1. Народна библиотека „Св. св.
Кирил и Методий“

2. • Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ по-
известна като Народна библиотека „Св. св. Кирил и
Методий“, намираща се в град София, е националната
библиотека на България, най-старият културен институт
на следосвобожденска България и най-голямата
библиотека в страната. Библиотеката е разположена до
Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и
разполага със специални хранилища в квартал Изгрев и
селата Осоица и Богданлия. Библиотеката е предимно
справочна и не предлага заемане на материали.
Библиотеката публикува няколко специализирани
периодични издания: „Известия на Народната библиотека
„Св. св. Кирил и Методий“, „Библиотекознание,
библиография, книгознание“ и списание „Библиотека“.

3. История
• По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10
декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена
комисия с председател Марин Дринов, която да създаде
българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни
1879 г. като държавно учреждение с името Българска
народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена
сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея
е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското
възраждане.
• През 1939 г. започва строителството на нова сграда за
Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По
време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете
сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от
архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е
дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със
сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16
декември 1953 г.

4. Колекциите
• Голямото количество изключително ценни
и разнообразни по своя характер колекции
на Народната библиотека „Св. св. Кирил и
Методий" (НБКМ) я правят най-важното и
най-голямото книжовно хранилище на
територията на България, а и една от най-
важните и богатите библиотеки на
Балканите. Ръкописно-документалните й
сбирки безспорно имат световно значение
за славистиката и ориенталистиката.

6. • Колекцията от славянски старопечатни
книги включва издания, които бележат
началото на южнославянското, в частност и
на българското книгопечатане.
Изключително ценни са екземплярите от
книги, печатани в първите славянски
печатници в Цетина и Търговище (Румъния).
Това са двата кирилски инкунабула:
Осмогласник (Цетина, 1494 г.), и Псалтир с
последование (Цетина, 1495 г.), както
Четвероевангелие на Макарий от 1512 г.,
издадено в Търговище. Специално
внимание заслужават венецианските
издания от 16 в. и особено тези, които са
дело на първия български печатар Яков
Крайков.

7. Сбирката от чуждестранни
старопечатни, редки и ценни
издания
от 15 - 19 в. обхваща около 5100 заглавия, обособени по
езици. Най-много по брой са гръцките старопечатни
книги. Значителна част от тях са донесени от с. Арбанаси,
В. Търновско, и са богати на ръкописни бележки.
Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий"
притежава два латински инкуnабула (най-ранните
печатни книги - преди 1500 г.), съответно от 1477 г. и 1493
г. Особено впечатление с богатата си украса прави
вторият инкунабул Schedel, H. Liber chronicarum. Той е
дарен през 1968 г. от г-н Любен Басмаджиев, българин,
живеещ в Швейцария.

8. Сред останалите книги в тази сбирка има първи или особено ценни издания на изтъкнати
автори на чуждите литератури на оригинален език, както и такива с автографи и
екслибриси. По-интeресни между тях са: издания на произведения на Жан-Жак Русо (от
17Х7 г.) и Волтер (1810 г.); издание на Библията в превод на немския реформатор Мартин
Лутер (1588 г.); тритомният речник от 1681 г. на френския историк и византолог Шарл
Дюканж с екслибрис на българския цар Фердинанд (1877-1918) и мн. др. С основаването
на Народната библиотека в София през 1878 г. една от първостепенните й задачи е
събирането и съхранението на ръкописи и документи. Отделни архивни материали
започват да постъпват още в края на 1878 г., заедно с крупни дарения от книги на видните
българи Иван Денкоглу, Иван Сахатчиев, Аверкий Попстоянов и др.

9. • През 1879 г. идва архивът на Учредителното
народно събрание, в следващите години - архивите
на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, с което се поставя
началото на архивната сбирка, по-късно обособена
в Архивен отдел, днес Български исторически архив
(БИА). По своята същност до 1951 г. БИА поема и
функциите на държавен архив на България за
документи, свързани с политическата и културната
история. Сега БИА и Ръкописно-документалният
център на Народната библиотека „Св.св. Кирил и
Методий" са част от държавната архивна система,
оторизирани да съхраняват документите,
създадени от 11 до началото на 19 в.

10. The End