SlideShare uma empresa Scribd logo
1 de 14
Функционална
грамотност по български
език
Доц. д-р Борислав
Георгиев (НБУ)
Годишен семинар на
АУБЕЛ, 13 октомври
2019 г.
Казанлък
Функционална vs.
лингвистична
грамотност
• Лингвистична (граматична) грамотност
– Валентин Волошинов за
лингвистичната грамотност
• Комуникативен подход в изучаването
на езика – елементи на
социолингвистиката в езиково
обучение
• Функционална (езикова) грамотност -
умения да се борави с езика, без да се
прибягва до метаезика.
Лингвистична грамотност
• Изучаване на граматичната (най-вече) таксономия.
• Смисълът остава на заден план, а в езиковата употреба водещ е
смисълът, който искаме да предадем.
• Части на речта vs. Части на изречението.
• Формообразуване и словообразуване.
• Защо обособените части така трудно се откриват/усещат?
• Въпросът трябва да е „Какво губим и какво печелим с употребата на
обособени части в изречението?
• Казусът Трогнат, Моканина стана. (картината на света, която се
разкрива от това изречение).
Проблемът „функционални стилове“
• Функционален стил
• Регистър
• Език със специално предназначение
• Диалект – социален и териториален
Лингвистична грамотност: равнища за
владеене на езика (1)
• Виртуално равнище
• На това равнище не се отчита начинът за осъществяване на общува-
нето, сиреч знанията и уменията, които се проверяват на това равнище, се
отнасят в еднаква степен и за четирите вида общуване. Тези знания и уме-
ния са:
• i) Умения да се прилагат граматическите правила на езика, за да се
съставят граматически правилни устни и писмени текстове.
• ii) Познаване на изразните възможности на българския език и умения
те успешно да се прилагат в езиковото общуване.
•
•
Лингвистична грамотност: равнища за
владеене на езика (2)
• Енциклопедично равнище
• На това равнище се проверява не толкова дали човек владее
значението на различните езикови средства – лексикални и
граматични, а по-скоро се проверява дали познава света, който е
обозначен чрез тези езикови средства.
• Случай при диктовка:
• Изгубел си СЪРФА, глад чакал средновековния селянин и
неговото семейство. [Мнозина не знаят какво означава „сърп“,
как изглежда и за какво се използва той].
Лингвистична грамотност: равнища за
владеене на езика (3а)
• Ситуативно равнище
• На това равнище се проверява дали уменията от първите две рав-
нища могат да се прилагат в съответствие със ситуацията на общуване.
• Ситуацията на общуване се определя от следните фактори:
• i) Целта, която инициаторът в общуването (този, който отправя
първото послание в общуването) си поставя, преди още да започне об-
щуването (отнася се само до косвените типове общуване);
• ii) Целите на всяко едно конкретно послание в общуването, чиято
вторична цел е да формира у общуващите определен тип социално по-
ведение;
• iii) Знанията, мненията, нагласите, настроението и др. на общува-
щите;
Лингвистична грамотност: равнища за
владеене на езика (3б)
• iv) Характерът на отношенията между общуващите, които могат да бъдат
както симетрични, така и несиметрични; спонтанните типове общуване се
свързват със симетричните отношения между общуващите, а неспонтан-
ните - с несиметричните; при случаите на несиметрични отношения в
спонтанните типове общуване се използва речев етикет, който компенси-
ра несъответствията между несиметричните отношения и спонтанния тип
общуване;
• v) Областта на общуването (специализирана или неспециализирана);
• vi) Вида общуване;
• vii) Обстановката на общуването;
• viii) Предмета на общуването.
Четири основни вида общуване
а) Пряко спонтанно общуване: общуващите са лице в лицхнически средства,
осигуряващи приемането и предаването на информация, и нямат предварителна
нагласа какво ще чуят или прочетат, или какво ще кажат.
б) Пряко неспонтанно общуване: същите характеристики като при прякото спон-
танно общуване само с тази разлика, че общуващите имат предварителна нагла-
са какво ще слушат (ще прочетат) или какво ще кажат.
в) Косвено спонтанно общуване: общуващите не са лице в лице и затова използ-
ват технически средства (молив, химикалка, писалка, пишеща машина, компю-
тър, микрофон, магнитна лента, телефон, мобифон и т. н.), осигуряващи размя-
ната на сведения, но нямат предварителна нагласа какво ще слушат (ще проче-
тат) или какво ще кажат.
г) Косвено неспонтанно общуване: същите характеристики като при косвеното
спонтанно общуване само с тази разлика, че общуващите имат предварителна
нагласа какво ще слушат (ще прочетат) или какво ще кажат.
„Комуникативен“ подход в обучението по български език
„Комуникативен“ подход в обучението по български език
• Инфраструктурни компоненти на комуникацията (компоненти,
които изобщо правят възможна комуникацията) :
• 1. Фатическа функция
• 2. Метаезикова функция
Функционална грамотност
• Основен проблем – разбирането на различни видове текстове;
• Вниманието е фокусирано върху контекста;
• В. Волошинов: „Задачата при разбирането като цяло се свежда не
до разпознаването на една или друга граматическа форма, а
именно до разбирането ѝ в даден конкретен контекст, до
разбиране на значението ѝ в дадено конкретно изказване.“
Речникови и контекстови семантични
отношения между думите
• Случаят с палатката:
• Тя лесно се сгъва и разгъва/разпъва?
• Речников антоним на „сгъвам“ е разгъвам“.
• Контекстов антоним в този конкретен случай е „разпъвам“,
защото за да може да се използва, палатката трябва да придобие
обем, т.е. да се разпъне; разгъването е само етап от процеса, с
който правим палатката годна за използване.
• Анализ на Текст 1 (В какво вече е бил излязъл д-р Якоб?)
Благодаря Ви за вниманието! 
https://bogeo.net

