2. Рисът е хищен бозайник
от семейство Котки. Рисът е
трети по големина хищник в
Европа и същевременно най-
едрата котка на континента.
Единствено кафявата
мечка и вълкът са по-едри.
„Пискюлите“ на върха на
ушите, късата опашка и
тяло, поставено на сравнително
дълги и дебели крака, му
придават интересен външен вид.
Това обаче са част от
приспособленията, даващи му
предимство за успешен лов и
оцеляване при сурови условия.
Рисът е
животно, митологизирано от
много народи. Древните гърци се
възхищавали на острото зрение
на голямата котка.
Потайността и ловкостта
на риса са другите му
качества, които всявали респект
у древните народи. Първите
документирани сведения за
наличието на рисове по
българските земи са от 1862 г.
След края на Втората
световна война рисът изчезва от
българската природа и е вписан
като изчезнал вид в Червената
книга на България (1985). Към
началото на 21 век съществуват
вече сигурни сведения за
завръщането му по българските
планини.
3. Счита се, че
родоначалникът на всички
съвременни видове
рисове днес е Lynx
issiodorensis. Той е
населявал Южна Африка.
Преди около 1,25
млн. години той преминава
на север в Северното
полукълбо.
Предполага се, че в
района на днешен Китай
съвременният
евроазиатски рис се е
отделил и се разселва на
запад. Достига Европа.
4. Физическа характеристика
Евроазиатският рис е най-
едрият представител от рода Рисове.
Дължината на тялото му е от 70 до
130 cm, височината при холката до 65-
70 cm. Тежи между 12 и 35 kg. Рисът има
силно тяло и високи здрави крака покрити
с гъста козина наподобяваща снегоходки.
Козина расте дори между пръстите на
лапите. Предните крайници са малко по-
къси от задните. Ноктите са
остри, силни, и закривени, представляват
перфектен инструмент за залавяне на
плячка. Те се прибират над
възглавничките на пръстите и по този
начин не оставят следа в отпечатъка на
лапата. Ушите са триъгълни, на върха
завършват с дълги черни косми
наподобяващи четчици, а отстрани на
главата има изразени бакенбарди, които
при възрастните мъжки са по-добре
изразени.
5. Сигурни сведения за
съществуването на риса по
българските земи са открити при
археологически разкопки на
древни поселения. Кости от рис
са открити в пласт датиран от
ранен плейстоцен в
палеонтологичното находище
Козарника до Белоградчик.При
проведени през 1915 г. разкопки
на Деневата могила край
шуменското село Салманово е
открита лява половина от долна
челюст на рис.
