Тракийски и античен град Кабиле

1. Изготвил: Ана Димитрова Димова
Ф.№ САЗ 106

2. Единственият у нас изцяло проучен тракийски
град, чийто следи са разпръснати край град
Ямбол

4. Първите археологически проувания на територията на древния
град са проведени през 1912 г. от Богдан Филов. През 1972 г. тук
започват редовни археологически проучвания от екип от
специалисти от Националния археологически институт и
Института по тракология при БАН, катедра Археология при
Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Регионален
исторически музей – Ямбол. На територията на древния град се
провежда и редовната археологическа практика на студенти от
Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По време на
проучванията са разкрити части от укрепителната система на
древния град, проучено е светилището на хълма Зайчи връх,
казармите на римските кохортите, две бани, една базилика, една
църква, стопански и административни помещения свързани с
ежедневния живот. Проучени са и част от плоските, и могилните
некрополи в хинтерланда на античния град.

5. Кабиле е древен тракийски град, основан около IV в. пр.
Хр. върху основите на по-древно селище в подножието
на днешния Зайчи връх, близо до завоя на река Тонзос
(Тунджа) в древността. В наши дни територията, на която
е бил разположен древния град и по-късните селища
край него са превърнати в археологически резерват,
разположен на 10 километра от град Ямбол.
Местоположението на Кабиле е възлов пункт при
пресичане на важни пътища през древността и
античността. Оттук е минавал пътят от Айнос
(днешен Енез при устието на Марица (античния Хеброс)
към Хемус (Стара планина) и долното течение на река
Дунав, както и диагоналният път (Via Diagonalis)
от Бизантион през Сердика (София) – Найсос (Ниш) към
средното течение на река Дунав. С това си стратегическо
местоположение древното селище Кабиле постепенно
прераства в град, който се обособява във важен
политически, икономически и религиозен център на
Одриското царство и Римската империя. Днешният
Национален археологически резерват Кабиле обхваща
площ от близо 650 декара и е част е от Стоте
национални туристически обекта.
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

6. Достъпът до
Археологическият
резерват „Тракийски и
античен град Кабиле“
е изключително
улеснен. Разположен
непосредствено до
Автомагистрала
„Тракия” – на 283-я
километър от София и
на 76 км от Бургас,
„Кабиле“ е
единственият
археологически обект
в България, който има
собствен пътен възел
към магистрала.

7. ТРАКИЯ ПРЕЗ
КЪСНОЖЕЛЯЗНАТА
ЕПОХА (VI-I
в.пр.н.е.)

8. НАИМЕНОВАНИЕ
В крайната източна част на самия
Зайчи връх е бил разположен
акрополът на древния град. Тук се е
влизало от юг през изсечена в
скалите порта. Върху една от скалите
е изсечено изображение-релеф на
Великата майка на боговете Кибела.
Като се има предвид, че това
е фригийското наименование
на богинята, според проф.Велизар
Велков, може да се предположи че
Кабиле е наименованието на същата
богиня в неговoто древнотракийско
произношение. В скалата са изсечени
улеи и ниши, вероятно свързани с
религиозния ритуал."

9. КИБЕЛА - Почитали я в
големи части на Мала
Азия (около планината Ида,
в Лидия, Витиния, Галатия)
както и в Тракия. Кибела е
наричана още и Велика
майка, Майка на боговете и
всичко живо на земята, на
възраждащата се природа и
на нейното плодородие.
Олицетворява силите на
природата, покровителка е
на планините, горите и
зверовете.
Богинята обединява в себе
си двата пола, в знак на това
нейните жреци – гали, сами
се скопявали. Спътници на
богинята
били корибантите, куретите
и дактилите в
планината Ида.

