HIPPOTHERAPY MODULE 9 BG

Специализирано професионално обучение по Хипотерапия за
специалисти работещи с деца с интелектуални, емоционални,
физически и психомоторни увреждания
2019-1-TR01-KA202-074547

Модул 9
Неврологични етапи на развитие и възможно
позициониране на пациента върху коня

 Структура на модула
Раздел 1 – Типично развитие
Раздел 2 – Атипично развитие
Раздел 3 – Сигнали за изоставане в развитието
Раздел 4 – Постурален контрол

 9.1.1.Двигателно/моторно развитие
 9.1.2.Когнитивно развитие
 9.1.3.Емоционално развитие
 9.1.4.Психосоциално развитие
Kuczmarski, R. J., Kuczmarski, M. F., & Roche, A. F. (2002). 2000 CDC Growth Charts: Background for Clinical Application. Topics in Clinical Nutrition, 17(2), 15-26.

 От обща гледна точка детското развитие е трудна за осмисляне идея, тъй като промените в човешките способности
са едновременно обширни и комплексни.
 Развитието започва при зачеването, а при раждането си новороденото е малко, съществено неподвижно и без
вербална комуникация.
 През следващите 20 години настъпват многобройни промени и детето се развива в по -голям, по -мобилен и по -
сръчен индивид, който обикновено може да разсъждава и да общува с абстрактни представи и който има лично
чувство за себе си и е част от социалното система.
ТИПИЧНО РАЗВИТИЕ
Gerber, R. J., Wilks, T., & Erdie-Lalena, C. (2010). Developmental milestones: motor
development. Pediatrics in Review, 31(7), 267-277.

 Моделът на развитие е забележително постоянен, в доста широки граници, но скоростта, с която се постигат целите е
различна при различните деца.
 Уменията се придобиват последователно, като една цел се постига след друга. По-късните цели често зависят от
постигането на по-ранни цели в същата област - например децата трябва да се научат да седят самостоятелно, преди да
могат да стоят и след това да ходят.
 Описанията на типичното развитие, свързани със способността за изпълнение на определена задача на определена
възраст са обвързани с постигнатите резултати при средностатистическо дете.
Bellman, M., Byrne, O., & Sege, R. (2013). Developmental assessment of children. Bmj, 346, e8687.

 Генетичните фактори могат да определят основния потенциал за развитие, но факторите на обкръжаващата среда оказват
решаващо влияние върху изградения профил.
 Важно е да се разбере, че вътрешните и външните фактори пораждат индивидуални различия, което прави пътя на
развитие на всяко дете уникален.
 Вътрешните влияния включват генетично обусловени качества, както и цялостното здравословно състояние на детето.
 Външните влияния в кърмаческа и детска възраст произтичат предимно от семейството. Личностите на родителите и
братята и сестрите, методите на възпитание, използвани от възпитателите, културната среда и социално-икономическият
статус на семейството с неговото влияние върху ресурсите от време и пари - всички те играят роля в развитието на децата.
 Положителният опит в ранното детство може да подобри развитието на мозъка, особено в областта на езиковите и
социалните умения.
• Bellman, M., Byrne, O., & Sege, R. (2013). Developmental assessment of children. Bmj, 346,
e8687.
• Sheldrick, R. C., Schlichting, L. E., Berger, B., Clyne, A., Ni, P., Perrin, E. C., & Vivier, P. M. (2019).
Establishing new norms for developmental milestones. Pediatrics, 144(6).

 Уменията напредват от главни до опашни; от проксимално до дистално; и от
обобщени, базирани на стимули рефлекси до специфични, целенасочени реакции,
които стават все по-прецизни.
Valentini, N. C., Pereira, K. R. G., Chiquetti, E. M. D. S., Formiga, C. K. M. R., & Linhares, M. B.
M. (2019). Motor trajectories of preterm and full‐term infants in the first year of life. Pediatrics
International, 61(10), 967-977.

 Рефлекси :
 При раждането и в ранните години на развитие се наблюдават различни рефлекси.
 Всеки от тях, с изключение на сученето обикновено изчезва през първата година от
живота.
Rendle-short, J. (1962). Normal And Abnormal Development In Babıes. Australian Journal Of
Physiotherapy, 8(3), 103-107.

 Търсещият ( рефлекс за допир) и смукателният рефлекс е рефлекс с функционална цел, който трае кратък период от
време като след това изчезва след като бъдат развити по-адаптивни средства осигуряващи по-широк набор от
двигателно поведение . Рефлексът може да бъде предизвикан от натиск върху бузата, което води до търсене с очи и
движение на главата към точката на натиск. Това служи за определяне на посоката на движение на устата, така че да
влезе в контакт със зърното на гърдата или шишето за хранене.
 Няколко месеца след раждането бебетата развиват достатъчен контрол върху движенията, за да намерят гърдата или
шишето и да придвижат устата си в позиция за хранене, така че този търсещ рефлекс изчезва като вече ненужен. Ако не
беше така, щяхме да реагираме с движение на търсене всеки път когато усещахме определен натиск върху бузата си.
Darrah, J. (2013). Book Review: Typical and Atypical Motor Development Clinics in Developmental Medicine By
David Sugden and Michael Wade London: Mac Keith Press, 2013£ 145.00 (Hardback), pp 384. ISBN:
978‐1‐908316‐55‐4. Developmental Medicine & Child Neurology, 55(12), 1158-1158.

 Сученето е нещо като компромис, тъй като ще продължи да присъства в репертоара от движения, но с по-голям
доброволен контрол.
 Развиват се и допълнителни движения на устата, които позволяват да пием, да смучем течности, да дъвчем и да се
храним с твърди храни.

 Вместо да разчита на неврологично обяснение за привидното изчезване на стъпковия рефлекс, Телен и нейните
колеги предлагат друго в основата си биомеханично обяснение, което отчита както бързия темп на растеж, така и
диференциалните промени, които съпътстват промените в мускулната сила и масата на костите и тъканите.
Thelen E, Fisher DM (1982) Newborn stepping: an explanation for a ‘disappearing reflex’. Dev Psychol 18: 760–775. http://dx.doi. org/10.1037/0012-1649.18.5.760

РЕФЛЕКС ОПИСАНИЕ ПОЯВА/ИЗЧЕЗВАНЕ
За допир Главата на бебето се обръща настрани по посока на
мястото на докосване на бузата и устата се отваря.
Присъства в утробата от 24тата седмица и изчезва на
3-4 месеца, въпреки че може да се запази при сън до 1
година.
За сучене Поставянето на нещо в устата кара бебето да смуче
и да вкарва течност в устата си.
Смученето се появява в утробата в началото на
бременността. Смученето и преглъщането може да не
се развият до 32-36-ата седмица на бременността.
Смученето може да изчезне около 3-месечна възраст,
въпреки че се запазва по-дълго време по време на
сън.
Моро Внезапна промяна в положението или силен шум
предизвиква протягане на ръчичките на бебето,
след което те се събират.
В утробата от 28-та гестационна седмица на
бременноста, изчезва на 3-6-месечна възраст.
Оттегляне/флексорен
рефлекс
Бебето движи ръката или крака вследствие на
болезнени дразнители.
Появява се при раждането и остава за цял живот.
Палмарен/плантарен
захват
Поставянето на малък предмет в дланта или под
пръста на крака води до свиване на пръстите около
предмета.
Появява се в 32-ата седмица от бременността.
Палмарния захват изчезва на 3-4 месец и е заменен
от волеви хват на 4-5 месец. Плантарният изчезва на
Scharf, R. J., Scharf, G. J., & Stroustrup, A. (2016). Developmental Milestones. Pediatrics in
review, 37(1), 25-37.

