Ovos resume

Доклад за ОВОС
на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община
(Предварителен проект)

1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ПЛАНА
ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА
Фаза - "Предварителен проект"
ІІІ етап - Концепция за устройство на територията
Подетап - ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЕКТ
Възложител - Столична Община Дирекция "Архитектура и Градоустройство"
Изпълнител - Колектив при ОП "Софпроект" - Общ градоустройствен план,
Директор инж. Петър Терзиев

1.2. АДРЕС НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ
инж. Петър ТЕРЗИЕВ, Директор
ОП "Софпроект" - Общ градоустройствен план
Град София
Зона Б-5, бл. 8 вх. Б, ет. 18,
Тел. 206 862
203 358
9203077

1.3. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
При разработване на доклада за ОВОС на ОУП на гр.София и Столична община
са използвани данни от няколко основни групи източници, между които действащата в
страната нормативна уредба; национални програми и планове за действие по опазване
на околната среда и здравето на населението; програмни и нормативни документи на
ЕС; Документацията по програмата за разработване на Общ устройствен план на
гр. София и Столична община; Национални, регионални и столични институции;
резултати от изследвания, публикации и разработки на членовете на екипа на ОВОС
1.3.1. Данни и източници на информация
1. ОП СОФПРОЕКТ - Общ градоустройствен план - ОУП на гр. София и
Столична община - обяснителни записки съгласно опис в Приложение 8.2.
2. ОП ГИС - София - Кадастрални данни
3. Национален статистически институт
4. Министерство на околната среда и водите
5. Министерство на земеделието и горите
6. Изпълнителна агенция по опазване на околната среда към МОСВ
7. Институт по почвите "Н. Пушкаров"
8. АГРОЛЕСПРОЕКТ, АД
9. Институт за космически изследвания при БАН
10. Landsat 7 TM - сателитни изображения

ЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 1


11. Национален център по наркомании
12. ЕКОПЛАНИНЖИНЕРИНГ
13. Столична ХЕИ
14. Национален център по здравеопазване
15. Напоителни системи, ЕАД
16. Софийска вода, АД
17. НИМХ при БАН
18. СПСОВ, Кубратово
С оглед на по-добрата организация на събраните данни и използването им за
създаване на Географска информационна система за ОВОС на ОУП на гр. София и
Столична община, която впоследствие да послужи за основа при създаване на дежурна
карта за мониторинг на околната среда на столицата и общината, данните са
систематизирани в слоеве и в групи, съответстващи на компонентите в анализа.
Въз основа на тези данни са допълнени анализите и оценките на доклада и са
илюстрирани резултатите в схеми, събрани в Том ІV във формат А3.
1.3.2. Информационни системи и програми
1. ArcGIS 8.1
2. AutoCAD
3. 3D Analyst
4. Spatial Analyst
5. ERDAS IMAGENE 8.4
1.4. КОЛЕКТИВ, РАЗРАБОТВАЩ ДОКЛАДА ЗА ОВОС НА ОУП НА
ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА
1. доц. д-р арх. Веселина ТРОЕВА - ръководител
2. доц. д-р инж. Добрин ДЕНЕВ - ръководител
3. ст.н.с. І ст. д.ф.н. Васил АНДРЕЕВ - въздух
4. ст.н.с. д-р Петър ИВАНОВ - климат
5. доц. д-р инж. Магдалинка РАДЕНКОВА - качество на водите
6. ст.н.с. д-р инж. Снежана ДАКОВА - води
7. ст.н.с. д-р Йордан УЗУНОВ - хидробиология
8. доц. д-р инж. Юлий СТРАКА - хидрогеология
9. гл. ас. Кольо ФИЛИПОВ - геоложка основа
10. инж. Боян КРЪСТАНОВ - земи и почви
11. доц. д-р инж. Маргарита МОНДЕШКА - земи и почви
12. доц. д-р инж. Ангелина ДАСКАЛОВА - земи и почви
13. проф. д-р инж. Георги ПУХАЛЕВ - растителност, защитени територии
14. доц. д-р инж. Геновева ЦОЛОВА - растителност, ландшафт
15. проф. д-р Светослав ГЕРАСИМОВ - животински свят
16. д-р Диньо КЮЧУКОВ - животински свят
17. проф. дмн д-р Ада БАЙНОВА - здравно-хигиенни фактори, опасни и вредни
вещества
18. проф. д-р инж. Петър СОТИРОВ - сеизмичен риск, физични фактори (вибрации)
19. ст.н.с. д-р Мишел ИЗРАЕЛ - физични фактори (шум, лъчения)
20. инж. Емилия КОСТАКЕВА - отпадъци



21. арх. Мария КАРАЗЛАТЕВА - КИН
22. ст.н.с. ик. Стойко ДОШЕКОВ - социално-икономическа оценка
23. гл.ас.арх. Милена НАНОВА - жилищна политика
24. арх. Милена ТАШЕВА, Магистър по градоустройство и жилищна политика -
градоустройствени характеристики
25. гл.ас. инж. Христо ДЕЧЕВ - ГИС
26. инж. Даниела РОМАНОВА - ГИС
Сътрудници
27. Златина ЯНЕВА
28. арх. Мария ХАДЖИПЕТРОВА

1.5. МЕТОДИКА НА РАБОТА

Оценката на въздействието върху околната среда на Общия устройствен план на
София и Столична община се разработва в съответствие със Закона за опазване на
околната среда, Директива 2001/42/ЕС на Европейския парламент от 27 юни 2001
година за оценка на въздействието върху околната среда на планове и програми и
Наредба № 4 за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ бр. 84 от 1998 г.;
публ., БСА, бр. 7 от 1998 г. и НА, р. IV, т. 1) Приложение № 1. Основно изискване към
подобна оценка е тя да се разработва успоредно с разработването на плана, което беше
осъществено в поредица от срещи с колектива, работещ по ОУП, и с представяне на
заключенията и препоръките на екипа на ОВОС за избор на вариант от двата ескиза,
както и за отстраняване на потенциално застрашаващи околната страна предложения в
Предварителния проект преди изготвянето на финалните документи по тази фаза.
Основните методи използвани в процеса на работа по доклада за ОВОС следват
изискванията на Наредба № 4 и включват събиране и обработка на данни; изследване
на литературни и нормативни източници; документален анализ; сравнителни
многофакторни анализи и оценки по компоненти и дефиниране на проблеми, изводи,
препоръки и мерки за редуциране на отрицателните въздействия.
Формулирането на изводите, препоръките и мерките, които би следвало да се
приложат с оглед на намаляване на отрицателното въздействие се осъществяваше при
постоянен контакт в ежеседмични срещи и обсъждания с участието на всички членове
на екипа по ОВОС и при постоянен директен и дистанционен обмен на данни, идеи и
заключения във формираната за целта информационна мрежа.



