1. Динамични програми и
процедури за диагностика
на деца с интелектуална
недостатъчност и трудности
в обучението и адаптацията
Изготвил:
Гергана Александрова
Фак. № 1106
ПНУП, ЗО, IV курс
Възложил:
Проф. дн. Анелия Гърбачева
2. Какво е интелектуална
недостатъчност ?
Интелектуална недостатъчност, наричана „умствена изостаналост“ или
„умствена недоразвитост“ е отклонение от нормалното психично развитие,
което се изразява в цялостна изостаналост или недоразвитие на личността.
Въпреки това днес се смята, че всяко дете,
диагностицирано с интелектуална
недостатъчност е способно да учи, да се
развива и да расте, но изисква специална
програма и специални грижи. Една от важните
характеристики на личността на детето с
умствена изостаналост е незрелостта на
неговата емоционалност.
3. Най-често сочените причини за интелектуалната недостатъчност са:
Генетична предразположеност – генни мутации, неблагоприятна
наследственост, непълноценност на генеративните клетки на
родителите, хромозомни аномалии
Проблеми по време на бременността – тежък грип, шарка, скарлатина,
интоксикации с алкохол, наркотици
Усложнения при раждането – травми, най-вече поради притискане на
детето, задушаване, или разкъсване на кръвоносни съдове
Болести – най-вече менингит, енцефалит, менингоенцефалит,
недохранване, отравяния
Какви са причините ?
4. Интелектуалната недостатъчност се диагностицира чрез преглед на следните два
признака:
1. Способност на детето да учи, мисли, да се справя с проблеми и да разбира околния
свят (наречена коефициент на интелигентност (IQ) или интелектуално
функциониране)
2. Способност да се справя самостоятелно (наречено адаптивно поведение или
адаптивно функциониране)
Диагностика
Интелектуалното функциониране или IQ обикновено се измерва чрез тест,
наречен IQ тест. Средният резултат е 100. Хора, чийто резултат е под 70 – 75, се
смята, че имат интелектуална недостатъчност. За да измерят другия показател,
адаптивното поведение, професионалистите наблюдават какво дадено дете
прави в сравнение с другите деца на неговата възраст.
6. Това са деца с 50 – 70 IQ. Повечето от тях могат да
възприемат учебния материал и подлежат на обучение.
Проблемът е по-скоро поведенчески и емоционален –
започват да говорят по-късно, трудно четат и пишат,
което затруднява комуникацията с останалите деца.
Лека или слаба степен на
умствена недостатъчност
7. Това са деца с 35 – 50 IQ. При тях обучението е затруднено, те
успяват да се научат на ръчен труд, който не включва сложни
операции, но имат ограничени възможности в езиковата
сфера. Изостава развитието и на двигателната им система.
Не винаги успяват да водят самостоятелен живот,
обикновено се нуждаят от постоянен контрол. Много малка
част от тях усвояват четенето, писането и смятането.
Умерена степен на умствена
недостатъчност
8. Това са индивиди с 20 – 35 IQ – този тип деца трябва да
са под системен и много внимателен надзор. Те
обикновено не могат да се научат да четат и пишат и
при тях има ясно изразени двигателни нарушения.
Имат много ниски показатели на успеваемост.
Тежка степен на умствена
недостатъчност
9. Децата с под 20 IQ имат крайно ограничени възможности,
силно ограничена подвижност или пълна неподвижност,
комуникацията е почти невъзможна и осъществима само
със знаци, но не и думи. Нуждаят се от непрекъснати
грижи, постоянен контрол и наблюдение.
Дълбока степен на умствена
недостатъчност
10. В световна практика се реализират две основни форми
на обучение на интелектуално изоставащите деца:
1. Интегрирано
2. Отделено
Обучение на интелектуално
изоставащите деца
11. При тази форма на обучение децата със специални образователни
потребности се обучават в масовото училище по план, съобразен с
индивидуалните им възможности.
