Интервю на Христина Лютова с Иван Здравков

1. ГЛАС, КОЙТО ОМАЙВА
Христина Лютова, народна певица.
Чаровна, естествена, жива. Изразителни, магнетични очи.
Визия – съвременна, модерна. Красива усмивка, красиво
име. Заразителен смях. Каматен* човек. Откъде идва
Христина Лютова?
– Родена съм в Смолян, по баща – Узунова, богат род с много
земя. Баба ми Мичка беше като баба Султана, ако усетеше, че в
рода има някакъв катаклизъм, отиваше с бастунчето и строяваше
всички: подобни неща в Узуновия род не можеха да се случват.
Гордеех се с тези изключително трудолюбиви хора – моята баба е
внесла в банката девет килограма злато и сребро, за да купи тези
земи и гори в Смолян, в които работеха всички в Узуновия род –
бащи, чичовци, аргати, мулета – и не обичаха мързеливите. Името
Лютова идва от майчиния ми род. Георги Лютов, баща на майка
ми, е участник в Илинденското въстание, познавал се е с Гоце
Делчев и Даме Груев. След разгрома на въстанието попада в
затвора, бяга в Балкана и след редица перипетии, идва в
Чепеларе – там, на едно хоро, вижда моята баба, голяма
хубавица, баща й е кехая с хиляди брава овце, харесва я от пръв
поглед и така тя се омъжва за този комита. Когато направих
първите си записи, стара майка, така й казвах, ми каза: „Искам да
си Лютова”. Майка ми умира в родилна треска. Отгледана съм в
Лютовия дом, от дядо ми Лютата и стара майка, а брат ми отиде в
Узуновия дом. Всички ме знаеха Лютова – и не съжалявам, че
името ми е „люто” – смее се Христина.
Гласът на Христина Лютова е плътен женски алт. Той не
се извисява, а се движи – ясен, витален, властен – над
планинските върхове. Подобен глас напомня за
Орфеевата магия, стаявала зверове и птици, дървета и
хора с повелението: слушайте! Глас – струна трептяща с
дълго затихване. Кога усети силата на своя глас?
– Може да е даденост или е на генна основа – казва Христина. –
Баща ми беше голям, силен бас, дълбок като бунар, пееше в
градския хор. Майка ми също е пеела, стара майка – и тя пееше,
пееха и жените, които слушах в детството – имаха чисти,
самородни, страхотни гласове. Аз също пеех, но не родопски
песни. Исках да стана естрадна певица. Учителят ми по музика в
гимназията Попйорданов казваше – ще ти помогна, бях силна
ученичка. Никога не съм мислела, че ще стана народна певица.
Едва когато постъпих в Ансамбъла за народни песни усетих
силата на моя гласа. Започнах да уча народни песни – така се
наложих с тях.
Песента е не само глас, песента е повече от глас. Тя е
освобождаване, очистване на душата, даряваща наслада.
Каква е магията да се случи всичко това?
– Аз пея песни си със страхотно чувство, с максимално
изтръгване. Гласът не търпи да го стискаш, стискаш ли го, не се
получава. Песента трябва да се излее от теб така, че да повели
другите да я слушат. Лиричните песни – много от родопските
песни са лирични, любовни – се пеят с по-различен маниер,

2. защото си представяш картината. Хайдушката песен се извиква
силно, могъщо, да напълниш планината със звук. Песента води,
песента казва как.
Колко песни е изпяла? Не помни, не ги е броила през
годините в дългата си творческо-песенна кариера. Има
над три хиляди концерта. Кои са песните, които
предпочита?
– Подарявали са ми доста песни, но аз си харесвам моите, защото
никой друг не ги пее. Оригиналът не може да бъде заместен от
копието – това е мой принцип. Всеки певец има собствена
територия, която защитава. Народната песен няма синур, няма
нотариален акт, всеки може да я пее, но в собствения си маниер,
без подражание.
Какъв човек е родопчанинът?
– Родопчанинът има страхотно чувство за хумор. В което село да
влезеш, ще срещнеш някой зевзек, който ще те разсмее. Хуморът
в родопчанина е вроден, защо – не мога да обясня. В родопския
хумор има голяма философия.
Философия? Любопитно... Например?
– Например – един, като хареса една дама, й вика: – Сгрóполи се
чинчиплак, да та кудна по бюшчека...
Хм... А преводът?
– Съблечи се как те е майка родила, да те целуна в пазвата...
Христина е голяма майсторка на родопския клин. В какво
е магията?
– Елате ми на гости и ще разберете – смее се и допълва. –
Родопчанинът говори благо, той не е агресивен човек.
Родопчанинът има своята философия, която казва – каквото за
всички, това и за нас. И продължава да си гледа земята, да си
поддържа животинките, семейството. Родопчанинът обича
природата, отраснал е сред природата и я защитава – в днешно
време това е много трудно. Опазил си е гората, боровете. Преди
години на Роженския събор излезе приказка: Рожен е
разтревожен, под ката борика жена цирика...
Не питам за превода, почти се досещам... Питам обаче –
какво се случва с нея, когато застана пред публика?
– Когато запея песен, която много говори, не усещам къде съм.
Всичко – цялата ми фигура, цялата ми физика, вземат участие в
пеенето. Сраствам се с песента, давам всичко от нея, да се
запомни. Понякога след концерт цяла нощ не мога да спя – всичко
минава пред очите ми като на филмова лента. Върховна емоция е,
изтощение докрай. Аз по начало съм емоционален човек и
текстовете на песните ми действат силно – може и един зрител да
има в залата, трябва да пееш като пред пет хиляди. Публиката
никога не се подценява.

3. Има ли предпочитани песни?
– Всяка песен е хубава. Песента няма граница, не можеш да
кажеш – до тук. И сто пъти да пееш една песен, пееш я по
различен начин. Песента няма и връх – винаги може още.
Емблематичната ми песен е „Планино, стара планино”, родопчани
ме зная с нея. Тази песен ми е подарена, когато бях 19-годишно
момиче, от наш близък, бате Наско, уредник в музея, който
събираше експонати и записваше народни песни. Тази песен има
територия, не мога да я пея навсякъде – мога да я пея на Рожен,
защото е голяма, тежка песен, както и в голяма зала с много
пространство. Обичам я, не я запявам навсякъде. Мога да кажа,
че моите песни са мои вдъхновения.
Как се роди идеята за каба трио „Родопея”?
– Някак си изведнъж. Казвам си – защо не се съберем три контра
алти, да прозвучим в по-нисък регистър, по кадифено, по каба...
В Родопите казваме “каба човек” – спокоен, бавен човек – така се
роди триото. Дъщеря ми Мариана /завършила е музикалното
училище в Широка лъка/ е страхотен контра алт – дори беше
решила да кандидатства за Гинес с низините на своя контра алт...
С тази Христина, която ви гледате усмихнато от снимките,
можете да говорите сърдечно – и за тежко вино, и за
хора, събития, приятели, музика. Спомените й са пъстри и
емоционални. Българка с голям певчески дар. Когато я
слушате, помнете: гласът й не само омайва, но и...
омагьосва – както е при всяко голямо изкуство.
*каматен – красив, хубав
Разговаря Иван Здравков
Снимки Мирослав Милев