2. АНОТАЦИЯ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГР. СОФИЯ
И СТОЛИЧНА ОБЩИНА (ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЕКТ)

Настоящият етап от разработването на Общия устройствен план на град София
и Столична община - Предварителен проект, е част от цялостната програма на СОС за
социално-икономическо и пространствено развитие на столичния град до 2020 година.
Разработването на новия ОУП на София и Столична община започва в средата
на 1998 г. с приемането на Закона за изменение и допълнение на закона за изработване,
одобряване и прилагане на ОГП София (ДВ бр.41/10.04.1988 г.) и Решение на
Столичния общински съвет. В периода 1995-1998 година бе разработена
специализирана методика за изработване на ОГП София и Столична община.
Организацията по работата на ОУП се осъществява по одобрена работна
програма, придружена от организационен и финансов план. Следват поредица от
изследвания, осъществени от огромен колектив специалисти, съответстващи на
предвидените фази на работа по ОУП и Предпроектни проучвания, Предварителен
проект и Окончателен проект. Това са най-главните етапи в един многофазен модел,
базиращ се на формулираните в заданието основни цели, които се коментират по-
подробно в раздел 4 на настоящия доклад за ОВОС.
Заданието за изработване на ОУП фиксира параметрите на предварителния
проект като граници на разработка, геополитически и регионални условия, социално-
икономическо развитие, демографска прогноза, прогнози за развитие на
функционалните системи и съдържание на текстовите и графични материали.
Паралелно с разработването на Предварителния проект стартира и Оценката на
въздействието върху околната среда, за която бяха разработени и одобрени "Обхват и
съдържание на доклада за ОВОС на ОУП на гр. София и Столична община" и график за
координиране на работата.
Формулираната в Общия устройствен план на гр. София и Столична община
ОБЩА цел на пространственото развитие е “създаване на условия за интеграция на
София в единното европейско пространство и изграждането й като регионален център в
състава на полицентричната структура на европейските градове” От нея са изведени
основните цели, екологическите аспекти на които са описани обстойно в
екологичните раздели на Общия устройствен план и могат да се сведат до следното:
Ефективно, балансирано и репродуктивно използване на всички ресурси на
града и региона;
Постигане на качествена, балансирана и устойчива жизнена среда;
Съхраняване на природните и културни ценности;
Опазването на населението от здравен риск и гарантиране на безопасността
при аварии и природни бедствия;
Рекултивация и саниране на територии, увредени или унищожени от
човешка дейност.



Предложенията от Предварителния проект на Общия устройствен план на София и
Столична община, са подредени в посочената по-долу методическа последователност:
Състояние, тенденции и проблеми в социално-икономическото и
пространственото развитие на София
Основни предложения на ОУП - Предварителен проект, систематизирани в две
групи - социално-икономически и пространствени;
Устройствено развитие на функционалните системи Обитаване; Труд; Отдих;
Зелена система; Транспорт и комуникации; Инженерно-техническа
инфраструктура; Планово пространствена структура, центрова система и
третичен сектор; Културно-историческо наследство; Усвояване и използване на
подземните пространства; Екология;
Околоградски район и зоната на активно влияние;
Обемно-пространствена концепция и макроестетически проблеми;
Предложение за усъвършенстване на административно-териториалното деление
на столична община;
Баланси на територията.
Анализирани са подробно ограничителите и стимулаторите за социално-
икономическо и пространствено развитие, състоянието, тенденциите и проблемите
последователно на ЦГЧ, вътрешния град, жилищните комплекси, околоградския район,
зоната на активно влияние и центровата система. Основните параметри на ОУП,
Предварителен проект се определят от демографските и социално-икономическите
прогнози и могат да се проследят в следната таблица:

№ Показател 2001 г. 2020 г.

1. Общ брой на населението на Столична община 1 174 000 1 300 000

2. Общ брой на населението в компактния град 1 096 000 1 150 000

3. Общ брой на населението в околоградския район 77 000 150 000

4. Общ брой на населението в зоната на активно влияние 106 184 150 000

5. Трудоспособно население в Столична община в % 63.5 65.2

6. Икономическо активно население в Столична община в % 52.6 54.1

7. Средногодишно нарастване на БВП в % 3 5-8

8. Равнище на безработица в % 5 4-6

Основните устройствени предвиждания на Общия устройствен план на гр. София и
Столична община са систематизирани от авторите на плана по следния начин:



Регионален подход към развитие на компактния град, крайградския район в
административните граници на Столичната община и зоната на влияние;
Запазване и обновяване на компактния град в сегашните му граници.
Централната зона на града се тангира от главни комуникационни артерии;
Ограничаване на застрояването в “южната зона на развитие”;
Развитие на диагонала северозапад-югоизток за нови производства и услуги в
компактни форми на модулен принцип, свързани с комуникацията и транспорта;
Изграждане на “северната зона на развитие” по съществуващия Околовръстен
път с локализиране на нови производства и услуги и развитие на селищата,
разположени северно и източно от компактния град по благоприятните южни
скатове на Стара планина;
Съхраняване на територията, разположена между компактния град и “северната
зона на развитие” за земеделско ползване с бъдещ статут на културен ландшафт
и хидропарк “Искър”.
Тези основни предвиждания намират по конкретен израз в отделните функционални
системи и подсистеми посредством следните предложения:
Система "Обитаване"
Предвижда се ограничаване на променени под пазарния натиск функции на
обитаването и изтласкването им от делови и офисни дейности в централната градска
част; оптимизиране на градоустройствените показатели на нехомогенната жилищна
среда в компактния град; активизиране на комуникационните и обслужващи дейности
за селищата от околоградския район за повишаване на тяхната привлекателност;
преструктуриране на жилищните комплекси, за да станат адекватни на съвременните
условия и дисперсно развитие на нови терени за обитаване като разширение на
съществуващите селища (Казичане, Герман, Лозен, Нови хан, Верила, Равно поле, Елин
Пелин, Божурище, Волуяк, Банкя, Пролеша, Харанова, Костинброд). Съгласно
последните баланси на територията се предвижда жилищните територии общината да
нараснат от 10.4 на 12.1%, а в компактния град от 37.3 на 40.7%.
Система "Труд"
Авторите предлагат изграждане на три уедрени индустриални района – северен,
югоизточен и западен - съставени от по няколко подрайона в компактния град и на
четири основни производствени групи в околоградския район - Северна група,
включваща територии, разположени в “Северната зона на развитие"; Югоизточна група
за високо-технологични и научно-производствени комплекси; Северозападна група, за
транспортно-складови и производствено обслужващи комплекси и Североизточна
група, включваща главно МК “Кремиковци”. От баланса на територията се вижда, че
дела на производствените територии намалява в прогнозния период - в Столична
община от 4.4. през 2001 г. на 3.2% през 2020 г., в компактния град от 13.4 на 8.0% и за
околоградския район съответно от 2.9 на 2.3%.
Система "Транспорт и комуникации"
Планът предлага провеждане на трансевропейските коридори №,№ 4, 8 и 10 северно
от компактния град; изграждане на съвременна транспортно-комуникационна мрежа,
стимулираща прехода от моноцентрична към полицентрична пространствена



