Европейската централна банка (ЕЦБ), базирана във Франкфурт, Германия, управлява еврото - единната валута на ЕС, и поддържа ценовата стабилност в Съюза

1. 1
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА
Специалност „ИТ иновации в бизнеса“
Р Е Ф Е Р А Т
по дисциплина „Европейският съюз и информационното общество“
на тема: „Европейската Централна Банка“
Изготвил: Варна Ръководител:
Димитър Ташев 15.12.2012г. проф. д.и.н. Иван Русев
Група74 фак.№ 500031 Dimitar Tashev

2. 2
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Увод…………………………………………………...…………………………...3 стр.
2. Институционализация и правен статут на ЕЦБ ………………………………...3 стр.
3. Организация и управление на ЕЦБ……………………………………………….8 стр.
4. Независимост на ЕЦБ……………………………….…………………………….6 стр.
5. Взаимоотношения на ЕЦБ с институциите на ЕС…………………………..…11 стр.
6. Правомощия и цели на ЕЦБ……………………………………………………..13 стр.
7. Заключение……...……………………………………………………………….16 стр.
Използвана литература………………..…………………………………………….17 стр.

3. 3
1. Увод
Европейската централна банка (ЕЦБ), базирана във Франкфурт, Германия, управлява еврото - единната валута на ЕС, и поддържа ценовата стабилност в Съюза.ЕЦБ отговаря също така за определянето на рамките и изпълнението на икономическата и паричната политика на ЕС.
Европейската централна банка (ЕЦБ) е една от институциите на ЕС. Нейната основна цел е да: поддържа ценовата стабилност (да контролира инфлацията), по- специално в страните, които използват еврото и да поддържа стабилността на финансовата система, като гарантира необходимия контрол над финансовите пазари и институции.
ЕЦБ работи съвместно с централните банки на всички 28 страни от ЕС. Заедно те образуват Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).
2. Институционализация и правен статут на ЕЦБ. Европейската централна банка (ЕЦБ) започва реално да изпълнява функциите на централна банка от 1 януари 1999 г. от началото на третия етап на икономическия и валутния съюз в Европа. От този момент националните централни банки (НЦБ) на страните, участващи в третия етап загубват изцяло възможността да провеждат собствена (национална) парична политика и стават интегрална част на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).
ЕЦБ е учредена по-рано, на 1 юни 1998 г., след назначаването на нейния първи Изпълнителен съвет (Директорат). От тази дата ЕЦБ поема функциите на Европейския валутен институт (ЕВИ) и дейността на последния се прекратява. Налице е приемственост между ЕВИ и ЕЦБ, което се потвърждава и от факта, че основната част от служителите на ЕВИ преминават на работа в ЕЦБ.
Задачата за създаването на ЕЦБ и ЕСЦБ се установява с подписания в Маастрихт Договор за създаване на Европейския съюз през февруари 1992 г. С този договор се регламентира въвеждането на обща валута и се определят най-общо правният режим, функциите и целите на ЕЦБ и ЕСЦБ.
На основата на Договора за създаване на Европейския съюз се правят промени в Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) като в него се включват разпоредби относно етапите и институциите на валутния съюз. Правната уредба на ЕЦБ се