РЕФЛЕКС ОПИСАНИЕ ПОЯВА/ИЗЧЕЗВАНЕ
Асиметричен тоничен
рефлекс на шията
В легнало положение главата е обърната на една
страна, ръката и кракът от тази страна се изпъват,
докато противоположните крайници са сгънати.
Появява се при раждането и изчезва на около 3-4 месеца
(прави възможно търкалянето).
Бабински Поглаждането на долната част на стъпалото води
до повдигане на големия пръст, докато другите
пръсти се разгъват и стъпалото се усуква.
Появява се при раждането и изчезва на около 9-10
месеца. Ако продължи да присъства, когато детето е по-
голямо, това може да е знак за неврологично заболяване.
Ландау Когато бебето е в хоризонтално положение и
главата и краката се сгънати към тялото.
Появява се на 3 месеца и изчезва между 1 и 2 години.
Парашут Внезапното преместване на бебето надолу, когато е
в хоризонтално положение, кара ръцете и краката
да се протегнат напред и да се разтворят като
инстинкт за предпазване от падане.
Появява се на 7-9 месеца и продължава неограничено
Коленен/Пателарен
рефлекс
Натискането на сухожилието под пателата води до
бързо разгъване на крака.
Става по-изразено на втория ден след раждането и
остава през целия живот.
Scharf, R. J., Scharf, G. J., & Stroustrup, A. (2016). Developmental Milestones. Pediatrics in review, 37(1),
25-37.

 9.1.1.Двигателно развитие
 9.1.2.Когнитивно развитие
 9.1.3.Емоционално развитие
 9.1.4.Психосоциално развитие

9.1.1.Двигателно развитие
 Детето, което преминава от раждането до определена степен на зрялост в движенията си, хвърля светлина не само
върху този процес на развитие, но и върху еволюционната природа на нашето съществуване. Двете думи, които
използваме тук, са "развитие" и "движение" и заедно определят процеса на моторно или двигателно развитие.
 Типичното моторно/двигателно развитие се проявява чрез периоди на приспособяване и променливост на
двигателните умения, изпълнявани от бебето.
 Двигателното(моторното) развитие представлява адаптивна промяна водеща до определени компетентности.
Valentini, N. C., Pereira, K. R. G., Chiquetti, E. M. D. S., Formiga, C. K. M. R., & Linhares, M. B.
M. (2019). Motor trajectories of preterm and full‐term infants in the first year of life. Pediatrics
International, 61(10), 967-977.

 През първата година от живота последователността на двигателното развитие е неизменна и зависи от нервното
съзряване и от мотивацията на индивида да взаимодейства с обкръжаващата среда, както и от конкретиката на даден
контекст.
 В тази самоорганизация различните системи си взаимодействат, за да произведат ефективни действия; мускулите,
ставите и невронните компоненти, съчетани с когнитивни и емоционални характеристики, си сътрудничат и задействат
движенията на бебето.

 Обкръжаващата среда и изискванията на контекста допринасят за оформянето на движенията, използвани за
извършване на преднамерено действие.
 Развитието на двигателните умения позволява на бебето да въздейства върху обкръжаващата среда и да
взаимодейства с нея по все по-сложни начини и именно това взаимодействие формира познанията му за света.
Darrah, J. (2013). Book Review: Typical and Atypical Motor Development Clinics in Developmental Medicine By David Sugden and Michael Wade London: Mac
Keith Press, 2013£ 145.00 (Hardback), pp 384. ISBN: 978‐1‐908316‐55‐4. Developmental Medicine & Child Neurology, 55(12), 1158-1158.

 Когнитивното развитие означава как децата мислят, изследват и разбират нещата. Това е развитието на знания,
умения, решаване на проблеми и нагласи, които помагат на децата да мислят и разбират света около тях.
Развитието на мозъка е част от когнитивното развитие.
 Когнитивното развитие през целия живот е ограничено от биологичните процеси на съзряване и стареене и се
формира от условията на обкръжаващата среда, обществените фактори и индивидуалните преживявания.
 Развитието на децата е транзакционен процес, повлиян както от биологични, така и от социално-средови фактори,
при който децата растат и реагират на стимулите в обкръжаващата ги среда, което от своя страна стимулира по-
нататъшната им способност за учене.
Leonard, H. C., & Hill, E. L. (2014). The impact of motor development on typical and atypical social
cognition and language: A systematic review. Child and Adolescent Mental Health, 19(3), 163-170

 Когнитивното развитие се отнася до начина, по който човек възприема, мисли и разбира своя свят чрез
взаимодействието на генетични и усвоени фактори. Сред областите на когнитивното развитие са обработката на
информация, интелигентността , разсъжденията, езиковото развитие и паметта.
Bjorklund, David F. Children's Thinking: Cognitive Development and Individual Differences. Stamford,
CT: Wadsworth Publishing, 2004.

 Познавателните процеси обхващат мозъка, тялото и обкръжаващата среда; за да разберем когнитивността, трябва да
разберем взаимодействието между трите.
 Благоприятните преживявания в обкръжаващата среда, особено тези, свързани с ранните взаимоотношения с
родителите, оказват положително въздействие върху когнитивното развитие на детето.
 Веднага след раждането си бебетата започват да използват сетивата си, за да опознават света около себе си. Повечето
новородени могат да се фокусират върху движещи се обекти и да ги следват, да различават височината и силата на
звука, да виждат всички цветове и да различават техния оттенък и яркост и да очакват събития, като например да
сучат при вида на зърното.

 Когнитивни (или мислещи) умения: Това е способността да мислите, да учите и да решавате проблеми. Така
децата изследват света около себе си с очите, ушите и ръцете си.
 При бебетата това изглежда като любопитство. При малките деца то включва и неща като учене на броене,
назоваване на цветове и научаване на нови думи.
Leonard, H. C., & Hill, E. L. (2014). The impact of motor development on typical and atypical social
cognition and language: A systematic review. Child and Adolescent Mental Health, 19(3), 163-170.

 И лицата, и телата предават емоционална информация. За целите на оцеляването способността да се събира
емоционална информация от телата може да е също толкова важна или по-важна от събирането на тази информация от
лицата.
 Съществуват няколко нива на познаване на емоциите в ранна детска възраст, като по-сложните способности
надграждат по-основните нива и се появяват на по-късен етап от развитието.
Arsalidou, M., & Im-Bolter, N. (2017). Why parametric measures are critical for understanding typical
and atypical cognitive development. Brain imaging and behavior, 11(4), 1214-1224.

