2. Всеки народ ревниво пази своите празници и традиции, пази обичаите и
обредите, песните и игрите, свързани с тях. Затова те надживяват вековете и
продължават да съществуват и в наше време. Празниците свързват хората,
създават им условия за запознанство и приятелство. Те са мощен фактор за
опазване на народността, националната самобитност и култура в борбата срещу
потисници и асимилатори.
Нашата култура, чието ценно достояние са
културно-историческите ценности, се отличава
от тези на съседните народи с редица
характерни особености. Важни нейни отлики са
богатото и разнообразно културно наследство и
дълбоките културни слоеве, върху които
израства.
В моето родно село Злато поле, Хасковско
се е запазило значително културно -
историческо наследство, което заслужава
внимание. Всички заедно празнуваме
народните празници, като се стремим да
възродим и запазим традиционните обреди и
ритуали. Моето семейство участва с гордост и
желание във всяко честване.
3. Рождество Христово, също Коледа или Божич, е един от най-големите
християнски празници. На него християните честват раждането на Сина
Божий Иисус Христос. Празнува се в продължение на три дни - от 25
декември, когато се ражда младенецът Христос до 27 декември.
Коледуването е традиционен български обичай. Коледуват момци
коледари, облечени празнично, които обикалят след полунощ къщите из
цялото село, от махала на махала, пеят песни и изричат благослови, заради
което щедро биват дарявани от стопаните. Броят на коледарите не трябва да
надвишава двайсетина.
4. Коледарите започват подготовката си от Игнажден (20 декември). Разучават
песни, създават коледарски групи и избират техен водач, който според обичая е по-
възрастен и най-вече женен. Водачът стои най-отпред и наставлява обиколките.
От полунощ до изгрев слънце на Коледа е времето, през което момците пеят пред
домовете на хората.
Обикновено стопаните на къщата даряват коледарите с пари, брашно, кравай,
боб, мед, питка и други продукти. След като групата изпее коледните песни,
водачът, който държи в ръце подарения кравай, изрича коледарска благословия.
Прието е стопаните също да отвърнат с добри пожелания.
5. Един от най-красивите, а и уникални български обичаи е сурвакането. То се
празнува в наше село рано сутрин на 1 януари. Всеки дом е отворен за истинските
сурвакари, които носят със себе си надеждата за здраве, семейно благополучие и
късмет. Основният обичай, който се изпълнява е „сурвакане“. Състои се в обредното
обхождане на селото от група „сурвакари“ - момчета, понякога идват и момичета. Те
влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството, като ги потупват по гърба със
сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините
обикновено с хранителни продукти.
6. Сурвачка или сурвакница е украсена дрянова
клонка, с която по стар български обичай
„сурвакаме“ на Нова година, като леко се удряме
по гърбовете с пожелания за здраве, щастие,
берекет и т. н.
Дряновата сурвачка се изработва, като клонките
ѝ се свиват във формата на полукръг. Украсата се
състои в усукани разноцветни конци, прежда или
вълна, нанизани пуканки, сушени сливи, чушки и
ябълки, малки кравайчета, парички и др.
7. В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки,
помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а
родилките, на които са помагали, им гостували, за да отдадат почит.
Бабата акушерка става рано и посещава къщите, където е изродила дете. Носи
бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и
като брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла
жито, давала им да близнат медец и изричала:
„Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера“.
8. Майките пък рано сутрин наливат вода от чешмата, към нея добавят
китка здравец или босилек - като символи на здравето, добротата и
плодовитостта.
Отивали в къщата на бабата, подавали ѝ сапун, поливали ѝ с вода от
менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара.
9. Свети Трифон се счита за пазач на лозята. Рано сутринта стопанката омесва
хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се
пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и
бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се
прекръстват, вземат косерите и от три лози всеки отрязва по три пръчки. След
това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино. Този ритуал се нарича
„зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва
тогава започва общо угощение.
10. „Царят“ на лозарите е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на
главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар.
Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се
отправят към селото. Там спират пред всяка къща. Домакинята изнася вино
в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от
свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича
благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“ Царят
отговаря на благословията „Амин“.
11. Обичаят е изключително ценен и важен за
местната културна идентичност на селото.
Вечерта на Сирни Заговезни, цялото семейство
се събира на голямата трапеза, която е богата,
но без месо. Задължително на трапезата
присъства бяла халва, баница със сирене и
сварени яйца. Черупките се събират, слагат се в
бакър с вода и се остават да пренощуват под
звездите. На сутринта децата си мият очите с
водата за здраве.
