3. Преди много години
цветовете на този свят
започнали да спорят. Всеки
твърдял за себе си, че е найдобрият, най-важният, найнеобходимият, найобичаният!
4. ЗЕЛЕНИЯТ казал:
-Разбира се, че съм най-важният! Аз
съм символ за живот и надежда.
Аз съм избран за тревата, за цветята и листата.
Без мен ще умрат всички животни.
Погледнете природата около вас
и ще видите, че аз съм в средата!
5. СИНИЯТ казал:
- Ти мислиш само за Земята!
Но виж небето и морето!
Аз съм във водата,
която е основата на целия живот и
от дълбините на морето
стигам чак до облаците.
Небето дава простор,
свобода и безкрайност.
Без моята свобода щяхте да сте
едно нищо!
6. ЖЪЛТИЯТ се подсмихнал:
- Всички вие сте толкова сериозни.
Аз нося смях, веселие
и топлина по света.
Слънцето е жълто, Луната е жълта,
звездите са жълти...
Един слънчоглед
кара света да се смее.
Без мен нямаше
да има смях ...
7. Оранжевият започнал да се надува:
- Аз съм цветът на здравето и силата.
Аз се срещам по-рядко в природата
и затова съм по-скъп.
Аз нося най-важните витамини. Спомнете
си за морковите, тиквите, портокалите,
мангото и папаята.
А когато изпълня небето на изгрев
или на залез слънце,
моята красота е толкова удивителна,
че никой не се сеща за когото и да е от вас.
8. ЧЕРВЕНИЯТ не могъл да
издържи повече и извикал:
- Аз съм вашият владетел!
Аз съм кръвта - кръвта на живота!
Аз съм цвета на опасността и смелостта.
Готов съм да воювам за важните за мен неща.
Паля огън в кръвта.
Без мен Земята би била пуста като луната.
Аз съм цвета на страстта и любовта, на
червените рози и мака.
9. ПУРПУРНИЯТ се наддигнал
и казал гордо:
- Аз съм цветът на
водачите и силата.
Царе и главатари са
избирали винаги моя цвят,
защото е символ на
авторитет и мъдрост.
Никой не може да се
съмнява в мен.
10. Накрая се обадил и ЛИЛАВИЯТ цвят,
по-тихо в сравнение с останалите, но с
достатъчно твърдост:
- Вижте ме.
Аз съм цветът на мълчанието.
Едва ли ме забелязвате,
но без мен всички сте без значение.
Аз съм мисълта и отражението, полумракът
и дълбоките води. . . Нуждаете се от мен за
равновесие и контраст, за молитва и
вътрешна свобода.
11. И така цветовете продължили да
се хвалят и да спорят. Всеки убеждавал
другите за своето превъзходство.
Спорът им ставал все по-силен и посилен.
Изведнъж искряща светкавица озарила небето, а
след нея поразителна гръмотевица се стоварила и
изтрещяла. Дъжд започнал да се изсипва безмилостно.
Цветовете започнали да се бутат,
опитвайки да се скрият зад другия.
12. Тогава Дъждът проговорил:
- Ах, вие глупави цветове!
Защо се карате помежду си,
защо се опитвате да изпъкнете над другите?!
Не знаете ли, че всеки от вас
бе създаден с определена цел
- единствен и различен?!
-Подайте си ръце и елате при мен."
13. - Отсега нататък,
когато вали, всеки
от вас, редом със
своите братя, ще
се извие в небето
в огромен поклон
от цветове, за да
напомня, че
всички вие
живеете с
уважение един към
друг.
Защото
всички сте
различни, но така и
светът става пошарен и покрасив!
14. Червен, като ябълка, сладка до
вътрешността.
Оранжев, като горящ пламък, който
никога не гасне.
Жълт, като слънцето, което огрява деня ни.
Зелен, като растение, което
никога не спира да расте.
Син, като водата, която е толкова чиста.
Пурпур, като цвете, което е готово да
цъфне.
Лилав, като мечтите, които изпълват
сърцето.
15. А сега да помислим
Кой цвят е най-важният?
Защо се разсърдил дъждът?
Какво казал, защо са създадени цветовете?
Как би изглеждал светът без цветовете?
Приличат ли на някого цветовете,
когато спорят кой е най-важен?
По какво?
А какво трябва да знаят?
