Презентацията включва характеристика и многообразие на Голосеменните растения. Включени са различни представители към Иглолистните, Сагови, Гинкови и Гнетови. Посочена е кратка характеристика за представените голосеменни растения,тяхното разпространение и значение.

1. Голосеменни
растения
Румяна Търпова
2013 г.

2. Разпространение
•
Голосеменните растения са
дървета и храсти, които
образуват шишарки.
•
Шишарките са силно скъсени
видоизменени клонки.
•
Те наброяват около 800 вида и
се срещат по цялото земно
кълбо.
•
Най-широко разпространените
днес голосеменни растения са
Подотдел Иглолистни

3. Иглолистни
•
Листата им са игловидни или
люсповидни, запазват се дълго по
клонките и опадват постепенно.
Затова растенията изглеждат
вечнозелени.

4. Характеристика на размножителните
органи
•
•
•
•
Иглолистните голосеменни образуват
два вида шишарки - женски и мъжки.
В мъжките шишарки всяка люспа
носи торбичка пълна с тичинков
прашец. Прашецът при повечето
иглолистни има две въздушни
мехурчета. Те го правят лесно
преносим от вятъра.
В женските шишарки всяка люспа
носи по две семепъпки. Във всяка
семепъпка се намира зародишна
торбичка с две яйцеклетки. След
оплождането им се образуват
семена.
При повечето видове семената се
разпространяват от вятъра. При
хвойната, тиса и кипариса семената
са обхванати от разраснали се люспи
и наподобяват плод.

5. Мъжки и женски
шишарки

6. Бял бор
• Иглолистно дърво
с височина 35-45 м.
• Среща се по всички
наши планини, над
1000 м н.в.
• Образува чисти или
смесени
насаждения с други
иглолистни видове.
• Листата и
шишарките са покъси от 6 см.

7. Стъбло на бял бор

8. Шишарки при
белия бор

9. Черен бор
•
Черният бор има по-дълги
иглички 9-15 см.,
•
Кората му е тъмносива и
дълбоко набраздена.
•
Короната на младите
дървета е куполообразна,
а на старите е
чадърообразна.
•
Шишарките на черния бор
от външната страна са
черни, а от вътрешната –
кафяви, узряват на 2-та
година.

10. Смърч
•
•
•
•
•
Смърчът е право и стройно дърво.
Стъблото му е високо до 95 m
Кората на младите стъбла е гладка,
сивозелена, сивокафява и се напуква.
Живее до 1200 години.
Корените на смърча са разположени плитко
под повърхността на почвата.
Короната му прилича
на боровата, само че
смърчът разпростира
клоните си чак до земята,
а при бора долните клони
изсъхват и се окастрят
от вятъра.

11. •
•
Иглиците на смърча са гъсто наредени по клонките, тънки, тесни и с
остри връхчета. Запазват се на дървото от 5-12 години.
Дълги са до 2,5 cm. , но са по-къси от тези на бора.

12. •
•
•
Шишарките му са
увиснали надолу.
Узряват през октомври.
Семената са заострени и
имат дълго крилце. То
образува вдлъбнатина като
лъжичка, където е
прикрепено семето.

13. Обикновена ела
•
•
•
•
•
•
•
Кореновата система на елата е силно развита и
прониква на голяма дълбочина в почвата понякога дори до 15 метра.
Стволът на елата е строен и завършва с голяма
пирамидална корона.
Общата височина на дървото е 30 - 40 метра.
Основните клони са леко увиснали или са почти
хоризонтални.
Кората на младите дървета е пепелявосива и
гладка, а при по-старите потъмнява
Листата на обикновената ела са игловидни,
плоски, а трайността им е около 11 години.
След този период те постепенно опадат и се
заменят с нови.

