2. План на урока
1. Митът като „начин на комуникация на боговете с хората”.
2. Основни видове митове за началото:
А) Космогонични
Б) Теогонични
В) Антропогонични
3. Функции на мита - митична, космологична, социологична,
педагогична.
4. Митът и по-късните форми на устна словестност – епос,
сказание (сага, предание, легенда, приказка)
6. Основни видове митове за „началото“
1. Космогонични митове – възникване на света
Хаос
неподреденост
Космос
подреденост
2. Теогонични митове – възникване на боговете
Няколко поколения богове
3. Антропогонични митове – възникване на хората
7. Функции на мита (според Джоузеф Камбъл)
1. Митична –изразяване на
изумлението от Вселената
2. Космологична - обясняване
на формата и образа на
Вселената
Функции
3. Социологична –подкрепяне
и утвърждаване на даден
социален ред
4. Педагогична –как да се
живее човешкия живот при
всякакви обстоятелства
8. Митът и по-късните форми на устна
словестност
Аед и – в древна Гърция поети – певци, който възпявали геройски
постъпки. Изпълнявали както известни на публиката песни, така и
композирани от тях за конкретния случай, със съпровод на лира
или китара.
Рапсоди – пътуващи певци, които рецитирали епически песни с
акомпанимент на лира.
9. Епос – геройчно повествование за далечното минало на дадена
общност, съдържащо цялостна картина на колективния живот и
представящо в хармонично единство един внушителен свят с
юначни герои
Месопотамски епос за Гилгамеш, фински епос „Калавала“, индийски
„Махабхарата“ и „Рамаяна“, старогръцки „Илиада“
10. Сказание – общо родово название на фолклорни повествователни
творби с исторически и легендарен характер, в които
ретроспективността на изложението се съчетава с поетично
преобразяване на миналото.
1) Сага
2) Предание
3) Легенда
11. 1) Сага – фолклорно сказание, по форма много близко до епоса.
Обърната е към изначалните времена на създаване и
развитие на общността, но е по-малко синтетична в
изграждането на изобразявания свят. Повествованието се
концентрира върху проблемите и ценностите на рода и
семейството като представителни институции на цялата
общност
Историите за Атридите и за рода на Едип, келтските митове за
крал Артур
„Сага за Форсайтови“ от Джон Голсуърти, „Семейство Тибо“ от
Роже Мартен дьо Гар, „Буденброкови“ от Томас Ман
16. 2) Предание – сказание, в което под формата на разказ се
предават сведения за реални исторически лица и събития от
миналото на дадена общност. Възникват от разкази на
очевидци.
Предания за основаването на Тива, на Рим.
17. 3) Легенда (от лат. Legenda – това, което трябва да се прочете )
– фолклорен разказ в немерена реч, в основата на който лежи
свръхестествено чудо, фантастичен образ или представа,
възприемани от разказвачите и слушателите за достоверни.
Легендата е придобила качествата и на литературен жанр и
присъства в литературните традиции и на развити култури.
В Западноевропейската литература – легенда се наричат два
жанра от църковно – религиозната литература – житията на
светци и патриотичните разкази за Светите отци на
Църквата
20. Приказка – фолклорен повествователен жанр, основан върху
измислицата, има „вълшебен“, приключенски или битов характер.
Произхожда от мита – използва типични сюжети и мотиви:
историите за герои хитреци, за брак с вълшебно същество,
посещение на други светове и пр.
Съществува най-вече чрез устното слово – осъществява се в
ритуала на разказването от един разказвач и пред аудитория от
слушатели.
21.
22.
23.
24.
25. Въпроси и задачи
1. Посочете основните разлики между мит и и приказка.
2. Кои са основните жанрови признаци на преданието,
легендата и сагата? Посочете общото и специфичното.
3. Докажете твърдението на френския структуралист
Клод Левѝ – Строс, че мита е „начин на комуникация на
боговете с хората”.