Презентацията представя имена на бележити българи, свързали живота и делото си с професията библиотекар и развитието на библиотеките.

2. Константин-Кирил Философ (827-869)
След завършването на
Магнаурската школа,
вероятно някъде около
846 г., той става
хартофилакс — поверена
му е патриаршеската
библиотека в катедралата
“Света София” в
Константинопол.
Висок пост в онова време.

3. Неофит Рилски (1793-1881)
Портрет от Захарий Зограф (1838)
Една от водещите
фигури в българското
просветно движение
през първата
половина на 19 век.
Известният българист
Константин Иречек го
определя като
„патриарх на
българските учители и
книжовници“.

4. Неофит Рилски е съставил каталог на
собствената си библиотека и опис на
някои ръкописи от библиотеката на
Рилския манастир. Той е първият
българин, който дава библиографски
сведения за българската книжнина, като
в книгата си “Болгарска граматика”
(1835г.) описва и книги, излезли през
периода 1806-1833 г.

5. Никола Тихов Обретенов
Един от борците за
Освобождението на
България, участник в
Ботевата чета. От месец
ноември 1867 г. Никола
Обретенов е библиотекар
и член на настоятелството
на русенското читалище
“Зора,” превърнало се в
една от тайните квартири
на Българския
Революционен Централен
Комитет.

6. Професор Марин Дринов
Публикува през 1869 г.
обръщение към
читалищата, в което са
поместени и “Правила за
описване на старите
български ръкописи”.
Той създава и първата
българска научна
библиотека в Браила.

7. Григор Пърличев
(1830-1893)
е първият известен
български писател,
назначен в 1880 г. в
Народна библиотека
като младши
помощник.

8. Георги Яков Кирков – първи главен
библиотекар на Народната библиотека
(1879-1880)
Български математик
и картограф. Той е автор
на първата биография на
Васил Левски.
От 1884 г. е действителен
член на Българското
книжовно дружество.

9. За не много време (1884)
директор на Народна
библиотека е
Константин
Иречек
Константин Иречек е чешки
историк. Автор на първата научна
история на България до 1885 г.
Основоположник на
библиографията на българската
книга.

10. През 1889 г. Любомир
Георгиев Милетич
(общественик, филолог и
преподавател) е избран за
библиотекар от Съвета на
преподавателите на
Софийския университет.
Той е и един от
основателите на
университета и един от най-
титулуваните български
учени в чужбина.

11. Стоян Заимов - революционер, апостол на
Априлското въстание, просветен деец, писател и
общественик, също не за дълго е директор на
Народна библиотеката (1903-1908).
Той обаче не успява да се
справи с тежките задачи,
които стояли пред нея
тогава, защото поема
прекомерно много
обществени задължения,
свързани с изграждането на
паметници, посветени на
Руско-Турската война.

12. Пенчо Петков Славейков
Познаваме го като поет,
но не го познаваме
като директор на
библиотеката. А той се
оказа един истински
библиотечен рицар,
който има собствена
визия за развитието на
библиотеката.

13. Наред с грижите за комплектуване на книжния
фонд “Булгарика”, големият български писател
изработва и основните принципи на набавяне на
“Балканика” и “Славика”. Тези принципи важат и
днес.

14. В началото на март 1911 г. Пенчо Славейков е
командирован в Цариград, Атина, Неапол,
Соренто, Рим, за да се запознае с библиотечните
сгради и с развитието на библиотечното дело.
Той настоява да се изпратят хора на
специализация по библиотечно дело в чужбина.
В резултат на неговите действия се подготвя и
създава специален закон за построяване на
сграда на Народна библиотека.

15. Пейо К. Яворов
През 1903 г. е назначен за
учител и командирован на
работа в Народна
библиотека, където на
следващата година става
главен библиотекар.
През 1906-1907 г. заедно с
Елин Пелин е командирован
във Франция.

16. Елин Пелин
Работи като библиотекар
в Университетската
библиотека (1903–1907).
Пазител в хранилището на
Народната библиотека в
София (1910-1916).