10. Паметна плоча – релеф на проф. Велизар
Велков поставена до входа на музея в НАР
Кабиле

11. През 1986г. Д. Съселов публикува своя хипотеза за
възможното астрономическо използване на връхната част
на светилището „Зайчи връх". Във връзка с нея от 1988 г. в
продължение на пет години се провеждат системни
астрономически проучвания и наблюдения от специалисти
на Ямболската астрономическа обсерватория и
планетариум.
Верни на своя светоглед, траките са използвали естествено
възвишение, единствено в района. С помощта на специално
обработени камъни скалният масив е придобил
необходимата форма. Дори и естествено като начална
пукнатинна мрежа, без съмнение светилището е
доработвано и оширявано, като специализирано
наблюдателно съоръжение.
Точното съвпадение с географските посоки север- юг, изток-
запад изключва неговото случайно възникване като
природен феномен. Направената фотопанорама показва
един изключително изчистен от възвишения местен
хоризонт и липсата на характерни релефни белези върху
него. Можем да свържем с мислена линия точка от
хоризонта и изображението върху югозападната скала с
изсечения образ на богинята Кибела.

12. Изгревът на Слънцето на 22 юни се наблюдава над
североизточната скала. На нея има изкуствено направена
заравненост с дължина 1,20 м, което позволява точното
определяне на мислената права, свързваща точката на
лятното слънцестояние с лика на Кибела. (схема 2)
Източната траншея свързана с оста изток-запад, е
трасирана така, че да бъде използвана за наблюдение на
изгрева на Слънцето в дните на пролетното и есенното
равноденствие. Североизточната и югоизточната скала
образуват своеобразна мушка, през която се вижда
изгряващото слънце в дните на равноденствията. Нещо
повече: древният наблюдател навярно е търсил улеснение
за тази цел. В траншеята има изкуствено поставен камък с
форма на пресечена пирамида. Може би лицето,
извършващо наблюдението на слънчевия изгрев в деня на
равноденствието, е използвало този камък. Той не се вписва
в общия план на скалния масив и това ни дава основание да
предположим, че е пренесен и оформен така, че да
изпълнява определена функция. В по-късно време, вероятно
с цел улесняване и облекчаване през зимата, за извършване
на по-горните наблюдения е използвана каменна сграда,
разположена в западната част на светилището.

13. ДАТИРАНЕ
Откритата керамика от X-VI век пр. Хр. доказва, че
селището вече е съществувало през ранната Желязна
епоха, но най-старият културен пласт, макар и оскъден
е от Бронзовата епоха. През V – IV век пр. Хр. Кабиле
поддържа активни търговски връзки с почти всички
градски центрове в Егейския свят.
Най-ранните следи от обитаване на мястото на античния град
Кабиле са открити при римските казарми. Археологическите
проучвания показват, че тук е имало селищна могила от
халколитната епоха, която е била унищожена през Античността.

14. ИСТОРИЯ И ИЗВОРИ
Според античните извори Кабиле е бил център от особено значение за Югоизточна Тракия. Градът е
създаден около 2000 г. пр.н.е. и се е намирал на върха на възвишението Зайчи връх, който е
единственото възвишение в околността, край завоя на река Тонзос (Тунджа), откъдето реката се оправя
на юг за да се влее в река Марица при Одрин (Едирне). В древността и през античността завоят на
реката е бил край Зайчи връх, където реката е образувала широки разливи, удобни за пристани. Днес
реката е изместила коритото си с 2,5 km на север.
През втората половина на I хил. пр. Хр. Кабиле е един от главните градски центрове на Одриското
царство, което за кратко време, успява да обедини по-голямата част от тракийските племена на
Балканския полуостров и води успешно войни с македони, пеони и илири. През 3 век пр.н.е. вече е част
от територията, управлявана от траките одриси и част от контролираната от тях територия. Градът е
построен по всички правила на елинските градове. Имал е агора, площад, около който е бил
съсредоточен живота в града. На площада се е намирал храм на Аполон и по-голям храм на богинята
Артемида – Хеката, в който са се съхранявали и много от надписите издълбани върху каменни стели
касаещи града.
През 341 г. пр.н.е. градът е завладян от армията на Филип Македонски, а по-късно влиза в състава на
империята на Александър Македонски. За града се споменава в трудовете на 14 древни автори, като
най-ранният от тях описва превземането на града от Филип Македонски.
Гръцкият автор Лампсак през II век описва града като хорион, т.е. укрепен град, намиращ се в средата на
Тракия до река Тунджа. В края на IV – началото на III век пр. Хр., Кабиле е една от резиденциите на
одриските владетели Спароток и Скосток и практически функционира като град държава. Спароток сече
монетни емисии със своя образ през първата четвърт на III век пр. Хр.

