O slideshow foi denunciado.
Seu SlideShare está sendo baixado. ×

Bulgarian crysis and capital markets

Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio
Anúncio

Confira estes a seguir

1 de 7 Anúncio

Bulgarian crysis and capital markets

  1. 1. ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ И КАПИТАЛОВИТЕ ПАЗАРИ В края на февруари Бернанке и икономическите данни подкрепиха пазарите В средата на последната седмица от изминалия месец беше наблюдаван ръст на основните индекси на световните борсови пазари, показал и най-голямата дневна доходност от януари. Това беше обусловено от икономическите данни, показващи умерено подобрение, както и от силната подкрепа на председателя на ФЕД за продължаване на икономическите стимули 1. Сравнително безпроблемния аукцион на италиански държавни облигации в края на февруари помогна да се намали безпокойството за политическата обстановка в страната. В началото на март, EUR все още задържа нивото си спрямо USD и JPY. Единната валута дори нарасна с 0,1 % до 1,3147 USD, след рязкото ú спадане в резултат на италианските избори 2. Обемните продажби на италиански държавен дълг допринесоха за снемане на нервността по повод на безпокойството, че политическата ситуация в Италия може да дестабилизира втория по големина дългов пазар в Европа. Внушителните данни за бизнес разходите в САЩ също съдействаха за подобряване на деловата активност на инвеститорите и намалиха притесненията от надвисналите съкращения на бюджетните разходи на най- голямата икономика. След краткосрочния си рязък прираст в началото на последната февруарска седмица, JPY се върна на средно ниво. GBP е все още слаб, търгувайки се за 1,5169 USD. AUD укрепна, а цената на нефта се стабилизира и дори се понижи малко3. Златото също се позакрепи отчасти, търгувайки се все още близо до и под критичните 1 600 USD/oz. В сутрешната азиатска търговия на 1 март, курсът на EUR също се стабилизира, след последния му рязък спад от над 4 % спрямо USD – най- голямото понижение за последните 9 месеца. Общо взето, такава беше реакцията на инвеститорите по отношение на сравнително разочароващите данни от Китай, политическата нестабилност в Италия и неизбежността от бюджетни съкращения в САЩ. Комбинацията от тези фактори изтощи апетита на инвеститорите към риск и постави единната валута под повишен натиск. Изглежда, че неопределеността на ситуацията в Италия е основният източник на безпокойство сред изброените по-горе фактори. Като следствие, двойката EUR/USD се търгува близо до най-ниските си нива за 2013 г., т. е. еврото поевтиня до около 1,30 USD. Евентуално по-нататъшно (допълнително) намаляване на л. п. от страна на ЕЦБ ще окаже допълнителен натиск върху единната валута. Изказването на Марио Драги, че „ЕЦБ е много далеч от прекратяването на антикризисните мерки в ЕЗ” увеличи разпродажбите на EUR, връщайки го категорично под 1,31 USD. В този аспект, и след предупрежденията на МВФ, инвеститорите се насочиха към по-ниско рисковите валути. Ситуацията на форекс пазара може да се обобщи като: EUR/USD – преобладаващо мнение за къси позиции и дългосрочна меча тенденция; USD/CAD – силна съпротива на нисходящия тренд от края на 2011 г. при 1,03; GBP/USD – краткосрочен (няколкомесечен) доста силен нисходящ тренд и тесен рейндж при около 1,51–1,52. От тази гл. т., интересно и може би малко екзотично е мнението на City Bank. От нея залагат на продажба на EUR срещу NZD, с оглед на очакваните повишения на л. п. в Нова Зеландия. „Предложението на банката” е къси EUR/NZD позиции при 1,5782, със стопове при 1,6010 и цел 1,5450, т. е. и тези анализатори очакват спад на EUR. В САЩ – разочароващите данни за растежа и заетостта, и очакваните и вече направени съкращения на държавните разходи първоначално причиниха понижения на  На втория ден от заседанието на комисията на Конгреса на САЩ, Бернанке защити програмата на ФЕД за покупки на облигации като средство за поддържане на ниски л. п. и стимулиране на растежа. Коментарите му помогнаха на пазарите да се възстановят от най- ниските нива от ноември м. г., а Dow Jones IA затвори при невиждана от 2007 г. стойност.  На 26 февруари EUR падна до 8-седмичен минимум.  Брент се търгува за над 112 USD за барел.
