O slideshow foi denunciado.
Utilizamos seu perfil e dados de atividades no LinkedIn para personalizar e exibir anúncios mais relevantes. Altere suas preferências de anúncios quando desejar.
ОБРАЗИ НА САКРАЛНИЯ
ТОПОС




Сакрален* - свещен, посветен на
боговете. В широк смисъл това е
всичко, което се отнася до
божественото, религиознот...
СЪДЪРЖАНИЕ





Образи на отвъдното в литературата за
деца и юноши
1.Творби, близки до фолклора
2.Творби, в които реали...
Образи на отвъдното в
литературата за деца и юноши


Огромното влияние на фолклора върху литературата още от Античността
...
1.Творби, близки до фолклора
Братя Грим



Якоб и Вилхелм Грим са родени в Ханау до Франкфурт.
Братя Грим са известни с публикуваните от тях сбирки
о...




Приказките им са много близо до мита и ритуала; мотивът за
инициацията е пълноценно развит. В повествованията им ням...


Мястото може да е свързано с разбойници (“Бременските
градски музиканти”)



Великани



Джуджета (“Снежанка и седемт...


Тези места се намират
в чужди, далечни
царства (“Спящата
хубавица”), омагьосани
са или са пълни със зли
духове (“Приказ...


За да достигнат далечните царства, героите
се спускат в кладенци без дъно (“Жабокът
цар или Желеният Хайнрих”) .

Трудн...


Действието в приказките на
Братя Грим често е
обвързано с внушаващи
ужас места – гробища
(“Пепеляшка”) .



Търсеният ...




В същото време това са и места, в които се
съхраняват несметни съкровища ; в тайнствени
забранени стаи всичко блести...
Вилхем Хауф



Вилхелм Хауф е немски поет и новелист.
Най-популярните му творби са приказките „Малкият Мук“,
„Халифът Щъ...


Образът на гората е централен и в неговите творби – това е
Шварцвалд (черна гора), пълна с горски духове. В центъра й
с...


Дворците и къщите в
приказките на В. Хауф външно
са изоставни,
полуразрушени, до тях се
стига чрез преходи през
затънте...
Ханс Кристиан Андерсен


Ханс Кристиан Андерсен е датски писател и поет, известен
най-вече със своите приказки. Сред тях ...




При него описанията
са значитено поразширени. Тук
образът не е само
маркиран, а е развит
във висока
художествена сте...


В други творби Андерсен обръща тази
традиция – отвъдният свят е този на
хората, а истинският е морската бездна
(“Малкат...


В “Снежната царица” сюжетният ход, следващ
инициационния мотив за препятствията на героя
“осигурява” поредица описания ...


Разгърнати образи на далечни земи се открояват и в
приказката “Дивите лебеди”. Те са отвъд морето ,
посред което има ос...
Карло Колоди




Карло Лоренцини , който взима творческото си име
Колоди (Collodi ) от родното място на майка си, е
итал...
В “Приключеията на
Пинокио”
се заявява още в
заглавието
“ биографичния”
сюжет: всяка
перипетия на героя е
свързана
с препя...
Образи, присъстващи в произведението:

Гората, в чийто център е големият дъб,
на който обесват Пинокио.



Къщата на феят...


В творбата на К. Колоди е интерпретиран и мотивът за
поглъщане от чудовище (огромна акула). Този
митологичен (и библейс...
Астрид Линдгрен


Астрид Анна Емилия Линдгрен е световноизвестна
шведска детска писателка. Творбите ѝ са преведени на бл...


В “Братята с лъвски сърца” с реалистична интродукция
е изграден цялостен отвъден свят – Нангияла. Той е
някъде отвъд зв...


А. Линдгрен йерархизира и степенува
отвъдното пространство на Нангияла.
Дихотомичната му същност е изобразена в
труктук...
Джеймс Толкин



Джон Толкин е британски писател, смятан за
основател на жанра фентъзи с романа си „Хобитът“
(The Hobbit)...


Чрез “Властелинът на пръстените”, авторът заявява
стремежът си да се откъсне от фолклорнит схеми.
Това той постига част...




Отделните етапи в пътешествията на героите
преминават във все по-отдалечени, връждебни земи ,
със своя отделна образ...






Картините, които Дж. Толкин
рисува са твърде графични и
твърде контрастни – те
предизвикват асоциации за черни
и ...


Несъмнено важна идея на Дж.
Толкин е бавното, но
неотменно нарастване на
емоционалното напрежение в
хода на повествован...


Все по-зловещи картини на отвъдни земи
внушават враждебност, спотаена заплаха; там
дори каменните стени са смръщени, до...


Входът към земите на врага е Сити Горгор, Проходът на
призраците , над него върху двата голи черни хълма стоят две
могъ...




Кулминцията в образното изграждане на отвъдното царство е
неговото рухване. Ефектът е подсилен от това, че описаниет...
2. Творби, в които реалистична
рамка обгражда приказното
повествование
Чрез дистанция на разказа се повишава
степента на д...
Е.Т.А. Хофман



Ернст Теодор Амадеус Хофман е немски

писател, композитор, диригент и музикален критик,
художник – живоп...




