през август–септември 2011 г. корекция. Очакванията ми са, че тя ще продължи, поне в близките няколко месеца. Според мен, понастоящем златото се намира в средата на корекцията, която би трябвало да приключи при стойности от около USD 1350–1400 / oz. Основания за това ми дават числените стойности на досегашната корекция от около 13–14 %, които са доста далеч от типичното 30 % обезценяване на активите, след подобна 12 г. възходяща тенденция. Все пак, постигнатата доходност от инвестирането в злато през 2012 г. е 7 %. Неотдавна Deutsche Bank понижи прогнозите си за цената на златото през настоящата и следващата г., присъединявайки се към нарастващия списък на банките, ставащи все по-предпазливи по отношение на благородния метал 10. В съответствие с това, прогнозните цени за среброто също са по-ниски – USD 37– 38/oz. Анализаторите от посочените кредитни институции отбелязват, че са налице основателни аргументи за обрат в продължилата повече от десетилетие възходяща тенденция в цените им. Основните причини за това са значително пониженото търсене през последните 1,5 г., вследствие на успеха на ЦБ в ограничаването на рисковете, свързани с прекалено големия финансов ливъридж в икономическата система на запада, както и сегашната сила на други по-традиционни активи като американските акции и нормализиращата се икономическа обстановка. В допълнение, изглежда че нараства убедеността на мнозина инвеститори и анализатори, че в дългосрочен план USD вероятно ще поскъпва. Тъй като цената на златото винаги се е определяла в долари, както е и понастоящем, по-силният долар прави метала по-скъп за инвестиралите средства в други валути. В заключение, ФЕД може да предприеме затягане на сегашната си разхлабена монетарна политика по-рано от очакваното. В основата на подкрепата на златото бяха именно количествените улеснения на ЦБ, а притегателната сила на метала е защитата му от слабостта на валутите и инфлацията в период на висока ликвидност. ПРОГНОЗИ НА CNBC ЗА РАЗВИТИЕТО НА КРИЗАТА В ЕВРОПА ПРЕЗ 2013 Г. 1. Ново опрощаване на гръцкия дълг. Тази опция вече е обсъждана с политиците в Германия. Въпреки че според мен не е особено вероятно канцлера Меркел да се 10 Нейната конкретна прогноза е за USD 1 856/oz през тази и USD 1 900/oz през следващата г. Други водещи банки, понижили прогнозите си за цената на златото са: Credit Swisse, HSBC, BNP Paribas и Goldman Sachs.
  7. 7. съгласи с подобни намерения, т. к. в Германия също предстоят избори, подобна възможност не бива да се изключва напълно. Все пак, една от най-коментираните идеи е дългът на Гърция, притежаван от правителствата на страните от ЕС и ЕЦБ, да бъде опростен със 75 %. С други думи, това означава кредиторите ú да получат само по 25 цента за всяко отпуснато евро, респ. финансови проблеми и намалена ликвидност за Германия, Франция и ЕЦБ. По-големият проблем обаче, ако това се случи, т. е. ако Гърция осъществи подобна сделка, е, че страни като Ирландия, Португалия, Испания, Италия и Кипър също биха могли да настояват за аналогична отстъпка. 2. Осезаем натиск върху социалните системи в ЕС. Разходите на публичния сектор, особено тези за пенсии, ще бъдат критикувани от политиците в целия свят. Пенсиите от публичния сектор на Европа, като цяло, са доста високи и ще трябва да бъдат предоговорени, ако правителствата наистина се опитат да ограничат бюджетните си дефицити, при това не само в краткосрочен план. Все пак, не е особено вероятно някое правителство, особено в Европа, да обсъжда сериозно орязване на социалните плащания през н. г., но без съмнение, ще бъде поставено началото на подобен дебат. В крайна сметка, изобщо не са изключени фалити нито на Гърция, нито на някоя от другите, не особено силно развити, икономики в Европа. 