Разпределение по БЕЛ за 2. клас, изд. "Просвета"

1. Издателство „Просвета”
Р. Танкова
32 седмици
2 часа седмично
64 часа годишно

2. Седмица Дата Тема Цели Забележка
1.
1. Строеж на езика
2. Упражнения по
темата
Овладяване на знания за езиковите единици – звук,
сричка, дума, изречение, текст. Формиране на умения за
разпознаването на езиковите единици. Ориентиране в
системността на езика.
2.
1. Общуване
2. Упражнения по
темата
Развитие на уменията за участие в речево общуване.
Обогатяване на знанията за видовете общуване – устно
и писмено. Овладяване на речеви етикет.
3.
1. Българската азбука.
Азбучен ред
2. Упражнения по
темата
Актуализация на знанията за реда на буквите в азбуката.
Усъвършенстване на уменията за следване реда на
буквите в азбуката. Формиране на умения за
подреждане в азбучен ред. Ориентиране в речеви
ситуации, изискващи подреждане по азбучен ред.
4.
1. Речници. Правописен
речник
2. Упражнения по
темата
Овладяване на знания за правописен и енциклопедичен
речник. Формиране на умения за работа с правописен
речник. Усъвършенстване на уменията за подреждане
по азбучен ред.
5.
1. Звуковете и буквите в
българския език
2. Упражнения по
темата
Актуализация на знанията за фонемната система на
българския език. Усъвършенстване на уменията за
звуков анализ, за съотнасяне на звук и буква.
6.
1. Гласни звукове.
Ударение
2. Упражнения по
темата
Актуализация на знанията за гласните звукове и тяхното
противопоставяне. Усъвършенстване на уменията за
определяне на ударението. Развитие на уменията за
откриване на несъответствия между звук и буква и
определяне на местата на възможните правописни
грешки при гласните звукове.
7.
1. Правопис на гласните
звукове
2. Упражнения по
темата
Усъвършенстване на уменията за откриване на
съмнителни гласни, усъвършенстване на умения за
проверка на гласни в неударена сричка, развитие на
умения за проверка в правописен речник, запомняне на
думи с непроверяем правопис.
8.
1. Съгласни звукове
2. Упражнения по
темата
Актуализиране на знанията и уменията, свързани със
системата на съгласните звукове. Усвояване на умения
за откриване на съмнителен съгласен в думата.
Осъзнаване на словообразувателната функция на
съгласните.
9.
1. Звучни съгласни
звукове в думата
2. Упражнения по
темата
Усвояване на умения за откриване на съмнителен
съгласен в думата. Развитие на уменията за правописна
проверка на звучен съгласен в средата на думата при
обеззвучаване. Запомняне на думи с непроверяем
правопис при съгласните.
10.
1. Звучни съгласни в
края на думата
2. Упражнения по
темата
Развитие на умения за откриване на съмнителни
съгласни в края на думите и за правописна проверка на
звучни и беззвучни съгласни в края на думата.
11.
1. Правопис на
съгласните звукове
2. Упражнения по
темата
Обобщаване на правописните правила за писане на
звучни съгласни в средата и края на думата и
усъвършенстване на уменията за правописна проверка
12.
1. Трудните звукове и
букви
Актуализация на знанията за звуково-буквените
количествени несъответствия. Развитие на умения за
правилно изписване на думи с несъответствие между
звукове и букви.

3. 2. Упражнения по
темата
13.
1. Трудности при
писмено общуване
2. Упражнения по
темата
Актуализиране на знанията и уменията за правилно
пренасяне на думите и за разделното писане на думите.
Обобщаване на правилата за писане. Развитие на
уменията за графически точно и правилно писане.
14.
1. Думите в речта
2. Упражнения по
темата
Актуализация на знанията за основните класове думи в
българския език. Развитие на уменията за определяне на
думите като части на речта.
15.
1. Съществителни имена
2. Упражнения по
темата
Въвеждане на термина „съществителни имена ”;
разширяване на знанията за съществителните имена;
развитие на уменията за разграничаване на
съществителните имена от другите части на речта.
16.
1. Род и число на
съществителните
имена
2. Упражнения по
темата
Разширяване и обогатяване на знанията за
съществителните имена. Формиране на умения за
разпознаване на граматическите категории „род” и
„число”. Усвояване на действия за граматически анализ
на съществителни имена.
17.
1. Съществителни
нарицателни и
съществителни
собствени имена
2. Упражнения по
темата
Овладяване на знания за видовете съществителни имена
– собствени и нарицателни. Формиране на умения за
разграничаването им.
18.
1. Правопис на
съществителните
собствени имена
2. Упражнения по
темата
Развитие на умения за писане на съществителни
собствени имена с начална главна буква.
Усъвършенстване на уменията за правилно писане на
гласните и съгласните в тях. Формиране на начални
умения за преобразуване на съществителни
нарицателни в съществителни собствени имена.
19.
1. Умалителни
съществителни имена
2. Упражнения по
темата
Въвеждане на термина „умалителни” съществителни
имена – формиране на умения за разпознаването им.
Формиране на умения за преобразуване на
съществителни в умалителни.
20.
1. Прилагателни имена
2. Упражнения по
темата
Въвеждане на термина „прилагателни имена”.
Разширяване на знанията за прилагателните имена.
Развиване на умения за разграничаването им от други
части на речта.
21.
1. Род и число на
прилагателните имена
2. Упражнения по
темата
Разширяване и обогатяване на знания за прилагателните
имена, формиране на умения за разпознаване на
граматическите категории „род” и „число”. Усвояване
на действия за граматически анализ на прил. имена.
22.
1. Правопис на
прилагателните имена
2. Упражнения по
темата
Обобщаване на правилата за правопис на гласните и
съгласните при прилагателните имена.
Усъвършенстване на уменията за правописна проверка
на гласни и съгласни звукове в прилагателните имена.
23.
1. Глаголи. Число на
глаголите
2. Упражнения по
темата
Въвеждане на термина „глаголи”, развитие на умения
за разграничаването им от други части на речта.
24.
1. Изговор и правопис
на глаголите
Усвояване на умения за откриване на възможните
правописни грешки при глаголите. Овладяване на
норми за книжовен изговор и правопис на глаголи с
ударение на последната сричка. Овладяване на нормите

