O slideshow foi denunciado.
Utilizamos seu perfil e dados de atividades no LinkedIn para personalizar e exibir anúncios mais relevantes. Altere suas preferências de anúncios quando desejar.
Из “ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА”    Из съседната градина    люлека ми замириса.   Ум далеч назад замина  и сърце ми болно сви са:въ...
ИЗ “НЕРАЗДЕЛНИ”  Стройна се Калина вие надбрегът усамотени, кичест Яворклони сплита в нейни вейчици           зелени.  Умо...
Две хубави очи Две хубави очи. Душата на детев две хубави очи; - музика - лъчи.  Не искат и не обещават те. . .       Душа...
Прощално Понякога ще идвам във       съня тикато нечакан и неискангостенин.Не ме оставяй ти отвън напътя –вратите не залос...
Есенни листаУнесена в мечти, самата ти мечта,очакваш ме сега на дървената пейка,край тебе ронят се посърнали листа,над теб...
Погледни, в тая снежна горати дойде и доведе ми слънцето.Погледни, в тая бяла горамоя жив, моя пролетен сън си ти.Аз те гл...
Превърнах в облак твоите косивятъра ги вдигна на високо;превърнах аз очите ти в звездии те изгряха толкова високо;превърна...
Във неочакван и неистински,          почти невероятен часпрез пясъка на всички рискове пристигна любовта при нас.   Присти...
Заклинание   Не тъгувай, моя обич първа и              последна. Не тъгувай и не питай, аз не знам,               не знам....
Да си жена, мой мили принце,            е върховно...!Да се усмихваш на събуденото слънце,   с усмивката - ленива като кот...
Из “Лунната соната”   В тази бяла лунна тишина  кой ли свири лунната соната    и разплаква бледата луна,   и я сваля до са...
Колко си хубава!            Господи,         колко си хубава!    Колко са хубави ръцете ти.   И нозете ти колко са хубави....
МагияНе можем с теб един без друг, не можем.    Усещам как душата ти тревожна    отчаяно в гърдите ти се блъска   и свойта...
Поглед    По миглите ти слънцето се стича,    докосва ме със лъч от твоя поглед,       а той с финес ме разсъблича    и тр...
Из “Сватбено пътуване”Светът е в нас, защото с теб  живота си ще извървиме  с парче от вечното небе,  събрало ни в едничко...
българска любовна поезия
българска любовна поезия
българска любовна поезия
Próximos SlideShares
Carregando em…5
×

