2. Космология е изучаването на Вселената,
по-специално създаването на теории за
нейния произход, история и еволюция и
едромащабната ѝ структура.
3. • В съвременна интерпретация това е
науката за Вселената, считана за част от
астрономията и наричана физическа
космология.
• От друга страна, религиозната космология,
е свързана с вярванията, описвани в
митологичната, религиозната и
езотеричната литература и се свързва с
митовете за Сътворението и есхатологията.
4. • Предметът на космологията е Вселената в
нейната цялост и история. По исторически
причини той е бил променлив, защото
хората са имали различно разбиране за
Вселена през вековете.
• Знанията на съвременната физическа
космология са натрупани от двадесетте
години на 20 век насам. Дотогава се е
смятало, че Вселената е статична и
безкрайна и не е имало технически
средства, които да надхвърлят границите
на нашата галактика.
5. • За разлика от другите науки в природознанието,
космологията не може да проверява своите
хипотези с експерименти, а разчита на знанията,
натрупани от наблюдателната астрономия и на
съвременната астрофизика.
• Освен това, космологията играе особена роля при
изследването на модели от типа на струнната
теория и на други модели от физиката. Например
в струнната теория космологията показва
еволюцията на Вселената и физичните закони
чрез преминаването и нагаждането им към
различни форми на Калаби-Яу през различните
етапи на фазовите преходи на Вселената.
6. ОСНОВЕН КОСМОЛОГИЧЕН
ПРИНЦИП
• Вселенските структури имат определена
йерархия – звезди с планетни системи или
двойни звезди, кратни звездни системи и
звездни купове; галактики, купове и
свръхкупове от галактики. Но като цяло
Вселената е еднородна или хомогенна.
7. • Най-големите структур-
ни образувания във
Вселената - галактич-
ните свръхкупове - се
побират в куб със
страна 200-300
милиона св.г. Поглед-
нати от разстояние
дори 1 милиард св.г.
тези структури вече се
сливат. Нашият хори-
зонт се простира до
над 13 млрд. години –
колкото е възрастта на
Вселената.
8. Така възприетият от
космолозите принцип
позволява да се построи
теория на цялата Вселена
– наблюдаемата и
ненаблюдаемата.
Вселената може да се
моделира – това
означава, че може
да се конструира
физико-математически
модел на Вселената,
който се основава на
представите на своите
създатели.
9. ТЕОРИИ ЗА ВСЕЛЕНАТА
• Първите количествени геоцентрични
модели са направени от древните
гърци, които предполагат, че вселената
е безкрайна и вечно съществуваща, но
притежава концентрични сфери с краен
размер, отговарящи на звездите,
слънцето и планетите, които се въртят
около сферичната, но неподвижна
Земя.
10. • След дългогодишни астрономически наблюдения и
научни изследвания се стига до хелиоцентричната
система за строежа на Вселената на Николай
Коперник. Според него Слънцето се намира в
центъра на Вселената, а Земята и другите планети
обикалят по концентрични кръгови орбити около
него.
• С помощта на двете основни движения на Земята -
въртенето около оста ѝ и около Слънцето,
Коперник обяснява сложните движения на
планетите, смяната на годишните времена,
явлението прецесия и определя относителните
разстояния на планетите до Слънцето.
11. • Следва слънчевата система на Нютон и
откритието на гравитацията. По-нататъшното
развитие на астрономията води до откритието на
нашата галактика, Млечният път, и на множество
други галактики.
• С усъвършенстването на оптичните уреди,
изучаването на спектралните линии на
галактиките и други астрономически обекти
науката открива съществуването на червеното
отместване и реликтовото излъчване, които
свидетелстват за разширението на вселената и
евентуално начало. Това слага началото на
съвременната космология.
12. ТЕОРИЯ ЗА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ
• Моделът на Големия взрив е широко
приета теория за произхода и еволюцията
на Вселената. Според нея, преди 12 – 14
милиарда години, частта от Вселената,
която можем да видим днес е била само
няколко милиметъра широка. От тогава
велената се разширява от своето горещо и
плътно състояние във широкия и по-студен
космос, който ние днес обитаваме.
13. • Ние можем да видим останки от тази
гореща и плътна материя във сега много
студеното космическо микровълново
фоново лъчение, което все още се
разпространява във велената и е видимо за
микровълнови детектори като постоянно
лъчение през цялото небе.