4. 2. Упражнения по
темата
за книжовен изговор и правопис на глаголите с
окончание –м в 1л.мн.ч.
25.
1. Съществителни
имена, прилагателни
имена, глаголи
2. Упражнения по
темата
Обобщаване на знанията за трите части на речта –
съществително, прилагателно, глагол. Усъвършенстване
на уменията за разграничаването им и за определяне на
граматически признаци (род, число).
26.
1. Думите при общуване
2. Упражнения по
темата
Овладяване на умения за откриване на „синоними”,
развиване на умения за уместна употреба на думите при
общуване и за отстраняване на повторени думи.
27.
1. Изреченията в
българския език
2. Упражнения по
темата
Актуализация на знания за изречение; усъвършенстване
на умения за определяне границите на изречението.
Развитие на умения за образуване на изречения в
конкретна речева ситуация.
28.
1. Съобщителни
изречения
2. Упражнения по
темата
Разширяване на знанията за съобщителните изречения.
Усъвършенстване на уменията за разширяване на
съобщителните изречения. Развиване на умения за
образуване на съобщителни изречения в конкретна
речева ситуация.
29.
1. Въпросителни
изречения
2. Упражнения по
темата
Разширяване на знанията за въпросителните изречения.
Усъвършенстване на уменията за преобразуване на
съобщителните изречения във въпросителни. Развиване
на умения за образуване на въпросителни изречения в
конкретна речева ситуация.
30.
1. Изреченията при
общуване
2. Упражнения по
темата
Обобщение на знанията за съобщителните и
въпросителните изречения. Усъвършенстване на
уменията за употреба на съобщителни и въпросителни
изречения, в конкретна комуникативна ситуация.
31.
1. Правописни правила
при общуване
2. Упражнения по
темата
Обобщаване на правописните правила, изучени във ІІ
клас. Усъвършенстване на уменията за прилагане на
изучените правила в различни речеви ситуации.
32.
1. Богатството на
българския език
2. Упражнения по
темата
Обобщаване на изученото за езиковите единици – звук,
дума, изречение,текст. Усъвършенстване на умения за
правилно писане на гласни и съгласни звукове.
Развиване на уменията за определяне на частите на
речта и техните граматически значения.
Усъвършенстване на уменията за разграничаване на
видовете изречения по цел на изказване.

5. Формиране на
комуникативно-речеви
умения
1,5 ЧАСА СЕДМИЧНО
48 ЧАСА ГОДИШНО
Извънкласно
четене
0,5 ЧАСА СЕДМИЧНО
16 ЧАСА ГОДИШНО

6. Седмица Дата Тема Цели и задачи Забележка
1. Текст – 2 часа
Формиране на понятие за текст. Изграждане на умения за
озаглавяване на текст. Усвояване на начални умения за
създаване на части от текст.
2.
Устно общуване – 1 час
Формиране на понятие за диалог. Изграждане на умения за
общуване чрез устната реч. Усвояване на етикетни изрази в
речта и изграждане култура на речево поведение.
ИЧ: Най-хубавата книга,
която прочетох през лятото – 1
час
3.
Писмено общуване. Писмо – 2
часа
Формиране на понятието „писмено общуване“. Изграждане
на умения за създаване на писмен текст – лично писмо.
Усвояване на умения да се адресира лично писмо.
4.
Съобщение – 1 час
Въвеждане на понятието „съобщение“. Овладяване на
знания за особеностите на съобщението като вид писмен
текст. Усвояване на умения да се пише писмено съобщение.
ИЧ: „Пипи Дългото чорапче”
от Астрид Линдгрен – 1 час
Да се развива у учениците интерес към системно четене и да
се създадат трайни навици за самостоятелна работа с
книгата.
5.
Думи за учтивост при
общуване - 1 час
Овладяване на образци на речеетикетно поведение.
Изграждане на култура на речево поведение. Формиране на
умения за ориентация в комуникативни ситуации.
Покана – 1 час
Въвеждане на понятието „покана“. Овладяване на знания за
особеностите на поканата като вид писмен текст. Усвояване
на умения да се пише покана.
6.
Поправка на писмена покана -
1 час
Затвърдяване на знанията и уменията за създаването на
покана.
ИЧ: Приказният свят на Братя
Грим – 1 час
Да се развива у учениците интерес към системно четене и да
се създадат трайни навици за самостоятелна работа с
книгата.
7.
Поздравителна картичка – 2
часа
Въвеждане на понятието „поздравителна картичка“ като вид
писмен текст. Овладяване на знания за особеностите на този
речев жанр. Усвояване на умения да се пише поздравителна
картичка.
8.
Преразказ – 1 час
Формиране на понятие за преразказ. Изграждане на умения
за предаване на чужда реч. Усвояване на умения за
последователно предаване на събитийния план на
повествователен текст.
ИЧ: „Тъмното” от Дора Габе –
1 час
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие
идейният замисъл – тъмното и страшните приказки взаимно
се допълват, но те само изглеждат страшни. Да се покажат
поверия, с които са всявали страх у децата.
9. Преразказ на басня – 2 часа
Усъвършенстване на уменията да се преразказва текст.
Пренасяне на уменията да се преразказва текст в нови
условия – съобразно със спецификата на баснята.
Затвърдяване на знанията за баснята като художествен
текст.
10.
Поправка на писмения
преразказ – 1 час
Анализ на грешките и поправка на преразказа.
ИЧ: „Страхлив другар” –
българска народна приказка –
1 час
Да се разкрие идейният замисъл на творбата. Да се
усъвършенства четивната техника.
11.
Преразказ на народна
приказка – 2 часа
Усъвършенстване на уменията да се преразказва текст.
Пренасяне на уменията да се преразказва текст в нови
условия – съобразно със спецификата на народната
приказка. Формиране на начални умения за предаване на
пряката реч като полупряка и авторска.
12.
Поправка на писмения
преразказ – 1 час
Анализиране на грешките в стилно-езиковото оформяне на
текста и при предаване на пряката реч.
ИЧ: „Вест от Африка” от Хю
Лофтинг – 1 час

