1. СМАЙВАЩАТА ДРЕВНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Автор: sparotok
В предишния постинг бе представен превод на древни надписи от
алпийските региони. Тълкуването бе направено с помощта на наши думи,
но някои хора проявиха съмнения относно древният им характер. Не било
правилно да се ползва сравнително нов език при разшифровка на стари
епиграфски паметници.
Верно е, че при разчитането на ретски и венетски надписи от алпийските
региони съм ползвал старобългарски думи, документирани едва през IX-ти
век, но това не означава, че наречието на дедите ни в Средновековието не
е запазило дадени особености типични за езици от второто хилядолетие
преди Христа. Доказателство за това ще получим, ако направим сравнение
с хетския, той е документиран през 18-ти век преди Христа.
Хетите са били могъщ народ, който в Бронзовата Епоха мигрира от Европа
за Мала Азия и изгражда там огромна държава съперничеща на египеското,
асирийското и митанско царство. Този древен народ е известен с
хуманноста и благородството си. Покорените народи не са били
подтискани, напротив културата и божествата им са били приемани
безрезервно. Поне от 15-ти век преди Христа хетите поддържат
дипломатически отношения с троянците, а за съюзници са имали
тракийските племена мизи и дардани. С тяхна помощ, през 1300-1280
година преди Христае разгромен египетският владетел Рамзес II .
Приликите на нашия език с този на древните господари на Анатолия се
дължат на хилядолетното съжителство на дедите ни траките с
хетите, чиято прародина са черноморските степи. Да разгледаме
спрежението на глагола съм, понеже точно него намираме в ретския и във
вентския надпис. Представено е сравнение със староанглийски, латински и
старогръцки.
хетски-старобългарски-староанглийски
1л. ед.ч. есми- есми – еом
2л. ед.ч. еси-еси -еарт
3л. ед.ч. есзи- естъ -ис
1л.мн.ч. асуени-есме-синдон
2л.мн.ч. астени-есте -синдон
2л.мн.ч. асанзи- сонтъ- синдон
хетски-старобългарски-латински-старогръцки
1л. ед.ч. есми- есми – сум - еими
2л. ед.ч. еси-еси –ес -еи
3л. ед.ч. есзи- естъ –ест – ести(н)
1л.мн.ч. асуени-есме – сумус - есмен
2л.мн.ч. астени-есте –естис- есте
2л.мн.ч. асанзи- сонтъ – сунт- еисин
Пределно ясно е, че българският е запазил най-много прилики с хетския.
2. Дори латинския и старогръцкия не се доближават толкова много до езика
на древните господари на Анатолия...за английския да не говорим, той
остава в трета глуха.
Обърнете внимание, че формата на глагола съм в първо и второ лице
единствено число е идентична в български и хетски ( документиран през
второто хилядолетие преди Христа).
Старобългарското ЕСМИ – аз съм, го срещнахме в ЕСМИ ВЕНЕЛУ СЛЕЕНИИ-
Аз съм изпратен на Венел. Както виждате тази форма на глагола съм се е
използвала не само през XIX-ти век, но и през XVIII -ти век преди Христа,
т.е. преди 3750 години.
Старобългарското ЕСИ – ти си, го забелязахме в ЕСИ УМНИ НЕ СУР – Ти си
умен, а не неопитен. Отново можем да се уверим, че е било напълно
уместно ЕСИ от надписа да се тълкува като старобългарското ЕСИ- ти си,
защото точно тази форма на глагола се е ползвала и преди 3750 години,
т.е достатъчно древна е дори за надписи от преди VI-ти век преди Христа.
Не само граматическите особености на старобългарския показват прилики
с тези на хетския, това важи и за основните им думи на, което си е
напълно естествено. Щом два народа живеят хилядолетия наред в
непосредствена близост, то е напълно нормално, контактът да доведе до
общи белези ( и думи) в двата езика.
хетски-български-английски
аста-оставам– remain
aгниш- огън, огнище -fire
aиш-уста -mouth
аляна-елен - deer
aруни-храна-meal
вала-хваля- praise
вали-велик –great
васту-вьсъ ( селище, дом) – home, abode, village
гаури-гора - forest
гима-зима - winter
гурта- град, ограда – enclosure, yard
дa-давам - give
далуки- дълъг - long
далугасти-длъгостъ ( дължина) - lenght
де-дети ( поставям) -place, put
думата-дом – home
иукан-иго – yoke
ия-ити ( отивам, ходя)- go, march
киша-чеша –scratch
кист-гася - extinguish
куй-кой – who
куна-куна ( ръка)- hand, arm, right hand
купас-окоп, гроб- grave, thrench
лаху-лея, поливам- pour
3. лапани-лапам- graze, eat
малд-молити ( моля) -ask
мала-меля – to grind
марсант-мръсен- bad, spoiled
нас-нас – us
непиш-небе –sky
паргасти-праг-high
пахс-пазя - keep, protect
пурут-пръст, прах – soil, earth
сакуа -очи –eyes
самана-земя, земина- base, foundation
сарпа-сърп- sickle
сурна-сърна, рог- horn
суана-щенен ( куче) – dog
тамас-томити ( мъча) -torment
таната-стена -wall
тарх-торк- търкам, троша
тару-друв-дърво
тата-тате- father
тупи-тупам – to beat
тухсант- тесен - shortened, cut, small
хапай-капя- moisten, drip
хастаи-кости – bones
хупар-купа-bowl
Не е възможно дедите ни да произхождат от Централна Азия и в същото
време езикът ни да показва такива смайващи прилики с този на хетите,
чийто най-древен дом са черноморските степи. Приемем ли обаче, че ние
сме потомци на палеобалкански народ, то тогава всичко си идва на
мястото. Няма чудеса, няма необясними парадокси. Bсеки непредубеден
човек осъзнава, че още от Каменната ера предците ни са обитавали
Източна и Югоизточна Европа и, че от там нашите деди са мигрирали в
различни посоки. На някои места са се задържали по-дълго време и са
оставяли свои надписи, а и топоними ( както бе посочено в предишния
постинг за българските надписи от Ретия и Венетия).
http://sparotok.blog.bg/politika/2010/04/15/starobylgarski-nadpisi-ot-
alpiiskite-regioni.528980
Ще завърша с една интересна подробност. Дунавска България е основана
от племе, чийто благороднически род е наречен Дуло. Тази дума сродна
с тракийската ДУЛ-род и с хетската ДУЛИЯ /ТУЛИЯ –събрание, група,
общество. Т.е. ДУЛО означава родът, царският род.
Ако в миналото изнесените тук данни бяха представени на българския
народ, никой нямаше да повярва на нескопосаните измислици, че ние сме
татари, чуди, или тюрко-алтайци, а дори щеше да се знае от цял свят, че
потомците на Аспарух са най-древното цивилизовано население на Европа
съжителствало хилядолетия наред с хетите.
Истината не може да се спре!