Героите на Хофман сънуват пребиваването си
в един различен свят. Съновните символи
обозначават реални места и събити...
Луис Карол





Чарлс Латуидж Доджсън

е британски
писател, философ, математик, логик и фотограф.
Променил е името си, з...


Независимо от реалистичната рамка, творбите на Л.
Карол също съдържат един цялостен отвъден свят.
Майсторството на писа...


В “Алиса в страната на чудесата” и “Алиса в
огледалния свят” огледалните светове , които авторът
изгражда съдържат всич...
Джеймз Бари



Сър Джеймс Матю Бари е шотландски
писател, журналист и драматург. Известен
е най-вече като автор на Питър ...


Метафора за детството, и
отново, мотив за съня
откриваме в приказната
повест “Питър Пан”. Това е
Небивалата земя, която...
Лиман Баум



Лиман Франк Баум е американски

писател, създател на едно от най-обичаните
класически произведения на детск...


В литературната приказка
“Вълшебникът от Оз”
пространството е организирано по
хоризонтала, обвързано е с пътя,
който ге...
Ръдиард Киплинг




Джоузеф Ръдиард Киплинг е

британски писател и поет.
С голяма популярност се ползват
неговите детско...


Той също съчетава реалното и фантастичното в
своята “Книга за джунглата”. Свят на тотемите,
джунглата е свят на предцит...


Опозицията между двата свята – на хората и на
животните, е в нравствен план, тя е обърнатия модел
природа-култура , в к...
3. Произведения на научната
фантастика
Те съдържат “обяснена свръхестественост”. В
тях се говори за научни постижения, а н...
Жул Верн





Жул Верн

е френски писател, един от найчетените романисти, превеждан на 148 езика според
статистиката на ...
Трудно можем да кажем, че в романа “Капитан
Немо” техническите средства са чак толкова
фантастични – те просто са един отм...


Моделирането на
пространството започва
с “грубо отвличане в
стара машина”. Тя
поглъща героите
подобно на чудовище и
същ...


На дъното на океана има
и несметни златни
съкровища, в ковчези и
съндъци. Цялостния
образ на този друг свят
като че ли ...


Макар и паралелни, световете, които Жул Верн
сътворява, са противопоставени в опозиция сушавода , вариант на космос-хао...
4. Реалистични произведения
В тях липсва фантастичен елемент. Това са
преди всичко приключенски истории,
разказани максима...
Марк Твен
 Марк

Твен е американски писател,

журналист и хуморист. Най-известен е
със своя роман „Приключенията на Том
С...






В двете творби на Марк Твен – за героите му Том Сойер и
Хъкълбери Фин също има много приключения, и то
обвързани ...


Централен образ на
отвъдното в “Хъкълбери
Фин” е този на реката :
“тиха, еличесвена, цял
метър широка”. Цялото
действие...
Художествената действителност в романа “Принцът и
просякът” се изгражда контрастно: на блясъкът на дворците е
противопоста...
Митичната символика
Описанията в различните типове
повествования имат доста сходни черти. Те
всички са обединени от характ...
Гората


Г ората огражда
отвъдното царство,
пътят към другия свят
минава през гората.
Гората в митологиите се
свързва с ж...


Допълнително маркиране на
топоса е дърво в гората (на
поляна, високо, клонесто,
вековно): то е част от нея, а в
същото ...
Къщата


Необикновеността,
отвъдността на гората се
подчертава и от къщата в
нея, както и от обитателите
й; тя е същински...


Планината е един от найразпространените митологични
варианти на световното дърво:
образ на света, модел на вселената.
П...


Храмовете

З начителна част от храмовете (и то в
различни религии) носят
космологичната семантика на
планината; в архит...
Пещерата
Пещерата противостои на


външното пространство в
митопоетичната традиция. Тя е
вътре, в недрата, скрита е,
неви...
Стълбата на образната връзка
Хипостаз


между върха и низа е
стълбата, която в завършен
вид пресича трите космически
зони...
Реката



Важен митологичен символ е
реката, която също осигурява
връзката между горния, средния
и долния свят; тя е свое...


Далечното царство

Често река предшества далечното
царство; тя е своего рода бариера
пред него, а понякога го огражда.
...
Лабиринтът



Интересен образен вариант
на пътя е лабиринтът. Той
е преплитане на пътища,
някои от които без изход; в
най...
Куклите


С царството на мъртвите са свързани и
куклите; те „представят” мъртвия като
своеобразна инкарнация. (В българск...
Изготвили: Радина Еленкова 25845
Дарина Антова 25867
Николета Здравкова 25862
КРАЙ
Próximos SlideShares
Carregando em…5
×