15. Около периода на келтското нашествие, царката власт в Кабиле се заменя с градско управление. През III – II век пр.
Хр. градът сече монетни емисии с изображение на култовата статуя на Артемида Фосфорос. Споменат е
от Теопомп, Полибий и Анаксимен. През тази епоха градът е голям икономически и търговски център и поддържа
широки връзки с Мала Азия, с градовете по тракийското крайбрежие и Егейския свят. (На територията на Кабиле са
открити около 500 амфорни печати от някои центрове от Източното Средиземноморие.)
През 71 г. пр.н.е. градът влиза в състава на Римската империя, след като е завладян от войската на Марк Лукул и
след 45 г. е част от римската провинция Тракия. Градът е основен военен и търговски център през 2 и 3 век
пр.н.е. Градът е най-важният военен римски лагер в провинция Тракия през II – III век сл. Хр., къето е настанена
кохортата на луцензите. В него се изграждат терми, обществени сгради, казармени помещения, светилища,
крепостни стени. Кабиле е един от основните градове в своята провинция след реформите на
император Диоклециан през 4 век. Намира се на кръстопът между пътищата Августа Траяна – Адрианопол и Августа
Траяна – Анхиало. Запазени са строителни надписи от римските императори Хадриан, Антоний
Пий, Каракала, Александър Север, Аврелиан, Галерий.
През IV век градът изглежда е епископски център, тъй като местният епископ Север е споменат като участник
в Сердикийския събор, а някои автори отъждествяват епархията с известния от други източници Диосполис. От този
период е датирана монументалната трикорабна базилика с мозаичните подове, част от които са изложени в музея
към НАР Кабиле.
В края на IV век е превзет от готите. Краят на града идва след нашествието на аварите през 583 година, когато е
разрушен и след това никога не бива построен отново. Продължава да съществува като обикновено селище до
османското нашествие в българските земи през XIV век. През средновековието на мястото, където се е намирал
античният град, е построено малко селище. То съхранява старото си име, което със закономерни изменения,
съобразно фонетиката на старобългарския език е запазено до началото на XIX век – Ковел. В северния край на село
Кабиле е разкрита пи разкопки църква от XI век, вградена в тракийска могила, очевидно свързана с това селище от
късното Средновековие.

16. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ
Една от най-важните археологически находки
от Севтополис е т.нар. „голям надпис“, открит през
октомври 1953 година в двореца-цитадела дава важни
данни за устройството на древния град Кабиле.
Надписът, издялан на старогръцки в 37 реда върху
мраморна плоча с фронтон.
Надписът съдържа както ценни исторически сведения,
така и данни за тълкуването на архитектурата на
Севтополис. Той е и свидетелство за устройството на
древния град Кабиле. Противно на Демостен, който
нарича Кабиле – „окаяно свърталище“, надписът го
представя като добре устроен град – с градски олтар на
Аполон и с фосфорион – храм на Артемида-Хеката.
Надписът е и най-ранният епиграфски паметник от
вътрешността на Тракия, в който се упоменава
почитането на Дионис и Великите Самотракийски богове
в Тракия.