структура; приоритетно развитие на масовия градски транспорт; използуване на ж. п.
транспорт за обслужване на града и на околоградския район; изграждане на комплексна
общоградска система за паркиране; развитие на система от велоалеи. Подробно са
анализирани и са дадени предложения за различните видове транспорт, МОГТ,
системата от жп и автогари, за развитието на летищния комплекс, които могат да се
проследят в обяснителната записка към плана.
"Центрова система и третичен сектор"
Предвижда се изграждане на система от главен, вторични, комплексни и
специализирани центрове и среди на три основни нива. Главният градски център
запазва своето положение, обновява се и се санира, преориентира се в западно
направление и се поставя акцент върху експониране на КИН и освобождаването му от
неприсъщи функции. Петте вторични градски центрове се разполагат на пресечните
точки на радиалните и концентрични комуникационно-транспортни артерии и се
развиват в посока север, северозапад, североизток, югоизток и югозапад.
Комплексните градски центрове се разполагат около изявени транспортно-
комуникационни, търговски, културни или спортни ядра. Специализираните центрове
развиват приоритетни отдиха, балнеолечението, атракциите, науката и образованието.
"Зелена система и отдих"
Създават се 7 тематични парка, разположени в административно-
териториалните граници на Столичната община: “Зелената памет на София”; “Спортен
парк Студентски”; “Природен парк Витоша”;“Климатичен и балнеоложки парк ”Жива
вода””; “Атракционен парк “Полето””; “Исторически парк “Софийска света гора”” и
“Воден парк “Искър”. Предвижда се изявяване на оградните планини и на природния
потенциал на Столичния регион; реконструкция и доизграждане на съществуващите
зелени площи в града и околоградския район; изграждане на нов гробищен парк;
съхранение и адаптация на културно историческото наследство; ефективно използуване
на минералните води и хидротермални ресурси; изявяване на водните ресурси и
облагородяване на прилежащите терени на реките и изкуствените водоеми.
Система "Културно-историческо наследство"
Опазването на културно-историческо наследство и използването му като ресурс-
стимулатор за устойчиво развитие на територията се постига чрез предложенията за
интегрирането му в мрежата на европейските културни маршрути; създаване на
система от публични надземни и подземни културно-исторически пространства, на
етнографско селище-музей, на мултимедиен център “София и европейските култури” и
номиниране на историческия център на София за “Световно наследство”. За
реализиране на идеите се предлага система от инструменти за управление и контрол по
документирането, съхраняването и експонирането на КИН.
За система "Инженерно-техническа инфраструктура"
Водоснабдяване
Максимално-дневният разход на вода за гр.София и крайградския район за 2020
г. възлиза на 7,859 м3/сек, при водоснабдителна норма 310л/ж/ден и за промишлени
нужди 100000 м3/денонощие. Наличните водоизточници осигуряват водоснабдяването
на гр.София и околоградската зона. Градът не се нуждае от изграждане на нови



резервоари, но в околоградския район се предлага да бъдат изградени нови резервоари
с общ обем 10 174м3 към съответните селища.
Канализация
Разработени са варианти за третиране от отпадъчните водни количества и за
териториално развитие на системата, разчетени за 279.00 л/ж/ден, като количеството на
промишлените отпадъчни води за 2020 г. е прието 30% от битовите. Около посочените
проектни трасета на главните колектори, подколектори и дубльори са предвидени
сервитути, които се очаква да се запазят за по-дълъг период от време.
Електроснабдяване
Разработени са 2 варианта с три подварианта към първия, с различия в
конфигурацията на мрежата и захранващата п/ст. Предлага се около София да се
оформи цялостен пръстен от двойни електропроводи 110 кV, към който са включени
захранващите подстанции 400(220)/110 кV: “София запад”, “София юг” и “Казичене”;
топлофикационните централи: ТФЕЦ“София изток” и ТФЕЦ“Земляне”;
разпределителните подстанции: “Красно село”, “Модерно предградие”, “Хаджи
Димитър” и “Курило”. Оформят се пет напречни диагонални връзки с кабелни
участъци. Към всеки кабелен участък са присъединени по две разпределителни
подстанции. В плана се резервират трасета за всички предлагани електропроводи.
Телефонизация
Към 2010 година всички аналогови телефонни централи в град София трябва да
бъдат подменени с цифрови. Обемът на внедрените цифрови АТЦ трябва да задоволява
не само потребностите на количественото развитие на града, но и потребностите,
произтичащи от подмяна на съществуващи АТЦ. Стойностите за оразмеряване на
мрежата са получени от концепцията за развитие към раздел “Демографска прогноза”
към ОУП. Мобилните телефони до края на 2010 година се предвижда да се изравнят с
телефонните постове. До 2020 г. се предвижда телефонизацията на град София и
нейната крайградска част да бъде изпълнена изцяло с оптични кабели.
Топлоснабдяване
За гарантиране на сигурно и ефективно задоволяване на топлоенергийните
потребности до 2020 г. се предлага реализиране на дългосрочна програма за
рехабилитация на топлоенергийните източници, топлопреносните мрежи и абонатните
станции, описани в обяснителната записка и отразени на плана, и изграждане на
диспечерска система. Нарастването на електропроизводството в резултат на повишения
топлинен товар изисква модернизация на блок №6 в ТЕЦ"София" и изграждане на
паро-газови модули в някои отоплителни централи (ОЦ"Земляне", ОЦ"Люлин",
ВОЦ"Овча купел" и евентуално в ТЕЦ"София"). Проследени са подобрените параметри
на околната среда при промените в топлоснабдяването.
Газоснабдяване и продуктоснабдяване
Столична община може да получава природен газ от северния и от южния клон
на газопроводния пръстен. Магистралният газопровод и отклоненията от него и
съоръженията са в добро състояние и могат да се използват и в бъдеще. Собствеността
е регламентирана и документирана. Газоснабдителната система има резерви за