Сакрален топос

ПУПЧЕ - Чуждестранна литература за деца и юноши

  • Entre para ver os comentários

Сакрален топос

  1. 1. ОБРАЗИ НА САКРАЛНИЯ ТОПОС
  2. 2.   Сакрален* - свещен, посветен на боговете. В широк смисъл това е всичко, което се отнася до божественото, религиозното, небесното, мистичното и е различно от ежедневното. Топос* - времето и пространството в едно литературно произведение.
  3. 3. СЪДЪРЖАНИЕ    Образи на отвъдното в литературата за деца и юноши 1.Творби, близки до фолклора 2.Творби, в които реалистична рамка обгражда приказното повествование 3. Произведения на научната фантастика 4. Реалистични произведения Митичната символика Функции на пространството
  4. 4. Образи на отвъдното в литературата за деца и юноши  Огромното влияние на фолклора върху литературата още от Античността е несъмнено. Изследователите определят народното творчество като източник на структури, теми, персонажи и изразни средства. Чрез фолклора се изразява и дълбоката връзка на литературата с митологията и с всички промени, които настъпват при “превода” от митологичен към фолклорен и литературен език. В приказния жанр, както и в творбите от типа фентъзи и трилър се съдържа инициационния мотив. За да бъде реализиран той обаче са необходими не само сюжети, изградени бърху приказната схема недостигпрепятствия-щастлив финал, а и съответни персонажи, действащи в определена художествена действителност. Свързана тясно с мотива за пътуването, художествената действителност се реализира в образи на отвъдни, други земи, невиждани крайща, винаги различни от заобикалящата реалност. Този образ е locus communi (общо място) в голяма част от прозата за деца и юноши. В различните произведения той е различен, и същевременно, във всички произведения, е един и същ; това е митичен свят, митично пространство, подчинено на бинарните механизми в митологиите. (Вл. Проп). В следващите приказки ще открием как ясно се забелязват мотивните варианти на инициацията, свързани с митологичния инвариант за преход в социума.
  5. 5. 1.Творби, близки до фолклора
  6. 6. Братя Грим   Якоб и Вилхелм Грим са родени в Ханау до Франкфурт. Братя Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки като Kinder- und Hausmärchen („Детски и семейни приказки“) през 1812 г.
  7. 7.   Приказките им са много близо до мита и ритуала; мотивът за инициацията е пълноценно развит. В повествованията им няма подробни художествени описания на пространствата, в които се развиват перипетите на героите. Те по-скоро са маркирани, слдевайки фолклорната традиция стриктно и функцията им е найвече да обозначат отдалечено, чуждо място. Това чуждо място понякога е къща в дън черна гора, в която живее старица вещица с големи зъби (“Баба Хола”, “Хензел и Гретел”).
  8. 8.  Мястото може да е свързано с разбойници (“Бременските градски музиканти”)  Великани  Джуджета (“Снежанка и седемте джуджета”)  Човечета (“Трите горски човечета”)  Отдалеченост подчертават и загатнатите образи на усамотени замъци сред потайни места, към които трудно се намира път (“Котракът в чизми”, “Скъсаните обувки”)
  9. 9.  Тези места се намират в чужди, далечни царства (“Спящата хубавица”), омагьосани са или са пълни със зли духове (“Приказка за едного, който тръгнал да научи що е страх”).  Замъците или пещерите, в които живеят демонични същества, са в непристъпни планини (“Храбрият млад шивач”, “Кристалната топка”).
  10. 10.  За да достигнат далечните царства, героите се спускат в кладенци без дъно (“Жабокът цар или Желеният Хайнрих”) . Трудните задачи, поставени пред героите, понякога изизскват достигане края на света, при звездите и слънцето (“Седемте гарвана”) . 
  11. 11.  Действието в приказките на Братя Грим често е обвързано с внушаващи ужас места – гробища (“Пепеляшка”) .  Търсеният обект понякога е затворен от години в тъмна кула (“Марулка”) .
  12. 12.   В същото време това са и места, в които се съхраняват несметни съкровища ; в тайнствени забранени стаи всичко блести от злато; златни са дворци и градини (“Скъсаните обувки”) . Така освен представите за чуждо, отдалечено и враждебно пространство, се налага и една цветова
  13. 13. Вилхем Хауф   Вилхелм Хауф е немски поет и новелист. Най-популярните му творби са приказките „Малкият Мук“, „Халифът Щърк“, „Корабът на призраците“ както и „Джуджето Дългоноско“, „Студеното сърце“, „Странноприемницата в Шпесарт“ .
  14. 14.  Образът на гората е централен и в неговите творби – това е Шварцвалд (черна гора), пълна с горски духове. В центъра й се намира Еловият хълм, а в дън гората – в черна, дълбока, урвеста клисура се намира страшната къща на Миахел Холандеца (“Студено сърце”) .
  15. 15.  Дворците и къщите в приказките на В. Хауф външно са изоставни, полуразрушени, до тях се стига чрез преходи през затънтени места или мрачни, ходници, но вътре те са вълшебни, имат магьоснически зали (“Халифът щърк”); разкошно украсени са – стени и тавани от мрамор, мебели от абанос, злато и скъпоценни камъни, под от стъкло (“Джуджето Дългоноско” ).  Задължителен атрибут са заключените стаи с вълшебни предмети, както и ямите със съкровища в дворците .