 Първото е способността да се открива или усеща емоционална информация в околната среда (напр. може ли бебето
физически да види или чуе стимула?).
 Следващото ниво на развитие включва способността за разграничаване на емоционални стимули (например, може ли
бебето да открие разликите между две пози на тялото или вокализация?).
 И накрая, има "разпознаване" на емоционалната информация, което изисква бебето да може да тълкува
емоционалните изражения и да проявява поне някакво ниво на разбиране на основни въздействия.
Pontoppidan, M., Niss, N. K., Pejtersen, J. H., Julian, M. M., & Væver, M. S. (2017). Parent report
measures of infant and toddler social-emotional development: A systematic review. Family
Practice, 34(2), 127-137.

 Социално-емоционалното развитие включва преживяването, изразяването и управлението на емоциите на детето и
способността му да установява положителни и удовлетворяващи взаимоотношения с другите. То обхваща както
вътрешноличностни, така и междуличностни процеси.
 Това е способността за общуване с други хора. Това включва способността да изразявате и контролирате емоциите си.
При бебетата това означава да се усмихват на другите и да издават звуци, за да общуват. При малките деца и децата в
предучилищна възраст това означава да могат да поискат помощ, да показват и изразяват чувствата си и да се разбират с
другите.
Pontoppidan, M., Niss, N. K., Pejtersen, J. H., Julian, M. M., & Væver, M. S. (2017). Parent report
measures of infant and toddler social-emotional development: A systematic review. Family
Practice, 34(2), 127-137.

 Бебетата изпитват, изразяват и възприемат емоциите, преди да ги разберат напълно.
 Научавайки се да разпознават, обозначават, управляват и съобщават своите емоции, както и да възприемат и
да се опитват да разбират емоциите на другите, децата изграждат умения, които ги свързват със семейството,
връстниците, учителите и общността.
 Тези нарастващи способности помагат на малките деца да станат компетентни в договарянето на все по-
сложни социални взаимодействия, да участват ефективно във взаимоотношения и групови дейности и да се
възползват от социалната подкрепа, която е от решаващо значение за здравословното човешко развитие и
функциониране.
National Research Council and Institute of Medicine. 2000. From Neurons to Neighborhoods: The Science of Early
Childhood Development. Committee on Integrating the Science of Early Childhood Development. Edited by J. P.
Shonkoff and D. A. Phillips. Board on Children, Youth and Families, Commission on Behavioral and Social Sciences
and Education. Washington, DC: National Academies Press.

 Отзивчивата грижа помага на бебетата да започнат да регулират емоциите си и да развият усещане за
предвидимост, сигурност и отзивчивост в социалната си среда.
 Ранните взаимоотношения са толкова важни за развитието на бебетата, че експертите в областта на научните
изследвания стигат до общото заключение, че в ранните години "грижовните, стабилни и последователни
взаимоотношения са ключът към здравословния растеж, развитие и учене".
DeCasper, A. J., and W. P. Fifer. 1980. “Of Human Bonding: Newborns Prefer Their Mothers’
Voices,” Science, Vol. 208, No. 6, 1174–76.

 Бебетата непрекъснато обработват информация, приемат сигнали от околните и установяват нови социални връзки въз
основа на възприятието си за случващото се около тях.
 Човекът, който предоставя най-голямата грижа, оказва съществено влияние върху стила на привързаност на бебето,
който е свързан със социалното поведение и отношенията родител-дете в по-късна възраст.
 Връзката между родител и дете е първата социална връзка в живота на детето и формира основата на всички бъдещи
взаимоотношения.
Kochanska, G., & Kim, S. (2013). Difficult temperament moderates links between maternal responsiveness and
children’s compliance and behavior problems in low‐income families. Journal of Child Psychology and
Psychiatry, 54(3), 323-332.

 От раждането си нататък бебетата зависят от грижещите се за тях лица, които удовлетворяват физическите,
социалните и емоционалните им потребности.
 Хората полагащи грижи играят ключова роля в осигуряването на взаимодействие и комуникация, за да отговорят на
нарастващите психосоциални потребности на бебето. Всъщност през първите две години от живота най-важният
фактор за психосоциалното развитие на детето най-вероятно е взаимодействието му с човека полагащ основни грижи
за него.
Newman, B. M., & Newman, P. R. (2017). Development through life: A psychosocial approach. Cengage Learning.

 Основната цел на новородените бебета е да търсят и да сучат от гърдите на майката. На този етап родителите трябва да
хранят децата си редовно. Ако това се случва, то бебето ще бъде по-развита личност на по-късен етап в живота си.
 След около шест месеца бебетата с по-развити двигателни умения се научават да докосват, държат и хапят.
 Бебето с току що появили се зъби няма да захапе пръста си отново, когато почувства, че това е болезнено. По същия начин,
когато бебето хапе гърдата на майка си и майката се опитва да го избегне, това ще накара бебето да коригира това
поведение с течение на времето.

 Това поведение на учене помага на бебето да развие своята личност.
 Ако родителите се справят с всички потребности и очаквания на бебето по един здравословен начин, то ще придобие
увереност.
 На по-късен етап бебето ще се чувства толкова в безопастност, че дори ако родителите го оставят само за кратко, то ще се
чувства добре.
 Това нарастващо чувство на доверие между бебето и родителя е от голямо значение за по-нататъшния му живот.

 Съществуват отделни етапи на развитие в областта на грубата и фината моторика, самопомощта, решаването на
проблеми, социалната и емоционалната сфера, рецептивната и експресивната реч.
 Етапите при бебетата и децата следват предсказуем ход, а по-късно придобитите умения се основават на
надграждане към предишните.

 Контрол на главата
 Търкаляне
 Седене
 Пълзене
 Изправяне
 Вървене
 Тичане
 Изкачване на стълби

 Крайната цел на развитието на грубата моторика е да придобиването на умения за самостоятелни и волеви
движения.
 По време на бременността се развиват примитивни рефлекси, които продължават да съществуват няколко месеца
след раждането, за да подготвят бебето за придобиване на специфични умения. Тези рефлекси на мозъчния и
гръбначния ствол са стереотипни движения, генерирани в отговор на специфични сензорни стимули.

 Със съзряването на централната нервна система рефлексите се потискат, за да може бебето да извършва волеви
движения.
 Например през времето, когато асиметричните тонични рефлекси на шията продължават, бебето не може да се
обръща от гръб по корем, да протяга ръцете в въздуха или към предмети. Този рефлекс изчезва между 4 и 6-месечна
възраст, по същото време, когато тези умения започват да се появяват.
 Рефлексът Моро пречи на контрола на главата и на равновесието при седене. Тъй като този рефлекс намалява и
изчезва до 6-месечна възраст, бебето постепенно придобива стабилност в седнало положение.
Scharf, R. J., Scharf, G. J., & Stroustrup, A. (2016). Developmental Milestones. Pediatrics in
review, 37(1), 25-37.

 В допълнение към примитивните реакции, след раждането започват да се развиват и постурални реакции, като
например реакция на изправяне и защита. Тези реакции, регулирани на ниво среден мозък, взаимодействат помежду си
и работят за установяване на нормално взаимодействие между главата и тялото в пространството.
 Защитната реакция например позволява на бебето да се хване, когато падне напред, настрани или назад. Тези реакции
се развиват между 6 и 9 месеца, по същото време, когато бебето се научава да се придвижва в седнало положение и след
това на ръце и колене.
 Скоро след това висшите кортикални центрове опосредстват развитието на реакциите на равновесие и позволяват на
бебето да се изправя като това се случва до 9-месечна възраст и да започне да ходи на 12-месечна възраст.
Gerber, R. J., Wilks, T., & Erdie-Lalena, C. (2010). Developmental milestones: motor development. Pediatrics in
Review, 31(7), 267-277.
O'Brien, J. C. (2017). Introduction to Occupational Therapy-E-Book. Elsevier Health Sciences.