7. 13.
Преразказ на авторова
приказка – 2 часа
Развитие на уменията да се преразказва текст. Пренасяне на
уменията да се преразказва текст в нови условия –
съобразно със спецификата на авторовата приказка.
Усъвършенстване на уменията за предаване на пряката реч
като полупряка и авторска.
14.
Поправка на писмения
преразказ – 1 час
Анализира се последователността при предаване на
изложението, езиковите грешки, правилата за графично
оформяне.
ИЧ: Българско народно
творчество – пословици,
поговорки, гатанки,
благопожелания,
скороговорки – 1 час
15.
Преразказване на разказ – 2
часа
Развитие на уменията да се преразказва текст. Пренасяне на
уменията да се преразказва текст в нови условия –
съобразно със спецификата на разказа. Усъвършенстване на
уменията за правилност и точност при предаване на
авторски текст.
16.
Поправка на писмения
преразказ – 1 час
Анализиране на грешките, свързани със структурирането на
текста и съдържателно-смисловото му оформяне, точност
при предаване на съдържанието и последователност на
изложението.
ИЧ: Стихове и разкази на
Дора Габе, посветени на
родителите – 1 час
17.
Преразказ по думи от текста –
2 часа
Изграждане на умения за преразказ, близък до текста.
Овладяване на умения за създаване на текст описание.
Усвояване на знания и умения за ключовите думи и изрази в
текст.
18.
Поправка на писмения
преразказ – 1 час
Поправка на грешките, отнасящи се до пълнотата на
описанието. Критерий е количеството признаци на
описвания герой, които ученикът е включил в преразказа.
ИЧ: „През води и гори”,
разкази от Емилиян Станев – 1
час
19. Разказ по картини – 2 часа
Развитие на словотворческите способности на учениците.
Усвояване на знания за частите на текста. Формиране на
умения за ориентация в картинен план на текст. Овладяване
на умения за последователно излагане на събитийния план
на повествователен текст.
20.
Поправка на разказа – 1 час Анализиране на последователността на изложението и
обособяването на частите на текста.
ИЧ: Приказките на Андерсен
– 1 час
21.
Разкази по серии от картини –
2 часа
Развитие на устната реч. Формиране на умения за
разкриване на последователността в събитийния план на
разказ. Овладяване на умения за структуриране на
повествователен тип текст. Усвояване на знания за частите
на текста.
22.
Поправка на разказите – 1 час
Проследява се спазени ли са изискванията за
последователност на изложението. Анализират се грешките,
свързани с разграничаване на трите части в състава на
текста.
ИЧ: Стихотворения за деца от
Елисавета Багряна – 1 час
23.
Съчинение на приказка по
подобие на друга – 2 часа
Развитие на уменията на учениците да създават собствен
текст в писмена форма. Формиране на умения за ориентация
в образната система на художествения текст. Овладяване на
действия за преобразуване на чужд текст чрез промяна на
героите.

8. 24.
Поправка на писменото
съчинение – 1 час
Анализират се грешките в съдържанието и в езиковото
оформяне.
ИЧ: Детските енциклопедии –
1 час
25.
Съчинение по наблюдение – 2
часа
Развитие на наблюдателността на учениците. Формиране на
умения за създаване на текст описание с опора на
илюстративен материал. Овладяване на умения за
разкриване на съществените признаци на предмета на
описание.
26.
Поправка на писменото
съчинение – 1 час
Анализират се грешките, свързани с пропуснатите признаци
на описвания обект, пълнота на изложението.
ИЧ: Приказките на Валери
Петров – 1 час
27.
Съчинение на приказка с
любим герой – 2 часа
Развитие на пресъздаващото въображение на учениците.
Формиране на умения за измисляне на собствена история с
литературен герой. Овладяване на умения за езиково
оформяне на измисленото съдържание.
28.
Поправка на писменото
съчинение – 1 час
Слушат се и се коментират приказки, съчинени от ученици.
Преписване на думите и изразите от собствения текст, при
които са допуснати правописни грешки или езикови
неточности.
ИЧ: „Небивалици” от Доналд
Бисет – 1час
29.
Съчинение по дадено начало –
2 часа
Развитие на фантазийното мислене. Формиране на умения за
съчиняване на собствени истории. Овладяване на умения за
последователно изграждане на епизодите в текст.
Изграждане на умения да изразяват собственото мнение по
дискутиран въпрос.
30.
Поправка на писменото
съчинение – 1 час
Коментират се допуснатите правописни и стилно-езикови
грешки.
ИЧ: „Приказки по
телефона”от Джани Родари – 1
час
31.
Съчинение по преживяване –
2 часа
Развитие на словотворческите способности на учениците.
Изграждане на умения за разказване на преживяно събитие.
Формиране на умения за планиране на текст.
32.
Поправка на писменото
съчинение – 1 час
ИЧ: Какво да чета през лятото
– 1 час
Коментират се несъвършенствата както в стилно-езиковото
оформяне, така и в структурирането на текста.