  16. 16. Ханс Кристиан Андерсен  Ханс Кристиан Андерсен е датски писател и поет, известен най-вече със своите приказки. Сред тях са „Храбрият олове войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“. Андерсен постига международна известност още преди смъртта си. Покъсно негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.
  17. 17.   При него описанията са значитено поразширени. Тук образът не е само маркиран, а е развит във висока художествена степен. Авторът задълбочава и детайлизира образите на отвъдното . В някои творби посилно се усеща фолклора: спускане до корените на кухо дърво , стая с три врати, кучета пазачи (“Огнивото”) .  Гора , дупка и дълъг проход под земята , където Палечка прекарва цяла зима (“Палечка”) .
  18. 18.  В други творби Андерсен обръща тази традиция – отвъдният свят е този на хората, а истинският е морската бездна (“Малката русалка”) .
  19. 19.  В “Снежната царица” сюжетният ход, следващ инициационния мотив за препятствията на героя “осигурява” поредица описания на далечни земи по пътя към Снежното царство. Самото то е заобиколено от северно сияние. Студът е силен. Посред царството е палтът на Снежната царица. В стоте зали със северно сияние цари студ и пустота. Мъртво и студено е замръзналото езеро. Снежното царство е царство на забравата, в което е пленник Кай.
  20. 20.  Разгърнати образи на далечни земи се открояват и в приказката “Дивите лебеди”. Те са отвъд морето , посред което има остров-убежище. Те са реални – планински страни с ледени грамади по върховете на скалите, в центъра с високи палати , с палмови гори , с чудни черкви с високи кули, с прекрасни сини планини с кедрови гори, с градове и замъци... Те обаче са нереални за героинята (Елиза). Реалност за нея става посещаването на гробището при страшните магьосници и хвърлянето й в тъмното и влажно подземие .
  21. 21. Карло Колоди   Карло Лоренцини , който взима творческото си име Колоди (Collodi ) от родното място на майка си, е италиански писател и журналист. През 1875 г. Карло Лоренцини прави първите си опити в детската литература, превеждайки приказките на известния френския писател Шарл Перо. Една година по-късно Колоди написва "Giannettino", "the Minuzzolo" и "Il viaggio per l'Italia di Giannettino" - поредица, която представя обединяването на Италия през призмата на ироничните мисли и действия на главния герой Giannettino.
  22. 22. В “Приключеията на Пинокио” се заявява още в заглавието “ биографичния” сюжет: всяка перипетия на героя е свързана с препятствие по неговия път, а всяко препиятствие е обвързано с конкретно място и конкретно време. В самото начало на повествованието, във връзка с театъра и куклите се прави алюзия, че това е място, в което някой друг движи куклите по определен начин.
  23. 23. Образи, присъстващи в произведението: Гората, в чийто център е големият дъб, на който обесват Пинокио.  Къщата на феята, която се оказва нейн гроб.    Вълшебният остров на работливите пчели. Пещерата на зеленото чудовище и др.
  24. 24.  В творбата на К. Колоди е интерпретиран и мотивът за поглъщане от чудовище (огромна акула). Този митологичен (и библейски) мотив е леко пародиран чрез описанията на това отвъдно пространство. Мракът там е непрогледен като в мастилница, долу подухва вятър, защото акулата страда от задух; локвите вода миришат на пържена риба през пости; Вътре е и Джепето, който седи на малка маса със запалена свещ и дъвче живи рибки. К. Колоди е един от първите автори, които освежават зловещите образи на отвъдното с малка доза хумор.
  25. 25. Астрид Линдгрен  Астрид Анна Емилия Линдгрен е световноизвестна шведска детска писателка. Творбите ѝ са преведени на близо 70 езика (от арабски до зулу) и са издадени в повече от 100 страни Първата история за най-популярната ѝ героиня, „Пипи Дългото чорапче“, е публикувана в Швеция през 1945 г.
  26. 26.  В “Братята с лъвски сърца” с реалистична интродукция е изграден цялостен отвъден свят – Нангияла. Той е някъде отвъд звездите, в него все още цари времето на огньовете, наклаждани под открито небе, и на приказките и приключенията. Там няма време като тукашното – 20 години са равни на 2 дена. Нангияла е свят на контрастите – вишневи градини , цъфнали люляци, красиви къщи , там човек получава всичко мечтано. В същото време е свят на чудовища и тирани, затова – и свят на безмилостна борба.
  27. 27.  А. Линдгрен йерархизира и степенува отвъдното пространство на Нангияла. Дихотомичната му същност е изобразена в труктуктура център-периферия. Затова началните описания на този свят са свързани с красивото (доброто) и зловещото (злото). Ако в основата на стълбата на световете е земния свят, който напускат братята в началото, то техния път е нагоре – през Нангияла, към върха, към Нангилима. И Нангияла, и Нангилима са хипостази на отвъдното, но Нангияла е царството на страшните приказки, а Нангилима – на веселите приказки и на забавните игри.
  28. 28. Джеймс Толкин  Джон Толкин е британски писател, смятан за основател на жанра фентъзи с романа си „Хобитът“ (The Hobbit) и неговото продължение трилогията „Властелинът на пръстените“ (The Lord of the Rings).