Mais conteúdo relacionado

Mais de New Bulgarian University

Антрето и вестибюлът в контекста на български дом и град
Антрето и вестибюлът в контекста на български дом и градАнтрето и вестибюлът в контекста на български дом и град
Антрето и вестибюлът в контекста на български дом и град
New Bulgarian University
 
Conversion as semiotic mechanism for urban palimpsesting
Conversion as semiotic mechanism for urban palimpsestingConversion as semiotic mechanism for urban palimpsesting
Conversion as semiotic mechanism for urban palimpsesting
New Bulgarian University
 

Mais de New Bulgarian University (20)

Eating a snake - is that delicious? (Taste and Prejudice)
Eating a snake - is that delicious? (Taste and Prejudice)Eating a snake - is that delicious? (Taste and Prejudice)
Eating a snake - is that delicious? (Taste and Prejudice)
 
Gender in language and society
Gender in language and societyGender in language and society
Gender in language and society
 
Bulgarian grammatical neutral gender as the third social gender?
Bulgarian grammatical neutral gender as the third social gender?Bulgarian grammatical neutral gender as the third social gender?
Bulgarian grammatical neutral gender as the third social gender?
 
Markers for literacy in speaking - are they real or not?
Markers for literacy in speaking - are they real or not?Markers for literacy in speaking - are they real or not?
Markers for literacy in speaking - are they real or not?
 
Do love and sex have different meanings in digital age?
Do love and sex have different meanings in digital age?Do love and sex have different meanings in digital age?
Do love and sex have different meanings in digital age?
 
Conceptualizing football as a war
Conceptualizing football as a warConceptualizing football as a war
Conceptualizing football as a war
 
форум българска граматика ибе
форум българска граматика ибефорум българска граматика ибе
форум българска граматика ибе
 
Създаде ли се все пак лингвистика на речта?
Създаде ли се все пак лингвистика на речта?Създаде ли се все пак лингвистика на речта?
Създаде ли се все пак лингвистика на речта?
 
Учтивост, приемливост и "политически" коректно изразяване
Учтивост, приемливост и "политически" коректно изразяванеУчтивост, приемливост и "политически" коректно изразяване
Учтивост, приемливост и "политически" коректно изразяване
 
Institution of communication
Institution of communicationInstitution of communication
Institution of communication
 
Institution of communication
Institution of communicationInstitution of communication
Institution of communication
 
Acceptable expression
Acceptable expressionAcceptable expression
Acceptable expression
 
Re-transliteration of cyrillic letters by latins in greek proper names in Bul...
Re-transliteration of cyrillic letters by latins in greek proper names in Bul...Re-transliteration of cyrillic letters by latins in greek proper names in Bul...
Re-transliteration of cyrillic letters by latins in greek proper names in Bul...
 
ооок 702
ооок 702ооок 702
ооок 702
 
Opera in cinema & cinema in opera
Opera in cinema & cinema in operaOpera in cinema & cinema in opera
Opera in cinema & cinema in opera
 
The Phatic Coffee
The Phatic CoffeeThe Phatic Coffee
The Phatic Coffee
 
Semiotics of on line communications
Semiotics of on line communicationsSemiotics of on line communications
Semiotics of on line communications
 
Антрето и вестибюлът в контекста на български дом и град
Антрето и вестибюлът в контекста на български дом и градАнтрето и вестибюлът в контекста на български дом и град
Антрето и вестибюлът в контекста на български дом и град
 
Bulgarian Language as cutural phenomenon
Bulgarian Language as cutural phenomenonBulgarian Language as cutural phenomenon
Bulgarian Language as cutural phenomenon
 
Conversion as semiotic mechanism for urban palimpsesting
Conversion as semiotic mechanism for urban palimpsestingConversion as semiotic mechanism for urban palimpsesting
Conversion as semiotic mechanism for urban palimpsesting
 