9. Издателство „Просвета”
Вл. Попов
Ив. Цанев
3 часа седмично
96 часа годишно

10. Месец Седмица Тема Цели и задачи Забележка
СЕПТЕМВРИ
1.
1. Моята родина – „Де е
България”от Иван Вазов
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл на стихотворението – признание
в синовна обич и преклонение пред родината. Да се събуди
гордост от родината. Да се усъвършенства четивната
техника.
2. Обич и в радост, и в болка –
„Отечество” от Любен
Каравелов
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие
идейно-емоционалното съдържание на творбата – любов и
вярност към родната земя. Да се изтъкнат строгите закони
на колективния живот. Усъвършенстване на четивната
техника.
3. Незаменимият роден дом –
„Старият щърк” от К.
Константинов
Възприемане и осмисляне на разказ. Осъзнаване на
емоционалното съдържание на творбата – любов и
вярност към родната земя. Да се разкрие отношението на
автора към героя. Да се изтъкнат строгите закони на
колективния живот.
СЕПТЕМВРИ
2.
1. Незаменимият роден дом –
„Старият щърк” от К.
Константинов
Да се постигне съпреживяване с последното желание на
стария щърк. Усъвършенстване на четивната техника.
2. Посоките на есента – „Къде”
от Елин Пелин. Есенна природа
– „Повя горняка през полята” –
от П. К. Яворов
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Разкриване
на идейния замисъл – есента открива посоки и пътища за
всички: за прелетните птици – към топлите страни, за децата
– към училище. Усъвършенстване на четивната техника.
3. Любознателният знае повече
– „Горнякът и долнякът” –
Георги Мишев
Възприемане и осмисляне на разказ. Формиране на
умения за словесно рисуване. Да се разкрие идейният
замисъл на разказа, изграден чрез диалога между учителя и
ученика. Да се намери връзката между природата и
любознателността на учениците. Да се формират умения за
словесно рисуване.
ОКТОМВРИ
3.
1. Даровете на есента – „Есен”
от Андрей Германов
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие връзката на годишния сезон с труда на хората. Да се
разкрие отношението на автора към добродетелите на
стопаните. Усъвършенстване на уменията за словесно
рисуване и четивната техника.
2. Да помогнеш е достойно –
„Паничка мед” от Ангел
Каралийчев
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие
идейният замисъл на произведението: постъпката на Димчо,
който помага на съученика си, е достойна за уважение. Да се
разкрие отношението на автора към героите. Да се осмисли
сюжетното развитие на творбата.
3. И знанието е плод – „Най-
скъпоценният плод” (българска
народна приказка)
Възприемане и осмисляне на народна приказка. Да се
разкрие идейният замисъл – знанието е най-ценно за младия
човек. Да се формират умения за изразяване на оценъчно
отношение към героите. Да се разкрие реалистичното
изобразяване на героите чрез техните взаимоотношения.
ОКТОМВРИ
4.
1. И знанието е плод – „Най-
скъпоценният плод” (българска
народна приказка)
Възприемане и осмисляне на народна приказка. Да се
разкрие идейният замисъл на творбата, че знанието е най-
ценно за младия човек. Усъвършенстване на четивната
техника.
2. Звънчето ни вика – „Утрин”
от Иван Давидков
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
формират умения у учениците да откриват зримите неща,
претворени в художествени образи.

11. 3. Ученолюбивите врабчета. А
децата? – „Ние, врабчетата” от
Йордан Радичков
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие
идейният замисъл - чрез описание на врабчетата по-лесно
ще опознаем и разберем себе си. И децата имат свои
желания и никой не трябва да пречи на никого в каквото и
да е – най-малко – в учението. Усъвършенстване на
четивната техника.
ОКТОМВРИ
5.
1. Трудолюбието е дар –
„Малкият Нисе”. Живей
полезно – „Знаят малки и
големи” (детски песни)
Възприемане и осмисляне на песни. Да се разкрие
идейният замисъл в песента „Знаят малки и големи“ – всеки
трябва да е полезен с труда си и с дарбата си на другите. Да
се разкрие идейният замисъл в песента „Малкият Нисе“ –
любознателността и работливостта на героя, показани чрез
действията, които извършва.
2. Всичко се постига с труд –
„Готованко” от Ран Босилек
Възприемане и осмисляне на авторизирана приказка.
Обяснение на литературното понятие епизод. Да се откроят
срещите на коса и лозарите, като по този начин се обясни
понятието епизод. Разкриване на идейния замисъл - нищо
не се получава наготово, всичко се постига с труд.
3. Всичко се постига с труд –
„Готованко” от Ран Босилек
Да се формира оценъчно отношение към героите –
мързеливия кос и трудолюбивите лозари. Да се обрисуват
словесно героите. Да се усъвършенства четивната техника.
ОКТОМВРИ
6.
1. Пътят на хляба от нивата до
трапезата – „Под горица, под
зелена”. Народна песен
Възприемане и осмисляне на фолклорно произведение.
Въвеждане на литературното понятие народна песен;
запознаване с особеностите на този жанр. Да се разкрие
идейният замисъл на народната песен, показваща
всекидневието на селяните и трудовите действия като
смисъл на живота им.
2. Хубостта е слънце – „У
Недини слънце грее”. Красотата
е дар – „Момиче мъничко”
(народни песни)
Възприемане и осмисляне на фолклорни произведения –
народни песни. Формиране на умения за откриване на
изразните средства, характерни за народната песен. Да се
разкрие физическата хубост и чистотата като отличителна
черта на българската девойка, красотата е дар, който трябва
да се пази.
3. Щастливият край на
приказките – „Спящата
хубавица” от Братя Грим
Възприемане и осмисляне на авторска приказка. Да се
разкрие основният замисъл, че красотата, добротата и
великодушието се ценят повече и са по-силни от всяка
злонамереност и от егоизма. Формиране на умения за
изразяване на оценъчно отношение към доброто и злото.
Да се усъвършенства четивната техника.
ОКТОМВРИ
7.
1. Щастливият край на
приказките – „Спящата
хубавица” от Братя Грим
2. Пази беззащитния – „Дете и
калинка” от Дора Габе. Диалог
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Въвеждане
на литературното понятие „диалог”. Да се разкрие
отношението на детето към заобикалящия го свят. Да се
покаже детското преживяване и възприемане на света.
3. Светлинка за другия –
„Светулка” от Кръстьо
Станишев
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Разкриване
на идейния замисъл – отзивчивостта на малката светулка,
готова да окаже помощ на всеки, който е изпаднал в беда.
НОЕМВРИ
8.
1. На доброто се отвръща с
добро – „Добро за добро” от
Ран Босилек
Възприемане и осмисляне на приказка. Да се разкрие
идейният замисъл – на стореното добро се отвръща с добро.
Да се разкрие образът на момъка, за да се конкретизират
нравствените му качества. Да се разкрие връзката между
постъпките на героите, причинната мотивираност между
тях, за да се достигне до основната мисъл. Да се
усъвършенства четивната техника.
2. На доброто се отвръща с
добро – „Добро за добро” от
Ран Босилек