4. 4
съдържа именно в Договора за създаване на Европейската общност, основно в дял VII - Икономическа и валутна политика. Отделно Устава на ЕЦБ се прилага с общо съгласие към Договора за създаване на Европейската общност и по този начин става неразделна част от самия договор. Това е много важно обстоятелство, защото означава, че всяка промяна в Устава на ЕЦБ (с малки изключения) може да става само с единодушие на всички страни от Европейския съюз на най-високо държавно равнище като се промени самия Договор. Освен това най-важните клаузи от Устава на ЕЦБ са включени в самия Договор за създаване на Европейската общност.
Така правната рамка за функционирането на ЕСЦБ и ЕЦБ е изключително стабилна и промените в нея изискват пълното съгласие на всички страни от Европейския съюз. Това отличава ЕСЦБ и ЕЦБ от останалите централни банки, чийто правен статут може да се промени чрез гласуване на закони в парламентите на съответните страни (което по принцип става с обикновено мнозинство).
Влезлият в сила Лисабонски договор на 01.12.2009 г. променя статута на ЕЦБ. До този момент тя е sui generis1 Обществена организация. След влизането на договора в действие ЕЦБ приема легален статут на институция в ЕС. Тя се превръща в една от седемте основни институции, които съставят институционална работна рамка на общността. С промяната, заложена в Лисабонския договор се засилва независимостта на ЕЦБ, което ще се подсигурява изпълняването на най-важната цел на Банката, а именно поддържане на ценовата стабилност. От този момент ЕЦБ действа като интегрирана част на ЕС.
3. Организация и управление на ЕЦБ
Органите за управление на ЕЦБ са следните:
1) Колективни органи за управление:
 Управителен съвет (Governing Council);
 Изпълнителен съвет (Съвет на директорите, Директорат) - (Executive Board,
Direktorium);
 Генерален съвет (General Council, Generalrat).
2) Еднолични органи:
1 Единствен по рода си

5. 5
 Президент на ЕЦБ;
 Вицепрезидент на ЕЦБ.
Седалището на ЕЦБ е Франкфурт на Майн, Германия.
Управителният съвет (УС) се състои от членовете на Изпълнителния съвет и управителите на НЦБ от Евросистемата. Изборът на членовете на УС става по следния начин:
- Управителите на НЦБ се избират според националното законодателство на съответната страна, но мандатът на управителите на НЦБ не може да е по-кратък от 5 години;
- Членовете на Изпълнителния съвет са с мандат 8 години.
УС е най-висшият орган, който решава всички въпроси, свързани със задачите на ЕСЦБ, а именно:
1. Формулира паричната политика на Общността, включваща:
 определяне на средносрочните цели на паричната политика;
 определяне на лихвените проценти, прилагани по операциите на централните
банки от Евросистемата;
 регулиране предлагането на резервни пари от ЕЦБ;
 установяване на задължителните минимални резерви и др.
2. Приема всички необходими указания, регламенти и решения за осъществяването на паричната политика и функциониране на Евросистемата.
Управителният съвет (УС) заседава най-малко 10 пъти в годината, т.е, той не е оперативен орган. Основният принципът при гласуването е „1 човек – 1 глас”, а не квотния принцип, при който гласовете на по-големите държави имат по-голямо тегло. Възприемането на този принцип на гласуване в УС на ЕЦБ се разглежда като огромна отстъпка от страна на Германия и на други големи страни от Еврозоната и се счита, че цената на този компромис е утвърждаването като първостепенна цел на ЕЦБ поддържането на ценовата стабилност и изключително високата независимост на ЕЦБ.
С процеса на присъединяване на нови страни към ЕС и интегрирането на техните централни банки в Евросистемата, ще се промени принципа на гласуване, действал до разширяването. Потенциалният брой на управителите на НЦБ в УС на ЕЦБ ще дстигне 28 (ако всички страни въведат еврото). Това може значително да затрудни оперативната