  29. 29.  Чрез “Властелинът на пръстените”, авторът заявява стремежът си да се откъсне от фолклорнит схеми. Това той постига частично чрез твърде подробната “собствена” география и история на произведението. Той е наричан “създателят на светове”: творбите му съдържат вътрешна уникална митология и цялата история на Средната земя е подчинена на идеята за отвъдност.
  30. 30.   Отделните етапи в пътешествията на героите преминават във все по-отдалечени, връждебни земи , със своя отделна образност. Център на художественото пространство е родното място на героите – Хобитово, а периферия – Черното царство. Описанията са насочени към традиционни образи на гори, реки, крепости и пещери . В отвъдния свят всичко като че ли притежава дух: “...самата Гора е странна. В нея всичко е много по-живо, много по-осъзнато... И дърветата не обичат чужденците. Дебнат те.”
  31. 31.    Картините, които Дж. Толкин рисува са твърде графични и твърде контрастни – те предизвикват асоциации за черни и бели багри. Внушават се представата за мъгла, студ и мрак . Последният уютен дом на изток от Морето е съвършен. Той дава всичко, което пожелаеш. В него е залата на гъня. Той е обиталището на царицата. В хода на повествованието отвъдните земи стават все позловещи: пещерите , през които преминават героите са лабиринти . Тесният и опасен мост на Хазад-Дум е над черна бездна. Обратно на предизвикващите ужас картини на пдземия и мрачни бездни царството на елфите (Лотлориен) е като благоуханна градина, в него е
  32. 32.  Несъмнено важна идея на Дж. Толкин е бавното, но неотменно нарастване на емоционалното напрежение в хода на повествованието. Един от начините да се постигне то е чрез ескалране на ужасяващото в описанията на топосите. Под стените на Исенград има пущинаци , бурени, трънаци, пушеци и изпарения се влачат на нечисти облаци; през черната скала е изсечен дълъг тунел – той е единствения вход към крепостта. Тя е огромен кръг, леко хлътнал, като гигантска чиния; вместо дървета вътре има върволици от клони – мраморни, медни, железни, вързани с тежки вериги; земята е пкрита с черни, твърди каменни плочи. (Черната кула)
  33. 33.  Все по-зловещи картини на отвъдни земи внушават враждебност, спотаена заплаха; там дори каменните стени са смръщени, дори денем надвисналия необятен мрак се превръща в хладен здрач, изпълнен с черни сенки. Морен и безрадостен е този край!
  34. 34.  Входът към земите на врага е Сити Горгор, Проходът на призраците , над него върху двата голи черни хълма стоят две могъщи кули, Зъбите на Мордор. Градската порта е черна паст на злокобния Минас Моргул; тук са всички “ужаси на отвъдните земи” – мрак, застоял въздух, воня, прегладнелият чудовищен паяк Корубона, грамадните пещи. Дори цветята тук са бледни – приличат на изкусно изваяни фигури – човешки и животински, всички до една скверни и отвратителни!
  35. 35.   Кулминцията в образното изграждане на отвъдното царство е неговото рухване. Ефектът е подсилен от това, че описанието е пресъздадено в движение: „Мимолетно зърна завихрен облак, а сред него кули и крепостни зидове, високи като хълмове, подкрепени на могъщ планински трон над бездънни пропасти, огромни палати и бастиони, глухи зандани със стръмни скални стени, зейнали порти от стомана и елмаз – и сетне всичко изчезна. Кулите рухнаха и планините се разместиха; стените се срутиха и отломките им се сгромолясаха накуп; дим и бликнали изпарения литнаха с въртеливи талази нагоре, все нагоре, докато се преметнаха като прииждаща вълна, сетне върхът се закъдри и се стовари долу, заливайки равнината. Едва тогава от много мили разстояние долетя тътен, прерастващ в оглушителен трясък и рев; земята се затресе, равнината се надигна и се пропука, Ородруин се люшна. Огън блъвна от разлюления му връх. Гръм и мълнии раздраха небесата. Черен порой заплющя като камшик…” По този начин чрез детйлизирано описание, чрез засилена употреба на багрите, звуците, миризмите – на границата между фантастичното и реалното, Дж. Толкин обогатява значително фолклорната и литературна традиция. При него приказния хронотоп вече има високохудожествен статут; мистичните (фолклорни) представи преминават в художествени образи.
  36. 36. 2. Творби, в които реалистична рамка обгражда приказното повествование Чрез дистанция на разказа се повишава степента на достоверност, отвъдните земи са заявено фантазни, но те реално съществуват във фантазията.
  37. 37. Е.Т.А. Хофман  Ернст Теодор Амадеус Хофман е немски писател, композитор, диригент и музикален критик, художник – живописец, график и карикатурист. Безспорно Хофман изявява творческия си талант най-вече в областта на литературата. Хофман пише предимно разкази, приказки и кратки новели. Сред тях по-известни са „Принцеса Брамбила”, „Избор на невеста”, „Майстор Мартинбъчваря и неговите калфи”, „Златната делва”, разказите от сборника „Серапионови братя”