12. 3. И най-голямото зло може да
се победи – „Деветият брат” от
Асен Разцветников
Възприемане и осмисляне на авторска приказка. Да се
разкрие вечната борба между доброто и злото. Добрите
герои преминават през изпитания и побеждават всички
злини. Да се рисуват словесно героите. Да се усъвършенства
четивната техника.
НОЕМВРИ
9.
1. И най-голямото зло може да
се победи – „Деветият брат” от
Асен Разцветников
2. Доброто е у всеки – „Песен за
доброто” от Недялко Йорданов
или Надежда за всеки –
„Надежда” от Джани Родари
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – доброто побеждава злото. Да се
рисува словесно героят, за да могат учениците да оценят
своите постъпки заедно с другарчетата си. Да се открие
идейният замисъл - на света има много хубави неща, но
най-хубавото е човешката надежда.
3. Умният кълвач – „Кълвач” от
Михаил Пришвин. Проза.
Озвучителят на гората –
„Горски барабан” от Михаил
Лъкатник. Стихотворение
Възприемане и осмисляне на разказ и стихотворение и
на различието между тях. Да се разкрие идейният замисъл
на разказа чрез действията, които извършва кълвачът –
грижите за прехраната правят и птиците, и човека умни и
съобразителни. Да се формират умения за различаване на
епическо от лирическо произведение. Да се разкрие
идейният замисъл на стихотворението – за начина на живот
на една птица сред природата и действията, които извършва.
Да се прави разлика между епическо и лирическо
произведение.
НОЕМВРИ
10.
1. Есенна топлинка –
„Сиромашко лято” от Елин
Пелин
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрият
особеностите на текст описание, показани чрез есенната
картина. Да се усъвършенства словесното рисуване.
2. Вълшебствата на карнавала –
„Карнавал” от Николай Кънчев.
Гатанка от Веса Паспалеева
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – красотата на есента създава
жизнерадостно настроение чрез олицетворените образи на
дърветата, листата и въздуха. Да се разкрие авторското
отношение, възприето чрез цветовете на гората и песента на
вятъра. Да се усъвършенства словесното рисуване,
четивната техника и рецитацията.
3. Представлението е игра – „На
куклен театър” от Леда Милева
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие емоционалното преживяване на момиченцето от
стихотворението. Да се дадат знания за преработката на
приказка или разказ в драматизация за сцена. Да се
усъвършенства четивната техника.
НОЕМВРИ
11.
1. Богатството да си здрав –
„Най-голямото богатство” от
Ран Босилек
Възприемане и осмислянене на приказка. Да се разкрие
идейният замисъл на приказката, че богат е този, който е
здрав. Да се актуализират знания на учениците за
приятелството и здравето. Да се разкрият образите и да се
ориентират учениците в идеята на автора. Да се
усъвършенства четивната техника.
2. Най-ценното за всички –
„Богатство и сиромашия”
(турска приказка)
Възприемане и осмислянене на приказка. Да се разкрие
идейният замисъл на приказката, че най-голямото богатство
са младостта и здравето. Да се формира оценъчно
отношение към старите хора. Да се усъвършенства
четивната техника.
3. Никой не е по-голям от хляба
– „Силата на хляба” от Йосиф
Нунев. Кой каквото прави, на
себе си го прави – „Чичо Пейо”
от Елин Пелин
Възприемане и осмислянене на приказки. Да се разкрие
идейният замисъл на приказката, показан чрез думите на
рома и чрез пословицата „Никой не е по-голям от хляба“. Да
се формира оценъчно отношение към героя чрез диалога му
с Господ. Да се разкрие идейният замисъл на
хумористичната приказка чрез постъпките и мислите на
героя – човек трябва винаги да мисли, преди да каже или
върши нещо. Да се усъвършенства четивната техника.

13. ДЕКЕМВРИ
12.
1. Самолюбието лъже – „Паун и
лястовичка” от Стоят
Михайловски. Басня
Възприемане и осмисляне на басня, въвеждане на
литературното понятие басня. Да се открият разликите
между приказка и басня. Да се разкрие идейният замисъл –
самолюбието и самотата пречат на реалната самооценка.
2. Помогни на другия, за да
помогнеш и на себе си – „Кон и
магаре” от Езоп
Възприемане и осмисляне на басня. Да се разкрие
идейният замисъл – не помогнеш ли навреме на другия, сам
ще понесеш и неговия товар. Да се формира оценъчно
отношение към героите на баснята, за да се достигне до
мисълта за нуждата от взаимопомощ. Да се даде
информация за първия известен баснописец – Езоп.
3. Не вярвай на ласкатели –
„Гарван и лисица” от Езоп
Възприемане и осмисляне на басня. Да се разкрие
идейният замисъл на баснята, че от глупост и
непрозорливост може да се загуби и малкото, което се
притежава. Да се формира оценъчно отношение към
героите. Да се възпроизведе устно авторския текст. Да се
усъвършенства четивната техника.
ДЕКЕМВРИ
13.
1. Звездите говорят на умеещия
да ги вижда – „Звездна вечер”
от Йордан Йовков
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие битът
на овчаря, показан чрез образа на дядо Сидер. Да се покаже
практическият опит, придобит от наблюденията на звездите.
Да се подготвят учениците за наближаващия празник
Рождество Христово.
2. Звездите говорят на умеещия
да ги вижда – „Звездна вечер”
от Йордан Йовков
Да се обрисува звездното пространство. Да се
усъвършенства четивната техника.
3. Святата нощ на Рождество
Христово – „Коледна елха” от
Елисавета Багряна
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – приповдигнатото чувство на
радост и нетърпеливо очакване на коледната нощ и
развълнуваност от гледката на коледната елха. Да се
актуализират знанията за Коледа и Нова година – традиции.
ДЕКЕМВРИ
14.
1. Коледни вълнения –
„Коледа” от Дора Габе.
Художествен текст
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разширят знанията на учениците за съдържанието на
празника Коледа. Да се въведе понятието художествен
текст. Да се разкрие идейният замисъл на стихотворението
чрез описване на обичая коледуване. Да се разкрие
авторовото отношение към празника – вълненията около
Коледа.
2. Знания за празника –
„Коледа” от Томислав Дяков.
Нехудожествен текст за обичай
Възприемане и осмисляне на нехудожествен
(научнопопулярен) текст. Да се дадат знания на учениците
за празнуването на Коледа – откъде води началото си
обичаят коледуване. Да се формират първоначални умения
за различаване на художествен от нехудожествен
(научнопопулярен) текст.
3. Новогодишни
благопожелания – „Сурвакарска
песен” от Йордан Стубел.
Изброяване
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Въвеждане
на литературното понятие изброяване. Да се свърже
празникът Нова година с обичая „сурваки”. Да се изказват
благопожелания по случай празника. Да се дадат знания за
ориентиране в характерното за празника Нова година. Да се
усъвършенстват изразителният прочит и рецитацията.
ЯНУАРИ
15.
1. Милосърдие и обич към
всеки – „Две сестри” от Георги
Райчев
Възприемане и осмисляне на авторска приказка. Да се
разкрие идейният замисъл на творбата, показан чрез диалога
и портретната характеристика на героите – и красотата, и
богатството могат да се жертват, ако трябва да се помогне
на бедните и нещастните хора. Да се формират умения за
изразяване на оценъчно отношение към героите, диалог,
портретна характеристика.
2. Милосърдие и обич към
всеки – „Две сестри” от Георги
Райчев
Да се усъвъренства четивната техника. Да се рисуват
словесно героите.