6. 6
работа на УС. За да се осигури възможност за ефективно и навременно вземане на решения в разширената еврозона, броят на управителите, имащи право на глас се ограничава до 15. Всеки член на Изпълнителния съвет по право ще има един глас, както досега. Всички управители на НЦБ ще участват и ще се изказват на заседанията на УС, но само 15 от тях ще имат право да гласуват.
Изборът на управителите с право на глас ще се прави на ротационен принцип. Управителите на НЦБ, участващи в УС ще се ранжират в зависимост от два критерия:
1) Дял на съответната страна в общия БВП на страните членки, въвели еврото;
2) Дял на съвкупния баланс на монетарните финансови институции на страната в общия баланс на монетарните финансови институции на страните, въвели еврото.
Делът на БВП се умножава с тегло 5/6, а делът на съвкупния баланс на монетарните финансови институции с тегло 1/6. Тези дялове се актуализират на всеки 5 години или, ако има промяна в броя на управителите на НЦБ, представени в УС на ЕЦБ. На основата на тези два критерия, претеглени със съответните тегла се определя ранга на всеки един управител.
Изпълнителният съвет (Директоратът) включва Президента и Вицепрезидента на ЕЦБ и четирима други членове. Членовете на Директората трябва да притежават компетентност и професионален опит във валутните или банковите проблеми и да са граждани на държавите, чиито централни банки са част от Евросистемата. Назначават се с общо съгласие на равнище държавни глави или правителствени ръководители на държавите - членки. Кандидатурите се предлагат от Съвета на ЕС, след като той се е консултирал с Европейския Парламент и с УС на ЕЦБ.
Мандатът на членовете на Директората е 8 години без право на втори мандат. Членовете на Директората се сменят на етапи и се постига приемственост в политиката на ЕЦБ. Решенията на Директората се вземат с обикновено мнозинство и при равенство в гласовете решаващ е гласът на Президента. Директоратът ръководи оперативната дейност на ЕЦБ, като:
- прилага решенията относно паричната политика, приети от УС;
- дава необходимите указания на НЦБ във връзка с паричната политика и дейността им, като може да възлага на НЦБ дейности, които са част от задачите на ЕСЦБ.

7. 7
Генералният съвет включва Президента и Вицепрезидента на ЕЦБ както и управителите на всички НЦБ на страните от ЕС. Този орган ще съществува докато има страни-членки, които не са въвели еврото. Генералният съвет изпълнява консултативни функции; решава въпросите със събирането на статистическа информация; осъществява координация между НЦБ от Евросистемата и останалите НЦБ от ЕС; извършва подготовката за окончателното определяне на обменните курсове на валутите на страните; взема решение какви вноски в ЕЦБ ще правят НЦБ на страните извън Еврозоната (решението, което Генералният съвет е взел, е всяка НЦБ на страна, която не е въвела eврото да внесе в ЕЦБ вноска в размер на 7% от дела й в капитала на ЕЦБ, като вноската се прави за покриване на оперативните разходи на ЕЦБ).
Въпреки че ЕЦБ не е корпорация в стила на частния сектор, тя има акционери и борсов капитал. Нейният капиал е 5,2 млрд. Евро, който се притежава от НЦБ на страните- членки. Първоначалният капитал е определен през 1998 г. на база на националните БВП и населението на страните. Разпределението на акционерния капитал е представен в таблица1 Национална централна банка % изражение Внесен капитал Deutsche Bundesbank 18.9373 1,406,533,694.10 Bank of England 14.5172 58,580,453.65 Banque de France 14.2212 1,056,253,899.48 Banca d'Italia 12.4966 928,162,354.81 Banco de España 8.3040 616,764,575.51 Narodowy Bank Polski 4.8954 19,754,136.66 De Nederlandsche Bank 3.9882 296,216,339.12 Banca Naţională a României 2.4645 9,944,860.44 Nationale Bank van België / Banque Nationale de Belgique 2.4256 180,157,051.35 Sveriges Riksbank 2.2582 9,112,389.47 Τράπεζα της Ελλάδος (Bank of Greece) 1.9649 145,939,392.39 Österreichische Nationalbank 1.9417 144,216,254.37