  2. 2. акциите на американските компании. Все пак обаче, индексите са на крачка от рекордните си стойности от 2007 г.: Dow Jones IA затвори февруари при 14 054,5 (исторически максимум от 14 164,5 на 9 октомври 2007 г.), с месечна печалба от 1,4 % и трето месечно повишение; S&P 500 – при 1 514,7 (с 50 пункта под максимума си от същата дата); Nasdaq Comp. – 3160,2, с февруарско повишение от 0,6 % и четвърти пореден месечен ръст. След все пак по-оптимистичните данни за икономиката на САЩ, на фона на Европа, борсовите индекси на Wall Street намалиха първоначално натрупаните загуби. При все това обаче, сегашните актуални автоматични съкращения на разходите с над 85 млрд. USD ще повлияят на перспективата за растеж на най- голямата световна икономика4. Инвеститорите са притеснени и от друго, а именно, че възстановяването на китайската икономика все още не е с достатъчно добри темпове. Индустрията във втората по големина икономика е нараснала през февруари с най- бавния темп от последните 5 г. Индексът на мениджърските поръчки, показател за индустриалната активност там, се е свил до само 50,1, от 50,4 през януари 5. В този контекст, понижението на GBP се дължи до голяма степен и на свиването на производствения сектор на британската икономика, отразено чрез понижението на IMP (индекса на мениджърите по покупките) до 47,9, от 50,5 през януари. Европейските ЦК приключиха февруари с 9 -та поредна месечна печалба, след като Бернанке и Драги заявиха (потвърдиха), че ще се придържат към настоящата политика за вливане на ликвидност. Все пак обаче, европейските фондови борси имаха разнопосочен край на месеца. Те го приключиха, респ. започнаха март, с разнопосочни движения, след ден с доста голяма волатилност. В Лондон FTSE 100 нарасна със 17,8 (1,3 % над януарската си стойност) до 6 378,6; в Цюрих SMI – с 8,32 % до 7 602; в Париж обаче, CAC-40 падна с 23,1 до 3 699,9, а във Франкфурт DAX – с 33,5 (– 0,43 %) до 7 708,2, понижавайки се съответно с 0,3 и 0,4 %, в сравнение с януари. Потребителските цени в ЕЗ намаляха до 1,8 %, от 2 % през януари, а безработицата се увеличи до 11,9 %, спрямо 11,8 % през декември м. г 6, но общо взето има забавяне на спада на икономическата активност в ЕЗ. България през призмата на последните събития Дянков: „България е една от 7-те държави в ЕС, които не са в процедура за прекомерен дефицит. Страната е приключила 2012 г. с дефицит под 0,5 % от БВП, което ни нарежда непосредствено и единствено зад Швеция и Германия. Само Естония от държавите в ЕС е с по-малък държавен дълг от България. В момента, в държавния резерв има 4,1 млрд. лв. Фискалните данни показват, че България все още е една от най-стабилните държави в Европа.” До тук добре, както би казал оптимистът, но протестите продължават и няма никакви изгледи да спрат скоро. Те показаха огромното разминаване не само между макроикономика и действителност, но и между хората и управляващите ги политици. Продължавам с мнението на Дянков: „Гъвкавата емисионна политика на МФ е довела до намаляване на дългосрочните л. п. до рекордно ниски нива; абсолютен минимум от 3,17 % през декември м. г.; най- ниската стойност на показателя от 1991 г., т. е. за последния 20 г. период. Провежданата политика беше единствената възможна за малка отворена икономика в условия на валутен борд.” Факт е, че брутният външен дълг (БВД) на страната през 2010 и 2011 г. е намалял, а причината за това са били банките, изплатили съответно 1,51 и 1,21 млрд. EUR от чуждестранните си задължения. Увеличаването на задлъжняването им към  Необходимо е и да се отбележи обаче, че според някои анализатори, за САЩ не съществува непосредствена заплаха от изпадане в рецесия заради автоматичното съкращение на разходите, т. к. те ще подействат постепенно.  Стойности над 50 индикират (са свързани с) растеж.  Спада на инфлацията може да предизвика увеличаване на л. п. от ЕЦБ.