14. 3. Спасителят и спасените –
„Василица” от Йосиф Нунев
Възприемане и осмисляне на приказка. Да се открият в
текста елементи на художествената измислица и на реално
съществуващото. Да се разкрие идейният замисъл –
свободният начин на живот на ромите, чрез традициите,
обичаите и ценностите им.
ЯНУАРИ
16.
1. Природата се грижи за
всичко – „Дебел сняг – голям
комат” от Георги Марковски
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие
идейният замисъл – битът и нравите на българския селянин
и плодородието на земята. Да се актуализират знанията за
зимните празници и труда на селскостопанските работници.
2. Сънят на зрънцето – „Зимен
сън” от Асен Разцветников.
Епитет
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
въведе литературния термин „епитет”. Да се разкрие
идейният замисъл – чрез одухотворяването на природата се
показва как във всичко трябва да има грижа – за зрънцето, за
детето, за живота. Да се усъвършенства изразителния
прочит и рецитирането.
3. Името на мама е обич –
„Мама се връща” от Владимир
Попов
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – синовната обич към майката,
показана чрез чувствата на героя и сюжетното настроение
на творбата. Да се актуализират знанията за най-близките
хора - родителите. Да се усъвършенстват изразителният
прочит и рецитацията.
ЯНУАРИ
17.
1. Искам да съм като татко –
„Баща ми” от Йордан Радичков
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие
идейният замисъл – примерът на бащата като силен и
безстрашен човек. Да се дадат знания за „повествование” в
художествен текст; словесно рисуване.
2. Народни закрилници –
„Чавдар през гора вървеше”
(народна песен)
Възприемане и осмисляне на народна песен. Да се
представят хайдутите като носители на храброст и
саможертва. Да се разкрие образът на гората като
закрилница на хайдутите.
3. Български герои – „Хайдути”
от Христо Ботев
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрият образът на хайдутина, обичта и привързаността на
народа към своите закрилници. Да се подчертае
сравняването на родната земя с образа на майката. Да се
открие близостта на стихотворението до народната песен;
рецитиране.
ЯНУАРИ
18.
1. Дете на природата –
„Палавница” от Емилиян
Станев
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие
идейният замисъл – красотата на родната природа,
привичките на едно дете на природата – Кики. Да се насочи
вниманието към сравненията, без да се въвежда
литературното понятие. Да се разкрие пейзажът, изграден с
много динамика.
2. Дете на природата –
„Палавница” от Емилиян
Станев
Да се възпита у учениците много любов към природата. Да
се усъвършенства четивната техника. Изразително четене на
фрагменти от текста.
3. Как се раждат песничките –
„Мечо Пух” от Алън Милн
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се запознаят с
още един изключително популярен литературен герой. Да се
потърси връзка с лудориите на Кики. Да се акцентира върху
песничката, като се провокират и децата за творчество.
Да се подчертае приятелството между Пух и Прасчо, без
което в Гората, т.е. в живота, не би било така интересно.
ФЕВРУАРИ
19.
1. Как се раждат песничките –
„Мечо Пух” от Алън Милн
2. Познай чия е пътеката –
„Пътека” от Велизар Николов
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – всеки прави своята пътека и тя
е израз на характера му. Да се покаже красотата на
естествения природен живот чрез движението на лисицата в
снега. Да се усъвършенства четивната техника.