бъдещето. Планирана е да поеме 50% от битовото газоснабдяване с капацитет да се
постигнат 80%. Посочени са населените места, които ще се захранват от
съществуващите АГРС, с отклонения от газопроводите и от новия "Южния
полупръстен". Трасето е успоредно на околовръстния път в инфраструктурната полоса.
Предвидени са необходимите сервитути и СОЗ.
Продуктопроводът и съоръженията на нефтобаза “Илиянци” са в много
добро състояние. Предстои реконструкция и модернизация на отделни възли при
товаренето и разтоварването на продуктите за най-ефективно използване на трасето на
продуктопровода и съоръженията към него.
Открити водни течения
В границите на града реките са коригирани и при една правилна експлоатация
корекционният профил е достатъчен. Вариантите за развитието на некоригираните реки
и поройни дерета в околоградската част се препоръчва да се разработят в тясна връзка с
подробните устройствени планове. Водите на Панчаревското езеро не достигат за
напояване на Източно Софийско поле. Оводнителният канал би могъл да транспортира
ограничени водни количества само за опресняване на реките в източната част на
София. В м. Витоша- ВЕЦ Симеоново, м. Кръстова вада и м. Манастирски ливади-
Изток е запазен сервитут 3,0 м за доизграждането му, но икономическият и екологичен
ефект ще се докажат с подробни водостопански и устройствени проучвания.
Формиране на планово-пространствена структура
Макроструктурните единици са обособени в границите на компактния град и
околоградския район и са съобразени с природните и инфраструктурни ограничители.
За основни оси на развитие са приети на северозапад – бул. “Тодор Александров” и
“Сливница”; на север– бул. “Рожен” и гр. Нови Искър; на североизток – Ботевградското
шосе; на югоизток – бул. “Цариградско шосе”; на югозапад – бул. “Цар Борис ІІІ”. Те
имат за цел да осигурят оптималното устройствено управление на града и общината.
Подземна урбанизирана среда
В структурата на подземната урбанизирана среда са включени обекти на
археологическото наследство; обекти и съоръжения на Софийското метро и
метростанции; плитки и дълбоки тунели за гумен и релсов транспорт; подземни
паркинги – гаражи; многофункционални и монофункционални подлези; подземни и
подземно-надземни комплекси. Извършено е вертикално зониране на подземната
урбанизирана среда. Предлага се поетапно да се изграждат: Метродиаметри и
метростанции; транспортни тунели за гумен и релсов транспорт; подлези, подземни
обекти и съоръжения на инженерните мрежи; подземни паркинги; многофункционални
подземно-надземни комплекси; подземни обекти и съоръжения в системите “Труд”,
“Обитаване”, “Отдих”
Околоградски район и зона на активно влияние
Общините, попадащи в зоната на активно влияние на град София показват голям
брой ежедневни трудови пътувания (около 8 500 души), като най-голям брой имат
пътуващите от общините Божурище, Костинброд и Елин Пелин. Прогнозните
предвиждания за функционално зониране на зоната на активно влияние се основават на
установените потенциали на природни и антропогенни ресурси и очакваното



изграждане на инфраструктурните коридори. Тази предпоставка е основание за
формиране на нови центрове с широк спектър на функции: бизнес, производство,
обитаване и други социално-икономически и рекреативни активности в определените
райони. Концепцията потвърждава формирането на подсилен комуникационен възел в
близост до летище София, което предопределя санирането на района на Кремиковци и
конверсията му в съвременна индустриална зона без екологични проблеми.
Доразвитите традиционни структуроопределящи оси на града с преминаването
си през околоградския район и зоната на активно влияние ще продължат развитието си
към страната със следните приоритетни функции и посоки: високи технологии, наука,
техно-паркове (Лозен; Божурище – Костин брод); здравеопазване, балнеология (Банкя;
Своге (Искрец); Лозен; Костенец); oтдих, спорт туризъм (Витоша; Банкя; Панчарево;
южните старопланински склонове; Самоков); търговия и бизнес ядра и
многофункционални зони по протежението на инфраструктурните коридори;
индустрия: (Кремиковци; Елин Пелин); хранително-вкусова и преработваща
промишленост (Нови Искър; Своге; Годеч; Горна Малина); културно-историческа
(Софийска Света гора (предимно южните склонове на Стара Планина).
В зоната на активно влияние се насочват обекти на отдиха и спорта: голф
игрища при Байлово и Годеч и Кътина в околоградския район; зона за отдих и
обитаване при Упицвет - Безден; Пожарево – Пролеша и др. и зони за селски туризъм в
община Годеч и Своге и Лозенска планина в околоградския район. В община
Костинброд (Бучин проход, Градец); община Божурище (Бурмазово, Русоман, Мала
Раковица) и община Своге (поречието на река Батулийска) са определени територии за
разширение и създаване на селищни образувания за висококатегорийно обитаване в
едромодулни имотни структури. Такива зони в околоградския район са отредени във
вилна зона Люлин, землището на Бистрица, Железница, Плана, Балша, Кътина и др.
Екология
Екологичната част извежда подробно основните проблеми и тенденции и
формулира изискванията към функционалните системи и видове среди. Извършена е
комплексна климатично-ландшафтна оценка на територията, оценка на условията на
антропогенната среда и квалификация на територията по степен на благоприятност в 5
зони. Тези изследвания са илюстрирани в карти и схеми. Посочени са замърсяването на
атмосферата от автомобилния транспорт, от прахта на непочистените и
неблагоустроени улици, битовите отпадъци, ниската култура на ползване; акустичното
натоварване на средата от транспорта, електромагнитните лъчения, които покриват
голяма част от територията с електромагнитни полета. В крайградската територия за
най-крупен замърсител на атмосферата, водите и почвата, е посочен МК “Кремиковци”
АД, с вторичните последствия от дейността му (сгуроотвали, хвостохранилища, табани
и др.). В предложените екологически режими се предвиждат значителни качествени
промени в общите показатели на природната среда и подобряване на баланса между
комфортните и дискимфортните биоклиматични проявления.
Обемно-пространствена концепция и естетическа организация
В раздела се разглеждат най-общите, основни принципи на организация на
виртуалното, психологическо и образно-естетическо въздействие на градския
пейзаж на София. Обосновава се същественото му влияние върху психиката на