3. Европейски режим на строги икономии. Основен момент в бюджетните планове на Великобритания за 2013 г. са допълнителните мерки за икономии, в частност за значително намаляване на обезщетенията за безработни. Целта е да се намали дълговото бреме на страната през следващите няколко г. Естествено е, че те се посрещат с неодобрение от милиони хора, а това вече не е проблем само на островната държава. Ситуацията е подобна и в половината от държавите на ЕС. 4. Валутни войни. С американски дълг, надхвърлящ USD 16 трлн., и силно задлъжнели страни от Г-7, е доста вероятно да се разгорят валутни войни, които според някои експерти и анализатори са единственото решение на намаляване на държавните дългове11. В заключение, с отписването на дълг, валутните войни стават напълно възможни. След намаляването на реалното богатство на средния американец с почти около 50 %, сега като че ли е ред същото да се случи и със средния западноевропеец. Паралелно с това, ще се обезценят и много фирмени акции в страните от Западна Европа, в резултат и на спукването на балона на социалните разходи и придобивки. В този аспект би била полезна формулата на Е. Altman за т. нар. z-коефициент. Според нея, вероятността за фирмен банкрут (в близките 2–3 г.) може да се предвиди. Стойностите на z-коефициента се определят по различен начин за публични и непублични дружества, чрез използването на популярни икономически показатели, а именно: за публични z = 1,2 x1 + 1,4 x2 + 3.3 x3 + 0,6 x4 + 0,999 x5; за непублични z = 0,717 x1 + 0,847 x2 + 3.107 x3 + 0,42 x4 + 0,995 x5 ; където: X1; X2; X3 и X5 са съотношенията, съответно между: оборотен капитал; неразпределена печалба; печалба преди данъци; приходи от продажби и сумата на активите на предприятието, а X4 – съотношение между пазарната стойност на капитала (за публични дружества) или балансовата стойност на собствения капитал (за непублични) и привлечения капитал. Съществуващите възможности са (при Z, съответно за публични и непублични дружества): голяма вероятност за фалит < 1,8 и < 1,23; зона на неопределеност 1,81–2,99 и 1,23–2,90; и няма опасност от банкрут > 3.0 и > 2,90. 11 Неотдавна министърът на финансите на Бразилия директно обвини правителството на САЩ, че използва курса на долара срещу кредиторите си от развиващия се свят. Докато обаче USD е световна резервна валута без съществена конкуренция, САЩ ще правят каквото си поискат в това отношение.
  8. 8. Все пак, ФЕД няма как да реши дълговите проблеми на САЩ. При това, напрежението ще се увеличава с наближаването на срока за вдигане на „тавана” по дълга. Всички наблюдавани, дори и закъснелите, реформи бяха предприети в резултат на натиска на капиталовите пазари, които отказаха да финансират фалирали държави. Изглежда, че през н. г. ще се радваме на първите признаци на възстановяване на световната икономика12. ИНВЕСТИЦИОННИ ВЪЗМОЖНОСТИ И БЪЛГАРСКИ КАПИТАЛОВ ПАЗАР В момента, пазарите като че ли предлагат „за всеки по нещо”. Възвръщаемостта на инвестициите в американски облигации достигна 10–20 % (от 5–10 %) за по-рисковите книжа. Реакцията на пазарите показва явното и непреодолимо, поне засега, влияние на ЦБ. При увеличаване на броя на дълговите ЦК с подобна доходност, е съвсем естествено това да се приеме за начало на инфлацията. Факторите, които могат, поединично или в комбинация, да повишат сериозно лихвите по държавните облигации, респ. цената за обслужване на дълговете, са:  по-бързо оттегляне на подкрепата на ЦБ за икономиката;  ускоряване на растежа;  създаването на работни места. В крайна сметка, всичко това би затегнало ипотечното кредитиране, но ще намали и усещането за подценяване на капитала. Това