15. 3. Бяла красота – „Зимен
пейзаж” от Валери Петров.
Повторение
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Въвеждане
на литературното понятие „повторение”. Да се осмисли
художествената образност като своеобразно емоционално
послание. Да се открие, че поетът изразява лирическото си
преживяване посредством изобразена картина. Словесно
рисуване, изразителен прочит, рецитиране.
ФЕВРУАРИ
20.
1. Никой не живее сам –
„Снежният човек” от Ханс
Кристиан Андерсен
Възприемане и осмисляне на авторска приказка. Да се
разкрие идейният замисъл – в природата всичко е
взаимосвързано, току-що появилият се снежен човек също
ще изпита влиянието на слънцето и природните сили, както
ги изпитва кучето. Да се изрази оценъчно отношение към
героите в авторската приказка.
Да се разкрие, че всяко нещо има душа – снежният човек,
кучето. Да се усъвършенства четивната техника.
2. Никой не живее сам –
„Снежният човек” от Ханс
Кристиан Андерсен
3. И зимата се смее – „Две
цени” и „Завист” от Цветан
Ангелов
Възприемане и осмисляне на стихотворения. Да се
разкрие идейният замисъл на творбите – възпитаване у
децата на жизнерадост и чувство за хумор, изградени върху
конкретни наблюдения и на основата на поетичните
хрумвания на автора. Да се обогати речта на учениците чрез
стилистичните функции на думата и римата.
ФЕВРУАРИ
21.
1. Умението да се радваш –
„Зимата, пролетта и детето” от
Елисавета Багряна
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – детската радост изпълва
емоционално сезоните и осмисля живота в тях.
Да се усъвършенстват уменията за словесно рисуване,
изразителен прочит, рецитация; да се изпълнява
стихотворението като диалог.
2. Умението да се радваш –
„Зимата, пролетта и детето” от
Елисавета Багряна
3. Обикновено вълшебство –
„Пленени дървета” от Михаил
Пришвин
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие
идейният замисъл на творбата – описание на снежната гора,
изградено върху наблюдението на автора върху тайнствения
живот на природата през зимата. Да се представи
очовечаването на природата, описанието на онези нейни
страни и явления, които напомнят човешки постъпки и
преживявания.
МАРТ
22.
1. Какво си отива със снежния
човек – „Мартенска жалейка”
от Иван Цанев. Гатанка от Веса
Паспалеева
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – явленията в природата и в
живота ни носят и радост, и тъга. Със снежния човек под
мартенското слънце си отива времето на зимните празници
и игри. Да се актуализират знания за промените през
сезоните и преплитането им в сюжета на стихотворението.
2. Мартениците – вестители на
пролетта. „Баба Марта бързала”
от Йордан Стубел
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
подчертае идейният замисъл – пробуждането на природата,
надеждата за богата реколта и човешко щастие през
идващите дни. Да се подчертае значението на мартеницата –
вестител на пролетта, символ на здраве и благополучие,
носи вяра в силата на живота. Да се усъвършенства
изразителния прочит и рецитирането.
3. Жажда за пътешествия –
„Врабчови закани” от Карел
Чапек
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие
идейният замисъл – чрез разказа за врабчетата и техните
образи са изразени мислите и чувствата на човека, неговите
житейски възгледи, желания, предпочитания.
МАРТ
23.
1. Жажда за пътешествия –
„Врабчови закани” от Карел
Чапек
Да се разкрият човешките характери чрез образите на
птиците. Да се усъвършенства четивната техника.

16. 2. Братя по песни – „Братя” от
Марко Ганчев
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – силата на другарството и
приятелството в живота. Да се разкрие образът на птичите
песни, носещи радост на двете деца от различни страни.
Птичата песен е общият език, който и двете деца разбират
добре.
3. Светът е обич и любопитство
– „Дете и лястовичка” от
Елисавета Багряна
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – неизчерпаемото любопитство
на малкото дете, спонтанното му вълнение от досега с
големия свят. Да се представи поетичният диалог в
стихотворението.
МАРТ
24.
1. Светът е обич и любопитство
– „Дете и лястовичка” от
Елисавета Багряна
Да се покаже обичта към родния край, представена чрез
изповедта на лястовицата. Да се усъвършенства четенето по
роли и четивната техника.
2. Големият свят на книгите –
„Чудната врата” он Веселин
Ханчев. Художествен текст.
Земята – суша и вода – „Земята”
от Енциклопедичен речник.
Нехудожествен текст
Възприемане и осмисляне на художествен и
нехудожествен текст. Да се разкрие идейният замисъл на
стихотворението – значението на книгата за преоткриването
на света. Да се формира умение за оценъчно отношение към
книгите и училището. Да се рисуват словесно картини от
въображаемото пътешествие.
3. Големият свят на книгите –
„Чудната врата” он Веселин
Ханчев. Художествен текст.
Земята – суша и вода – „Земята”
от Енциклопедичен речник.
Нехудожествен текст
Да се усети вълнението на автора от докосването му до
света на познанието. Да се открие разликата между
текстовете „Чудната врата“ и „Земята“. Изразително четене.
МАРТ
25.
1. Бъди какъвто си –
„Упоритото слонче”
(африканска приказка)
Възприемане и осмисляне на приказка. Да се разкрие
идейният замисъл – слончето, което прилича на упорито
момченце, се е самонаказало за своя инат и си взема поука.
2. Бъди какъвто си –
„Упоритото слонче”
(африканска приказка)
Да се формират оценъчно отношение към героите, да се
отделят епизодите в приказката. Да се разкаже устно епизод
от приказката.
3. Няма граници за фантазията
– „Дървено конче” от Леда
Милева
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – игрите на децата, немирствата,
техните непосредствени възприятия често са породени от
богата им фантазия. Да се обясни понятието „монолог”. Да
се усъвършенства изразителният прочит.
АПРИЛ
26.
1. Весело и смешно – „Златна
рибка” от Янаки Петров и
„Медуза” от Тома Бинчев
Възприемане и осмисляне на хумористични
стихотворения. Да се формират първоначални представи за
жанровите особености на хумористичните стихотворения.
Да се активизират словотворческите способности на
учениците.
2. Смелото момиче – „Лили на
морското дъно” от Валери
Петров
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие
идейният замисъл – преживяванията на Лили при срещата с
медузите. Да се подчертае ролята на описанието.