8. 8
Banco de Portugal 1.7504 130,007,792.98 Danmarks Nationalbank 1.4835 5,986,285.44 Česká národní banka 1.4472 5,839,806.06 Magyar Nemzeti Bank 1.3856 5,591,234.99 Suomen Pankki – Finlands Bank 1.2539 93,131,153.81 Central Bank of Ireland 1.1107 82,495,232.91 Българска народна банка (Bulgarian National Bank) 0.8686 3,505,013.50 Národná banka Slovenska 0.6934 51,501,030.43 Lietuvos bankas 0.4256 1,717,400.12 Banka Slovenije 0.3288 24,421,025.10 Latvijas Banka 0.2837 1,144,798.91 Eesti Pank 0.1790 13,294,901.14 Banque centrale du Luxembourg 0.1747 12,975,526.42 Kεντρική Τράπεζα Κύπρου / Kıbrıs Merkez Bankası (Central Bank of Cyprus) 0.1369 10,167,999.81 Bank Ċentrali ta' Malta 0.0632 4,694,065.65 Общо 5,196,932,289.36
Таблица1 Разпределение на акционерния капитал на ЕЦБ
4.Независимост на ЕЦБ
Подобно на всяка Централна банка, може да се разглежда формална (правна) независимост и действителна независимост. По отношение на формалната независимост може да се каже следното:
1. ЕЦБ и ЕСЦБ не притежават целева независимост, подобно на останалите Централни банки. Целта на паричната политика на ЕСЦБ е недвусмислено формулирана в Устава: да се поддържа ценовата стабилност. С тази цел не могат да се правят никакви компромиси и поради това подчинена на нея е целта ЕСЦБ да подкрепя общата икономическа политика на Общността. ЕЦБ обаче може да не се съобразява с тази

9. 9
второстепенна цел, ако тя противоречи или пречи на основната цел. По този критерий, следователно, ЕЦБ е независима.
2. Срокът, за който се назначават членовете на Директората е 8 години, без право на втори мандат, като изтичането на мандатите става поетапно във времето. Управителите на НЦБ не могат да са с мандат по-кратък от 5 години. Това също е белег за независимост.
3. Назначаването на Директората става на най-високо държавно равнище с постигане на пълно съгласие между страните от еврозоната. Процедурата по тяхното назначаване е сложна и изисква консултации с редица институции на Общността и консенсус на всички страни-членки, т.е. елиминира се възможността за политическо влияние.
4. Възможността за отстраняване на членовете на Директората и управителите на НЦБ са силно ограничени и са дефинирани две възможности за предсрочно прекратяване на мандата:
1) ако съответното лице не може (или не желае) да изпълнява съответната дейност;
2) ако съответното лице е извършило сериозно нарушение или престъпление.
5. Нито една институция на Общността или на отделна държава няма право да дава указания на членовете на ръководните органи на ЕЦБ или НЦБ. Забранено е и на лицата, заемащи ръководни постове в ЕЦБ и НЦБ да търсят указания или инструкции от институциите на Общността или на отделна държава.
6. Личната независимост на членовете на УС и Директората на ЕЦБ от оказване на натиск от страна на общественото мнение в дадена страна или от държавни институции се гарантира и от следното условие: протоколите от заседанията на УС и Директората са поверителни и могат да се огласяват след 30 години или по-рано, но по решение на УС на ЕЦБ. По този начин не е ясно как е гласувало отделно лице в УС или Директората, дори ако е взето решение, което е неизгодно за дадена страна от ЕС, но е в интерес на Общността.
7. Законовата рамка, уреждаща статута и независимостта на ЕЦБ и ЕСЦБ е много стабилна и е защитена срещу промени в много по-голяма степен, отколкото законите, уреждащи статута на други централни банки. Промяна в Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ може да стане чрез промяна в Договора за създаване на Европейската общност, изискващо пълно съгласие на най-високо равнище от всички страни на ЕС. В Устава е предвидено, че някои

