Стихове за деца от български автори

1. ИТИД

2. Аз съм българче
Аз съм българче и силна Аз съм българче свободно,
майка мене е родила; в край свободен аз живея,
с хубости, блага обилна всичко българско и родно
мойта родина е мила. любя, тача и милея.
Аз съм българче. Обичам Аз съм българче и расна
наште планини зелени, в дни велики, в славно време,
българин да се наричам - син съм на земя прекрасна,
първа радост е за мене. син съм на юнашко племе.
Иван Вазов
ИТИД

3. Високи сини планини
Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна —
това е моята родина!
Обичам те, земя голяма,
тъй, както си обичам мама,
тук мила ми е всяка птица
и всяка мъничка тревица.
Обичам българските думи,
що слушам по поля и друми,
обичам хубавите песни
и приказките ни чудесни.
Когато гледам планините
и слушам да шумят реките,
в шума на Рила и Пирина
аз чувам моята Родина.
ИТИД
Младен Исаев

4. Другари
Слънцето ли там се мие?
Тихо казва мойто раче:
Плиска ме вълна игрива.
— Тайна е това, обаче
Щрака щипки малко раче.
ние с теб ще я разкрием!
Уж към мен върви, обаче
все на другаде отива.
Няма трудности, когато
под петичките ми пари,
— Спри се, Рачко Кривокрачко,
с Рачо Крачо сме другари
разкажи ми за морето.
и е жарко, жарко лято!
Свършва ли се там, където Галина Златина
се опира до небето?
ИТИД

6. Юнаци
Котенца вървели трички —
едно братче, две сестрички.
Срещнали след десет крачки
две мишленца със мустачки.
Щом мишленцата се спрели,
котенцата онемели
и като юнаците
скрили се в трънаците.
ИТИД
Атанас Душков

7. Котарана мърморана
Котарана мърморана
легнала ми на юргана.
Как до мене е заспала,
ни съм чула, ни видяла.
Тъй е кротка тъй е мила!
Да я пъдя нямам сила.
Тихичко до мен лежи.
Да лежи! Не ми тежи!
Баба мляко й е дала,
та добре се е наяла.
А кога се наяде,
ляга, мърка и преде…
— Котаранке, мърморанке!
Котаранке, мързеланке!
Ето вече сто недели
без вретено, без къдели
преде, преде, преде, преде,
а пък нищо не изпреде!
Михаил Лъкатник ИТИД

8. Жетва
Спря се мравка работлива
край голяма житна нива.
От върха на синьо цвете
заоглежда класовете,
па засенчи си челото
и подвикна към селото:
— Хей, жетвари гласовити,
чакат ниви родовити
едро жито да сберете,
че узряха класовете!
Та и аз край вас да сваря
да внеса зрънца в хамбара!
Райна Ахчиева
ИТИД

9. Роси, роси...
Роси, роси росица
да потече водица,
мама да ме мие,
баба да ме трие,
да ми порасте косата
дълга до земята.
Вали, вали дъжд,
да поникне ръж,
жито да сбереме,
пита да ядеме,
та да пораста голяма,
колкото е мама!
Дора Габе
ИТИД

10. ***
Де отиваш, Ежко,
Ежко бодлидрешко?
- Тръгнах за къпини
ей по тез долини.
- Стой да питам мама,
та да идем двама.
Георги Караиванов
ИТИД

11. Щурецът
Вали, вали дъждецът
от облачната вис.
Замлъкнал е щурецът
на сушинка под лист.
Под своя покрив слуша,
как бавно вън вали.
И как след дълга суша
земята шумоли.
Той ще превърне в песен
отпосле всеки звук.
Затуй мълчи унесен
зеленият му лък.
Николай Соколо
ИТИД

12. ИТИД

13. Светофар – другар
В студ и зной на пост е пак -
над колите все стърчи.
Денем ли е или мрак,
светка с трите си очи.
Щом с червеното огрей -
стой! - да бързаш хич недей!
С жълтото ли заискри -
чакай, още миг поспри!
Чак накрай с око зелено
те изпраща - разрешено!
Но недей през пътя бяга! -
смига ти по навик стар.
Не омръзва да помага
на Добрия Светофар.
Борислав Ганчев
ИТИД

14. Кораб
Тръгва корабът на път
надалеч от роден кът.
От брега му махам аз:
— Корабе, на добър час!
В чужди краища ще идеш,
чужди градове ще видиш,
но от бури се пази,
буря да не те срази!
Знае всеки океан
смел е твоят капитан,
но пази го, братко мой,
татко ми е той!
Николай Соколов
ИТИД

15. Първокласник
Сам пред дъската заставам.
Вземам в ръка тебешир.
Мога без грешка да пиша:
— Мама,
България,
мир!
Георги Струмски
ИТИД

16. Как обичам да е лято
Юлско слънце като злато
пак блести!
Как обичам да е лято!
Ами ти?
Над морето синьо ято
да лети!
Как обичам да е лято!
Ами ти?
Утрото да е богато
със мечти!
Как обичам да е лято!
Ами ти?
Ангелина Жекова
ИТИД

17. Теменужка
Синеока теменужке,
теменужке, мила дружке,
мъничка си и не знаеш
колко хубаво ухаеш!
Теменужке, радвай всички —
и деца и пойни птички!
С теб полето хубавее,
с теб и слънчо весел грее.
Теменужке подранила,
не сърди се, дружке мила.
С обич нежна и голяма
теб ще дам в букет на мама.
ИТИД
Орлин Орлинов

18. Кос
Тръгнал кос Ходил, ходил,
с дълъг нос па се спрял,
през гората три кола мухи изял,
гол и бос. тупнал крак,
Тупа крак — тръгнал пак —
так-так-так, бре-бре, че юнак!
като същ юнак. Асен Разцветников
ИТИД

19. Смелият плувец
Щом напълни мама
ваната голяма,
скачаме с патока.
Ех, че е дълбоко,
но не се страхувам,
смело ще преплувам
днеска - тая вана,
утре – океана.
Владимир Виденов
ИТИД

20. Малък Пенчо
Пенчо бре, учи!
Пенчо си мълчи.
Пенчо бре, чети!
Муси се, сумти.
Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще…
Пенча го мързи,
гледа да лежи —
ходи, та се май,
дири да играй.
Време се мина,
Пенчо порасна,
иска да яде —
няма откъде.
ИТИД
Петко Р. Славейков

21. Магарешки инат
Един магарешки бодил
така живота си спасил: - И-аааааа... - аз днес пък съм решил
- Сър Марко - рекъл, - аз съм ваш! да не закусвам със бодил!
Магаре, спри и ме изяж! - Такъв магарешки инат
Магарето тозчас се спряло, понякога докарва глад... -
но към бодила се прозяло: засмял се нашият бодил,
щастлив, че с хитрост победил!
Мая Дългъчева
ИТИД

22. За вас, мили деца,
подбра сиховете и нареди картинките
Илиана Т. Илиева – Дъбова
Българско неделно училище
„Свети Седмочисленици“
Тарагона, Испания