градските жители, живота и икономиката на града. Градът се разглежда не само
като компактен, а и като дисперсна система от населени места и земеделски и
природни активно усвоявани пространства. Отчитат се възможностите за
възприемане - "скоростно" и "панорамно" на града. Изследвана е целостта на
композицията и е направена обща оценка на образно-естетическото въздействие на
средата. Очертани са 3 зони - "външна" зона на територията на общината, "външна"
зона на компактния град и "вътрешна" зона на същия.
Изискванията по отношение организацията на възприемането включват
препоръки за максимално осмисляне на уникалните възможности за панорамно
възприемане на целия град и Софийското поле от оградните планини; за контрол и
запазване на възможностите за панорамно възприемане на града от подвитошкия
панорамен път, околовръстния път, задгаровата хорда, входните магистрали и от
новото трасе на входната магистрала от юг; за използване на панорамните
възможности в застрояването на интензивно усвояваните подвитошки територии; за
инвентаризация и използване на вътрешноградските панорами от Лозенец,
Коньовица, Гърдова глава, Банишора, от мостове и естакади и др.; за преодоляване
на негативния ефект от разкъсване и объркване на градската картина в
определени линии, зони и точки, които ще бъдат подробно инвентаризирани (ж.п.
ареала, надлеза "Надежда", Подуянския пътен възел); за "разчленяване" с
композиционни средства на зоните с монотонен и непрекъснат характер при по-
значителни масиви улично-коридорно застрояване и за изграждане на ясна схема и
вътрешна композиционна структура на трасетата за скоростно възприемане.
Административно деление
Една от задачите на ОУП - да се предложи ново административно териториално
деление има за цел да подобри управленската и териториалната структура на Столична
община. Това е постигнато чрез разделяне на територията в строителни граници извън
ЦГЧ 5 административни района по границите на 5-те макроструктурни единици -
Северозападен район, Северен район, Североизточен район, Югоизточен район,
Югозападен район, а територията извън строителни граници в рамките на СО на 4
административни района – Банкя, Нови Искър, Кремиковци, Панчарево. Централната
градска част остава в един административен район. Предполага се че това ще доведе до
оптимизация на административната структура и по-ефективно управление. Предвидено
е изграждането на единна система за обслужване на населението.
Рамкова програма и мрежи от програми за прилагане, поддържане и
управление на ОУП на гр. София и Столична община
Мрежата от програми за прилагане, поддържане и управление на ОУП на гр.
София и Столична община е построена на базата на няколко основни принципа -
вътрешна и външна балансираност, екологосъобразност, комплексност, динамичност и
адаптивност, управляемост и приоритетност с основна цел "да се създадат
пространствени условия за проникване на интегриращите влияния и изисквания на
единното Европейско пространство по отношение на града като цяло". Мрежата от
програми, наречена "Европа" включва 12 структурни и 40 специализирани програми.



3. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ И ОЦЕНКА НА
ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА,
КОИТО СЕ ОЧАКВА ДА БЪДАТ ЗАСЕГНАТИ ЗНАЧИТЕЛНО ОТ
ПРЕДВИЖДАНИЯТА НА ОУП НА СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

3.1. ХАРАКТЕРИСТИКА И АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ

КЛИМАТ
• Особености на атмосферната циркулация
Атмосферна циркулация. Активните атмосферни центрове, влияещи на
климата и времето в Европа и страната са Изсландския минимум и Азорският
максимум, средиземноморският циклонален център и сибирският антициклон.
Циклоналната циркулация се обуславя от преминаването на атлантически циклони през
цялата година и на средиземноморски циклони - главно през студената част на
годината. Поради промените в атмосферната циркулация средиземноморските циклони
в последните години у нас се наблюдават по-рядко, а с тях са свързани голяма част от
валежите. Антициклоналната циркулация, която в последните години се проявява все
по-често, през студената част на годината създава условия за мощни радиационни
инверсии и образуване на мъгли, спомага за увеличаването на замърсяването на
приземния въздух и влияе за по-голямата континенталност на климата тук.
Локални циркулации. В изследвания регион е характерна и локална
циркулация - появата на фьон и планинско-долинна циркулация на север от Витоша.
Фьонът е характерен за студената част на годината и се характеризира със силни
ветрове от юг, югозапад, високи температури за сезона и ниска атмосферна влажност.
Планинско-долинната циркулация е характерна за топлата част на годината, изразена
по-добре през деня, когато вятърът духа от полето към планината, а през нощта - от
планината към полето. Способства за прохладата на градската част и намалява
прегряването на постилащата повърхност.
• Преобладаваща посока и скорост на вятъра
Преобладаваща посока на вятъра. В Софийско преобладаващи са западните и
северозападни ветрове практически през цялата година. Тук те се наблюдават с честота
около 40 %, а източните и североизточни ветрове, които се проявяват като втора
преобладаваща посока, с честота около 25-30 %.
Скорост на вятъра. Средната годишна скорост на вятъра в централната част
на града е около и по-ниска от 1 m/s. Тя до 2.0-3.0 m/s в покрайнините на града. Най-
висока е в планините, на откритите и проветриви части (Черни връх - 9.3 m/s, на
Мургаш - 10.3 m/s). Максимумът в годишния ход на скоростта в Софийското поле е
януари-април, а минимумът през септември-ноември. Средната скорост в полето през
зимно-пролетния сезон се колебае от 3.0 до 4.5 m/s, а в края на лятото и началото на
есента от 1.5 до 3.0 m/s. Скоростта на вятъра в ниската част на града е по-ниска с 1.0 до
2.0 m/s, отколкото извън града. Ветровитостта е значително по-голяма при високите и
открити части на града. В денонощието скоростта е най-висока през обедните часове, и