10. 10
клаузи могат да се променят и при по-облекчен режим с цел постигане на известна оперативност, но тези клаузи не засягат независимостта на ЕСЦБ и ЕЦБ.
8. От финансова гледна точка ЕЦБ е независима от Общността или от конкретна държава. В нейния капитал не участват никакви държавни органи, а само НЦБ.
9. Съществува експлицитна забрана за кредитиране на публично-правни институции на Общността или на отделните държави от страна на ЕЦБ и НЦБ. Забраната важи дори и за държавните предприятия, с изключение на държавните кредитни институции.
По отношение на фактическата независимост на ЕЦБ съществуват два проблема, засягащи нейната оперативна (инструментална) независимост.
I. Няма забрана ЕЦБ и НЦБ да придобиват държавни ценни книжа при операциите на открития пазар или във връзка с други инструменти на паричната политика. По този начин може косвено да се финансират отделните правителства. Счита се обаче, че решението за покупка на държавни ценни книжа от вторичните пазари зависи изцяло от решенията на централните банкери във връзка с прилагането на инструментите на паричната политика, а не от нуждите на бюджетния дефицит. Следователно може да се каже, че не се засяга оперативната независимост на ЕЦБ и НЦБ. Освен това евросистемата прибягва рядко до окончателни (outright) покупки и като правило ползва репосделки при пазарните си операции.
II. По отношение на валутните интервенции, провеждани от ЕЦБ и НЦБ, значение има кой определя валутния режим и системата на валутните курсове спрямо други валути (щатски долар, японска йена и пр.). В повечето страни тези решения се вземат съвместно от централната банка и финансовото министерство (правителството). Подобна е ситуацията и в ЕС. Валутният режим и системата на плаващи или фиксирани валутни курсове спрямо валутите на страни извън Еврозоната се определят от Европейският съвет, а не от ЕЦБ. Прави се обаче разграничение между два случая:
1) Когато се сключват официални споразумения относно системата на валутните курсове със страни извън еврозоната, решението се взема от Европейския съвет на министрите с квалифицирано мнозинство, след консултации с ЕЦБ, така че решението да е съобразено с целта за ценова стабилност. Такъв характер има споразумението за новия валутно-курсов механизъм (ERM II), свързващ еврото с валутите на страните от ЕС, които

11. 11
са извън еврозоната. В този случай ЕЦБ следва да се съобразява с така определената система на валутни курсове.
2) При сключване на неофициални споразумения, Европейският съвет може с квалифицирано мнозинство да формулира общата ориентация на валутната политика, но така че да не се засяга целта за постигане на ценова стабилност. От такъв тип са споразуменията при срещите на министрите на финансите и управителите на централните банки на страните от Г-7 (САЩ, Канада, Япония, Германия, Великобритания, Франция и Италия), Г-10 или Г-20. В този случай, когато се решават валутно-финансови въпроси, може да присъства Президента на ЕЦБ. При подобни неформални споразумения ЕЦБ самостоятелно взема решение дали и в каква степен да извършва валутни интервенции и доколко да се придържа към неформалните договорености за равнището на валутните курсове. Тъй като Европейският съвет на министрите обикновено не сключва официални споразумения по отношение на валутно-курсовия механизъм със страни извън ЕС, то ЕЦБ разполага със значителна оперативна независимост при валутната си политика.
В заключение може да се каже, че ЕЦБ и ЕСЦБ притежават както формална (правна), така и фактическа (оперативна) независимост при провеждане на паричната политика. Редица автори разработват модели за параметризиране независимостта на централните банки, чрез които се дава числова оценка за правната и оперативната независимост. Тези системи за оценяване поставят ЕЦБ на първо място, като най- независимата централна банка в света.
5. Взаимоотношения на ЕЦБ с институциите на ЕС
Високата независимост на ЕЦБ поставя въпроса за контрола върху начина, по който тя използва делегираните компетенции и власт. ЕЦБ е задължена да предоставя годишни отчети на Европейския парламент, на Европейската комисия, на Европейския съвет и на Съвета на финансовите министри (ЕКОФИН). ЕЦБ е задължена, според Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ да публикува отчети най-малко на всяко тримесечие. Всеки месец ЕЦБ публикува информационни бюлетини, а всяка седмица публикува консолидиран баланс на ЕСЦБ.
Президента на ЕЦБ и членовете на Директората могат да бъдат канени от компетентните комисии на Европейския парламент, за да обясняват решенията си по въпросите на паричната и валутната политика. За постигане на координация с