  38. 38.   Героите на Хофман сънуват пребиваването си в един различен свят. Съновните символи обозначават реални места и събития в този свят, те са предсказания и предупреждения и осъществяват преходите между световете. В “Лешникотрошачката” Мари попада в царството на куклите – през гардероба по мъничка стълбичка от кедрово дърво. В това царство има кристално захарна поляна и Коледна гора. Описанията на царството, както дори названията на отделните места разкриват изобилие от сладост: Медена река, Конфитюрена гора, Града на сладките, Марципановия дворец. Сънят на Мари се сбъдва и тя става господарка-царица.
  39. 39. Луис Карол   Чарлс Латуидж Доджсън е британски писател, философ, математик, логик и фотограф. Променил е името си, защото е искал да се представя като детски автор, тъй като е бил преподавател по математика в Оксфорд. Неговите най-известни произведения са „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и „Алиса в Огледалния свят“ (1871). Двете части са написани за истинско момиче, с което Луис Карол се запознава когато е на четири години. Момиченцето се казва Алис и е дъщеря на декана на колежа, в който преподава.
  40. 40.  Независимо от реалистичната рамка, творбите на Л. Карол също съдържат един цялостен отвъден свят. Майсторството на писателя се състои и в това, че той по фантастичен път, чрез моделиране на въображаемото, внушава реалността му. Така този отвъден свят се превръща в образ-метафора за играта и детството.
  41. 41.  В “Алиса в страната на чудесата” и “Алиса в огледалния свят” огледалните светове , които авторът изгражда съдържат всички компоненти, които обръщат същностите: неживото е живо, лявото е дясно, времето тече на обратно, краят е начало, приближаването е отдалечаване. Пребиваването на Алиса там води до промяна в същността на героинята; достигането й до тези светове е сън-предсказание за промяната .
  42. 42. Джеймз Бари  Сър Джеймс Матю Бари е шотландски писател, журналист и драматург. Известен е най-вече като автор на Питър Паниздигаща детството в култ любима приказка.
  43. 43.  Метафора за детството, и отново, мотив за съня откриваме в приказната повест “Питър Пан”. Това е Небивалата земя, която “е винаги, повече или помалко остров”. На острова има странни цветни петна, коралови рифове, бързи кораби в далечината, диваци и уединени леговища на диви зверове, джуджета, пещери, в които текат реки...  В образа на другия свят, небивалия Дж. Бари обединява цяла една детска вселена на игритеприключения, съня и порастването .
  44. 44. Лиман Баум  Лиман Франк Баум е американски писател, създател на едно от най-обичаните класически произведения на детската литература, „Вълшебникът от Оз“.  Роден е в Читънанго, Ню Йорк, умира в Холивуд, Калифорния.
  45. 45.  В литературната приказка “Вълшебникът от Оз” пространството е организирано по хоризонтала, обвързано е с пътя, който героинята изминава към страната на Оз. Приказният свят в творбата е необичаен. Л. Баум следва фолклорната традиция, но поетизира описанията. Редуват се красиви гледки: приятни зелени ливади с величествени дървета, лехи от вликолепни цветя, птици с блестящи пера.  Тук обаче има и огромни пустини, пусти местности, неравни и необработени, голяма черна гора с високи и гъсторастящи дървета, широки ливади с отровни макове.
  46. 46. Ръдиард Киплинг   Джоузеф Ръдиард Киплинг е британски писател и поет. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.)
  47. 47.  Той също съчетава реалното и фантастичното в своята “Книга за джунглата”. Свят на тотемите, джунглата е свят на предците, следователно е отвъдния свят. В същото време джунглата е жива, жизнена, активна; тя е доминираща реалност, изтласкваща свта на хората. Човешкото пространство също се оказва отвъдно, защото е мъртво. Загубеният град е купчина развалини!
  48. 48.  Опозицията между двата свята – на хората и на животните, е в нравствен план, тя е обърнатия модел природа-култура , в който дивото е това на хората. Художественото пространство е изцяло отвъдно. Център в джунглата са Синоийските хълмове със скалата на съвета и пещерата на вълците; център на човешкото село е площадът с дървото, в клоните на което има маймуни, а в корените му живее змия. Под Загубения град има съкровище, което носи гибел, а червеното цвете на човеците (огъня) привлича Маугли.
  49. 49. 3. Произведения на научната фантастика Те съдържат “обяснена свръхестественост”. В тях се говори за научни постижения, а не за отвъдното. Фантастичното и реалното преливат едно в друго и тук царува цялост и хармония – всичко е научно обосновано.
  50. 50. Жул Верн   Жул Верн е френски писател, един от найчетените романисти, превеждан на 148 езика според статистиката на ЮНЕСКО. Романите на Жул Верн бързо печелят огромна популярност по цял свят. Авторът няма образование на учен, нито опит като пътешественик, но отделя много време за проучване на материала за своите книги. Жул Верн се опитва да представя реалистично дори и най-малките подробности.
  51. 51. Трудно можем да кажем, че в романа “Капитан Немо” техническите средства са чак толкова фантастични – те просто са един отминал праг в развитието, който е изглеждал недостижим .  Мястот на действието – дъното на океана – само по себе си не е фантастично, но начините на описание, откъснатостта, различността на този свят, подсказват идеята на автора да създаде правдив образ на отвъдното .  Инициационна структура – напускане горния свят, пристигане в долния свят, препятствия, избавление, връщане в своя свят .