14. Бяла мура
•
Бялата мура се среща само в горите на Балканския
полуостров.
•
Тя е единственото дърво от семейство Борови, чийто
сивозелени иглички са събрани по 5 в снопче.
•
Те са дълги около 10 см., а шишарките му, за разлика от
другите Борови, са цилиндрични, дълги до 12-15 см и
имат светлокафяв цвят, а когато са млади са
светлозелени.
•
Короната е с къси клони, пирамидална. До 50-та си година
кората на дървото е гладка, а след това започва да се
набраздява и пропуква.
•
Издържа до минус 45 градуса. Расте в самостоятелни, или
с други борови дървета, гори.

15. Черна мура
•
•
•
•
•
•
Живее при надморска височина 1000 до 1900 м.
Тя е красиво дърво, с пирамидална корона и
много особена кора.
В млада възраст тя е гладка и блестяща, а покъсно се напуква и става сивочерна,
удивително наподобявайки кожата на змия.
Оттам идва и видовото име на растението.
Черната мура расте много бавно и достига едва
до 15-20 м височина.
Игличките й са събрани в снопчета по две,
дълги до 5-8 см, гъсто разположени по
клонките на дървото.
Младите шишарки са черни, по-късно стават
тъмнокафяви. Черната мура е дълголетно
дърво. Прочутата Байкушева мура в Пирин е на
възраст над 1300 години.

16. Шишарки на бяла и черна мура
Младите шишарки са зелени или
зеленовиолетови, а зрелите жълтокафяви, цилиндрични по форма.
Шишарка на бялата мура
(Pinus реисе)
Шишарките на черната мура преди
узряване са виолетови, а след
узряване – светлокафяви.
Шишарка на черната мура
(Pinus heldreichii)
Шишарките на този вид приличат на тези
на черния бор.

17. Най-старото дърво в България
• Байкушевата мура - черна мура - открита през 1897 г. от
лесовъда К. Байкушев който тогава е изчислил възраста и
на 1200 г. Намира се край хижа Бъндерица н.в. 1930 м. има
обиколка 7,8 м. височина 22 м. и диаметър 2,5 м.

18. Моливно дърво
•
Иглолистен вид с
люсповидни, дребни листа.
•
Достига височина: 10-20
метра.
•
По отношение на светлината
– издържа и на пряко
слънце, и на полусянка.
•
Невзискателен вид към
почвените условия, както и
към влагата.
•
Размнижава се чрез
стъблени резници и семена.

19. Клек
•
•
•
•
•
•
В България е
разпространен
ниския, 3-5 метра
височина
Расте често до
планински рекички
и езера
Игличките са сдвоени
и дълги от 3 – 7 см. от
светло до
тъмнозелени, често
със сивкав оттенък. .
Клоните са силно
разраснали, от
основата.
Кората е тънка,
пепелна, сиво-кафява
или черно-сива.
Издържа на големи
студове и ветрове,
както и е приспособен
за дълъг живот под
снежна покривка.

20. Клек – мъжки и женски шишарки
Шишарките са
дребни и тъмни и
когато узреят
достигат до 5,5 см
В началото са
лилави,а след като
узреят на 2 – та
година се отварят.
Семето е черно и
дълго до 4 мм.

21. Обикновена хвойна
•
•
•
Храст или дърво от сем.
Кипарисови
Размери 2-12 м.
Гаубулите ("плодовете")
са сини на цвят в зряло
състояние и с размери
0,9 см.
Среща се по сухи, каменисти местообитания, в Цяла България,
между 800 и 1700 м н.в.

22. Дървовидна хвойна
Дървовидната хвойна е едно от найредките растения в България.
Разпространена е само на три места - в
Кресненското дефиле, край гр.Кричим и
в околностите на Бачковския манастир.
На височина достига 10 – 15 м.Има късо
и усукано стъбло,сивокафява
кора,широка конусовидна
корона.Листата са дребни, люсповидни
и покриват плътно клонките.

23. Сагови растения
•
Двудомни голосеменни
растения с добре развито
изправено дървенисто
стъбло и вечнозелени
перести, обикновено много
твърди и бодливи листа.
•
Често погрешно се смесват с
палмите, които са
покритосеменни растения.
•
Към групата се отнасят
основно фосилни
представители съществували
през Мезозойската ера, както
и около 300 днес живеещи
вида.

