2. ВЪВЕДЕНИЕ
Равнопоставеността на жените и мъжете е важен
елемент на демокрацията и предпоставка за
пълноценно упражняване на човешки права. Тя е
от ключово значение за постигане на социална
справедливост и сближаване, устойчив,
интелигентен и приобщаващ икономически растеж.
Засяга всички области на живота, затова
интегрирането на принципа на равнопоставеност
на половете във всички политики е необходимо
условие и гаранция за добро управление и
напредък на обществото.
3. ПОЛИТИКА ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ
НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ
Република България провежда последователна
политика по равнопоставеност на жените и
мъжете, която е съобразена с националната
специфика и ангажиментите по международни
договори, по които е страна, вкл. като държава
членка на Европейския съюз.
4. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА ПОЛИТИКАТА
Стратегическата цел на политиката е да
гарантира равнопоставеността на жените и
мъжете, премахването и предотвратяването на
дискриминация, основана на пола.
5. ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИКАТА
Политиката по равнопоставеност на жените и
мъжете се основава на принципите на: равни
възможности за жените и мъжете във всички сфери
на обществения, икономическия и политическия
живот; равен достъп на жените и мъжете до
обществените ресурси; равно третиране на жените
и мъжете и премахване на дискриминацията и
насилието, основани на пола; балансирано
представителство на жените и мъжете в органите,
вземащи решения.
6. ДЕЙСТВАЩ ИНСТИТУЦИОНАЛЕН
МЕХАНИЗЪМ
Националният механизъм за равнопоставеност
на половете осъществява интегрирането на
политиката за равнопоставеност на половете във
всички политики. Той функционира на различни
равнища на управление и трябва да взима под
внимание и да изразява ясно интересите на
жените, както и да представлява групите на
гражданското общество пред правителството,
Народното събрание и международните
институции.
7. ДЕЙСТВАЩ ИНСТИТУЦИОНАЛЕН
МЕХАНИЗЪМ
От 2000 г. Министерството на труда и социалната
политика организира и координира провеждането на
държавната политика на Република България в
областта на равнопоставеността на жените и мъжете в
сътрудничество с множество институции и организации.
През 2004 г. в министерството е обособено
специализирано звено. Понастоящем това е отдел
“Равни възможности, антидискриминация и социални
помощи” в дирекция “Политика за хората с увреждания,
равни възможности и социални помощи”.
Отделът е и секретариат на Националния съвет по
равнопоставеността на жените и мъжете към
Министерския съвет.
8. ДЕЙСТВАЩ ИНСТИТУЦИОНАЛЕН
МЕХАНИЗЪМ
През 2004 г. са поставени основите на национална
координационна структура на най-високо ниво на
изпълнителната власт със създаването на Национален
съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към
Министерския съвет.
9. ДЕЙСТВАЩ ИНСТИТУЦИОНАЛЕН
МЕХАНИЗЪМ
С оглед по-нататъшното развитие и укрепване
на националния институционалния механизъм по
равнопоставеността на половете през 2014 г. е
изменен Правилника за устройството и
организацията на работа на Съвета.
Част от този механизъм са координаторите по
равнопоставеността на жените и мъжете.
10. НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Конституция на Република България
Кодекс на труда
Кодекс за социално осигуряване
Наказателен кодекс
Закон за борба с трафика на хора
Закон за защита от домашно насилие
Закон за защита от дискриминация
Закон за омбудсмана
11. КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ?
В България все още не е изграден
цялостен национален механизъм за
равнопоставеност на жените и мъжете.
12. КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ?
Въпреки наличните разпоредби за равно
третиране и равнопоставеност в отделни закони
все още не са създадени условия за гарантиране
фактическата равнопоставеност на жените и
мъжете във всички сфери на обществения
живот.
13. СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ФАКТИЧЕСКА
НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТ
По данни на НСИ, в структуратата
на заетостта по пол се наблюдава
тенденция на намаляване дела
на заетите жени.
1398.1
1392.3
1388.1
Дял на заетите жени
(в хиляди)
2011 г. 2012г. 2013 г.
14. СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ФАКТИЧЕСКА
НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТ
Средната работна заплата на
жените е по-малка в сравнение с
тази на мъжете.
18%
19%
19%
20%
20%
21%
21%
2011 г. 2012 г. 2013 г.
Средна работна заплата
на жените
15. ЖЕНИТЕ СА ЗАЕТИ В ТАКИВА ОТРАСЛИ И ПРОИЗВОДСТВА ОТ
ИКОНОМИКАТА, КЪДЕТО ЗАПЛАЩАНЕТО Е ПО-НИСКО
0.0
50.0
100.0
150.0
200.0
250.0
300.0
Заетост на жените по икономически отрасли
(в хиляди)
16. СТАТИСИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ФАКТИЧЕСКА
НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТ
0.0
50.0
100.0
150.0
200.0
250.0
300.0
350.0
Заетост на мъжете по икономически отрасли
(в хиляди)
17. Всичко това води и до неравенства в областта
на социалното осигуряване, съответно и в
размера на социално–осигурителните
плащания, при които се констатира трайна
тенденция на неравнопоставеност на жените
спрямо мъжете.
