1. Малката даскалоливница
„Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!“
2. Малката даскалоливница
Петдесет години след
написването на „История
словеноболгарская“, през
1812 г. в будното
подбалканско селище
Златарица е създадено
килийно училище. Негов
пръв учител става даскал
поп Калчо от село
Кованлъка днес
Пчелище, Великотърновс
ка община.
3. Малката даскалоливница
За кратко време това
училище се превръща в
Малката даскалоливница
– аналог на еленското
училище. Тук получават
образование 26 видни
представители на
българската
възрожденска
интелигенция – учители,
духовници и
революционери.
4. Малката даскалоливница
През 1860 г. в
Златарица отваря
врати класното
училище. В него се
прилагат модерни за
времето си методи на
обучение. Преподават
се светски науки и
чужди езици.
5. Възпитаници на Малката
даскалоливница:
Иван Пенчев Вакъвчиев /1856 – 1944/ -
общественик;
Поп Венеамин /неизвестни години/ учител ;
Георги Г. Влаев /неизвестни години/ учител ;
Петко Геров /неизвестни години/ учител;
Иван Данчов /неизвестна година на раждане –
1877/ учител и свещеник ;
Стефан Савов Добрев /Хаджидобрев/ учител;
Руси Друмев /1850 – 1935/ учител и свещеник ;
Иван Златарски /1847 – 1882/ свещеник, учител;
Константин Златарски /неизвестни години/
учител ;
Никола Попвасилев Златарски /1823 – 1875/
учител;
Нейко Коев /неизвестни години/ учител;
Костадин /неизвестни години/ учител, свещеник,
спомоществовател на учебници ;
Нико Коцев /неизвестни години/ учител.
6. Възпитаници на малката
даскалоливница:
Никола Милков /неизвестни години/ учител
Радко Писев /неизвестни години/ учител;
Минко Маринов Радославов /около 1851 – след 1901/
учител, революционер, строител на нова България;
Радко Маринов Радославов /1841 – 1894/ учител,
революционер, строител на нова България;
Иван Славков /неизвестни години/ учител;
Димо Манолов учител;
Пею Стоянов /неизвестни години/ учител;
Стефан Стоянов /неизвестни години/ учител;
Стоян Стоянов /неизвестни години/ революционер;
Димо Вълчев /Димитър/ /1846 – 1915/ главен учител;
Д. Чолаков /неизвестни години/ учител;
Даскал Никола от Златарица учител в Драгижево 1866г;
Даскал Иван от Златарица учител в Драгижево
1876/1877 г.
/Виж енциклопедия „Българската възрожденска
интелигенция”, С.: ДИ „Д-р П. Берон“, 1988./
7. На училищния праг
„…родителите са приготвяли
един хляб. Бащата е хващал
детето за ръка, като му давал
едно пошче с вързан в него един
грош и отивали при даскала,
комуто детето струва един
поклон и му целува ръка и дава
поша с гроша. С тази
церемония детето става ученик,
при думите на баща му:
„Хем ще слушаш даскала“…
Христо Тодоров – спомени, ръкопис
8. Никола Попвасилев Златарски
/ 1823 – 1875 /
Виден възрожденец родом от Златарица:
• Въвежда взаимноучителната метода в
търновското училище;
• „Музикословеснейшия“, през 1844 г. създава
първия училищен хор в българските земи;
• Инициатор за създаване на търновското
читалище „Надежда“;
• През 1871 година предлага създаване на
„Централно дружество на читалищните
общества“;
• За него Найден Геров пише: „…това гудно
писмо се дължи на даскал Никола, който бил
голям калиграф…“;
• Непримирим борец срещу гръцките владици;
• Предлага да се създаде първата българска
семинария;
• Баща на професорите Васил и Георги
Златарски и на генерал Александър
Златарски.