24. Сагова палма
•
Саговите палми са на практика
първите заселници на сушата,
поради размножаването си,
което става независимо от
посредничеството на водата.
•
Всички днес живеещи са
реликтни растения, значителна
част от тях са застрашени от
изчезване.
•
Стопанското им значение е
незначително.
•
От някои представители се
извлича богата на въглехидрати
маса, наричана “сагу”, която се
използва за храна.
•
Някои видове (особено Cycas )
са популярни декоративни
растения.

25. Замия
•
Замията (Zamia) е едно от
най-редките растения на
Земята.
•
В природата се среща в
някои райони на Мексико и
в югоизточната част на
Флорида.
•
По външен вид напомня
палма, но в
действителност е от
древното семейство на
саговите (Cycadaceae).
•
Родът включва
двайсетина вида, които са
изключително редки
поради преклонната им
възраст – историята им
датира отпреди милиони
години.

26. Тис
•
•
•
•
•
•
•
Обикновеният тис достига височина до 27 m,
но често се среща и като храст.
Короната му е яйцевидно-цилиндрична, много гъста,
често с повече от един връх.
Кората е тънка, червено-кафява, при младите дървета
а при по-възрастните - напукана.
Младите клонки са зелени и ръбести.
Листата на тиса са дълги 2-3 сm,
От горната страна са лъскави, тъмнозелени ,
а от долната - матови и бледозелени.
Те не съдържат смола.
Задържат се по клонките 6 – 8 год.
Обикновеният тис е бавно растящ,
сенкоиздръжлив и влаголюбив вид.
Може да достигне до 2000-годишна възраст.
Обикновеният тис се среща у нас в Рила, Пирин, Родопите,
Стара планина и Витоша

27. Тис - шишарки
•
•
•
•
•
•
Размножителите органи са еднополови, разположени двудомно.
Мъжките са дребни, жълти и са появяват през есента.
Женските се появяват през пролетта.
Те съдържат само една семепъпка, обвита в няколко защитни
люспи със зелен цвят.
Семето е голямо колкото грахово зърно и има масленокафяв цвят.
Разположено е в специфично образувание
с червен цвят и чашковидна форма, наречен Арилус.
Семената узряват за една година.

28. Западна туя
•
•
Доста известната
западноевропейска туя е
представител на хладните
иглолистни гори и често се среща в
студени блатисти почви.
От вида са известни около 1000
форми, сред които и разнообразни
миниатюрни форми.
Най-използвана е Thuja occidentalis
„ Смарагд" /на снимката/

29. Гинко Билоба
•
Гинко Билоба е най-старият известен дървесен вид
– възрастта му се оценява на над 200 млн. години.
•
Гинко е листопадно дърво, до 20–35 m
на височина, а на възраст достига
до 2500 години.
•
Листата са ветриловидни,
5–15 cm дълги.
•
Гинко е двудомно растение
•
Семето е дълго 1.5–2 cm, обвито от месеста
обвивка с формата на джанка, която съдържа
маслена киселина и тя придава отвратителната
миризма на плода.
•
Обвивката на плодовете, освен че мирише
неприятно, може да бъде и отровна, тъй като
отделя циановодород.
Семето, след като се
обели, се използва за
храна в Китай и Япония.

30. Гнетови
•
•
•
•
Гнетови (Gnetopsida) включва три
съществуващи днес рода голосеменни
растения.
Gnetales - повечето са дървовидни
пълзящи растения в тропическите гори, но
най-известнитя вид, Gnetum gnemon, е
дърво.
Welwitschiales - включва само един вид,
велвичия (Welwitschia mirabilis), срещащ се
в пустините на Намибия.
Ephedrales - наподобяват иглолистни
храсти, заради дългите си клони с малки,
подобни на люспи, листа. Семената са
обвити в червена месеста обвивка