българска любовна поезия

8.048 visualizações

Publicada em

Publicada em: Indústria automotiva
  • Seja o primeiro a comentar

българска любовна поезия

  1. 1. Из “ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА” Из съседната градина люлека ми замириса. Ум далеч назад замина и сърце ми болно сви са:върнах се в цветуща младост, сетих трепети и сладост. Люлека ми замириса. Дълго ходяхме двамина из заспалата градина. Моята душа упи са на живота с аромата, лунният светлик изписа сенките ни по земята. Люлека ми замириса. Иван Вазов
  2. 2. ИЗ “НЕРАЗДЕЛНИ” Стройна се Калина вие надбрегът усамотени, кичест Яворклони сплита в нейни вейчици зелени. Уморен, под тях на сянка аз отбих се да починаи така митайната си повери сама Калина : “А погребаха ни тука, на брегът край таз долина... Тойизрастна кичест Явор, а до него аз Калина.Той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла, За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..." Пенчо Славейков
  3. 3. Две хубави очи Две хубави очи. Душата на детев две хубави очи; - музика - лъчи. Не искат и не обещават те. . . Душата ми се моли, дете, душата ми се моли! Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях - не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли. . . Не искат и не обещават те! - Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете. Пейо Яворов
  4. 4. Прощално Понякога ще идвам във съня тикато нечакан и неискангостенин.Не ме оставяй ти отвън напътя –вратите не залоствай.Ще влезна тихо. Кроткоще приседна,ще вперя поглед в мракада те видя.Когато се наситя да тегледам –ще те целуна и щеси отида. Никола Вапцаров
  5. 5. Есенни листаУнесена в мечти, самата ти мечта,очакваш ме сега на дървената пейка,край тебе ронят се посърнали листа,над тебе сякаш бди надвисналата вейка.В очите ти блести лъчът на ведър ден,по устни като рубин потрепва звучнапесен,от погледа ти син - опит и запленен,ще спра при тебе аз в безумен блянунесен.С възторжени очи и с трепетни ръцеаз ще пристъпя тихо, бавно и свенливотях - белите цветя на своето сърце -пред твоите крака ще сложа мълчаливо.Христо Смирненски
  6. 6. Погледни, в тая снежна горати дойде и доведе ми слънцето.Погледни, в тая бяла горамоя жив, моя пролетен сън си ти.Аз те гледам отблизо така:на снега си пленително хубава!Аз ти галя косите с ръкаи говоря смутено и влюбено.От гората вали светлина -ни мечта, нито пролетен сън си ти,а за мене си ти под слънцетопросто земна, любима жена.  Младен Исаев 
  7. 7. Превърнах в облак твоите косивятъра ги вдигна на високо;превърнах аз очите ти в звездии те изгряха толкова високо;превърнах аз ръцете ти в крилеи с птиците излитнаха високо;превърнах те над себе си в небеи ти сега си толкова високо!Загубвам бавно твоите черти,лицето ти, ръцете ти, очитеи повече не знам къде си ти –при жълтите светулки назвездите,при скритите зад облаци лъчиили отвъд пространството –далече?Нагоре своите лъчи съм взрял,ръцете ми нагоре са прострении викам: “Приземи се! Приземи!Стани отново земна и горещаи с пътищата свои ме вземи.Аз искам да те виждам и усещам.” Евтим Евтимов
  8. 8. Във неочакван и неистински,       почти невероятен часпрез пясъка на всички рискове пристигна любовта при нас. Пристигна и букетче радост поиска тя да ни даде, пристигна ненадейно, гратис и дявол знае откъде. А ние - зли, недоверчиви - със нея тримата вървим и питаме се мълчаливи къде ли ще я подслоним. И спираме. И хлопват в мрака две независими врати. Но тя стои пред тях, тя чака и като кученце скимти. И ето - тръгва с крачки леки нанякъде пак любовта. А ние виждаме, но всеки стои зад своята врата. Недялко Йорданов
  9. 9. Заклинание Не тъгувай, моя обич първа и  последна. Не тъгувай и не питай, аз не знам,  не знам. Не умирай ,моя мъко, мъко  ненагледна Няма да те дам, няма да те дам.Тихо стъпвай , моя обич, тихо влез  при нея.Превърни денят във вечер и нощта  във ден. Дай й снежен мраз през юли,  януарска жега,Както правиш с мен, както правиш с  мен. Миряна Башева
  10. 10. Да си жена, мой мили принце, е върховно...!Да се усмихваш на събуденото слънце, с усмивката - ленива като котка, Да си жена, мой принце, значи - която толкова мъже приспива. без да очакваш вечността в гаранция, а вечно да си отговоренДа си жена, мой принце, значи вярност за смелостта , наричана Любов... към някой, който може би не струва, Безспорно. по десетте Му божи предписания. Да си жена, мой мили принце, Е...Върховно! Но е любим. И със това изкупва, натрупаната с векове виновност, Мариана Дончева дори останалата - непризната.
  11. 11. Из “Лунната соната” В тази бяла лунна тишина кой ли свири лунната соната и разплаква бледата луна, и я сваля до сами стъклата? Притвори прозореца! Мълчи! В долния етаж едно пиано свири много тъжно. Не плачи! Нищо, че навън се мръкна рано!Нищо, че в гнездата, пълни с мрак, птиците със влюбени зеници тихичко си дават таен знак… Не плачи! Нали и ти си птица!… Не скърби, затворено сърце! И за теб ще дойде светлината! Чувай — долу две добри ръце тъжно свирят Лунната соната. Дамян Дамянов
  12. 12. Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави.Не се измъчвай повече - обичай ме! Не се щади - обичай ме! Обичай ме със истинската сила на ръцете си, нозете си, очите си - със цялото изящество на техните движения. Повярвай ми завинаги - и никогати няма да си глупава - обичай ме! И да си зла - обичай ме! Обичай ме! Колко си хубава! Господи, Колко си истинска. Христо Фотев
  13. 13. МагияНе можем с теб един без друг, не можем. Усещам как душата ти тревожна отчаяно в гърдите ти се блъска и свойта свобода напразно търси. И моята веднъж ли си помисли, че свобода, ах, свобода й липсва... А всъщност никой никого не спира самичък своя път да си избира. Свободни сме, съвсем свободни ние. И в туй е скрита страшната магия - със свободата дето сме си дали, с тебе неразривно сме се оковали. Надежда Захариева
  14. 14. Поглед По миглите ти слънцето се стича, докосва ме със лъч от твоя поглед, а той с финес ме разсъблича и тръпнещо душата ми разголва. Разпада ме събира ме, гори ме под търсещите пръсти на безкрая. Допускам те във мене. Тихо е... Пренесъл си ме в ъгълче от рая...                       Надежда Маринова 
  15. 15. Из “Сватбено пътуване”Светът е в нас, защото с теб живота си ще извървиме с парче от вечното небе,  събрало ни в едничко име. Недей забравя оня ден на светлоликата надежда. светът е в тебе и във мен,светът в децата се оглржда. Те пътя ни ще продължат,ще отвоюват свойто време.... такъв е винаги светът събира, дава, за да вземе. Слав Караславов

×