9. Пенчо Стоянов Вакъвчиев
/1830 – 1877/
Възрожденецът е инициатор на няколко
изключително важни събития не само за
Златарица, но и за българското отечество:
• Създава първата градинарска община
/еснаф/ в българските земи през 1857 г.;
• Привежда в ред църковните дела на
Златаришката община;
• Учредява църковно градинарско училищно
настоятелство през 1858 година;
• Създава уникален „Кодик церковний“ –
днес той се съхранява в Държавен архив –
Велико Търново;
• Създава взаимно (1858) и класно (1860)
училище в Златарица;
• Осигурява училището в Златарица с
учители, помагала, учебници;
• Осигурява стипендии за ученолюбиви
деца.
10. Радко Маринов Радославов
/1841 – 1894/
• Виден учител и революционер, роден в
Златарица;
• Учи в Златарица, Елена, Търново и Шумен;
• Продължава образованието си на о-в
Малта, в Париж и Прага. Владее гръцки,
английски, френски, турски, чешки и руски
език;
• Написва книгите: „Следствия от
Кримейската война 1854 – 1856…“,
„Описание на търновската тъмница“;
• „…Освобождението на Търново от ген.
Гурко“;
• Пръв учител в класното училище в
Златарица;
• Учител и председател на революционния
комитет в Дряново по време на Априлското
въстание;
• Пръв кмет на Горна Оряховица след
Освобождението.
11. Иван Иванов Златарски
/1847 – 1882/
• Роден в Златарица, учи при Радко
Радославов;
• Учител в село Дедебал – днес Дединци;
• Учител в Златарица, 1871г. ;
• Учител в Хасанларе, днес кв. на Разград,
1872г. ;
• Член на частния революционен комитет в
Хасанларе;
• От 1876г. учител в Златарица и член на
местния комитет. Председател на
училищното настоятелство;
• Подпомага много българи да учат в Русия;
• Негови са думите: „Человек ся учи дор го
посече смъртта“ и „Сам ся учи и дерзай“;
• От него е останала една програма за
самоподготовка на учителите.
12. Иван Иванов Хаджиев
/1848 – 1872/
• Роден в семейството на
градинар в Златарица. Получава
високо образование;
• Учител в Джулюница и Дединци;
• Развива народополезна дейност,
получава редица списания и
вестници от Букурещ, Цариград,
Белград и Нови Сад;
• Съратник на Пенчо Вакъвчиев;
• Притежава богата библиотека,
която дарява на читалището в
Златарица;
• За него учителят Христо Тодоров
казва: „Най-интелигентният и
учен човек ” в Златарица“.
13. Минко Маринов Радославов
/ 1849 – 1935 /
• Минко е по-малък брат на Радко
Радославов. Учи в Златарица;
• С помощта на д-р Васил Берон учи
в Болградската гимназия;
• Завършва военно училище в
Одеса заедно със Сидер
Гранчаров от Г. Оряховица;
• Учителства в Златарица;
• Председател на революционния
комитет в Златарица;
• По време на Априлското въстание
води чета около Джулюница;
• Народен представител в Първото
и Второто народно събрание. Два
пъти градоначалник на София,
окръжен управител в десет града в
страната.
14. Просветното дело в Златарица
За силата на просветното дело в Златарица свидетелства
възрожденецът Йордан Ненов, който през 1874 г. издава
книга, озаглавена „Село Златарица“, с подзаглавие: „Полезна и
истинска приказка за добрите селски училища и разумните
селяне“. Книгата е преработена и издадена отново през 1898 г.
Църковно-училищно градинарско настоятелство в Златарица
1874 год.
15. СОУ „Св. св. Кирил и Методий“
гр.Златарица, обл.В.Търново,
ул. „Димитър Пале“ №3-5, тел:0618/98659,
GSM-0884190475, Email: souzlatarica@mail.bg
Автори:
Йоанна Маринова Бучекчиева – VІІІ клас
Анна Алдинова Кьойбашиева – VІІІ клас
консултант – Петър Димов Влахов
учител по история и цивилизация