Жените по-рядко заемат ръководни длъжности
в политиката, в стопанския и публичния сектор.
18. ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО
Действащото право се опитва да отговори на
необходимостта от осигуряване на равнопоставеност на
жените и мъжете, която е постигната формално, но не
и фактически (реално), поради липсата на национален
механизъм за провеждане на единна държавна
политика за равнопоставеност на половете.
Постигането на фактическа равнопоставеност на
жените и мъжете във всички области изисква
ефективно управление на държавна политика, която
последователно да провежда принципа на
равнопоставеност чрез съчетаване на интегриран
подход и специални мерки.
19. РОЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ МЕХАНИЗЪМ
Националният институционален механизъм
играе важна роля за ускоряване постигането на
фактическо равенство между жените и мъжете.
Той е силен и устойчив инструмент за
разработване, прилагане и наблюдение на
съответните политики, за да се гарантира, че
въпросът за равнопоставеността на половете
запазва водещо място в политическата програма.
20. РЕШЕНИЕ И НЕОБХОДИМОСТ
Приемане на отделен закон, необходим за:
Ускоряване постигането на фактическа
равнопоставеност на жените и мъжете чрез
ефективно управление и провеждане на единна
държавна политика по равнопоставеност
Издигане на принципа на равнопоставеност на
жените и мъжете в държавна политика
21. Въпросът за органите и механизмите, чрез които се провежда единна
държавна политика по равнопоставеност на всички нива в държавата,
е централен за последователното прилагане на принципа на
равнопоставеността на двата пола - равни възможности, равен достъп
до ресурси, балансирано участие във вземането на решения,
недопускане на дискриминация и насилие на основата на пола.
Всичко това заслужава особено внимание, като се има предвид
задълженията на Република България като страна членка на ЕС и
ангажиментите към международни договори и документи, по което е
страна.
Приемането на отделен закон за равнопоставеността на жените и
мъжете с предлаганото по долу съдържание ще допринесе и за по-
пълното съответствие на българското законодателство и практика с
изискванията на Европейския съюз (ЕС) и международни договори и
документи, по които България е страна.
22. Проект на Закон за равнопоставеност
на жените и мъжете
Основни елементи, включени в закона:
Принципи на политиката:
равни възможности за жените и мъжете във всички
сфери на обществения, икономическия и политическия
живот;
равен достъп на жените и мъжете до обществените
ресурси;
равно третиране на жените и мъжете и премахване на
дискриминацията и насилието, основани на пола;
балансирано представителство на жените и мъжете в
органите, вземащи решения
23. Основни елементи, включени в
закона
Подходи за прилагане:
интегриране на равнопоставеността на жените и мъжете във
всички национални, регионални и местни политики,
стратегии, програми, планове, законодателство;
прилагане на временни насърчителни мерки;
хоризонтален междусекторен подход;
национален институционален механизъм за сътрудничество
между централни и териториални органи на изпълнителната
власт, както и с гражданското общество.
последователно и устойчиво ресурсно и финансово
осигуряване на органите и политиката за равнопоставеност
на жените и мъжете.
24. Основни елементи, включени в
закона
Органи за провеждане на политиката
Министерски съвет
Национален съвет по равнопоставеността на жените и
мъжете към Министерски съвет
Министър на труда и социалната политика
Постоянни или временни комисии по равнопоставеност
на жените и мъжете към областните съвети за развитие
25. Основни елементи, включени в
закона
Основни документи
Националната стратегия по равнопоставеност на жените
и мъжете - основен програмен документ
Планове за изпълнение на стратегията, които включват
дейностите, отговорните органи, финансовите средства
и индикаторите за тяхното изпълнение. В плановете се
предвиждат и временни насърчителни мерки
26. Основни елементи, включени в
закона
Инструменти и механизми за ефективно прилагане
на политиката
Допълнителни разпоредби, даващи определенията
на някои от основни понятия по смисъла на закона
Преходни и заключителни разпоредби, уреждащи
сроковете за последващи действия произтичащи от
приемането на закона
27. Представеният проект на закон за
равнопоставеност на жените и мъжете отговаря
на всички изисквания на ЕС, на Конвенцията на
ООН за премахване на всички форми на
дискриминация по отношение на жените, на
Пекинската платформа за действие и други
международни документи по правата на човека,
към които България се е присъединила (напр.
Международния пакт на ООН за граждански и
политически права, Международния пакт на ООН
за икономически социални и културни права,
конвенции на МОТ, документи на Съвета на
Европа и др.)
28. Цел:
Постигане на фактическа равнопоставеност
на жените и мъжете в страната ни чрез
регулиране на ефективен институционален
механизъм за провеждане на единна
държавна политика и по-доброто
съответствие със стандартите на ЕС и на
международните правни актове, по които
Република България е страна.
29. Очакван резултат
Създаване на нормативни гаранции за:
централизирано координиране
сътрудничество между институциите
включване на въпросите на
равнопоставеността на жените и мъжете във
всички политики и програми
прилагане на временни специални мерки при
необходимост
насърчаване на ефективно провеждане на
политиката)