12. 12
немонетарната икономическа политика на ЕС, на заседанията на УС на ЕЦБ могат да присъстват председателят на Съвета на финансовите министри и представител на Европейската комисия (обикновено това е еврокомисарят, отговарящ за финансовите и валутните въпроси). От своя страна Президентът на ЕЦБ може да присъства на заседанията на Съвета на министрите, когато се разглеждат въпроси, свързани с ЕЦБ и с паричната и валутната политика на Общността.
Контрол върху ефективността на управлението на ЕЦБ може да осъществява и Сметната палата. Освен това ЕЦБ и НЦБ подлежат на одит, извършван от независими външни одитори. Сметната палата и независимите одитори могат да извършват ревизия на всички книжа и счетоводни отчети на ЕЦБ и НЦБ и имат правото да изискват пълна информация относно техните сделки. Трябва да се има предвид, че контролът от тези институции засяга само законосъобразността на извършваните сделки и целта е да се установи дали не се извършват финансови злоупотреби. Сметната палата и одиторите обаче не могат да ревизират и оценяват решенията на ЕЦБ, свързани с провежданата парична политика.
Контрол върху дейността на ЕЦБ може да осъществява и Съда на Европейските общности. Всички съдебни спорове, по които страна е ЕЦБ се решават именно от тази институция.
Най-важен е обаче контролът върху ЕЦБ и ЕСЦБ от обществеността, което се постига с високата прозрачност на паричната политика на Евросистемата. Това се осъзнава от ръководителите на ЕЦБ и те се отчитат пред обществеността под формата на интервюта в медиите, изказвания на различни форуми, публикуване на задълбочени изследвания и анализи. След всяко заседание на УС, Президентът и Вицепрезидентът на ЕЦБ дават пресконференция, на която обясняват пред медиите взетите решения и отговарят на отправени въпроси. Счита се обаче, че най-добрата отчетност на ЕСЦБ, която е видима за всеки гражданин на ЕС е поддържане стабилността на цените: ако цените са стабилни, това означава, че ЕСЦБ осъществява ефективно своите функции и изпълнява поставената цел.

13. 13
6. Правомощия и цели
Главната цел на ЕЦБ, както е записана в 127 член от Договора за функциониране на ЕС е поддържане на паричната стабилност в рамките на Еврозозната. През октомври 1998 г. е определена ценовата стабилност с инфлация около 2%. Инфлацията се измерва с хармонизирания индекс на потребителските стоки. Тази стабилност се поддържа в средносрочен период.
За разлика от Федералния резерв на САЩ ЕЦБ има само една главна цел и въпреки това тя не е определена с определен закон. Именно за това е възможно инфлацията може да бъде определена по време на работата.
През май 2003 г. правилото за 2% инфлация е потвърдена от Директора на банката след оценяване на стратегията на ЕЦБ за парична политика. По този повод Директора заявява: „в преследване на ценовата стабилност в необходимо да се поддържа инфлация под , но много близко до 2% в средносрочен период”2.
Без да противоречи на основната цел за ценова стабилност се изисква поддържане на основната икономическа политика на ЕС за да може да се постигнат целите на съюза.
Основните задачи на ЕЦБ са да определя и да осъществява паричната политика в Еврозоната, да ръководи операциите с валути, да се грижи за чуждостранните резерви на ЕСЦБ и да съдейства за спокойното извършване на операциите на финансовите пазари под ТАРГЕТ 2 платежна система. В момента се развива техническа платформа за сетълмент на деривати в Европа.
Допълнителни задачи включват изключителното право да печата евробанкноти. Членовете на ЕС могат да секат момети, но стойността трябва да е удобрена от ЕЦБ предварително. ЕЦБ също има право да събира статистическа информация за попълване на задачите на ЕСЦБ и да спомога за финансовата стабилност и надзора на банките.
Евросистемата използва три инструмента на паричната политика:
1. Пазарни операции (операции на открития пазар); 2 THE EUROPEAN CENTRAL BANK HISTORY, ROLE AND FUNCTIONS BY HANSPETER K. SCHELLER SECOND REVISED EDITION 2006, ISBN 92-899-0022-9 (print) ISBN 92-899-0027-X (online) page 81 at the pdf online version