  3. 3. чужди кредитори през м. г. обаче, е в размер на 0,8 млрд. EUR. И все пак, това не е особено голям проблем. Според една от лансираните теории, България има нужда от инвестиции, за да достигне по-голям от очаквания икономически ръст от 1,2–1,5 %, както и икономическото развитие и доходите на западноевропейските страни 7. Обезпокоителни са обаче следните данни за абсолютния БВД през последните 7 г. Таблица. Брутен външен дълг (в млрд. EUR) за периода 2005–12 г. Година Държавен Банки Други сектори Вътрешнофирмен Общ БВД о кредитиране 2005 4,4 2,4 4,2 4,1 15,1 2006 3,7 3,4 7,2 5,9 20,1 2007 3,1 5,8 9,8 10,1 28,8 2008 2,7 9,1 11,8 13,0 36,6 2009 2,8 8,4 12,2 14,5 37,8 2010 2,8 6,8 12,3 14,9 36,9 2011 2,8 5,7 12,2 15,2 35,9 2012 3,4 6,5 12,3 15,7 37,9 Другите по-важни факти от тази таблица са: - през 2012 г. България e увеличила задълженията си с общо 2 млрд. EUR (5,6 %, до 37,85 млрд. към 31 дек. 2012 г.), което е рекордна стойност, след като през предишните 2010 и 2011 г. е погасила част от тях (общо намаление за двете години от 1,9 млрд. EUR); - нарастването на държавния БВД за същия период (2012 г.) е значително по- голямо (21,2 %) и в края на м. г. възлиза на 3,37 млрд. EUR, т. е. той е 9 % от общия БВД; - нетният вътрешен дълг в края на м. г. е бил 15,67 млрд. EUR. - трикратно увеличаване на дълга от други сектори за 7 г. период; - почти четири кратно увеличаване на вътрешнофирмените кредити и - 2,5 пъти увеличен общ БВД. Все пак, в интерес на истината е да се отбележи, че най-голямото увеличение на общия дълг е от периода 2005–08 г., след което практически няма съществени изменения както в него, така и в останалите числа от таблицата, с изключение на задълженията на банките. В контекста на константния БВД по време на кабинета „Борисов”, неговото сегашно или бъдещо увеличение е привлекателно, но не и особено полезно на фона на намаляващия брой хора, които би трябвало да работят за следващото му погасяване. Това според мен е в интерес на международните финансови пазари, но не и за българската икономика. През разглежданите 7 г., нетният държавен дълг намалява значително – и като абсолютна стойност и като процентен дял от общия БВД – от около 30 % до под 10 % от общия БВД. Това обаче показва и какво всъщност e участието на държавата в икономическия живот на страната. Очевидно е, че то е намаляло доста, и при това, също до 2008 г., т. е. при управлението на кабинета „Борисов” също не е имало съществени изменения в това отношение. И тук вече като че ли „изкристализира” проблема, а именно, че през последните години принадената стойност не е била реинвестирана в икономиката на страната, а се е изнасяла от клоновете на чуждестранните компании към самите компании – майки. Като следствия произтичат и увеличаващата се безработица, и замразяването на доходите, и практическата невъзможност за правителството на Герб да направи каквото и да било съществено или забележимо за подобряване на благосъстоянието на хората. Проблемът е, че и в Европа също има доста голяма криза и собствениците на компаниите – майки съвсем  Една от възможностите за това е именно чрез увеличаване на БВД.