Интегрирано обучение
Главаната цел на интегрираното обучение е да постигне вграждане на
децата със специални образователни потребности в средата на техните
връстници, а впоследствие - в обществото като цяло. Затова учебните
часове се провеждат заедно с класа , който посещава съответното дете.
В зависимост от дефицита, него провеждат индивидуални
занимания различни специалисти.
12. Днес практиката на интегрираното обучение е основно разпространена
във Великобритания, САЩ, Канада. Подготовката за училище започва
още от детската градина, където се оформят малки групи от умствено
изоставащи деца, участващи заедно с нормалните деца в някои общи
дейности - с игрови, музикален характер. Към съвместното обучение на
интелектуално изоставащите и нормалните деца се отправя едно основно
изискване - за да не се развие у децата с интелектуална изостаналост
чувство за непълноценност, общите дейности с децата с нормални
способности трябва да бъдат така отбрани, че да не подчертават по-
ниското равнище на първите.
13. Учебните и възпитателни програми, които могат да се прилагат при
различни условия училище, дом, професионални заведения, социални
иституции и т.н. и да реализират интеграцията на лицата с умствена
изостаналост. Концепцията за необучаеми и невъзпитаеми умствено
изостанали деца е достатъчно архаична. Тя по-скоро отразява различията
в образователните програми за отделните степени и е резултат от
продължителното налагане на медицинския модел на интерпретация на
умствената изостаналост (който има приложение преимуществено в
клиничната практика). Голяма част от децата с умствена изостаналост
успешно могат да се обучават в модела на интегрирано образование.
14. Базисното разбиране за умствената
изостаналост е свързано с нормализацията
живот на лицата с умствена изостаналост
колкото е възможно в съответните
образователни, културни и социални норми.
Нормализацията не е просто процедура или
последната актуална приумица на
специалистите, а е свързана с максималните
възможности за интеграция в дома, в
училище, в професионална дейност и в
социума като цяло.
15. Помощните стаи се посещават от децата от ниво 2 според класификацията
на Дено. Децата с интелектуална изостаналост първоначално се обучават в
нормалните класни стаи в максимално възможния брой и видове съвместни
дейности с нормално развиващите се техни връстници.
Помощна стая
16. Учителят в помощната стая е със
съответна професионална
компетентност в областта на
специалното образование. Помощта,
която той оказва на детето е свързана
със: ориентация на новопостъпилите
ученици в училището, настойничество,
съветване, помощ в обучението.
Полезността на помощните стаи се подчертава от факта, че детето остава
през по-голяма част от деня със своите неизоставащи връстници, което
дава възможност за намаляване силата на поставяня му “ печат “, негативно
асоциран с отделените специални класове на пълен ден (режим).
17. Училищният комплекс е такава
форма на интеграция на
изоставащите деца , при която
масовото и специалното училище се
намирам на едно място, като
се дава възможност на учениците
от едното и другото училище да
контактуват през междучасията и
да извършват съвместно
извънкласни дейности.
Училищни комплекси
18. По света специални училища се създават за деца предимно с умерена и тежка степен на
интелектуална изостаналост. Такива училища например има в САЩ, Франция, Великобритания,
Дания и Швеция (където при IQ 45-70р 75 “ детето подлежи на задължително обучение в помощно
училище)
В България специализирано-диференцирано обучение и възпитание за децата с интелектуална
изостаналост се осъществява в детски градини за деца с интелектуална недостатъчност, училища за
деца с интелектуална недостатъчност и за деца с нарушен слух и с интелектуална недостатъчност. В
тях се обхващат следните категории:
- с лека интелектуална недостатъчност;
- с умерена интелектуална недостатъчност;
- с лека или умерена интелектуална недостатъчност, придобита “в по-късен етап от развитието на
детето“;
- с лека или умерена интелектуална недостатъчност “с процесуални заболявания на главния мозък“.
Броят на специалните училища в България е 94. в тях се обучават 13 200 деца – 81 % от учениците с
интелектуална недостатъчност. Това са училища за деца с лека и умерена интелектуална
изостаналост със или без съпътстващи увреждания – зрение, слух, реч, моторика.
Специални училища