 По време на първата година след раждането бебето преминава развитие на различни позици от легнало положение,
преобръщане, изправяне на ръце и колене и в крайна сметка до седнало положение и изправяне.
 През втората година след раждането се развиват допълнителни равновесни реакции, които позволяват по-сложни
движения в изправено положение, като движение назад, бягане и скачане.
Bellman, M., Byrne, O., & Sege, R. (2013). Developmental assessment of children. Bmj, 346, e8687.

 Важно е да се отбележи, че пълзенето не е предпоставка за ходене; опитите за изправяне, е умението, което бебетата
трябва да развият, преди да направят първите си стъпки.
 Грубото двигателно развитие през следващите години се състои от промени в баланса, координацията, скоростта и
силата. Разкрачената, леко приклекнала, стакато походка на 12-месечното дете се превръща в плавна, изправена и
прибрана.

 Ръцете се променят от положение в абдукция и леко повдигнати за равновесие към люлеене по реципрочен
начин, като походката достига модела на възрастен човек към 3-годишна възраст.
 По подобен начин тичането се развива скоро след ходенето, започвайки като приближаване на краката и
превръщайки се в добре координирано движение, включващо бърза смяна на посоката и скоростта докъм 18-
месечна възраст.

 Едновременното използване на двете ръце или крака става след успешно използване на всеки крайник
самостоятелно. На 2-годишна възраст детето може да рита топка, да скача с два крака по пода и да хвърля
голяма топка с ръка.
 Основните етапи във възрастовото развитие отразяват напредъка по отношение на продължителността, броя
на повторенията или разстоянието, на което може да се изпълни успешно всяка задача. Когато детето започне
да ходи на училище, то вече може да изпълнява едновременно няколко сложни задачи от грубата моторика.

 Постуралният контрол е ключов елемент, който е в основата на контрола на всички движения и по този начин влияе върху всички тях.
 Новородените бебета, които лежат по гръб и имат за опора повърхността върху, която са могат да движат главата и крайниците си без
да се налага да контролират постуралната си позиция.
 Въпреки това, когато са поставени по корем, положението им с лице надолу ограничава възможностите за движение на главата и
крайниците, а когато са държани от друг човек, те заемат различни позиции в зависимост от начина, по който са държани.
 Важно постижение за бебетата е да контролират собствената си стойка, като посредством това да контролират и други движения.
Scharf, R. J., Scharf, G. J., & Stroustrup, A. (2016). Developmental Milestones.
Pediatrics in review, 37(1), 25-37

 Когато бебето ни се роди, все още можем да открием физиологичната свита позиция на бебето от времето, прекарано в
утробата. В този период движенията на бебето са спонтанни и грациозни. Те включват цялото му тяло и са
продължение на движенията в утробата.
 Всички новородени имат слаб контрол върху главата си, тъй като мускулите на шията им са слаби и не са развили
двигателните умения необходими за поддържане на главата.
 Типичната реакция на бебето по време на преминаване в седнало положение е главата да остане на една линия с
рамото. Тъй като физиологичната флексия при новороденото продължава, то лагът на главата е отрицателен.
 Когато бебето навърши един месец, мускулите на врата и раменете му са по-силни, отколкото при раждането, и то по-
добре контролира главата си. Лагът на главата е положителен, тъй като физиологичната флексия започва да изчезва
след първия месец.
Scharf, R. J., Scharf, G. J., & Stroustrup, A. (2016). Developmental Milestones.
Pediatrics in review, 37(1), 25-37

 На 3-месечна възраст бебето може да контролира движенията на главата си. Посредством опити то започва да се
движи в легнало положение и така спомага за развитието на мускулите на главата и врата. На 3 месеца бебето
трябва да може да държи главата си в една линия с торса, без да има лаг.
 Около 4-месечна възраст бебетата придобиват контрол и равновесие върху главата, шията и торса. Повечето
бебета могат да балансират главата си за кратки моменти, когато са в стабилна позиция.
Scharf, R. J., Scharf, G. J., & Stroustrup, A. (2016). Developmental Milestones. Pediatrics in review,
37(1), 25-37

 Лагът на главата между 0 и 1 месец е отрицателен. Защото физиологичната флексия все още е налична.
 Лагът на главата е положителен към 1-2 месец. Физиологичната флексия започва да изчезва.
 Контролът на главата започва да се развива 2 месеца по-късно.

 По време на първата година след раждането бебето преминава от легнало положение, преобръщане, изправяне на
ръце и колене и в крайна сметка до седнало положение или в опити да се изправи.
 5-6-месечното бебе започва да се обръща. (0-6 месеца с несегментарна реакция на корекция на врата при завъртане).
 Превъртане/завъртане от позиция по корем към позиция по гръб се случва на четиримесечна възраст.
 Превъртане/завъртане от позиция по гръб към позиция по корем се случва на петмесечна възраст.
Review, 31(7), 267-277.

 Докато бебето не успее да овладее стабилна седяща поза, протягането на ръце към предмети не е възможно, тъй като
тази дейност изисква стабилност и контрол на главата спрямо тялото.
 През четвъртия месец мускулите на врата са достатъчно развити, за да позволят на бебето да седи с помощта на опора
и да държи главата си изправена.
 Бебето на възраст 6-8 месеца може да седи без опора. С придобиването на стабилна позиция в седнало положение то
започва да придобива и способността да достига предмети.
 Обикновено на 4-5-месечна възраст бебето може да седи с помощта на опора. На 7-8-месечна възраст повечето бебета
могат да седят сами. Разбира се, при всяко бебе това развитие във времето е индивидулно.
Review, 31(7), 267-277.

 Пълзенето е представлява усилие. Първо, мускулите на гърба, врата, раменете, ръцете и тялото трябва да са
достатъчно силни, за да издържат теглото му и да му помагат да поддържа равновесие.
 Зрението на бебето също играе важна роля. Когато бебетата пълзят, те използват т.нар. бинокулярно зрение, като
използват двете си очи, за да се фокусират върху дадена цел. Те преминават постоянно от поглед напред и поглед къма
ръцете си, което спомага за изграждането на едно общо зрително възприятие.
Lise Eliot ;"What's Going on In There? : How the Brain and Mind Develop in the First Five Years of
Life"; 2000

 Бебето на 6-7-месечна възраст прегъва бедрото и като си помага с ръце може да пълзи.
 Обикновено бебетата започват да пълзят между 6 и 10 месеца, въпреки че някои от тях могат да пропуснат фазата
на пълзене и да преминат направо към опити за изправяне, придвижване и ходене.
Review, 31(7), 267-277.