най-малка сутрин. Най-високи скорости на вятъра се регистрират в Софийското поле
при фьон (36-38 m/s).
Потенциал на замърсяване. Под потенциал на замърсяване се разбира
честотата на случаите на тихо време и скорост 1.0 m/s и се изразява в числа от 1 до 100.
В централната част на града “потенциалът на замърсяване” е около 70-80. Този
“потенциал” постепенно намалява и пада под 50 в покрайнините и в извънградската
част.
• Слънчева радиация и слънчево греене
Продължителност на слънчевото греене. Годишната сума на
продължителността на слънчевото греене в подножието на Витоша и централната част
на града е около 1900 часа. В крайградските части, около София, продължителността
нараства до около 2050 часа, достигайки в източната част на Софийското поле и язовир
Искър 2100 часа. Продължителността на слънчевото греене е максимално през месец
юли, когато е максималната продължителност на деня, но и облачността е по-
значителна.
Сумарна слънчева радиация (ССР) върху хоризонтална повърхност.
Годишно в централната част на София върху хоризонтална повърхност постъпва около
1400 kWh/m2, като тази енергия е по-висока в покрайнините на града и съседните
селища, достигайки
1500 kWh/m2 и 1550 kWh/m2 на Южните склонове на Стара планина. Различията се
дължат на режима на облачността и замърсяването и запрашаването на централната
част на София и индустриалните райони. Около 80 % от ССР се пада през периода
април-октомври и останалата част – около 20 % през периода ноември-март. Основният
приток на ССР е в интервала от 9 до 15 часа.
• Температура на въздуха и температурни инверсии
Температура на въздуха. Средната годишна температура на въздуха в София е
9.9 градуса. Тя е с 1-2 % (около 0.1oC) по-висока от тази, определена за периода 1931 г.
- 1970 г. Това се дължи на глобалните промени, които се наблюдават в климата на
региона и в частност в София. Най-студен е месец януари. Средната месечна
минимална температура е –4.9 oC с абсолютен минимум –23.1 oC. С най-високи
температури са юли и август. Най-топли дни са т.н. “горещници’ –последната
десетдневка на юли, когато се наблюдават и най-високите температури. Абсолютният
максимум е през юли, плюс 38.3 oC. Пролетта в София е по-прохладна от есента, а
средната температура на въздуха е по-ниска с около 1 градус. Годишната амплитуда на
температурата на въздуха тук е 22.2 oC, и подчертава континенталността на климата.
Средната годишна температура на града е с около 0.7-0.8 oC по-висока от тази на
неговите околности. Това се отнася и за средните месечни температури, които се
отличават с 0.5 до 1.0 oC. Причина за това е нагорещената подложна повърхност в града
в сравнение със зелената повърхност в околността. Тук трябва да се добави и
допълнителното отделяне на топлина в града, както и пониженото ефективно излъчване
в резултат на замърсения градски въздух. Най-голямо е различието между града и
неговите околности в минималните температури. Средните от абсолютните минимални
температури в околностите на София са с 3-4 oC по-ниски от тези в града. През топлата
част на годината и денонощието влиянието на градския комплекс се изразява в



следното: замърсената атмосфера в града намалява сумарната радиация и ефективното
излъчване. При ясни летни дни, пряката радиация е почти пет пъти по-голяма от
ефективното излъчване. В града към пряката и разсеяната от атмосферата слънчева
радиация се прибавя и отразената радиация от зданията, от каменните и асфалтови
настилки, която излъчва допълнително дълговълнова радиация. В резултат на
затоплящото влияние на градския комплекс през деня и особено през нощта над София
се образува т.н. “остров на топлина”. Това се потвърждава от разпределението на
минималните температури на въздуха и обикновено той обхваща височина 3-5 пъти
средната височина на сградите. При вятър “островът на топлина” се деформира и
куполът се премества към подветрената страна, при по-силен вятър нe се образува.
Температурни инверсии. Инверсионният слой над Софийското поле може да
достигне 1000-1200 m надморска височина и това се вижда от Витоша, когато
атмосферата над града е и най-замърсена. Това е характерно за студените зимни
месеци и нощта. Инверсията обикновено се разрушава сутрин, когато слънцето се
издигне на 15о. Най-благоприятни за приземни инверсии са ясните и тихи нощи при
снежна покривка, която препятства преноса на топлина от по-дълбоките слоеве почва
към повърхността. Общо през годината може да се наблюдават около 200 дни с нощни
инверсии, като максимумът е през август и септември, а минимум е през февруари.
Често се наблюдават сутрешни инверсии, които са продължение на нощните. Честотата
на инверсиите намалява с увеличаването на облачността и повишаването на скоростта
на вятъра. През цялата година приповдигнатите инверсии са на височина над 800 m
надморска височина и достигат 1000-1200 m надморска височина. Дебелината им през
зимата и началото на пролетта е между 300-350 m, а в останалата част на годината 200-
220 m. Приземните инверсии в града са по-редки, по-слаби и по-неустойчиви в
сравнение с околността. Над града се образуват по-чести и по-добре изразени
приповдигнати инверсии, поради допълнително излъчваната топлина.
• Влажност на въздуха
Средно годишно относителната влажност на въздуха над София е в
границите 70-80 %, като тя е най-висока в планинската част и по-ниска в равнинната
част. В годишен ход влажността на въздуха е най-висока през зимните месеци, когато
достига 70-80 %, и най-ниска през летните (август), когато пада до около 60 %.
Влажност по ниска от 30 % (неблагоприятна за биологическите организми) се
наблюдава много рядко в София.
• Валежи и снежна покривка
Валежи. Годишният ход на валежите в София има ясно изразен континентален
характер - с максимум през май и юни и минимум през януари и февруари. Годишната
сума на валежите в равнинната част на Софийското поле не превишава
500–520 mm. С отдалечаване от полето към полите на Витоша годишната сума
нараства, за да достигне в района на Черни връх 1000 mm и повече. Тук се проявява и
орографският елемент. Южните склонове на Стара планина не се характеризират с
обилни валежи. По тази причина, в по-голямата си част, те са обезлесени, като в района
на Мургаш тя е около 590 mm. В сравнение с периода на 1931 г.- 1985 г. годишната
сума на валежите е намаляла с около 15 % в равнината част и с около 5 % в
планинската Характерът на валежите в ранна пролет се различава твърде много от този