  4. 4. естествено и логично предпочитат да си прибират печалбите, за да не пострада прекалено много техния собствен стандарт на живот. В този аспект, би трябвало да ни е ясно защо икономиката ни не помръдна особено през последните години. И като че ли реалността е, че „сме на системи”, въпреки и независимо от проблемите с кръвното на премиера в оставка. Най-лошото е, че положението наистина може да става и още по-лошо. Ако например, по някаква причина, чуждестранните инвеститори решат да се изнесат, а повече от естествено е, че призивите за национализация не са никак окуражителни за тях. Съществуващият в момента повишен риск за страната е включен в размера на банковите лихви. А и няма как просто да си напечатаме пари. В допълнение, през януари са се увеличили и лошите и преструктурирани кредити. Въпреки че депозитите също са на рекордни нива, те изобщо не са никак много. Те са рекордни защото през 1996/97 г. парите бяха практически почти „занулени”. Спестяванията в Гърция дори, са в пъти повече. При валутен борд, монетарната политика е функция от платежния баланс, т. е. няма как да се разшири паричното предлагане и респ. да имаме ниски лихви, без да привличаме средства от вън. В този аспект, увеличаването на депозитите е по-скоро положителна новина за страна в борд, т. к. води до увеличаване на паричната маса. Повечето системи на паричен съвет обаче, са се провалили в период на криза, а не във възход, т. к. ЦБ не могат да разширят паричната база в период на спад8. Увеличението на годишна база на депозитите на домакинствата и нетърговските организации през 2012 г. е с около 11 % и възлиза на 34,635 млрд. лв. Числата са близки до общия БВД, но дименсията им е различна, т. е. на среден депозит от около 4 880 лв. съответства средно задължение от 5 330 EUR, или депозит / дълг (4,880/10,420) 0,47 %. FT: „Оставката на българското правителство след яростните протести е предупреждение за останалите европейски страни. Тя показа, че социалните безредици могат да свалят правителство дори в страни, които не са директно засегнати от кризата. Правителството „Борисов” е поредната жертва на мерките за икономии. България обаче, все още не е приложила болезнени мерки за затягане на коланите. За разлика от съседните Гърция, Румъния и Сърбия, страната не е искала международна помощ. България до скоро се считаше за остров на икономическа стабилност на Балканите. Провалът на правителството да осигури икономически растеж и съответно ръст на производството и заплатите, които останаха най-ниски в ЕС, в комбинация с растящи цени, особено на електро- и топлоенергията, предизвикаха масови протести. При цялостното фокусиране на ЕС, вкл. и на правителството „Борисов”, върху фискалната дисциплина, това което всъщност има значение, е растежът. България успешно изпълни Маастрихските критерии за влизане в ЕЗ, страната е с обвързана към EUR валута от 1997 г. и до сега успяваше да избегне кризите. Но всичко това не печели гласове и е урок за правителствата дори и на богатите държави.” Политическата криза и икономическите последици от нея Бедност и отчаяние. Протестите и оставката на правителството, дори и още преди официалното ú подаване, предизвикаха съществен спад на капиталовия пазар в страната. Те задълбочиха в значителна степен започналата и може би логична корекция на борсовите индекси след съществения им ръст от края на миналата и началото на т. г. Всичко това рефлектира върху пазарната капитализация на доста български компании, респ. причини загуби за притежаващите техни акции – индивидуални и институционални инвеститори. Проблемът е, ако това изобщо може да се нарече проблем, че пенсионните фондове, заедно с банките, са сред най-активните участници на капиталовия пазар. Това означава и загуби за тях, респ. за всички  Ефектът на лоста е валиден и за държавите.