17. Плочата с надпис от Севтополис.
Текстът гласи: „На добър час!Клетвено задължение на Берника и нейните синове
относно Епимен. Понеже Севт, докато беше още в добро здраве, предаде Епимена
с имуществото му на Спароток, а Спароток срещу това му даде залог за
вярност, Берника и нейните синове Ебризелм, Терес, Саток и Садала решиха,
което засяга потомците им, да се предаде за цял живот Епимен с имуществата си
на Спароток. На Епимен се вменява в дълг да служи на Спароток, доколкото му
позволяват силите, и на онези, които Спароток му възложи. Синовете на Берника
се задължават да изведат Епимен от храма на Самотракийските богове, без да му
нанесат неправда, но да го предадат на Спароток заедно с имуществата му, като
не обсебят нищо от тях, а ако той се възпротиви, да го съди Спароток. Тази
клетва да бъде написана на каменни плочи, които да бъдат поставени едните в
град Кабиле при фосфориона в агората до олтара на Аполона, а другите да бъдат
изложени в Севтополис, в храма на Великите богове и в агората, в светилището
на Дионис до олтара. Нека тази клетва бъде за добро и щастие на тези, които я
запазват, а от страна на Берника да бъде по отношение на него в сила старите
клетви.“

18. Римски военен лагер
Още през 1912 година Богдан Филов
открива на Кабиле надпис издигнат от
римски легионер от кохортата
разкватирувана тук. Името на военното лице
е Елий Тарзас, той е тракиец по произход.
През 1980 година е открит строителен
надпис датиран от 135/136 година и още
един надпис на легионер. Тези надписи
потвърждават мнението, че тук през II век е
лагерувала Cohors II Lucensium, очевидно
по времето на император Хадриан.
През 377 година по данни на Амнан
Марцелин край Кабиле са се водили
сериозни битки между готите и местните
военни части. Същевременно Кабиле е
едно от малкото места в Провинция Тракия,
откъдето произхождат надписи
на латински език.

19. РИМСКИ ВОЕНЕН ЛАГЕР

20. Римският военен лагер на Кабиле отново оживява с антични
възстановки

21. Изключителната находка е разкрита
при проучване на щаба на римската
кохорта, разквартирована в античния
град. Надписът е изсечен върху
каменна плоча с размер 80 на 60
см.„Надписът в най-общи линии в
превод е, че банята в Кабиле е
построена от втора кохорта на
луцензиите по времето на Клавдий
Барциал, това е управителя на
провинция Тракия, в това когато
управлява император Марк Аврелий и
всъщност строежът е завършен под
контрола на командира на втората
кохорна на луцензиите Елий Руф.“,
сподели Стефан Бакърджиев, директор
на РИМ – Ямбол.

22. РИМСКИ ТЕРМИ/БАНИ

23. Монетосечене
Първият издател на бронзови монети на Кабиле – Такела ги отнася към първата половина на IV век пр.
Хр. Според Ж. Сьор. Според Д.П. Димитров, бронзовото монетосечене в града е осъществено през III
век пр. Хр.
В средата на 1980-те години са публикувани над 120 монети от фонда на РИМ Ямбол, което позволява
на изследователите да предложат относителна хронология на отделните типове. Така началото на
монетосеченето е отнесено към около 279 г. пр. Хр. при Спарток. Следва по-голям номинал, сечен
кратко време в периода след смъртта на Лизимах до средата на 60-те години на III век пр. Хр.
От бронзовите монети от Кабиле са известни шест типа:
1.Тип А – глава на Аполон/Артемида в къс хитон, с факла и патера
2.Тип Б – глава на Аполон/Артемида в къс хитон и две факли
3.Тип В – глава на Херакъл с лъвската кожа/Артемида в къс хитон и две факли
4.Тип Г – глава на Артемида с лавров венец и колчан/Ксанон на Артемида с две факли
5.Тип Д – глава на Атина с шлем, наляво/Артемида в дълъг хитон на трон, с две факли
6.Тип Е – глава на мъж с брадато лице/Артемида в дълъг хитон на трон, с две факли
Хронологията на Тип А и Тип Б е отнесена към 250 г. пр. Хр. Тяхното отсичано е свързано с началото
на контрамаркирането в Кабиле. Тогава започва и монетната реформа в града, наложена от масовия
приток на бронзови монети на сирийския цар Антиох II в Кабиле, имаща за цел да защити позициите
на местната монета.
Началото на автономното монетосечене стои в тясна връзка с датирането на монетосеченето на
одриския владетел Спарток, което прекъсва внезапно около 277 г. пр. Хр.