в края на пролетта. Валежната сума през пролетните месеци е средно 164 mm.
Валежите през март са малки, около 40 mm. Към края на пролетта те нарастват
увеличавайки се близо два пъти през май. Валежният режим в началото на лятото е
сходен с този в края на пролетта. Валежите за сезона са общо 180 mm. Юни е месец с
най-много валежи, средно за периода 75 mm. През юли и август валежите намаляват
съответно с 25 % и 35 % спрямо юни. Краят на лятото и началото на есента за София е
периодът с най-голямо атмосферно и почвено засушаване. Така през септември и
октомври падат средно по около 35 mm валеж. Въпреки това, поради планинския
характер на региона, през този период се случва да падат и най-много поройни
дъждове. Средната валежна сума през есента е 126 mm, като тя е малко по-висока през
ноември в сравнение с месеците септември и октомври. В София зимата е сезон с най-
малка валежна сума, средно 109 mm, като тя е най-ниска през януари - 31 mm. През
останалите зимни месеци тя е по-висока, през февруари с 10 % и през декември с 42 %
спрямо януари. В западната и югозападна част на Софийското поле валежите са
по-големи, отколкото в неговия източен край поради орографските особености.
Снежна покривка. В ниската част на полето снежна покривка обикновено се
образува през ноември, в последните години през декември. Снежната покривка тук не
е непрекъсната; от честите затопляния се стопява, при нов снеговалеж се образува нова.
• Облачност
Средно годишно равнинната част на Софийското поле се характеризира с обща
облачност 5.7 бала, като най-висока е през зимата и пролетта, когато достига 6.5-7.0
бала, и най-ниска през лятото и есента – 3.7-5.0 бала. Облачността през зимата е
предимно ниска и слоеста, по-голяма сутрин, отколкото по пладне и най-малка, вечер.
При инверсия сутрешната облачност покрива само града и полето, като околните
планински части остават под нея. От пролетта нататък характерът на облачността се
променя- максимумът от сутрешните часове преминава в часовете след обяд. Това е
свързано със зачестилата поява на конвективна облачност след обяд. Нарастването на
ниската облачност, започва през октомври когато е и преходът в денонощния ход - от
следобеден към сутрешен максимум, характерен за зимния период.
• Метеорологични явления
Мъгла. Мъглите в София се образуват предимно през студената част на
годината. Тези, които продължават повече от един ден са характерни за зимния период.
Мъглите се разсейват предимно в късните сутрешни и обедни часове, поради
повишение на дневните температури и намаляване на влажността на въздуха. Най-
чести и гъсти са мъглите в ниските части на Софийското поле и най-вече в
индустриалните ниски квартали. Увеличената употреба на въглища и дърва за
отопление, води до увеличаване на дните с мъгла и тяхната интензивност.
Силен вятър. Силният вятър е със скорост равна или превишаваща 14 m/s.
Такива скорости се наблюдават в Софийското по време на фьон, който духа откъм юг,
югозапад, когато въздушната маса обтичайки Витоша се спуска към Софийското поле
адиабитечески нагрят със засилени скорости на вятъра. В повече от 20 дни в годината
(обикновено през студената част на годината) могат да се наблюдават такива ситуации.
В такива случаи скоростта на вятъра може да достигне 38 m/s.



Гръмотевични бури. Гръмотевичните бури са характерни по време на мощни
кумулонимбуси, от които обикновено падат проливни дъждове през топлата част на
годината. Средно годишно се наблюдават близо 40 дни с гръмотевични бури.
Мраз. Дните с мраз в София са над 100. Средната дата на първия мраз е в
последната десетдневка на октомври, а на последния мраз - в първата десетдневка на
април. Продължителността на безмразния период се изменя от 180 дни в покрайнините
на града и полето до около 200 дни в централната част на града. В града настъпването
на мраз закъснява, а прекратяването изпреварва съответните дати в неговата околност.
• Микроклиматично райониране на София и софийското поле
Разграничени са четири микроклиматични района под влияние на двата
основни фактора - релеф и градска част:
Открито котловинно поле. Микроклиматичният район на откритото
котловинно поле обхваща ниската част на Софийското поле с надморска височина 520-
560 m. Зимата в Софийското поле е твърде студена. Котловинния характер на терена
създава благоприятни условия за задържане и допълнително изстиване на въздушните
маси, поради което при антициклонално време, след нахлуване на студен
континентален полярен или арктичен въздух се наблюдават едни от най-ниските
температури в страната. Средната мощност на тези инверсии е 350-400 m. Това до
голяма степен обуславя и образуването на мъгли. Преобладаващата посока на вятъра
през зимата тук е от запад, следвана от северозападната и източната. Валежите през
зимата са малки, като през януари са предимно от сняг. Пролетта е хладна. Лятото е
значително по-хладно от това в другите равнинни райони на страната. Характерни са
сравнително ниските вечерни температури през лятото. Дебелината на инверсионния
слой през лятото намалява до 100-250 m. Количеството на летните валежи е малко.
Това характеризира полето с летни засушавания. Есента е по-топла от пролетта. Това е
най-безветренният сезон. Температурните инверсии достигат 1400 m надморска
височина с мощност от 250-300 m. Рано настъпва и първият мраз - средата на октомври.
Централна градска част. Централната градска част обхваща най-застроената
част на София с надморска височина 530-560 m. През зимата влиянието на вдлъбнатите
релефни форми тук е слабо изразено. То се компенсира от затоплящото влияние на
градския комплекс. Средната януарска температура тук е с един градус по-висока от
тази в откритото поле. Ефектът е най-добре изразен върху режима на абсолютните
минимални температури. Затоплящият ефект може да достигне 1-2 градуса. Поради
честите температурни инверсии в цялото Софийско поле и замърсеността на градската
атмосфера, броят на дни с мъгла е голям. Особено това е характерно за по-ниските
квартали на града - Хаджи Димитър, районите около Сточна, Централната гара и други.
Продължителността на мъглите тук е по-голяма от тази в откритото поле.
Преобладаващата посока на вятъра е западната и северозападната, следвана от
източната. Средната скорост на вятъра е много ниска -около 1 m/s. Малката скорост на
вятъра допринася за бавното разсейване на мъглите. Валежите са най-малки през
зимата. Първата снежна покривка се образува в края на ноември. Пролетта е
най-ветровития сезон. По тази причина и микроклиматичните различия с полето са най-
малки. Броят на дни с мъгла намалява, температурата на въздуха расте. През лятото в
централната градска част е с около един градус по-топло отколкото в полето. Чувството
на зной и задух е по-силно изразено отколкото на открито в полето. Нагорещената