 Бебе на възраст 8-9 месеца има способността да се изтласка и да се изправи.
 Едно 11-месечно бебе има способността да се наведе напред, за да събира предмети и да се върне в предишното си
положение (клякане).
37(1), 25-37

 Между 12-15ия месец бебето започва да ходи самостоятелно.
 В края на втората си година бебетата могат да ходят бързо, да тичат на кратки периоди, да показват много
интересни вариации на седене и ходене и да изпълняват елементарни примери на хвърляне и ритане. Всички тези
постижения отразяват прогреса на цялостния постурален контрол.
 Хвърлянето и ритането включват промяна на позицията, за да се генерират необходимите сили за задвижване и
нанасяне на удари, като същевременно се поддържа цялостна позиция на стабилност. Следователно развитието на
постуралния контрол след първата година се изразява в способността да се извършват поредица от промени в
позицията на тялото, като в същото време се поддържа стабилност на движението.
37(1), 25-37

 Изкачването, като например изкачването на стълби е сложна и предизвикателна задача, която изисква от децата
добро равновесие и координация, както и достатъчно сила, за да се държат изправени докато се изкачват.
37(1), 25-37

 Стълбите са трудни за овладяване от децата. Бебетата на възраст едва 6 месеца могат да се опитат да пълзят по
стълби, но обикновено не са достатъчно координирани, за да го направят без да паднат. Когато децата вече ходят
уверено в продължение на няколко месеца - обикновено на около 15 или 16-месечна възраст - те могат да изкачват
стълби с помощта на възрастен.
 След това, на около 2-годишна възраст, те започват да ходят по стълби с помощта на парапети. Последният етап от
това развитие е способността за слизане по стълби без чужда помощ. Децата правят това за първи път между 2 и 3
години като често не редуват краката си. На 3 години повечето деца могат да слизат по стълби като вече ги редуват.
37(1), 25-37

Възраст Груба
моторика
Фина
моторика
Самопомо
щ
Решаване
на
проблеми
Социално/
емоционал
но
Рецептивн
а реч
Експресивн
а реч
1 месец ● Повдигане на
брадичката в
легнало положение
● Въртене на
главата в легнало
положение
● Свиване на
ръцете към
лицето
● Добро умение
за сучене
● Взира се в
черно-бели
обекти
● Следва с
поглед лица
●Различава
гласа на
майката
● Плаче, когато
е стресирано от
нещо
● Реагира на
глас/звук
● Гърлени
звуци
2 месеца ● Повдигане на
гръдния кош в
● Реагиране на
глас/звук
● Разтваряне на
ръцете на 50%
● Движения при
поставена
дрънкалка в
ръката
● Пляскане с
ръце
● Отваряне на
устата при
вида на
бутилка с
мляко или
гърда
● Поклащане
на главата в
седнало
положение
● Зрителни
реакции
● Следи с
поглед големи,
силно
контрастни
обекти
● Разпознава
майката
● Усмихва се
реципрочно:в
отговор на
гласа на
възрастен или
усмивка
● Гукане
● Усмихва се в
отговор (6
седмици)
●Гласоподобни
звуци
3 месеца ● Подпиране на
предмиашниците в
● Наблюдаване на
играчките
● Разтваряне на
ръцете на 50%
● Разглеждане
на пръстите
● Bats at objects
● Подава ръце
към устата
● Превърта се
● Посяга към
лица
● Завърта
главата си при
следене на
различни
обекти (в
● Изразява
отвращение
(кисел вкус,
силен звук)
● Проследява с
поглед човек,
който се движи
из стаята
● Гледа човека,
който му
говори
● Кикоти се
● Вокализира,
когато му се
говори

моторика
Фина
моторика
Самопомощ Решаване
на
проблеми
Социално/
емоционал
но
Рецептивна
реч
а реч
4 месеца ● Седи с
помощта на
опора
● Без лаг на
главата при
преминаване в
седнало
положение
● Подпира се
на китките
● Завърта се от
по корем по
гръб
● Държи
ръцете
предимно
разтворени
● Захваща
дрехи
● Играе с
дрънкалки
● Задържа за
кратко гърдата
или бутилката
● Поставя
предмети в
устата
● Взира се за
по-дълго в
непознати за
него лица
● Разклаща
дрънкалката
● Протяга се
към висящи
играчки
● Усмихва се
спонтанно при
приятна
гледка/звук
● Спира да
плаче при звука
от родителски
глас
● Редува
различни
вокализации
● Ориентира
главата си по
посока на глас
● Спира да
плаче пред
успокояващ
глас
● Смее се силно
● Вокализира,
когато е само
5 месеца ● Седи със
стабилен таз
● Завърта се от
по гръб по
корем
● Anterior
protection
● Седи като се
подпира на
ръцете си
● Захваща
предмети с
дланите
● Придвижва
предмети от
ръцете към
устата и
обратно
● Плясва с ръце
●Достига
висящи
играчки.
● Сдъвква
храна тип пюре
● Извърта
глава в търсене
на изпусната
лъжица
● Може да
дъвче пелети
или малки
крекери
визуално
лицата на
близките хора
● Демонстрира
привързаност
към близките
хора
● Започва да
реагира на
името си
● Казва “Агууу”
● Рита и крещи
гняв чрез звуци
различни от
плач

моторика
Фина
моторика
Самопомо
щ
Решаване
на
проблеми
Социално/
емоционал
но
Рецептивн
а реч
а реч
6 месеца ● Сяда за
момент,
подпряно на
ръце
● Накланя се
● Завърта се в
легнало
положение като
се подпира на
едната ръка
● Прехвърля се
от ръка на ръка
● Дъвче
гранулирани
храни
● Взема втори
предмет,
докато все още
държи първия
● Достига
предмети с
една ръка
● Взема и дъвче
само крекери
● Поставя ръце
на бутилка за
хранене
●Реакции при
докосване и
вокализация
● Отстранява
поставени на
лицето
платнени
материали
● Играе с
играчки
тревожност от
непознати
(различава
познати от
непознати
хора)
● Спира при „
не“
● Жестикулира
за „вземане на
ръце“
●Редупликатив
но бърборене
със съгласни
● Слуша, а след
това издава
глас, когато
възрастният
спре
●Усмихва
се/вокализира
пред
огледалото
7 месеца ● Радва се като
се задържи
● Сяда
стабилно без
опора
● Lateral
protection
● Разтваря
ръце встрани за
равновесие
● Радиално-
палмарен
захват
● Отказва
храна, когато е
нахранено
достатъчно
● Изследва
различните
части на
играчките
● Разглежда
предметите в
ръцете си
● Намира
частично
скрити
предмети
● Поглежда от
предмета към
родителя и
обратно, когато
иска помощ
(напр. при
играчки с
ключе за
навиване).
● Поглежда
към познат
обект при
назоваването
му
● Заслушва се в
музика
● Повишаване
на
разнообразието
от срички