17. Михаил Петров Арнаудов
е учен-филолог,
фолклорист,
литературен историк,
етнограф, член на БАН,
министър на
просвещението в
правителството на Иван
Багрянов.
През 1907 г. е
поддиректор на
Народната библиотека в
София.

18. Други видни българи, работили
в Народната библиотека:
Васил Пундев
Васил Д. Стоянов
Владимир Полянов
Иван Мешеков
Михаил Кремен
Никола Михов
Петко Ю. Тодоров
Петър Миятев
Светослав Минков
Симеон Андреев
Христо Борина

19. Български писатели и учени, подпомагали
Народната библиотека:
Юрдан Иванов
Стоян Романски
Любомир Милетич
Константин Величков
Иван Д. Шишманов
Иван Вазов
Васил Златарски
Боян Пенев
Беньо Цонев
Александър Теодоров-Балан

20. Стилиян Чилингиров – директор на
Народната библиотека (1919-1922)
Писател, историк, етнограф,
изявен обществен деец и
политик. Един от
основателите на Съюза на
българските писатели и
негов председател (1941-
1944 г.). Известен е като
"последния възрожденец".
През 1920 г. е приет закон за учредяване на
достъпни народни библиотеки, изработен по негов
проект.

21. Божан Великов Ангелов
Български литературовед,
русенец. Учител в Свищов,
Русе и Видин.
Директор на Народната
библиотека (1923-1928).
Автор на изследвания по
история на българската
литература. Съставя учебни
помагала, христоматии и
сборници. Прави
изследвания върху
народното творчество.

22. Константин Мутафов -
артист, драматург, поет,
белетрист, преводач,
театрален и литературен
критик, уредник на
Архивния отдел при
Народната библиотека и
библиотекар на Народния
театър, режисьор и детски
писател, русенец.

23. Николай Райнов
е необикновено разностранен
талант: поет, белетрист,
драматург, есеист, литературен
и художествен критик, историк,
учен-теоретик и популяризатор
на изкуството, философ-
моралист, преводач, вдъхновен
разказвач на приказен фолклор,
художник, писател, академик.
През периода 1922–1927 г. работи като главен
библиотекар в Народната библиотека в Пловдив.

24. Моско Москов Груев е пръв командирован
директор на Великотърновската народна
библиотека (1921-1933).
Учител в Русе и Търново,
общественик, писател,
преводач и съставител на
редица книги, археолог.
Основава туристическо
дружество във Велико
Търново.
Възобновява дейността
на Археологическото
дружество и музея.

25. Тодор Боров (псевдоним на Тодор Цветанов
Тодоров) – учен, професор.
Завършил славянска филология. Специализирал
библиотечно дело и журналистика в Берлин.
Назначен от Михаил Арнаудов за библиотекар
на Литературния семинар.
Работил като библиотекар в Университетска
библиотека (1929-1931). Успоредно с това работи
върху теорията, историята, организацията и
методиката на библиографията в България.
Така се раждат 7-те тома на енциклопедичния
обзор “Български книги 1878-1944 година” и
тритомния библиографски указател “Български
периодичен печат 1844-1944”.

26. През 1931-1944 Тодор
Боров е уредник на
библиотеката при
Българска земеделска
кооперативна банка.
Между 1944 и 1949 г. е
директор на Народната
библиотека.

27. Професорът преподава
библиотекознание и
библиография в
Софийски университет и
ръководи катедра.
Той инициира създаването
на Българския
библиографски институт
“Елин Пелин”. Първият и
единствен негов директор
от основаването му през
1941-а до закриването
през 1964 г.

28. Бележити в някоя област на науката,
литературата, обществената дейност
или изкуствата българи са допринесли
за устройството и функционирането на
българските библиотеки.
Мнозина от тях са били по-кратко или
по-дълго и библиотекари.
Тази част от живота на прочутите личности
не е много известна. Но тя е осмислила
дейността на институцията и и придала
блясък и значимост.

29. 01.11.2011