  52. 52.  Моделирането на пространството започва с “грубо отвличане в стара машина”. Тя поглъща героите подобно на чудовище и същевременно предверие на света долу .  Следват изображения на дъното: реки, пламтящ пясък в просторна равнина, морави с гъста мека трева, подводни гори със страшни чудовища, удавници и потънали , разрушени кораби. На дъното е и гробището на моряците, в което полагат умрелия матрос .
  53. 53.  На дъното на океана има и несметни златни съкровища, в ковчези и съндъци. Цялостния образ на този друг свят като че ли загатва за това, че той непрекъснато, малко по малко поглъща земния свят .  Във финала и “Наутилус” е погълнат от бездната “Пъпът на океана”, спирален водовъртеж между островите; безрезултатно той се защитава “като човешко същество” .
  54. 54.  Макар и паралелни, световете, които Жул Верн сътворява, са противопоставени в опозиция сушавода , вариант на космос-хаос . Все пак образът на отвъдното носи максимално реалистични черти; тук той е част от действителността, макар и нейна тъмна, обратна страна .
  55. 55. 4. Реалистични произведения В тях липсва фантастичен елемент. Това са преди всичко приключенски истории, разказани максимално правдиво. Сюжетите им предполагат пътешествия и оттук неизменно присъствието на далечни, чужди, понякога екзотични земи.
  56. 56. Марк Твен  Марк Твен е американски писател, журналист и хуморист. Най-известен е със своя роман „Приключенията на Том Сойер“ и неговото продължение „Приключенията на Хъкълбери Фин“, често определяно като един от Великите американски романи.
  57. 57.    В двете творби на Марк Твен – за героите му Том Сойер и Хъкълбери Фин също има много приключения, и то обвързани с определени неслучайни места. В първата книга пространството е локализирано в един сравнително тесен кръг. Независимо от това ограничение, тук откриваме богата образна символизация на отвъдни земи. Чрез тях авторът подчертава богатството на детската фантазия, която винаги може да изпълни с определен магизъм обикновеното . Островът Джексон е обиталището на гроите, докато са пирати; там преживяват бурята, там научават, че са “умрели”. Със запустяла, усамотена къща се свързват голяма част от приключенията им .
  58. 58.  Централен образ на отвъдното в “Хъкълбери Фин” е този на реката : “тиха, еличесвена, цял метър широка”. Цялото действие на романа се развива по течението й; редуват се острови и малки градчета, безлюдни, усамотени места с пещери. Пак по реката героите се сблъскват с цяла плаваща къща с мъртъвци и с кораб с разбойници. Реката е не само път, а и стихия .
  59. 59. Художествената действителност в романа “Принцът и просякът” се изгражда контрастно: на блясъкът на дворците е противопоставен мракът на бордеите . Опозицията високониско е реализирана пестеливо, но пределно точно: странстванията и преживяванията на героите са своеобразно спускане и издигане в други светове. Бърлогата на Джон Конти е отвратителна, с мътна светлина от лоена свещ. Намира се в една мръсна сляпа уличка. В къщата има останки от едно-две одеяла и няколко вързопа мръсна слама . Дворецът Хестиминстър е край спокоен, приятен друм. Той е величествен и великолепен. Залите са просторни, разкошно подредени, трапезите са отрупани с прибори от тежко злато, украшенията са безценни.
  60. 60. Митичната символика Описанията в различните типове повествования имат доста сходни черти. Те всички са обединени от характеристиката си на отвъдност, различност; представят светове яужди, далечни, по-особени от света на обикновените хора. Проследявайки нишката на тяхното сътворяване в литературата стигаме до фолклора, а оттам много по-назад – към митичните представи.
  61. 61. Гората  Г ората огражда отвъдното царство, пътят към другия свят минава през гората. Гората в митологиите се свързва с животинския свят и е едно от основните места, в които се намират враждебните на човека сили: с други думи, тя е част от отвъдното. Пребиваването в нея е равносилно на символична смърт.
  62. 62.  Допълнително маркиране на топоса е дърво в гората (на поляна, високо, клонесто, вековно): то е част от нея, а в същото време по определен начин доминира. В същото време дървото е растителен митологичен символ на вселената, на организираното космическо пространство(световно дърво, космическо дърво, дърво на живота, дърво на познанието, шаманско дърво). Извисяващо се над гората, в нейния център, то обозначава космос в хаоса, затова е сакрален обект, път между долния и горния свят, който трябва да измине персонажът . Дървото
  63. 63. Къщата  Необикновеността, отвъдността на гората се подчертава и от къщата в нея, както и от обитателите й; тя е същинският вход към другия свят. Затова винаги е странна и е пазена от демонично същество. В митологиите къщата е заменена често и от животно, което поглъща неофита; тази символика на пренасяне към царството на смъртта се откроява и в литературата.