Kazanlik 2019

  • 1. Функционална грамотност по български език Доц. д-р Борислав Георгиев (НБУ) Годишен семинар на АУБЕЛ, 13 октомври 2019 г. Казанлък
  • 2. Функционална vs. лингвистична грамотност • Лингвистична (граматична) грамотност – Валентин Волошинов за лингвистичната грамотност • Комуникативен подход в изучаването на езика – елементи на социолингвистиката в езиково обучение • Функционална (езикова) грамотност - умения да се борави с езика, без да се прибягва до метаезика.
  • 3. Лингвистична грамотност • Изучаване на граматичната (най-вече) таксономия. • Смисълът остава на заден план, а в езиковата употреба водещ е смисълът, който искаме да предадем. • Части на речта vs. Части на изречението. • Формообразуване и словообразуване. • Защо обособените части така трудно се откриват/усещат? • Въпросът трябва да е „Какво губим и какво печелим с употребата на обособени части в изречението? • Казусът Трогнат, Моканина стана. (картината на света, която се разкрива от това изречение).
  • 4. Проблемът „функционални стилове“ • Функционален стил • Регистър • Език със специално предназначение • Диалект – социален и териториален
  • 5. Лингвистична грамотност: равнища за владеене на езика (1) • Виртуално равнище • На това равнище не се отчита начинът за осъществяване на общува- нето, сиреч знанията и уменията, които се проверяват на това равнище, се отнасят в еднаква степен и за четирите вида общуване. Тези знания и уме- ния са: • i) Умения да се прилагат граматическите правила на езика, за да се съставят граматически правилни устни и писмени текстове. • ii) Познаване на изразните възможности на българския език и умения те успешно да се прилагат в езиковото общуване. • •
  • 6. Лингвистична грамотност: равнища за владеене на езика (2) • Енциклопедично равнище • На това равнище се проверява не толкова дали човек владее значението на различните езикови средства – лексикални и граматични, а по-скоро се проверява дали познава света, който е обозначен чрез тези езикови средства. • Случай при диктовка: • Изгубел си СЪРФА, глад чакал средновековния селянин и неговото семейство. [Мнозина не знаят какво означава „сърп“, как изглежда и за какво се използва той].
  • 7. Лингвистична грамотност: равнища за владеене на езика (3а) • Ситуативно равнище • На това равнище се проверява дали уменията от първите две рав- нища могат да се прилагат в съответствие със ситуацията на общуване. • Ситуацията на общуване се определя от следните фактори: • i) Целта, която инициаторът в общуването (този, който отправя първото послание в общуването) си поставя, преди още да започне об- щуването (отнася се само до косвените типове общуване); • ii) Целите на всяко едно конкретно послание в общуването, чиято вторична цел е да формира у общуващите определен тип социално по- ведение; • iii) Знанията, мненията, нагласите, настроението и др. на общува- щите;
  • 8. Лингвистична грамотност: равнища за владеене на езика (3б) • iv) Характерът на отношенията между общуващите, които могат да бъдат както симетрични, така и несиметрични; спонтанните типове общуване се свързват със симетричните отношения между общуващите, а неспонтан- ните - с несиметричните; при случаите на несиметрични отношения в спонтанните типове общуване се използва речев етикет, който компенси- ра несъответствията между несиметричните отношения и спонтанния тип общуване; • v) Областта на общуването (специализирана или неспециализирана); • vi) Вида общуване; • vii) Обстановката на общуването; • viii) Предмета на общуването.
  • 9. Четири основни вида общуване а) Пряко спонтанно общуване: общуващите са лице в лицхнически средства, осигуряващи приемането и предаването на информация, и нямат предварителна нагласа какво ще чуят или прочетат, или какво ще кажат. б) Пряко неспонтанно общуване: същите характеристики като при прякото спон- танно общуване само с тази разлика, че общуващите имат предварителна нагла- са какво ще слушат (ще прочетат) или какво ще кажат. в) Косвено спонтанно общуване: общуващите не са лице в лице и затова използ- ват технически средства (молив, химикалка, писалка, пишеща машина, компю- тър, микрофон, магнитна лента, телефон, мобифон и т. н.), осигуряващи размя- ната на сведения, но нямат предварителна нагласа какво ще слушат (ще проче- тат) или какво ще кажат. г) Косвено неспонтанно общуване: същите характеристики като при косвеното спонтанно общуване само с тази разлика, че общуващите имат предварителна нагласа какво ще слушат (ще прочетат) или какво ще кажат.
  • 10. „Комуникативен“ подход в обучението по български език
  • 11. „Комуникативен“ подход в обучението по български език • Инфраструктурни компоненти на комуникацията (компоненти, които изобщо правят възможна комуникацията) : • 1. Фатическа функция • 2. Метаезикова функция
  • 12. Функционална грамотност • Основен проблем – разбирането на различни видове текстове; • Вниманието е фокусирано върху контекста; • В. Волошинов: „Задачата при разбирането като цяло се свежда не до разпознаването на една или друга граматическа форма, а именно до разбирането ѝ в даден конкретен контекст, до разбиране на значението ѝ в дадено конкретно изказване.“
  • 13. Речникови и контекстови семантични отношения между думите • Случаят с палатката: • Тя лесно се сгъва и разгъва/разпъва? • Речников антоним на „сгъвам“ е разгъвам“. • Контекстов антоним в този конкретен случай е „разпъвам“, защото за да може да се използва, палатката трябва да придобие обем, т.е. да се разпъне; разгъването е само етап от процеса, с който правим палатката годна за използване. • Анализ на Текст 1 (В какво вече е бил излязъл д-р Якоб?)
  • 14. Благодаря Ви за вниманието!  https://bogeo.net