24. Хронологията на Тип В и Тип Г също е отнесена към 250 г. пр. Хр., като при някои техни варианти за пръв път
се явяват върху Антиохови монети, като контрамарковите печати и опаковите печати за някои монети от
двата типа са дело на един и същ гравьор. Тип Г вероятно е бил в кратка емисия по повод някакъв
религиозен празник, защото и от двете страни на монетата е изобразена Артемида – покровителката на
Кабиле.
Хронологията на монети типове Д и Е остава твърде неясна, поради твърде малките количества намерени от
тях. Единствената иконографска и стилова характеристика при Тип Д е изображението на Артемида, но при
този тип липсва надписът с името на града. Възможно е монетите от Тип Е да изобразяват одриския
владетел Скосток, но приликата на изображението е твърде относителна.
Предполага се, че сеченето на бронзови монети в града е преустановено през 183 г. пр. Хр. – дата на един от
походите на Филип V в Тракия. През 1957 година Т.Герасимов установява, че сребърните тетрадрахмите,
подражания на тези на Александър Македонски – с отличителен символ – фигура на Артемида с две факли,
са сечени в Кабиле. Сребърните тетрадрахми на келтския цар в Тракия – Кавар, носещи същия символ също
са сечени в града.
Запасите на града от сребро са били ограничени, като монетарницата на Кабиле е сякла сребърни монети
само четири пъти. Пускането в обращение на сериите тетрадрахми с големи прекъсвания и в строго
определени и контролирани количества от градската управа. Те са използвани за нуждите на външната
търговия на града.
Тетрадрахмите обхващат три отделни серии в периода от 230 до 180 г. пр. Хр. Краят на сребърното
монетосечене на Кабиле настъпва до 220 г. пр. Хр., а тетрадрахмите на Кавар са били сечени в периода
221 – 218 г. пр. Хр.

25. Монета на тракийския владетел
Скосток (края на VI – началото на
IIIв.пр.н.е.). Национален
археологически музей - София.

26. Повече за монетите и техните снимки може да разгледате тук - Монети и монетна циркулация в
Кабиле и неговия хинтерланд, ~100г. пр. Хр. – 98/117г. сл. Хр.1 [с 6 табла] Евгени ПАУНОВ

27. Християнски култови сгради
По време на продължителните археологически разкопки са разкрити две
раннохристиянски базилики, условно обозначени като Базилика № 1 и Базилика
№ 2.
Базилика № 1 е локализирани в западната част на античния град, разположена е
върху втората тераса в източното подножие на хълма Зайчи връх. Обектът е
открит и проучен от българската археоложка Александра Димитрова-Милчева
през 1972 година, а проучването му продължава и между 1974 – 1976
година.[7] Мащабните размери на базиликата, както и богатата ѝ стенописна и
декоративна украса, са доказателство, че сградата е функционирала като главен
епископски храм. На територията на обекта са намерени множество монети,
които датират от 310 до 393 г.сл. Хр., като повечето от тях са сечени в Хераклея.[7]
В архитектурно отношение Базилика № 1 представлява голяма трикорабна
базилика от елинистически тип, с разположена на изток
полукръгла апсида и нартекс и атрий на западната ѝ страна. Външните размери
на постройката, (без апсидата и атрия) са – дължина – 28,80 m и ширина – 23,80
m. При сградата са документирани три строителни периода. Първичният ѝ
градеж, датиран към средата на IV век сл. Хр., обхваща централния кораб с
апсидата, нартекса и атрия. От този период е градежът от каменни блокове,
наредени в правилни хоризонтални редове и споени с бял хоросан. Дебелината
на външните стени е 0,80 m, което дава основание да се предположи, че сградата
е била покрита с дървен покрив.
Базилика (на гръцк
и: βασιλική – „царски
дом“) е вид
обществена сграда
с правоъгълна
форма, състояща се
от нечетно число (1,
3 или 5) различни
по височина кораби
(navis, navis[1]-лат.,
nave – англ., nef -
фр.).