моторика
Фина
моторика
Самопомо
щ
Решаване
на
проблеми
Социално/
емоционал
но
Рецептивн
а реч
а реч
8 месеца ● Заема
седнало
положение
● Пълзи
●Прави опити
за
седнало/клекн
ало положение
● Удря с
лъжица
● Scissor grasp
of cube
● Вади
предмети от
купичката си
● Pulls out
large peg
● Държи
самостоятелно
бутилката за
храна
● Хваща с
пръстчета
Cheerios® или
подобен тип
храни
● Търси с очи
предмет
паднал
безшумно на
пода
● Дава знак на
родителите
когато е
радостно или
разстроено
● Проследява
погледа на
възрастния:
възрастният
гледа встрани,
а детето
проследява
погледа му
● Реагира на
“Ела тук”
● Търси с очи
членовете на
семейството
при “Къде е
мама ?”...и тн
● Казва “Тата”
(неспецифично
)
● Ехоляля (8
до 30 месеца)
● Поклаща
глава за “не”
9 месеца ● "Изправя се"
на крака и ръце
пълзи
● Прави опити
да се изправи
● Ходи на
четири крака
● Радиално-
дигитална
захватка
● Удря два
предмета един
в друг
● Отхапва и
дъвче бисквити
● Разглежда
звънчетата
● Издърпва
връвчицата на
играчка, за да
започне да
звъни
● Използва
звуци, за да
получи
внимание
тревожност
при раздяла
● Проследява с
поглед при“А, я
погледни...”
визуално
познати хора
● Наслаждава
се на игри с
жестове
● Ориентира се
добре при
произнасянена
име
● Ориентира се
при звука от
звънче
●Казва “Мама”
(неспецифично
)
●Нередупликат
ивно
бърборене
● Имитира
звуци

моторика
Фина
моторика
Самопомо
щ
Решаване
на
проблеми
Социално/
емоционал
но
Рецептивн
а реч
а реч
10 месеца ● Пълзи
уверено
● Обикаля
около мебелите
като се
придържа с две
ръце
● Стой
изправено като
се подпира на
една ръка
● Върви като се
подпира с две
ръце
● Неумело
подхвърля
играчка
● Захваща
уверено
гранули с
пръстчета
● Посочва с
показалеца
● Пие от детска
чаша
● Търси скрити
играчки
● Пуска
гранули в
бутилка
● Опитва да
поставя
играчка в чаша
и не се отказва
● Изпитва
страх
● Променя
изражението
при назоваване
на името му
● Наслаждава
се на peek-
aboo
● Маха с ръка
за довиждане
● Казва “Тата”
(Специфично)
● Маха за
довиждане
11 месеца ● Въртене в
седнало
положение
● Придържа се
за мебели с
една ръка
● Стои право за
няколко
секунди
● Ходи, като се
● Хвърля
предмети
● Ръзбърква с
лъжица
● Помага при
обличане
● Намира
скрити
захлупени
играчки
● Заглежда се в
картинките в
книжките
● Подава
предмети на
възрастния
следа като му е
показано как
(дава знак на
възрастния,
когато има
нужда от
помощ)
● Спира това,
което прави
при „не“
● Подскача при
музика
● Казва първи
думички
● Вокализира
песни

моторика
Фина
моторика
Самопомо
щ
Решаване
на
проблеми
Социално/
емоционал
но
Рецептивн
а реч
а реч
12 месеца ● Стои добре
изправено с
високо
вдигнати ръце
и разтворени
крака
● Posterior
protection
● Стъпва
● Опити за
рисуване след
като му е
показано
● Умело
захваща
гранулки
● Държи молив
● Опитва да
построй кула от
две кубчета
● Храни се с
пръсти
● Сваля си
шапката
● Дрънка с
лъжицата по
купичката
● Повдига
капак на кутия
в търсене на
играчка
● Показва
обекти на
родителя, за да
сподели
интереса си
● Посочва , за
да получи
желан предмет
(протоимперат
ивно
насочване)
● Изпълнява
кратки жестови
команди
имената на два
различни
предмета и
гледа към
съответния,
при назоваване
● Посочва , за
да получи
желан предмет
(протоимперат
ивно
насочване)
жестове като ги
вокализира
(напр. махане,
протягане)

моторика
Фина
моторика
на
проблеми
Социално/е
моционалн
о
реч
а реч
18 месеца ● Слиза бавно по
стълби
● Тича уверено
● Сяда самичко в
малко столче
● Хвърля топка
от изправено
положение
● Прави кула от
4 кубчета
● Имитира
вертикален удар
● Сваля си
дрехите
● Качва се на
стол без помощ
● Разхожда се из
къщата без
чужда помощ
● Съчетава
двойки
предмети
● Replaces
circle in form
board after it has
been turned
around (usually
with trial and
error)
● Справя се с M-
CHAT
● Участва в
имитиращи игри
с други хора
(напр. чаено
парти, парти за
рожден ден)
проявява срам
(когато греши) и
чувство за
притежание
● Посочва два
или три
предмета при
назоваването им
● Посочва три
части от тялото
● Посочва себе
си
● Разбира “мое”
● Посочва към
познати хора при
назоваване
● Използва от 10
до 25 думи
● Разбира по-
сложни
съчетания
(всички си
тръгнаха, спри
това)
● Имитира
обкръжаващи
звузи(напр. на
животни)
● Назовава
дадена картинка
,когато е
помолено
24 месеца ● Слиза по
стълбите, като се
държи за
парапета, с двата
крака на всяко
стъпало
● Рита топка без
да му е
показвано
● Хвърля с ръка
● Прави
едноредово
"влакче" от
кубчета
● Имитира кръг
● Имитира
хоризонтална
линия
● Отваря врати с
помощта на
бравата
● Смуче през
сламка
● Съблича дрехи
без копчета
● Сваля
панталони
● Сортира
предмети
предмет със
снимка
● Показва
предпочитания
при употреба на
познати
предмети
●Паралелни
игри
прикрива
емоциите си,
заради
социалния
етикет
● Изпълнява по-
сложни команди
● Разбира
мен/теб
● Посочва от 5 до
10 картинки
● Изречения с
две думи
(съществително
глагол)
● Телеграфна реч
● Посочва себе
си по име
● Назовава три
картинки

моторика
Фина
моторика
на
проблеми
Социално/е
моционалн
о
реч
а реч
3 години ● Пази
равновесие на
един крак в
продължение на
3 секунди
● Изкачва се по
стълби без
парапет,
сменяйки
краката
● Кара с педали
колело с
помощно колело
● Върви на
пръсти
● Хваща топка с
ръце
● Копира
кръгови
движения
● Реже с
ножички: по
контур, но
неуверено
● Нанизва малки
мъниста
● Прави мостове
от кубчета
● Храни се
● Прелива
течност от един
съд в друг
● Обува обувки
без връзки
● Разкопчава
копчета
● Рисува човек
от две до три
части
● Разбира дълго/
късо,
голямо/малко,
повече/по-малко
● Знае
собствения си
пол
● Знае
собствената си
възраст
букви/цифри
споделя с/без
подкана
● Страхува се от
въображаеми
неща
● Въображаеми
игри
● Посочва части
от картинки(нос
на животно,
врата на кола )
● Посочва части
на тялото и
функциите им
● Разбира
отрицанието
● Групира
предмети (храни,
играчки)
● Използва 200
Думи
● Изречения с
три думи
правилно
местоименията
множествено
число
● Назовава
частите на
тялото по
предназначение
желание да му се
чете