17. 3. Смелото момиче – „Лили на
морското дъно” от Валери
Петров
Да се открият качествата на героите чрез осмисляне сюжета
на творбата. Да се упражнява словесното рисуване. Да се
разкрие авторовото отношение към постъпките на героите.
Да се усъвършенства четивната техника.
АПРИЛ
27.
1. Пожеланията на лазарките –
„Лазарки” от Георги Марковски
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие
идейният замисъл – възкресяването на природата. Чудото с
Лазар става обект за интерпретация на песни и обреди, с
които се слави пролетта, пожелава се благополучие в
семейния и стопанския живот. Да се ориентират в
характерното за празника Лазаровден, да открият
изобразените обредни действия.
2. Красотата на девойката –
красота и на празника. „На
Цветница” от Елисавета
Багряна
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
направи връзката между народната песен и
стихотворението. Песента е поетична картина на народните
пожелания за здраве и красота, изразени чрез символиката
на еленчето и извора. Всеки конкретен образ обобщава
народната представа за най-необходимото в човешкия
живот. Да се дадат знания за обредността на Цветница.
Изразителен прочит.
3. Благословени великденски
грижи – „Великденско яйце” от
Никола В. Ракитин
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие
идейният смисъл – яйцето е символ на живота и на здравето.
Боядисването на великденски яйца е символ на
възкресението. Да се дадат знания за християнския празник
и за българските обичаи, свързани с него.
АПРИЛ
28.
1. Великден възражда
природата и човека – „Свири,
свирко върбова” от Ран Босилек
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – жизнерадостта на героя от
промяната на природата през пролетта. Да се направи
обобщение на пролетните празници – с веселието, с
богатството на ритуали, с възкресението на Исус. Да се
рисува словесно картината на промяната.
2. Не се разсейвай –
„Конфитюр” от Красимир
Дамянов
Възприемане и осмисляне на хумористичен разказ. Да се
разкрие идейният замисъл – чрез емоционалното
преживяване на животните, решили да се фотографират, да
се подчертае нуждата от по-голямо внимание и сдържаност
в решителни моменти. Да се разкрие авторовото отношение
към жабата – нейната подготовка за снимката, емоциите й
пред обектива, показани чрез възклицателни изречения. Да
се изрази оценъчно отношение към грешката й.
3. Винаги има изход –
„Квакащата пощенска кутия” от
Доналд Бисет
Възприемане и осмисляне на авторска приказка. Да се
разкрие идейният замисъл – винаги има изход и от най-
заплетеното положение, ако искаш да помогнеш. Учениците
да изразят отношението си към героите. Да се
усъвършенства четивната техника.
МАЙ
29.
1. Пощенската марка пътува –
„Предложение” от Джани
Родари
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл на творбата – детското
възприемане на света, неговите хитрости. Да се намери
връзка между неочакваното предложение на лирическия
герой със сходни желания от емоционалния живот на
децата.
2. Откъде идват благата –
„Писмо на един дакел” от
Станка Пенчева
Възприемане и осмисляне на разказ. Да се разкрие
идейният замисъл – героят, кученце с човешко поведение,
опознава света на селото като че ли през погледа на
градското дете. Така и малкият читател разбира откъде
идват благата, на които се радва всеки ден. Да се разкрие
авторовото отношение към героя и да се осмисли сюжетното
развитие на разказа.
3. Откъде идват благата –
„Писмо на един дакел” от
Станка Пенчева
Да се запознаят с една форма на разказ – писмо. Да се
обърне внимание на разговорния стил на писмото. Да се
усъвършенства четивната техника.

18. МАЙ
30.
1. Любима ваканцийо – „Апетит
за череши” от Марко Ганчев
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – очакването на ваканцията, а с
нея и игрите на децата, показани чрез лиричната изповед с
аромат на череши. Да се покажат майчината обич и
нехайството на героя към външния си вид. Да се
усъвършенства четивната техника.
2. И красивото може да стане
смешно – „Добрите и лошите
думи” от Радой Киров
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – грубото поведение рано или
късно ще те направи смешен. Да се анализират знанията на
учениците за другарските взаимоотношения, приятелството,
използването на добри думи.
3. Само ние си се разбираме –
„Бриф, бруф, браф” от Джани
Родари
Възприемане и осмисляне на приказка. Да се разкрие
идейният замисъл – желанието на детето за
самостоятелност, игри, веселие. Да се разкрие отношението
на възрастните към детската игра, да се развие
въображението и фантазията.
МАЙ
31.
1. Природата е живот и
светлина – „Врабчето” от
Атанас Далчев и „Излет” от
Асен Разцветников
Художествена интерпретация на природата (обобщение).
Да се открие идейният замисъл в произведенията –
общуването на човека с природата. Двете произведения
звучат като напътствия за преоткриване на природата. Да се
потърси общото в двете произведения – обичта към
природата. Да се усъвършенства четивната техника.
2. Благодаря, учителю – „Цветя
за учителя” от Лиана Даскалова
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – признателността и
благодарността на ученика към учителя. Да се актуализират
знанията за труда и усилията на учителя, който показва пътя
на малките деца към голямата наука. Изразителен прочит и
рецитиране.
3. Медът на буквите – „Кой е
създал нашите букви” от
Надежда Драгова
Възприемане и осмисляне на исторически разказ. Да се
разкрие идейният замисъл – създаването на славянската
азбука и писменост от Константин Кирил Философ и
Методий. Да се актуализират знанията за ролята на Кирил и
Методий за развитието на българската просвета и култура,
да се формира почит и признателност към тяхното дело.
МАЙ
32.
1. Медът на буквите – „Кой е
създал нашите букви” от
Надежда Драгова
Да се формира у учениците чувство на почит и
признателност към делото на Кирил и Методий. Да се
усъвършенства четивната техника.
2. Магията на родния език –
„Родна реч” от Ран Босилек
Възприемане и осмисляне на стихотворение. Да се
разкрие идейният замисъл – обичта към родния език,
красотата и живата изразителност на българския език. Да се
подчертае силата на поетичното внушение, породено от
сърдечната и съдържателна изповед на детето.
3. Примерно изходно равнище
по четене за 2. клас

19. ЦЕЛИ НА
ОБУЧЕНИЕТО
Чрез обучението по български език във втори
клас се цели:
 Учениците да задълбочат знанията си за строежа на
езика, за езиковите и речевите единици, за някои
правоговорни, правописни, пунктуационни и
граматически норми.
 Да се усъвършенстват комуникативно-речевите умения
на учениците за ориентация в комуникативната
ситуация, за съобразяване с комуникативната цел и за
адекватен избор на изразни средства за нейното
реализиране; за конструиране на текст; за създаване на
собствен текст по определена словесна или визуална
опора с помощта на учителя.
 Да се развиват устната и писмената реч, мисленето,
паметта и въображението, познавателните интереси и
творческите способности на второкласниците.