  64. 64.  Планината е един от найразпространените митологични варианти на световното дърво: образ на света, модел на вселената. През нея минава световната ос, в чието подножие е входът към преизподнята; самата планина е връзка с висшето, божественото. Върхът й е обиталище на боговете; под или в нея живеят свръхестествените демонични сили – там е царството на смъртта. Същевременно Космическата планина е не само най-високата точка на Земята, а и пъпът на Земята, от който е започнало сътворението . С тези особености на Планината е съотносим както мотивът за Планината като вход към подземния свят, така и паралелният му мотив – Планината като вход в небесния свят. Планината
  65. 65.  Храмовете З начителна част от храмовете (и то в различни религии) носят космологичната семантика на планината; в архитектурно отношение те повтарят структурата й – във вертикален и хоризонтален план. Именно поради това те са идеалната „връзка” между Земята и Небето; основите им проникват дълбоко в долните области; кулите им достигат обиталището на боговете. Всяка кула е небесна порта; тя по изкуствен начин възстановява първичната прекъсната ос. Дълбоката й подземна част е белязана със зид или централен кладенец. Така тя „обединява трите свята: небе, земя, подземен свят”. Затварянето в кула е своеобразна символизация на откъсване от земния живот; в древните общества е изолация,
  66. 66. Пещерата Пещерата противостои на  външното пространство в митопоетичната традиция. Тя е вътре, в недрата, скрита е, невидима и тъмна; трудно допуска човека и още по-трудно го изпуска. Хтоничните сили дебнат в нея; нейният отвор е вход към другия свят; око на мъртвешкото царство и ухо на стихиите. Застрашителното й вътрешно пространство е владение на хаоса. В същото време пещерата е и укритие, тя е утроба на природата; място в което се крие огънят. Местонахождението на пещерите е във високи планини или в дълбоки пропасти, т.е., те са обърнати или към небето, или към земята, или към подземното царство.
  67. 67. Стълбата на образната връзка Хипостаз  между върха и низа е стълбата, която в завършен вид пресича трите космически зони. Нейното начало е в средния свят, на земята, краищата й са горе, в небето и долу в подземния свят. В митовете понякога стъпалата й са седем (основно число, описващо параметрите на вселената); тя може да бъде дървена, каменна, желязна, златна или въжена. Движението по нея е много опасно, защото тя е неустойчива. Движението по стълбата на неофита (= персонажа в повествованието) е смърт (= слизане в Ада) и възкресение (= изкачване към
  68. 68. Реката  Важен митологичен символ е реката, която също осигурява връзката между горния, средния и долния свят; тя е своеобразен път, пронизващ вселената. Нейният произход е от първичния световен океан, вариантите й са голямо море или езеро, от което изтичат основните реки. Реката дели пространството, тя е граница между своето, защитеното и чуждото, враждебното; тя е и стихия, огнена река; вход за отвъдното, през който прекарват с ладия душите на умрелите. Символичните й значения са свързани с препятствие, опасност, потоп, наводнение и ужас. Водата е еквивалент на хаоса, но и пораждащото начало,
  69. 69.  Далечното царство Често река предшества далечното царство; тя е своего рода бариера пред него, а понякога го огражда. Това царство задължително е отделено от другия свят с непроходима гора, море или огнена река с мост, под който се е скрил змей. Задължителен атрибут на далечното царство е дворецът: златен, мраморен или кристален; непристъпен, заобиколен от висока ограда. Пазачите му са страшни змии, или хищни животни. Самият дворец има не само златна окраска, а в него има и съкровища; обитателите му притежават златен атрибут. Чрез златото се маркира принадлежността към отвъдното, към другото царство; златният цвят е синоним и на огъня.
  70. 70. Лабиринтът  Интересен образен вариант на пътя е лабиринтът. Той е преплитане на пътища, някои от които без изход; в най-малко пространство има най-сложно кръстосване.Лабиринтът в този смисъл е концентриран образ на трудния път. Лабиринтните обреди, върху които се основава церемонията по инициацията… целят да открият на новопосветения в живота му тук, долу, начина да прониква, без да се заблуждава, във владенията на смъртта.
  71. 71. Куклите  С царството на мъртвите са свързани и куклите; те „представят” мъртвия като своеобразна инкарнация. (В българската традиция кукла се нарича надгробния дървен или каменен паметник, той е антропоморфен заместител на покойния). Така царството на куклите е хипостаз на отвъдния свят, на неживото, на оживяващото само нощем. Куклеността „предполага задължително известна дематериализация на материалното, която в никакъв случай обаче не трябва да бъде разбрана като негова мистификация. Куклата е един от най-реалистичните призраци на нашето въображение”. Куклата подчертава женското начало, цялостната й природа е в парадигмата на хаоса. Нейният свят е на ръба на реалното и фантастичното, чрез нея се преобръщат отношенията родители-деца; детето става родител. Целият този куклен свят е
  72. 72. Изготвили: Радина Еленкова 25845 Дарина Антова 25867 Николета Здравкова 25862
  73. 73. КРАЙ

×