Рейтингова система на висшите училища в България

1. Консорциум от:
Институт "Отворено общество" – София,
социологическа агенция МБМД и
Сирма Солюшънс (ИОО-МБМД-С)

2. http://rsvu.mon.bg/rsvu3/http://rsvu.mon.bg/rsvu3/
http://www.rating-lab.com/http://www.rating-lab.com/
http://www.webometrics.info/en/europe/http://www.webometrics.info/en/europe/
http://www.shanghairanking.com/http://www.shanghairanking.com/
http://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/http://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/
http://medicalnews.bg/2014/01/31
http://www.duma.bg/node/71216
http://politiki.bg
http://www.segabg.com/
http://bjsep.org/
Валидност – измеримостВалидност – измеримост
Релевантност – значениеРелевантност – значение
ОбхватОбхват
Надежност, точностНадежност, точност
Разбираемост, достъпностРазбираемост, достъпност

3. 1. Учебен процес;
2. Научни изследвания;
3. Учебна среда;
4. Социално-битови и административни услуги;
5. Престиж;
6. Реализация и връзка с пазара на труда.

4. •Учебна среда – 30%
•Научни изследвания – 30%
•Цитируемост – 30%
•Влияние в индустрията – 2,5%
•Международна интеграция – 7,5%
•Качество на образованеито – 10%
•Качество на преподаването – 20%
•Цитируемост – 20%
•Внедряване на научни
изследвания – 20%
•Индекс на публикуване – 20%
•Реализация в обществото – 10%
http://www.timeshighereducation.co.uk/ http://www.shanghairanking.com/

5. Реализацията може да има различни аспекти, но един от тях
безспорно е способността на завършилите да се
интегрират успешно на пазара на труда.
Едва ли може да се спори сериозно, че доходите на един
човек са основен измерител както на пазарната и
обществената (ако работи в публичния сектор) оценка на
неговия труд, така и на потенциала му да бъде социално
активен и да участва в живота на обществото.
Други измерители на реализацията са свързани с дела на
безработните сред завършилите, както и с дела на онези
от тях, които работят на позиция, за която се изисква
висше образование.
В настоящото издание на Рейтинговата система са включени
и индикатори, които измерват връзката на висшите
училища с националния трудов пазар и местната
икономика, както и приноса на завършилите към
осигурителната система на страната.

6.  Индикатор 6.1 „Осигурителен доход на завършилите”
 Индикатор 6.2 „Безработица сред завършилите”
 Индикатор 6.3 „Приложение на придобитото висше
образование”
 Индикатор 6.4 „Добих увереност, че ще успея в живота”
 Индикатор 6.5 „Създадох важни контакти и
приятелства”
 Индикатор 6.6 „Принос към осигурителната система”
 Индикатор 6.7 „Съотношение на осигурителния доход
на завършилите спрямо средната заплата за областта“
 Индикатор 6.8 „Регионална значимост“
 Индикатор 6.9 „Значимост на реализацията за
преподавателите“

7. Първият абсурдПървият абсурд е, че при малки разлики между резултатите на
университетите по даден показател се получават прекалено
големи разлики в оценките. Това е особено характерно за
показателите с много голяма „тежест”.
Например: показателят „Осигурителен доход на завършилите” – с тежест
15%. И тук разликите в стойностите на този индикатор за отделните
университети са в сравително тесен диапазон. те се усилват
попълнително от „по-тежкия” коефицент.
Университети, преподаващи Медицина
Показател -осигурителен доход на завършилитеПоказател -осигурителен доход на завършилите
Получена рейтингова оценка
София 1075.86 12.27
Варна 970.00 7.73
Плевен 963.33 7.44
Пловдив 923.46 5.73
Стара Загора 891.05 4.33
Екстраполация към минималната оценка - 0 т. 791.00 0
Екстраполация към максималната оценка - 15 т. 1138.21 15

8. Вторият абсурден резултат от прилагането на тази система е, че тя води
до малки разлики в оценките, при големи разлики в постиженията.
Например: При големи разлики в постиженията стандартните
отклоннения са съизмерими по големина със средната стойност.
Стриктното прилагане на „класическата методика” тук води до падане
до отрицителни стойности на долната граница на допустимия
резултат. Горната граница за максимална оценка пък излиза на много
големи стойности. Например за специалностите по биотехнология
броят на публикуваните статии варира от 38 за най-добрите до 1 за
най слабите. Средната стойност е 13.83 а стандартното отклонение е
17. Резултатът за минимална оценка е -28.66 статии, а за максимална
56.33 статии.
Трети абсурд – не може да получите минимална оценка.
Четвърти абсурд – не може да получите максимална оценка.
Пети абсурд – може да се окаже, че вашата оценка много зависи от
оценките на другите. Ако 4 университета имат еднакви стойности, а
петият има много ниска, оценката за него ще е една и съща, без
значение каква е стойността на показателя. Или пък в класацията има
само два университета – оценката е една и съща без значение на
стойностите.

9. Оценка на работодателите за прилагане на придобитите знаОценка на работодателите за прилагане на придобитите знан
Приложение на придобитото висше образованиеПриложение на придобитото висше образование
Принос към осигурителната системаПринос към осигурителната система
Безработица сред завършилитеБезработица сред завършилите
Очаквания за намаляване на нуждите от кадриОчаквания за намаляване на нуждите от кадри
Тенденции – регионална значимостТенденции – регионална значимост

10.  „Рейтинговата система за висшите училища в България” оперира с
данни само с 36% обективни критерия. Останалите 64% се основават
на непроведени или некоректно проведени социологически
проучвания или данни, които не са достатъчно представителни.
 Резултатите по много от индикаторите са резултати за
университетите, а не за професионалните направления.
 „Рейтинговата система за висшите училища в България” само
подрежда (ранжира) университетите и професионалните направления,
но не е измерител за качеството на висшето образование.

11. Дадено:
През последните 10 години
1.2 млн. Българи са емигрирали от страната;
2.45% от тях са с висше образование;
3.12,2 млрд евро са изпратените от чужбина пари
в България (без чуждестранните инвестиции).
4.3,5 млрд. са разходите за висшите училища.
Търси се:
Защо младите и образовани хора да не
емигрират от България?!

12. Има два вида невежество:
предучилищно и следучилищно.
Второто се различава от първото само
по това, че за него имате диплом.