 9.2.1. Какво е забавено развитие
 9.2.2. Знаци за атипично развитие

 Забавянето в развитието е нещо повече от "по-бавно развитие" или "малко изоставане".
 Това означава, че детето постоянно изостава в усвояването на уменията, които се очакват на определена възраст.
Забавянето в развитието може да се прояви само в една област или в няколко.
 Глобално забавяне на развитието е налице, когато децата имат забавяне в поне две области.
 Забавянето на развитието може да бъде причинено от различни фактори, включително наследственост, проблеми
по време на бременност и преждевременно раждане. Причината не винаги е известна

 Много родители се притесняват, че забавянето на детето им е по тяхна вина. Но забавянето в развитието
обикновено се дължи на неща, които са извън техния контрол.
 Първите години от развитието са от решаващо значение за ученето и развитието през целия живот. Основните
етапи следват предвидими тенденции при бебетата и децата, а по-късните умения за развитие надграждат
предходните.
Zhang, D., Krieber-Tomantschger, I., Poustka, L., Roeyers, H., Sigafoos, J., Bölte, S., ... & Einspieler, C. (2019).
Identifying Atypical Development: A Role of Day-Care Workers?. Journal of autism and developmental
disorders, 49(9), 3685-3694.

 Значителните забавяния в ранното детско развитие са предупредителен знак, че нещо може да не е наред.
 Познаването на нормалното развитие може да помогне на специалиста да разпознае забавеното развитие.
Ранното идентифициране на забавянето в развитието позволява насочване към терапевтични услуги, а
децата, насочени за ранна интервенция, е по-вероятно да постигнат напредък в етапите на развитие.
Zhang, D., Krieber-Tomantschger, I., Poustka, L., Roeyers, H., Sigafoos, J., Bölte, S., ... & Einspieler, C. (2019).
Identifying Atypical Development: A Role of Day-Care Workers?. Journal of autism and developmental
disorders, 49(9), 3685-3694.

 Изоставането в двигателното развитие може да е сигнал за наличие на заболяване, свързано с централната нервна
система. Всяко състояние, което засяга начина, по който мозъкът изпраща сигнали към мускулите е възможна
причина
 Детето с двигателно изоставане не извършва движенията и дейностите, които децата на тази възраст обикновено
извършват.
 Децата растат и се развиват по свой собствен график. Някои деца прохождат още на 9 месеца, а други започват да
ходят след първия си рожден ден. Много деца с двигателно забавяне са в състояние да извършват дейност в някакъв
момент, но просто го правят по-късно от повечето деца на тяхната възраст.
ИЗОСТАВАНЕ В ДВИГАТЕЛНОТО
РАЗВИТИЕ
Malak, R., Kostiukow, A., Krawczyk-Wasielewska, A., Mojs, E., & Samborski, W. (2015). Delays in motor development in
children with Down syndrome. Medical science monitor: international medical journal of experimental and clinical research,
21, 1904.

 Двигателното изоставане се отнася за деца, при които развитието на фината или грубата моторика е необичайно
бавно. Фината моторика включва неща като хващане на молив или боравене с лъжица. Способности свързани с грубата
моторика са например ходене и изкачване на стълби.
• Двигателните умения са важни, защото от тях може да зависи развитието на други умения. Това означава, че
изоставането в грубата или фината моторика вероятно ще доведе до изоставане в други области на развитие.
Физическото развитие може да бъде засегнато по отношение на мускулната сила, което от своя страна оказва влияние
върху равновесието и контрола на тялото на детето.

• Изоставането в развитието на грубата моторика може да се отрази неблагоприятно на социалното/емоционалното
развитие на детето, тъй като то може да не се чувства толкова уверено, колкото съучениците си по време на физическо
възпитание и други ежедневни двигателни дейности (като тичане за автобуса или игра на баскетбол).
• Изоставането в развитието на фината моторика може да се отрази неблагоприятно и на социалното/емоционалното
развитие на детето, тъй като то може да се чувства неловко заради начина, по който държи молив или използва
лъжица.

 Сериозните когнитивни изоставания често засягат всички останали области на развитие.
 Децата могат да изпитат сериозни затруднения при усвояването на основни понятия (напр. цветове и форми);
 Децата могат да изпитат сериозни затруднения при усвояването на сложни понятия (напр. броене, четене и писане);
 Децата могат да изпитат сериозни трудности при обобщаването на наученото от една ситуация в друга;
 Децата могат да изпитат сериозни трудности при адаптирането си към промените в обкръжаващата среда и към нови ситуации.
 В областта на социалното/емоционалното развитие :
 Децата могат да се доверят на другите твърде лесно и лесно да им позволят да се възползват от тях;
 Децата може да не разчитат визуалните или езиковите знаци, докато се опитват да общуват с другите.
ИЗОСТАВАНЕ В КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ
Shelov, S. P., & Hannemann, R. E. (1993). Caring for Your Baby and Young Child: Birth to Age 5. The
Complete and Authoritative Guide. Bantam Books, 1540 Broadway, New York, NY 10036

 Важно е да се научим да разпознаваме признаците на нетипично развитие в социалните и емоционалните области,
тъй като това са областите, в които намесата може да бъде ефективна за подобряване на социалния и емоционалния
живот и психичното здраве на децата.
 Родителите оказват огромно влияние върху социалното и емоционалното развитие и цялостното благосъстояние на
своето дете.
ИЗОСТАВАНЕ В ЕМОЦИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ

 Малките деца се различават помежду си значително по отношение на способността си да се справят със стресови
ситуации.
 Някои деца изглежда се справят много добре със стресови ситуации. Други са много чувствителни към такива и могат
да имат затруднения с реакциите си.
 Тези деца може да се нуждаят от допълнителна подкрепа, за да се справят със стреса.
 Причините някои деца да се справят добре със стреса, а други - не, са различни.
 Някои фактори включват генетика, по-ранни преживявания на детето и подкрепа, получена от родителите, както и
вида на средата, в която детето расте.

 Езикът е съставен от думите, които използваме, за да споделяме идеи и да получаваме това, което искаме. Езикът
включва говорене, разбиране, четене и писане. Дете с езиково разстройство може да има проблеми с едно или повече от
тези умения.
 Децата развиват експресивния си език постепенно и последователно. Някои деца трудно се научават да използват
жестове, знаци и думи, за да общуват. Това може да са признаци на изоставане по отношение на експресивния език.
Важно е това да бъде разпознато навреме, за да може да се вземат възможно най-бързи мерки.
ИЗОСТАВАНЕ В РЕЧЕВОТО И ЕЗИКОВО РАЗВИТИЕ

 Децата, които имат затруднения с езика в ранна детска възраст, вероятно ще продължат да изпитват същите
затруднения и в началните класове, както и след това.
 Ако на тези трудности не се обърне внимание, те ще стават все по-сериозни и ще имат отрицателно въздействие върху
почти всички аспекти от живота на детето.
ИЗОСТАВАНЕ В РЕЧЕВОТО И ЕЗИКОВО РАЗВИТИЕ

Някои от "лингвистичните" признаци за изоставане в областта на експресивния език
включват :
 Може поддържа само малък брой думи в речника си.;
 Може да продължат да изпитват трудности в социални ситуации
поради затруднения в рецептивните си езикови умения;
• Слаб или никакъв зрителен контакт;
• Не посочва предмети или обекти;
• Липса на желание за участие в дейности с други хора;
• Не се опитва да бърбори на 8 месечна възраст;
• Липса на изговорени думи на18 месеца;
• Говорене с едносрични фрази след двегодишна възраст (напр:
"топка" за "играя с топка".);
• Използване на предимно бебешки език след четиригодишна
възраст;
• Трудно изразяване на желанията и потребностите след
четиригодишна възраст.

