Презентация на конференцията, посветена на 85-годишнината на Йордан Пенчев

1. Паисиеви четения 2016
Юбилейна научна сесия
„Съвременни тенденции в
езиковедските изследвания“,
посветена на 85 години от
рождението на Йордан Пенчев
Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
11 ноември 2016 г.

2. Учтивост,
приемливост и
„политически“
коректно
изразяване
Борислав Георгиев

3. Прагматически категории (1)
Кооперативност/Комитативност
1. В комуникацията
Колко е часът? – Дванайсет и половина.
Заповядвам ти веднага да направиш еди-какво си! – Слушам!
2. При описание/разказ
Той и жена му влязоха.
Той влезе със съпругата си.

4. Прагматически категории (2)
• Успешност/неуспешност
• Учтивост
• Подходящ(ост)
емпатията е насочена към отправителя (1 лице)
• Уместност
към контекста (ситуацията; 3 лице)
• ПРИЕМЛИВОСТ
към получателя (2 лице)

5. Приемливост
Съществува и едно нулево равнище – равнището на нито
успешната/на нито неуспешната комуникация, което създава у
хората идеята за норма, по отношение на която отчитаме дали
дадена езикова изява е била успешна/неуспешна.
Знак, че една езикова изява е приемлива – без непременно и да е
успешна, е случаят, в който тя не поражда възражения или
„първосигнална“ реакция на отричане/отхвърляне. Ако
приемливата езикова изява получи одобрение и изпълни
предназначението си – тогава тя е била не само приемлива, но и
успешна.

6. Приемливостта в лингвистичната
литература
По традиция приемливостта се свързва преди всичко с
граматичността на изказването Само Стивън Левинсън и Пенелопи
Браун в своята класическа монография върху учтивостта въвеждат
понятието „приемане“(acceptance), противопоставяйки го на
„отхвърляне“ (rejection) по отношение на редица социални речеви
актове: извинения, комплименти, поздравления, задължавания
(debts), извинения, предложения, молби и благодарности. В
настоящата работа приемам, че граматичността на изказването
(„приемливостта на изказването“ – в традиционния чисто
лингвистичен смисъл) е conditio sine qua non за
социалната(комуникативната) приемливост на изказването.

7. Приемливост и „политическо“ коректно
изразяване
Политически коректното изразяване според мен е хиперболизирана
публична учтивост (public politeness) спрямо представителите на
различни малцинства в едно общество.
В този смисъл политически коректното изразяване е частен случай на
прагматическата категория „учтивост“.
Joseph P. Overton за евфемизацията: „Целта на изобретяването на
нови названия е да се отнеме проблемът от неговото наименование,
да се отдели формата на думата от нейното съдържание, да се лишат
от езика идеологическите ѝ противници. Канибализмът няма вече да
е антропофагия [евфемизация от първа степен на „канибализъм“], той
ще се нарича вече антропофилия [евфемизация от втора степен на
„канибализъм“].

8. Критерии за политически некоректно
изразяване
Критерият дадена дума или даден израз да бъдат оценени като
политически некоректни по отношение на таргетираната в
думата/израза малцинствена група, е дали те стават:
• Основа за образуване на идиоми с отрицателна конотация, напр.
Лъже като брадат циганин срещу *Лъже като брадат ром или
*Лъже като брадат индобългарин;
• Дали може да послужи като основа за ругатня: Ей, педерас! срещу
*Ей, гей! (типична шофьорска ругатня по отношение на лошо
шофиращ човек).

9. Благодаря за вниманието 
https://bogeo.net