1. Медицински университет Варна
Хигиена и екология
Доц.д-р Боряна Кавалджиева
Катедра Хигиена

2. Антиоксидантите – залог за
нашето здраве и
дълголетие

3. Образуването на свободни радикали като
резултат от окислителните реакции, е един
универсален механизъм в жизнената дейност
на клетките и в процесите, осъществяващи се
в междуклетъчното пространство.

4. Свободнорадикално окисление се
осъществява при :
• окислително фосфорилиране в
митохондриите;
• при осъществяването на нервните
импулси;
• клетъчното деление;
• механизмите на регулация на
мембранната проницаемост;
• активността на мембранните ензими.

5. Функционирането на живата
система е съпроводено от образуването
на свободни радикали и прекисни
съединения от органично и неорганично
естество.

6. Като резултат от окисляване на
функционални групи на биологично
активни вещества може:
• да се наруши структурата на белтъците
и липидите в клетъчните мембрани;
• да се модифицират нуклеиновите
киселини;
• да се инхибират ензими;
• да се измени структурата и свойствата
на хормоните и пр.

7. Тeзи процеси крият
потенциална опасност,
защото:
• Окисленият холестерол по-лесно
прониква в стените на артериите и
ги втвърдява;
• Окислената ДНК може да стане
причина за мутация на гени или рак;
• Окисляването в роговицата на окото
води до катаракта;
• Окислените клетъчни мембрани и
мазнини причиняват
преждевременно състаряване на
кожата.

8. Смята се, че 40% от уврежданията на
спермата се дължат на свободните радикали.
Окисляването на ДНК в спермата може да
доведе до:
• понижена оплодителна способност;
• аномалии в развитието на плода ;
• потенциален риск детето да развие
рак в ранна възраст.

9. Броят на свободните радикали рязко
се увеличава в организма при :
• стареене ;
• при различни хронични заболявания;
• при тютюнопушене;
• при въздействие на радиация, СВЧ, ултразвук,
слънчева светлина, химични вещества, алкохол;
• злоупотреба с мазнини;
• при напрегната физическа и умствена дейност.;
• при затлъстяване, свързано с прехранване и
хипокинезия.

10. Свободните радикали имат и
положителни качества:
• Без свободните радикали човек би бил беззащитен
пред инфекциите; .
• Свободните радикали унищожават увредени или
въвлечени в патологичния процес клетки и по
такъв начин забавят туморните растежи;
• Унищожават и отстраняват от организма вредни
вещества и токсини;

11. Свободните радикали са необходими
още:
• за процесите на клетъчното делене;
• за биосинтеза на колагена – белтък,
образуващ съединителнотъканни
влакна;
• за възстановяване на нервните клетки
след възбуждане или стрес;
• за реализиране на клетъчния имунитет
– фагоцитозата.

12. Докато броят на свободните
радикали е в определени граници,
всичко е добре. С тяхното неимоверно
увеличаване, започва окислителният
стрес с всичките разрушителни
последствия.

13. Голямо значени за
образуването на
свободни радикали
има и неправилното
хранене.

14. Проявите на увреждащото действие
на свободните радикали и прекисните
съединения се препятства от сложна,
многокомпонентна антиоксидантна
система в организма

15. Отстраняването на продуктите на
прекисното и свободнорадикалното
окисление, чието образуване се
засилва при неблагоприятни фактори
на външната среда, се осъществява
чрез антипрекисна ензимна
система .

16. Към антиоксидантите се
отнасят също:
• мастноразтворими вещества – напр. токофероли;
• водноразтворими диализируеми вещества като
глутатион, ерготионеин, аскорбинова киселина,
низкомолекулни тиолови в/ва;
• белтъци, съдържащи тиолови групи;
• липидни вещества – вещества от групата на вит.Е,
стероидни хормони, (напр. женски полови
хормони),вит.А,К,, флавоноиди и полифеноли –
вит.Р, убихинон (Q-10)

17. Важни антиоксиданти
• Глутатион ;
• Кофермент Q10 (убихинон);
• Витамините А, Е, С;
• Полифеноли (група раститлни
пигменти);
• Минерални вещества (селен, мед,
цинк).

18. Глутатионът е вид протеин,
синтезиран от 3 аминокиселини
(глутамин, цистеин и глицин). Смята се
за най-мощният антиоксидант.

19. Кофермент Q10 (убихинон) – в
значителна степен активизира
метаболизирането на мазнините.
Източници: херинга, пъстърва, говеждо
месо, броколи, спанак, фъстъци,
зехтин,

20. Вит.А Разглеждат се като:
- Ретиноиди - риба, рибено масло, черен
дроб, птиче месо, по-малко – яйца, краве
масло, месо);
- Каротиноиди - моркови, тиква, зеле,
праскови, кайсии, броколи.

21. Вит.Е (токоферол) Забавя процесите на
стареене, предотвратява развитието на
редица заболявания – ссс, онкологични,
болест на Алцхаймер.
Източници: растителни масла,
слънчогледово семе, маслини, бадеми,
броколи, спанак и др.

22. Вит.С Осигурява
антиоксидантна защита на
мазнини, белтъци, ензими,
ДНК, възстановява
активността на вит.Е. .
Участва в синтеза на
норадреналин и серотонин,
който контролира съня,
апетита и емоционалното
състояние. Участва в
поддържане на имунитета.
Източници: почти всички
плодове и зеленчуци.

23. Полифенолите е огромна група
растителни пигменти:
• Катехини – чай,
броколи, спанак,
моркови, ягоди;
• Антоциани – в ярко
обагрени червени и
сини плодове;
• Ресвератрол ,
кверцетин ( червено
грозде и вино).

24. Минерални вещества:
• Селен – влиза в състава на ензима
глутатионпероксидаза, която защитава биологичните
мембрани и стимулира възстановяване на вит.С и Е.
Източници: зърнени храни, риба, яйца,месо, мляко.
• Мед – влиза в състава на СОД, която предпазва
вътрешността на клетките;
Източници: черен дроб,месо, риба,варива, шоколад,
пълнозърнести храни.
• Цинк - Цинкът е съставна част на около 100 ензима в
организма
Източници: миди, раци, черен дроб, агнешко, говеждо
месо, бобови, мляко и млечни продукти, яйца.

25. Според съвременните
изследвания, благоприятното
действие на антиоксидантите се
увеличава, когато се
употребяват заедно.
Макар, че фармацевтичната
промишленост предлага голям
спектър от продукти,
притежаващи антиоксидантни
свойства, по-разумно е да се
набавят необходимите
микронутриенти от
натурални продукти.

26. Благодаря за вниманието!