Раждане–3 месеца Не се усмихва или играе с другите
4–7 месеца Не се опитва да бърбори
7–12 месеца Издава само няколко звука. Не жестикулира, като помахване или посочване.
7 месеца–2 години Не разбира какво казват другите
12–18 месеца Казва само няколко думи
1½–2 години Не прави съчетания дори от две думи
2 години Говори с речник до 50 думи
2–3 години Изпитва затруднения да играе или говори с други деца
2½–3 години Проблеми с ранното четене и писане. Например детето ви може да не обича да рисува
или да разглежда книги.
Признаците за езикови проблеми включват :

 Неуспехът в езиковите и комуникационните умения може да има дълготрайни последици.
 Тези трудности могат да попречат на детето да бъде включено в дейности като училищни пиеси, дебати или други
срещи, или просто да се "смеси" с други деца и възрастни.

 Детето се описва като нетипично развиващо се, когато възникне една от двете ситуации :
 Детето достига етапите на развитие по-рано от другите деца на неговата възраст
 Детето достига основните етапи в развитието си по-късно от другите деца на неговата възраст

 Основните етапи при бебетата и децата следват предсказуем ход, а по-късните умения за развитие се надграждат на
база предходните
 При децата някои отсъстващи етапи могат да означават изоставане в развитието, което е по-вероятно да бъде
дълготрайно или да изисква по-ранна намеса.
 При идентифициране на такава «червена лампичка» е необходимо да се направи медицинска и по-задълбочена
оценка на развитието.
 Педиатърът често е основният помощник на семействата при идентифицирането на тези "червени лампички" и
насочването към необходимите интервенции.

 0-3 месеца

ДВИГАТЕЛНОСТ
 Докато лежи по корем, се повдига нагоре с ръце
 Докато лежи по корем повдига и държи главата нагоре
 Способност за свиване и разтваряне на юмручета
 Способност да приближава ръце към устата
 При вълнение го изразява с движение на краката и ръцете в пространството
pathways.org/milestones checklist

СЕНЗИТИВНОСТ
 Докато е в легнало положение по гръб, проследява зрително движеща се играчка от една посока към
друга
 Докато е в легнало положение по гръб, се опитва да вземе играчка намираща се на гърдите му
 Докато е в легнало положение по гръб, държи главата, така че да наблюдава лица или играчки
 Може да бъде успокоено с люлеене, докосване и нежни звуци
 Наслаждава се на разнообразни движения

КОМУНИКАТИВНОСТ
 Установява контакт с очи
 Плаче по различен начин при различна потребност (напр. глад или умора)
 Гука и се усмихва
 Обръща глава по посока на звук или глас
 Успокоява се или се усмихва в отговор на звук или глас
 Проявява интерес към лица

СОЦИАЛНОСТ И ЕМОЦИОНАЛНОСТ
 Започва да развива социална усмивка
 Обича да играе с други хора и започва да плаче, когато играта спре
 Става по-комуникативно и изразително с лицето и тялото си
 Имитира някои движения и изражения на лицето

ХРАНЕНЕ
 Захваща биберон или бутилка
 Движения на езика, за да може да смуче
 Изпива 60 до 170гр. течност на хранене, 6 пъти дневно
 Засмуква и преглъща добре по време на хранене

 Посяга към играчките, докато е по корем
 В легнало положение по гръб прехвърля играчката от една ръка в друга.
 Докато лежи по гръб, протягайте двете си ръце, за да си играете с краката
 Използва ръцете си, за да се подпира, докато седи
 Обръща се от гръб по корем и от по корем по гръб
 Поема цялата тежест върху краката

 СЕНЗИТИВНОСТ
 Използва двете си ръце, за да разглежда играчките
 Като цяло е щастлив, когато не е гладен или уморен
 Приближава ръце и предмети до устата
 Може да бъде успокоено с люлеене, докосване и нежни звуци
 Не се разстройва от звуците от ежедневието
 Наслаждава се на разнообразието от движения

 Започва да използва съгласни звуци при бърборене, напр.“та, та, та”
 Издава различни видове звуци, за да изрази чувствата си
 Бърбори, за да привлече внимание
 Слуша и отговаря, когато му се говори
 Реагира на внезапни шумове или звуци
 Набелязва си играчки, които издават звуци

СОЦИАЛНОСТ И ЕМОЦИОНАЛНОСТ
 Много се усмихва
 Смее се на глас и пищи от удоволствие
 Показва, че се радва като се смее и рита с крака.
 Харесва да е сред хора
 Ясно показва когато нещо му доставя удоволствие, като къпане и говорене

ХРАНЕНЕ
 Показва интерес към храната
 Отваря уста, когато приближава лъжицата
 Премества пюрето от предната част на устата към задната
 Започва да яде зърнени храни и пюрета

 Изброени са условията, които се очаква да настъпят в развитието между 6
и 9 месеца. Липсата на някое от следните състояния може да е признак за
нетипично развитие.

 Седнало без нужда от опора
 Сяда и достига играчките без да пада
 Мести се от по корем или по гръб към седнало
положение и обратно
 Започва да се движи с редуване на движенията на
краката и ръцете, напр. Пълзене
 Повдига глава и се подпира на лакти в легнало по корем
положение
 Завърта глава, за да проследи зрително обекти, докато
седи
 По-добър контрол при търкаляне и сядане
 Вдига малки предмети с палци и пръсти
 Започва да имитира другите по опростен начин

СЕНЗИТИВНОСТ
 Изследва и разглежда даден предмет с помощта на ръцете и устата
 Разгръща страници от дебела книга по няколко наведнъж
 Опитва силата си за вдигане на различни по тежест предмети
 Фокусира се върху близки и далечни обекти
 Изследва формите, размерите и текстурите на играчките и обкръжаващата среда
 Разглежда обкръжаващата среда от различни позиции - в легнало положение по гръб или по корем, седнало,
пълзящо или изправящо се с чужда помощ
 Радва се на разнообразието от движения - подскача нагоре-надолу или се люлее напред и назад

 Имитира звуци
 Използва по-голямо разнообразие от звуци и сричкови комбинации при опити за бърборене
 Участва в двупосочна комуникация
 Разпознава, когато е назоване името му
 Поглежда към познати предмети и хора при назоваване
 Изпълнява някои рутинни команди в комбинация с жестове
 Разпознава често използвани думи
 Опростено жестикулиране, напр. поклащане на глава за "не"

HIPPOTHERAPY MODULE 9 BG

Recomendados

Recomendados

Mais conteúdo relacionado

Semelhante a HIPPOTHERAPY MODULE 9 BG

Semelhante a HIPPOTHERAPY MODULE 9 BG (20)

Mais de Karel Van Isacker

Mais de Karel Van Isacker (20)

HIPPOTHERAPY MODULE 9 BG