  5. 5. българи, участващи в една или друга форма в повечето професионални, доброволни, универсални и други фондове. Сметките за електро- и топлоенергия вероятно ще намалеят, особено през предстоящите летни месеци, но ще е необходимо време, за да се компенсират натрупаните на капиталовия пазар загуби. За съжаление, все още вътрешнополитическите ефекти са доста съществени за икономиката на България. От друга страна, на международните капиталови пазари се увеличиха застраховките срещу фалит на държавата. Очевидно е, че въпреки твърденията на сегашните политици за финансова стабилност, международните пазари не се влияят съществено от тях. С други думи, международната инвестиционна общност оцени риска в страната като повишен, което рано или късно ще се отрази върху цената на финансовия ресурс. Или иначе казано, вътрешнополитическите проблеми вероятно ще доведат и до промяна в досегашната тенденция за намаляване на лихвите. Най-важното обаче, като че ли е друго. Според мен, положението сега безспорно не е добро, но може да стане и още по-лошо, независимо от вече обещаните намаления и други мерки касаещи енергията. В някои от предишните си коментари споменах за натрупана и все още непроявила се в достатъчно адекватна степен инфлация. Може и да не съм прав, но ще се опитам да се аргументирам с два примера, които на пръв поглед не са толкова пряко свързани с гореказаното. Единият е протеста на лекари срещу монопола на здравната каса, а вторият – проблемите на църквата около избора на новия патриарх. Сега като че ли всички са против всички – хора срещу политици, лекари срещу начина на разпределението на пари за здравеопазване, духовници срещу миналото си и т. н. В този аспект, протестите в страната като че ли бяха очаквани и логични на фона на аналогичните събития в южноевропейските страни. А опасенията за предстоящите избори са, че очакванията и политическите пристрастия на хората биха довели до сегашната ситуация в Италия. И тогава е доста вероятно прословутата финансова стабилност много лесно да се превърне във финансова нестабилност. А това е и един от аспектите за по-лошото от сегашната ситуация, за което споменах по-горе. Исканията за отнемане на лицензи и национализация на компании също ще имат международен отзвук. При това, и най-вероятно, негативен и безспорно отблъскващ инвеститорите, което в крайна сметка би довело страната отново до изолация (игнориране) от международните финансови пазари. Потърпевши от срива на акциите на ЧЕЗ, между впрочем, търгувани и на европейския капиталов пазар, са и българските пенсионни фондове, притежаващи значителна част от компанията, като натрупващите се загуби няма да са само за публичното чешко дружество. Възможността държавата да изкупи активите и бизнеса на проблемните компании изглежда почти невероятна, поне засега. Общо взето, проблемите се свеждат до някаква форма на преразпределяне на пари, които очевидно са малко или недостатъчно. Възможен изход от ситуацията беше индикиран от Рубини при неотдавнашната му визита в страната – икономически растеж, базиран на увеличаване на националния дълг. При положение, че не разполагаме с възможности за печатане на пари (валутен борд), това като че ли е и най-логичната възможност. Алтернативният краен вариант е премахване на борда и следваща инфлация, но това са въпроси от компетентността на професионалните икономисти, финансови експерти и анализатори. Като евентуална средна възможност би могло да се обсъжда увеличаване на бюджетния дефицит до позволените от критериите на Маастрихт 3 %. В подобни случаи, правителството би могло да вземе заем от банките в страната, а парите да се използват за минимални социални политики – образование, земеделие, малък и среден бизнес, т. е. да отидат при тази част от населението, което наистина е в ужасно състояние (не иска / не може да си плаща сметките). Това разбира се не би имало положителен ефект върху финансовата и банкова стабилност, крие доста рискове, но
  6. 6. общо взето – това е положението. Пред страната няма особено много алтернативи за икономически растеж9. От тук нататък: България вече наистина не е същата; до седмица ще бъде сформирано служебно правителство Участниците в консултациите с президента няма да бъдат членове на обществения съвет към служебния кабинет. В този съвет ще бъдат включени представители на граждански организации от много сектори, национално представени синдикати и организациите на работодателите. В зависимост от обсъжданите (дискутирани) теми, ще бъдат канени учени, експерти и др. Според президента Плевнелиев, общественият съвет ще бъде структуриран по теми и секторни политики, за да има конкретни разговори и решения по тях. Участниците в него ще приемат становища и препоръки към служебното правителство. Председателят на съвета е доста спорна фигура, за която няма съгласие между президент и протестиращи. Предложението на Плевнелиев е той да бъде вицепремиер и да определя членовете на съвета, които ще са представители на: държавата (определени от служебното правителство), работодателите; синдикатите; общини; юристи, пациентски, екологични и потребителски организации, както и на научните среди. Бизнесът настоява в служебното правителство да не влизат членове на политическите кабинети в последните 3 правителства, както и бивши депутати в последните 2 парламента и представители на президентската администрация. БСК предлага: 1. създаване на мегаминистерство, чрез сливане на досегашните икономическо, земеделско и транспортно ведомство, със заместник – министри на индустрията, енергетиката, туризма, земеделието и транспорта (в служебното правителство); 2. сливане на министерството на финансите с управлението на средствата от ЕС и др. структурни промени; 3. започване на преговори за stand-by споразумение с МВФ; 4. намаляване на публичните разходи в т. г. бюджет; емитиране на облигационен заем за изграждане на електронно правителство; финансиране на малкия и среден бизнес с цел да се създадат работни места; 5. публичен регистър с всички такси, тарифи и лихвени условия на банките, тарифите и условията по застрахователните операции, както и създаване на клирингова къща за изчистване на междуфирмените задължения; 6. всички дружества с господстващо пазарно положение да публикуват информация, аналогична на дружествата, търгувани на фондовата борса. АИКБ също настоява монополите да се отчитат като публични компании по ЗППЦК. Според нея, служебното правителство трябва да изготви текстове за антимонополно законодателство; запазване на валутния борд, запазване на финансовата дисциплина и изпълнение на приетия държавен бюджет. Все пак обаче, в този контекст ще си позволя да цитирам Фридман: „Частният монопол е далеч по- ефективен от държавния”. Според мен, проведените консултации за граждански борд (обществен съвет) към служебното правителство нямаха някакъв значим резултат. Основанията за сегашното ми не особено обичайно и като цяло, нетипично за мен, песимистично настроение са: - като че ли въобще не бяха разглеждани исканията за работа на НС до приемането на промени в изборния кодекс;  Другите възможности са увеличаване на БВД посредством международните финансови пазари, каквото е мнението на Рубини, или премахване на борда с всичките последствия от това – инфлация, намаляване на междуфирмената задлъжнялост и т. н.
  7. 7. - тотално разминаване в позициите на протестиращи и политически партии, относно решаването на кризата; - пълна неадекватност на почти всички политици и държавни институции в страната; - взаимни обвинения между политическите лидери, които като че ли не чуха или не разбраха хората, които просто казаха: „Повече така не може”. В този аспект, мнението ми е, че не бива да се търсят недостатъци в исканията на протестиращите. Те наистина нямаха особена конкретика, не бяха особено добре организирани, но повечето от тях не са нито икономически експерти, нито политически гурута, нито имат претенции за това, че знаят как може да се подобри ситуацията. Те са обикновени хора, а това, което като че ли изобщо не се разбра от политическите лидери беше гореспоменато: „Повече така не може”. През миналата седмица SOFIX се понижи с 1,25 % до 382,8, загубвайки 5,5 % през първите два дни, при което регистрира и най-големия си дневен спад от 4 г. Мигновената реакция и на останалите български борсови индекси недвусмислено показа сериозността на ситуацията в страната. Ефектът на политическата криза върху капиталовия пазар се изразява най-добре с намаленията на индексите за двуседмичния период 13–27 февруари, а те са както следва: SOFIX – 12,5 %; BG-40 – 9,7 %; BGTR30 – 9,5 %, имотния BGREIT – 6,1 %. Понижението на последния индекс е приблизително ½ от това на основния и с 1/3 от на останалите два, което индикира и вече икономическия характер на кризата. В допълнение, понижението на корпоративния индекс CGIX, т. е. на индекса на компаниите с добро корпоративно управление, е почти съвпадащо с това на SOFIX – минус 12,6 %. Иначе казано, колкото и да е добро управлението на компаниите или корпорациите, то не може да повлияе особено на представянето им на капиталовия пазар при сериозни кризи като сегашната. Събитията в страната недвусмислено показаха, че общият пазарен риск включва неотменимата и доста съществена, поне засега, политическа компонента. Десет дневните изменения на индексите, след оставката на правителството до 1 март 2013 г., имат следните числени стойности: SOFIX – 6,1 %; BG-40 – 5,0 %; BGTR30 – 4,4 %, BGREIT – 0,2 %; CGIX – 4,2 %. Всички те са с понижения, а както и при всяко друго правило, и в този случай изглежда, че има изключение и то е имотния индекс. Понижение от 0,2 % би могло и да се пренебрегне или да се разглежда като потвърждение на друго правило, а именно, че имотите не се влияят от това кой е на власт. В заключение, сегашната ситуация в страната може да се обобщи най-кратко като: финансова стабилност, икономическа, социална и политическа нестабилност. д-р инж.- химик Тихомир Цанов

×