По традиция всичко на
трапезата е приготвено от
мляко и яйца, затова е и Сирни
Заговезни. Този празник в село
се нарича още и Прошка,
защото по-младите искат
прошка от по-възрастните:
- Прости ми!
- Простено да ти е от Бога
и от мене!
12. Децата се подреждат в кръг, а бабата върти
халвата в кръг. Те се опитват да я хамнат, без
помощта на ръцете си. Смята се, че което дете успее
да хамне халвата, ще е най-здраво през годината.
След това конецът се запалва и по него се гадае
дали ще е плодородна годината. Ако конецът изгори
до края, това е добра поличба. Ако ли не - годината
ще е трудна.
Младите ергени хвърлят чавги в
дворовете на своята любима или на
момата, която харесват. На сутринта
момата става и събира чавгите от двора,
преброява ги и започва да се хвали, колко
е харесвана и желана. Много често в
миналото оратника е бил място, където
момците са позаглеждат момите, „крадат”
и отвеждат у тях. След като всички си
изстрелят чавгите, пръчките, с които се
извършва самото чавгане се хвърлят в
огъня, за да няма бълхи по хората и
животните.
13. В събота след Сирница е Тодоровден, който се празнува за здравето на конете и
магаретата. Нарича се Конски Великден. Това е един от големите общоселски
празници на годината, в центъра на който са конете. „Ще дойде Тодоровден, видя
щем чии коне са гледани най-добре”- казват в село. На този ден наистина премерват
сили най-бързите и най-издръжливите коне. А, заедно с тях мерят сили и стопаните
им. Още от ранно утро мъжете грижливо сресват и украсяват с мъниста гривите и
опашките на най-хубавите си коне. А после ги извеждат край селото. Там, на някоя
по-просторна поляна, вече е отмерено и отбелязано с нишани „трасе” за конно
надбягване.
14. Празнува на предпоследната събота преди
Великден. Лазаровден е празник на младостта,
на пукналата пролет. За него е характерен
моминският обичай лазаруване.
Лазарки са момичета, достигнали
женитбена възраст. Вярва се, че мома, която не
е лазарувала, не може да се момее. По
лазарските премени греят нанизи от мъниста,
парички, а шевиците по ризите са събрали в
себе си цвета на аления гюл и жълтата латинка,
на зеления чемшир и синевата на утрото.
15. Лазарките обикалят селото и пеят лазарски песни във всеки двор.
Навсякъде благославят труда на работливите стопани, пеят за нивите, за
къщята, за животните. Лазарките пеят и за млади и за стари.
16. Рано на Гергьовден се месят колаци и се кичат
вратите със здравец и бръшлян. Чобанинът взема едно
яйце и отива на нивата. Обикаля я три пъти и оставя
яйцето там.
Овчарите хващат първото оягнено мъжко агне,
окичват го с венец, палят свещици на рогцата му, а
после го колят. Напълват го с булгур и го опичат.
Жените приготвят вкусни хлябове, а към 11 часа се
ходи на черква. На обяд се отива извън селото на някоя
поляна и се прави гощавката. На гергьовски, окичени
люлки се люлеят момите и ергените. Хората се веселят,
пеят и играят през този ден.
17. На Гергьовден е задължително принасянето
в жертва на светеца покровител, първото
родено през годината бяло мъжко агне. Окичва
се с венец на шията, на дясното рогче се
запалва свещ. Захранва се със зелена тряава,
осветена в църквата сол и вода.
На Гергьовден сутринта всички се люлеят
на люлка направена на зелено дърво - орех или
круша, за здраве. Такъв е и смисълът на
тегленето на кантар.
Със зеленина - глог,
коприва, здравец, бук се
окичват вратите на къщата и
всички стопански постройки.
18. На Спасовден се организира Регионалният празник „Да запазим идентичността
на българина чрез автентичния фолклор“. Тържествата се провеждат в центъра
на селото, където за изпълнителите е издигната специална сцена. Преди веселбата
на мегдана, жителите и гостите на Злато поле поднасят венци и цветя пред
паметника на загиналите през войните.
Празникът е подвижен и
се отбелязва 40 дни след
Великден. Вярва се, че
ако вали на Спасовден,
годината ще е богата и
реколтата - обилна;
спасовският дъжд е скъп
- капката струва колкото
жълтица.
19. Личен архив
Архив на читалище „Просвета - 1921 г.“,
село Злато поле
Microsoft PowerPoint 2010
Никой народ не е оцелял благодарение
на своите празници и обичаи, както
българския през тринадесетвековната си
история. Чувствам се горд, че съм
българин и продължавам вековните
български традиции!