14. 14
2. Постоянни улеснения (Standing Facilities);
3. Минимални задължителни резерви.
Пазарни операции
С тях Евросистемата си поставя три цели:
 контрол върху краткосрочните лихвени проценти на паричните пазари в еврозоната;
 управление на ликвидността на банковия сектор и финансовите пазари чрез създаване или изтегляне на банкови резерви;
 сигнализиране насоките и намеренията на паричната политика.
В зависимост от целите, които преследва, Евросистемата провежда четири вида пазарни операции:
1) Операции по основно рефинансиране (Main Refinancing Operations);
2) Операции по дългосрочно рефинансиране (Longer-term Refinancing Operations);
3) Операции по фина настройка (Fine-tuning Operations);
4) Структурни операции (Structural Operations).
При провеждане на пазарните операции, Евросистемата може да използва пет типа сделки:
 репосделки – при всички видове пазарни операции;
 окончателни транзакции – само при структурните операции и операциите по фина настройка;
 валутни суапи – само при операциите по фина настройка;
 емитиране на дългови сертификати от ЕЦБ – само при структурните операции;
 привличане на срочни депозити – само при операциите по фина настройка.
Евросистемата използва най-активно операциите по основно рефинансиране и ги осъществява чрез репосделки. Лихвеният процент по този вид пазарни операции е основната лихва на ЕЦБ и изразява целта за краткосрочните лихвени проценти на междубанковия паричен пазар в еврозоната.
Освен, че има 4 вида пазарни операции и 5 типа сделки за тяхното осъществяване, съществуват два основни вида процедури за провеждане на пазарните операции:

15. 15
1) търгови процедури, които се делят най-общо на стандартен търг и бърз търг;
2) двустранни сделки – директни двустранни сделки с избрани контрагенти или сделки на фондовите борси или дилъри на ценни книжа.
Постоянни улеснения (Standing Facilities). Чрез тях Евросистемата преследва три цели:
 осигуряване или изтегляне на свръхкраткосрочна ликвидност от банковия сектор;
 сигнализиране насоките и намеренията на паричната политика;
 ограничаване на изменчивостта (волатилността) на краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар.
Евросистемата използва два вида постоянни улеснения:
1. Улеснение за пределно кредитиране (Marginal Lending Facility). Чрез него кредитните институции (по собствена инициатива) имат постоянен достъп до рефинансиране от НЦБ под формата на еднодневни репосделки. На следващия работен ден, кредитната институция трябва да върне заема или да вземе нов еднодневен заем.
Достъпът до това улеснение е по два начина:
 Ако в края на работния ден кредитната институция има дебитно салдо (недостиг от средства) по разплащателната си сметка в своята НЦБ, това дебитно салдо се приема като молба за пределно кредитиране. Кредитната институция трябва само да предостави годни за обезпечение финансови активи и получава заем от НЦБ за покриване недостига по разплащателната си сметка, за да може да се разплаща с останалите кредитни институции. Чрез този инструмент Евросистемата действа като кредитор от последна инстанция;
 Чрез изпращане на молба за пределно кредитиране до своята НЦБ, срещу предоставяне на обезпечение.
2. Депозитно улеснение (Deposit Facility). Чрез него всяка кредитна институция, контрагент на Евросистемата, може да депозира в своята НЦБ излишните си резерви на

16. 16
еднодневна база, срещу което ще получава лихва. На следващия работен ден депозираните средства се връщат на кредитната институция и тя може да ги използва свободно.
Лихвеният процент по пределното кредитно улеснение е горна граница на краткосрочните лихвени проценти на междубанковия паричен пазар в еврозоната, а лихвеният процент по депозитното улеснение е долната граница на тези лихви. Целта на ЕЦБ за краткосрочните лихвени проценти на междубанковия пазар е лихвения процент по основните рефинансиращи операции.
7. Заключение
ЕЦБ е напълно независима. Нито ЕЦБ, нито националните централни банки в евросистемата, нито пък някой член на техните управителни органи може да иска или да приема указания от някаква друга организация. Всички институции на ЕС и правителства трябва да спазват този принцип.

17. 17
Използвана литература
1. Официалния сайт на институцията http://www.ecb.europa.eu/home/html/index.en.html
2. http://topics.bloomberg.com/european-central-bank/
3. http://en.wikipedia.org/wiki/European_Central_Bank