Rhetoric conference in SU, September 28th, 2018

1. Маркери за грамотност
при говорене - реални
или не?
Доц. д-р Борислав Георгиев
Департамент „Нова българистика“ на Нов български университет
28. 09. 2018 г., СУ „Св.Климент Охридски“ , конференция по реторика

2. „Грамотност“ в тесен и широк смисъл
▪ Грамотност в тесен смисъл: спазване на правописните и/или
изговорните норми, пряко, скрито свързани или несвързани с
граматиката на езика (например нормата за т.нар. „променливо
Я“);
▪ Грамотност в широк смисъл: функционална или четивна
грамотност;
▪ Интуитивна оценка на грамотността в тесен смисъл, давана
най-вече от неспециалисти: оценява се дали един човек е
грамотен по определени маркери (или показатели), например
дали спазва правилото за използване на пълния/краткия член
при писане. („За мен грамотен е само този, който не допуска
грешки по отношение на това правило“).

3. Маркери за изговорна грамотност
▪ Числителните,завършващи на-десет: дванайсет, трийсет и т.н.
В правописния речник от 1983 г. двете форми бяха кодифицирани
като дублетни, като предпочитание се даваше на кратката
форма. В последния правописен речник от 2012 г. само кратките
форми са кодифицирани, но при публично говорене все още се
предпочитат пълните форми: дванадесет, тридесет;
▪ Т. нар. „мекане“: ходимЕ, пишемЕ. Този изговор (но не и този
правопис) постепенно се превръща в норма, която все още не е
кодифицирана, но хората – особено при неформално говорене - я
използват.

4. Маркери за изговорна грамотност
▪ Ударенията върху думите
▪ Казусът рАботя
▪ Казусът с нАука и наУка – вече е решен (след филма „Двойникът“ с
Тодор Колев);
▪ Казусът с училищА (летищА и дори – гробищА);
▪ Грешки в ударението, които остават извън вниманието на
неспециалистите: структУра, произхОд;
▪ Фр. Déjà vu – често се чува като дЕжаву

5. Маркери за изговорна грамотност
Граматични грешки, които (още) не са се превърнали в маркери
за неспециалистите, но се отчитат от лингвистите като маркери:
1. Бройна форма и форма за множествено число: пет столА,
много столОВЕ, ПЕТИМА учениЦИ, много учениЦИ;
2. Съгласуване: българският и чуждестранният министър-
председателИ;
3. Кой/кого; който/когото; някой/някого; никой/никого;
всеки/всекиго и дори *на всекиму.
4. Неграматични изречения: казусът „Аз…ми се струва“

6. Случаи, на които никой вече не обръща
внимание
▪ Променливо „Я“
▪ Затвърдяване на глаголните окончания (ходЪт)
▪ „йекане“ (ученицитье)
▪ Преждеговоривш/щ (!!!)
▪ Не произнасяне на звука „т“ в края на думите
▪ „Ще“ често се заменя от „шъ“ (шъ отида).

7. Заключение
▪ Изброените маркери (или показатели) са дискурсни топоси,
които ориентират слушателя как даден човек се справя с
публичното говорене.
▪ Въпросните топоси не разрушават граматичността на изказа, но
дразнят слуха.
▪ Въпросните топоси при неспазването им могат да навредят на
положителното самопредставяне на човека.
▪ Те са като високите тонове, които даден оперен певец трябва да
„вземе“ и чието вземане/невземане му носи бурни аплодисменти
или освиркване.

8. ▪ Благодаря Ви за вниманието 
▪ Борислав Георгиев
▪ https://bogeo.net/