28. Вторият строителен период се отнася към началото на V век. В този
период са направени редица преустроени: апсидата, която е била
удебелена, затворено е пространството между колоните, разделящи
корабите, нартексът е преиграден в триделен, към атрия са добавени
портици от север, запад и юг; към сградата са доизградени нови
помещения – две до северния зид, като едното от тях е използвано за
баптистерий и сграда до южния зид на атрия, използвана първоначално
като диаконикон, а по-късно вероятно е служила за жилище на някой
висш духовник. В помещенията ѝ са открити фрагменти от стенописи. В
атрия вторично е вградена плоча с текст на старогръцки,
свидетелстващ за издигането на статуя на Херакъл от елинското
население на града на централния площад през ІІ век.
Подът на църквата през втория строителен период е бил покрит с
мозайка, част от която е оцеляла в главния и страничните кораби, както
и в южната част на нартекса. В този период базиликата е действала
като епископски храм.
Третият строителен период датира от периода след варварските
нашествия в Тракия. Тогава базиликата губи своя представителен вид,
вероятно поради закриването на тукашния епископски център. Върху
мозаечния под са били издигнати споени с кал, стилобати от камъни.
Баптистерият е бил преместен до апсидата от югоизток; долепените
помещения от север и юг са приспособени за жилищни и стопански
нужди, а от запад на атрия е пристроено ново помещение.

29. Базилика № 2 е изградена срещу термите, в
централната част на укрепения римски военен лагер,
който през V век вече е преобразуван в жилищен
квартал. Обектът е открит през 1986 г. от Нели
Танчева-Василева.
Представлява трикорабна едноапсидна църква с
нартекс от запад и вътрешен двор. Общата дължина
на сградата е 26,30 m. Странични кораби са тесни
(по 2,10 m) и са отделени от централния с по пет
колони, издигнати върху общ зидан стилобат. Дворът
на църквата е издължен в южна посока, като в
югоизточната му част е открит квадратен
баптисцерий с кръстовидна писцина (малък басейн).
В това отношение паметникът има близък аналог с
Базилка №6 разкрита в Хисаря.
При разкопките на базиликата са открити множество
фрагменти от богата архитектурна и декоративна
украса – бази от колони, капители,
корнизи, олтарна плоча и др. Тук са открити и монети
от императорите Константин
I, Констанс, Юстиниан, Юстин и София.

30. Какво може да се види в музея?
В музея са подредени експонати от
бронзовата и желязна
епоха, траките, римляните, и
средновековието. На мен най-
интересни ми се сториха предметите
на керамичното и ювелирното
майсторство. Тук можете да видите
и прочутия Севтополоски надпис, от
който става ясно, че в Кабиле има
представителни култови сгради и
съоръжения - Фосфорион, олтар на
Аполон и др. Преминавайки покрай
витрините все едно си на разходка
из многовековната история на
България.

31. АТРАКЦИИ: От проучените и експонирани обекти могат да
се видят: Тракийската крепостна стена с няколко кули,
западна порта като част от нея, скалното светилище на
Зайчи връх, две ранно християнски базилики от началото
на 4 век, две римски бани, участъци от римската стена в
рамките на римския военен лагер с няколко кули, две
казармени помещения, складове за зърно, както и един
почти изцяло проучен късно античен квартал от периода
4-6 век.
Посетителите на обекта могат да видят на място филм за
историята на Кабиле, 3D възстановки на част от
експонираните обекти, да се разходят самостоятелно из
резервата с аудио-гид система или поръчат специална
беседа за астрономични и биометрични наблюдения,
свързана с тракийското скално светилище “Зайчи връх “–
древна слънчева обсерватория.