подложна повърхност в града излъчва допълнителна топлина. Ако към това се прибави
и ниската скорост на вятъра, понякога под 1.0 m/s, в центъра на града се получава
усещането за по-високи температури. Най-голямо е различието между температурите в
града и неговата околност през ясни летни нощи и безоблачно небе, когато разликите
могат да достигнат 3-4°С. Влажността на въздуха е с 3-4 % по-ниска от тази в
покрайнините. Краят на лятото и началото на есента са с най-голямо атмосферно и
почвено засушаване. Понякога през август падат и най-големите денонощни валежи.
Мъглите се рядко явление през този сезон. Наблюдава се замъгляване на атмосферата
от прах, сажди и други замърсители, когато видимостта може да падне до 1000-2000 m.,
което влошава биологичните условия в града. Есента е един от най-приятните сезон в
София, особено месеците септември и октомври, когато времето е тихо и слънчево.
Периферна градска част. Към периферната градска част могат да се отнесат
кварталите, които заобикалят централната част на града и служат за връзка между
центъра, полето и планините. Тя е разделена на две части: ниска (с надморска височина
520-550 m) и висока (с надморска височина 550-580 m). Различието в надморските
височини предопределя и различията в микроклимата. Общото между тях е, че те
обграждат централната градска част и представляват подстъп към полето и планината.
Ниската част от периферния район обхваща изцяло или част от кварталите
“Христо Ботев”, “Гара Искър”, “Васил Левски”, “Сухата река”, “Малашевци”,
“Орландовци”, “Военна рампа”, “Илиянци”, “Надежда”, “Момкова махала”,
“Връбница”. По микроклимат тази зона заема междинно положение между полето и
центъра на града. Зимата тук е малко по-мека, отколкото в полето - температурите са
по-високи с един до два градуса. Тук мъглите и температурните инверсии са често
явление и замърсяването е по-голямо. Районът трудно се проветрява. Последното се
отнася и за центъра на града. Лятото е топло с температури близки до тези в центъра на
града. Тук се наблюдават по-ниски скорости на вятъра и по-високи температури, от
колкото в полето. Често се образува пелена от прах и дим, когато видимостта пада до
1000- 2000 m. През зимата и пролетта тук, както и в Софийско е характерен фьонът.
Тихото време е значително 35-50 %. Преобладаващи са западните и северозападни
ветрове, а през есента- източните. Режимът на валежите е както в центъра на града.
Високата част от периферния район обхваща изцяло или част от кварталите
“Западен парк”, “Разсадника”, “Иван Вазов”, “Хиподрума”, “Гео Милев”, “Слатина”. Те
са разположени между хоризонтали 550-580 m надморска височина. Тук, поради по-
голямата надморска височина, по-доброто озеленяване, отсъствието на големи
промишлени замърсители на въздуха и близостта на планината Витоша,
микроклиматът е по-благоприятен за живеене в сравнение с по-ниската част. През
зимата, при ясно и тихо време, тук са изразени радиационните температурни инверсии,
когато най-често се случват абсолютните минимални температури. Те са с 1-2°С по-
високи от тези отколкото в ниската част. Тук по-трудно се образуват мъгли. Поради
близостта си до Витоша понякога, през лятото (август), през нощта духа прохладен
планински бриз със скорост 1-3 m/s. Планинският бриз е с южна компонента докато
през деня долинният бриз (от Софийското поле към Витоша) не е така добре изразен.
Поради по-добрата проветривост на района по-нисък е и процентът на безветрие. И тук
е характерен фьонът, който най-често се появява през февруари и март и рядко през
лятото и есента.



Подножие на планините. Този микрорайон обхваща малка част от бившите
“Димитовски район”, и голяма част от “Благоевски”, “Кирковски” и “Ленински”
райони, заключени между хоризонталите 570-700 m надморска височина. Това е най-
малко застроеният район, с много зеленина, чист въздух, обхващащ част от полето,
разположено в подножието на планините. Тук неблагоприятното на градския комплекс
въздействие върху микроклимата почти не се чувства. Микроклиматът се намира под
непосредственото въздействие на планините Витоша, Люлин и Лозенска планина. Това
влияние е отразено върху режима на температурите и валежите и до известна степен
върху режима на вятъра и облачността. Тук могат да се разграничат два подрайона:
нисък (570-600 m надморска височина) и висок (600-700 m надморска височина).
Зимата в подножието на планините е с 1-2°С по-мека от зимата в котловинното поле.
Различието е по-голямо в режима на минималните температури, която достига 6-7°С.
Тук е малка честотата на мъглите. Много често когато над града е мъгливо, в
кварталите “Бояна”, “Драгалевци”, “Симеоново”, “Бистрица” и гр. Банкя е слънчево.
Поради закритостта на хоризонта от близките планини през зимата слънцето залязва 1-
2 часа по-рано. По-малкото слънчево греене се компенсира от по-голямата
интензивност на слънчевата радиация. Средната скорост на вятъра е 2-3 m/s. С по-
голяма скорост ветровете са в дефилето на Владайска река и р. Искър. По-високите
температури през зимата, по-голямата слънчева радиация, по-малкия брой на мъглите и
чистия въздух създават по-комфортни условия за живот. През зимата и пролетта
характерна особеност е фьонът, който може да повиши температурата на въздуха с 15-
20°С, да намали относителната влажност с 50-60 % и да повиши скоростта на вятъра до
37-38 m/s. При фьон над Витоша се образува характерна облачност - фьонова стена.
Лятото е по-прохладно, отколкото в останалите райони. Това го характеризира като
приятно топло през топлата част на денонощието с изключение на горещите дни. През
лятото се чувства прохладата от планинския бриз. Най-силно бризът се чувства през
август. Тук е подходящо за отдих и почивка. Дневният бриз не е така ясно изразен.
През бризовите летни дни сутрин към 7-10 часа и вечер към 19-20 часа се наблюдава
затишие. Дневният бриз започва да духа от 11-12 часа до към 18-19 часа. Бризът в
София се наблюдава понякога и през месеците септември и май, когато
метеорологичните условия са подходящи. Пролетта е ветровита с 2.0-3.5 m/s средна
месечна скорост. Есента е топла и приятна и месец септември може да се разглежда
като продължение на лятото. Преобладаващата посока на вятъра в района е от западния
сектор, като в речните долини, разположени перпендикулярно на оста север-юг,
преобладаващите ветрове са със северна и южна компонента.

АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ
Характеристика и анализ на качеството на атмосферния въздух
Използвана информация. Съвременните знания за разпространението на
замърсители в атмосферата се базират на три вида данни: а) измервания в определени
пунктове; б) резултати от математични дифузионни модели; в) резултати от
лабораторни симулации във ветрови канали и водни вани. Не малка част от тези знания
са резултат също така и от полеви експерименти.
Качеството на въздуха за целите на такъв ОВОС най-добре сe характеризира
чрез обобщени показатели като например, средни концентрации на замърсителите,


Ovos resume

Recomendados

Recomendados

Mais conteúdo relacionado

Semelhante a Ovos resume

Semelhante a Ovos resume (20)

Mais de Vermin Clone

Mais de Vermin Clone (20)

Ovos resume