би накарало дори и най- големите скептици – индивидуални инвеститори и фондови мениджъри, да се „обърнат” към акциите. На фона на възстановяването на долара, пазарните участници започват да се оглеждат за нови и по-рискови предизвикателства. Това е породено разбира се и от частичното споразумение за увеличаване на данъците в САЩ, както и с не по-малко важния въпрос за съкращаване на държавните разходи, както там, така и в повечето европейски страни. Не бива да се забравя обаче, че решението за САЩ беше само отложено от законодателите с 2 месеца. Въпреки че бюджетния компромис, постигнат от републиканци и демократи, не е особено удовлетворителен за мнозинството от инвеститорите, пазарите реагираха положително на него. Дори и ФЕД да започне постепенно да намалява (прекратява) количествените улеснения, ЕЦБ вероятно ще продължи с разхлабената си парична политика заради рецесията, вече обхванала ЕЗ13. Очакванията за растеж на икономиката на най-големия потребител на петрол са предпоставка за неговото по- голямо търсене. Понастоящем цените на двата основни вида петрол се движат в границите на USD 92–94 – 111–113 / барел. В този аспект, фундаменталният анализ предвижда кратко- или средносрочен ръст в цената на черното злато. Съответните нива на съпротива са USD 115, 122 и 147, а тези на подкрепа – при USD 71, 67 и 58. 12 ЕС преработва плана за спасителното финансиране на банките. Държавите от ЕЗ, чиито банкови сектори рухнаха аналогично на ирландския, ще трябва да се погрижат за получаването на бъдещите спасителни пакети от Европейския механизъм за стабилност, чийто общ размер е 500 млрд. EUR. Според споменатия план, държавите със сериозни финансови затруднения или трябва да инвестират във фалиралите банки заедно с ЕМС, или да му предоставят гаранции срещу евентуални загуби. По този начин би трябвало да се прекъсне съществуващия порочен кръг между фалиралите банки и суверенните правителства. В този аспект, досегашното национално финансиране в Ирландия, Кипър и Испания, необходимо за спасяването на банките им, увеличи неимоверно държавните им дългове. В резултат на това, Дъблин и Никозия поискаха спасителна помощ от ЕМС чрез пряка рекапитализация на фалиралите банки. 13 ЦБ на Япония се готви за нова намеса на пазарите, за да отслаби допълнително йената, в опит да съживи икономиката и тя да излезе от продължаващата вече второ десетилетие рецесия.
  9. 9. Според Беноа Ан обаче, е твърде рано пазарите да се тревожат за евентуално изтегляне на ликвидност в световен мащаб. Това все пак ще се случи някога и най- вероятно ще бъде в момента, в който ФЕД ще се върне към „нормална парична политика”. За съжаление обаче, това ще е и началото на значителна инфлация. Годишни изменения на индексите на българския фондов пазар Към 3 януари SOFIX 10,1 %, BG40 12,6 %, BGREIT 56,3 %, BGTR30 – 1,1 %. Към 5 януари SOFIX 11,5 %, BG40 12,7 %, BGREIT 61,8 %, BGTR30 0,2 %. Към 11 януари SOFIX 16,6 %, BG40 14,9 %, BGREIT 55,2 %, BGTR30 4,7%. През последната седмица на м. и първите две на тази г., индексите на българския фондов пазар отбелязаха съществени повишения. Стойности за годишното им увеличение от порядъка на 12-13 %, като тези за SOFIX и BG40, са типични за средната възвръщаемост от инвестиции в акции, определена за изключително дълъг период от време. Средно годишното увеличение на SOFIX, от дъното му при 260 през февруари 2009 г. до сега, е около 10–10,5 %. В този аспект, бих могъл да твърдя, че българската икономика се връща към нормалното си развитие от преди кризата. Очакванията ми са, че подобна хипотеза би трябвало да се потвърди и от останалите макроикономически индикатори след известен период от около половин – една година.

×