document

1. УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Предлагаме на заседанието на работната група по усъвършенстване на
пенсионния модел и развитие на пенсионната система на 17 февруари
2015г. от 11 ч. да се дискутират следните необсъждани до момента
предложения:
I. Предложения на АИКБ:
1. Осигурителните вноски да се разпределят между осигурителите и
осигурените в съотношение 50:50.
В мотивите към предложението се посочва, че тази мярка ще
ограничи евентуален мотив за укриване на реални размери на
възнаграждения и осигуровки от страна на работодателите, а с това и
сивата икономика. Това напълно кореспондира с предвидената
наказателна отговорност за укриване на осигуровки само за една от
страните по трудовото правоотношение – работодателя.
2. Работещите, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, да заплащат данък върху общия размер на всички свои
доходи или да се получава по избор заплата или пенсия.
Посочва се, че това е практиката в много страни – не се получава
пълна пенсия и пълна заплата едновременно. Облагането с данък
дори само на пенсията, също е често срещано.
По информация от НОИ само в още три страни от ЕС пенсиите
безусловно не се облагат с данък (Литва, Словения и Унгария).
3. При забава от страна на НАП при превеждане на средствата за
ДЗПО към универсалните пенсионни фондове, да се начислява и
заплаща на осигурените лица законната лихва върху забавените
суми.
Тази мярка е необходима за осигуряване на справедливост най-вече
за осигурените лица, но и за УПФ, тъй като при забава на НАП, и
двете страни се лишават от средства, чрез които да се постига по-
висока доходност. Такава може да се очаква едва след ефективното
постъпване на средствата, забавата на което не е по вина нито на
осигурените, нито на УПФ.
Коментар: В действащите разпоредби на чл. 159, ал. 6 и 7 от КСО е
предвидено, че Националната агенция за приходите превежда
получените вноски в срок до 30 дни от постъпването им от
специализираната сметка по сметка на съответния пенсионен фонд,

2. посочена от пенсионноосигурителното дружество, което го
управлява. За неоснователно забавяне на превода на сумите
Националната агенция за приходите дължи законна лихва за периода
на забавянето.
4. Максималният осигурителен доход да нараства с ръста на средния
осигурителен доход.
По този начин се избягва обвързването му с минималната работна
заплата, а се поставя в зависимост от един по-обективен критерий.
КРИБ, БСК и БТПП също не подкрепят обвързването на
максималния осигурителен доход с минималната работна заплата.
Информация от НОИ: Средният осигурителен доход (СОД) е
статистическа величина – зависи от минималния осигурителен доход
(МОД), максималния осигурителен доход (МхОД), от ръста на
трудовите възнаграждения на наетите лица през съответната
календарна година и др. В останалите държави от ЕС практиката е
различна – МхОД е пъти към МОД, към СРЗ, определя се по
споразумение, изменя се както МОД, някъде е фиксирана величина,
някъде няма МхОД и др.
II. Предложения на КНСБ:
5. Да се даде право на лицето, при определянето на индивидуалния
коефициент, да избере дали да се включат 3-те най-добри години
преди 1997 г.
Така се пестят време и разходи на осигурените лица, работодателите
и НОИ при отпускане на пенсиите. Тъй като регистърът на
осигурените лица в Националния осигурителен институт
функционира от 1997г., за лицата може да отпадне необходимостта
да събират удостоверения за осигурителен стаж и за осигурителен
доход.
Информация от НОИ: Ще се повишат разходите за пенсии, защото
на тези лица (около 33,5 на сто), на които им е по-изгодно, ще се
възползват от възможността. За 2016 г. разходите за новоотпуснати
пенсии може да нараснат с около 5,0 млн. лв.
6. Постепенно установяване на трайно съотношение 1:10 между
минималния и максималния осигурителен доход.

3. Мотивите за това предложение са подобряване на приходите,
повишаване интереса на осигурените лица с по-високи доходи и
установяване на естествен автоматизъм при определяне максималния
размер на пенсията.
Информация от НОИ: Към настоящия момент, съотношението
между максималния осигурителен доход (МхОД) и очаквания среден
осигурителен доход за 2015 г. е 3,64. Съотношението на МхОД към
минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица е
6,19, а към МРЗ (360 лв.) е 7,22.
Нетният ефект върху ДБ ще бъде незначителен. Пенсията на едно
лице, което се осигурява на МхОД, равен на десет МРЗ при равни
други условия, ще бъде 10 пъти по-висока от тази на лице,
осигуряващо се на МРЗ. Трябва да се има предвид и социалното
напрежение, което може да се появи при пенсионерите.
7. Въвеждане на график за повишаване адекватността на пенсиите
чрез приноса на всяка година осигурителен стаж в размера, така че
да се постига коефициент на заместване на дохода преди
пенсионирането, на ниво не по-малко от 65 % (2017 г. – 1, 2 на сто;
2020 г. – 1, 25 на сто; 2025 г. – 1, 3 на сто; 2030 г. – 1, 35 на сто и
2035 г. – 1, 4 на сто). От 2017 г. прилагане на коефициент 1, 2 на
сто за всички пенсии, в т.ч. за новоотпуснатите.
Информация от НОИ: Увеличението на процента за всяка година
осигурителен стаж на 1,2 на сто за всички пенсии би увеличило
значително разходите за пенсии. Ако то се приложи само за
новоотпуснатите, необходимите средства за 2017 г. са около 16,5
млн. лв. Ако се приложи за всички пенсии, считано от 1 януари 2017
г., това би означавало техните размери да се увеличат с 9,1%, за
което ще са необходими около 760,0 млн. лв. Допълнителното
увеличение на 1,25, 1,3 и 1,4 на сто е равносилно на увеличение на
размерите съответно с още 4,2%, 4% и 7,7% или общо кумулативно
увеличение с още 16,7 на стo.
III. Предложение на НОИ:
8. Да се обсъдят варианти за повишаване на изискуемия 15 г.
действителен осигурителен стаж и 65 г. и 8 месеца възраст за
пенсиониране на мъжете и жените по чл. 68, ал. 3 от КСО.

4. Информация от НОИ: Предложението е направено, отчитайки
диспропорцията, която се получава между възрастта и стажа,
изискуеми по ал.1 и ал.3 на чл.68 след продължаващото им
покачване. Разликата във възрастта по ал. 1 и ал. 3 става две години,
но разликата в стажа става 22 години при жените и 25 години при
мъжете. Може да се помисли за покачване на стажа по ал. 3 поне на
20 години.
IV. Предложение на МТСП:
9. Да не се увеличава осигурителната вноска за УПФ на 7 %
(чл.157,ал.1,т. 1, б. “г“ КСО) и да се запази в размер 5 % и след
2017г., в случай, че се приеме предложението на МТСП за
увеличение в един период от 12 години напред с общо 4.5 % на
осигурителната вноска, като през година се увеличава с 0,5
вноската за фонд „Пенсии“ и на следващата година – с 0,2 %
вноската за фонд „Безработица“.
Информация от НОИ: Таблица с ефектите върху приходите от
осигурителни вноски от увеличението с 4,5 % на осигурителните
вноски за ДОО и на запазване на осигурителната вноска за УПФ на 5
на сто.
Забележка: Ефектите са изчислени, спрямо текущото
законодателство и са за съответната година.
Ефект от увеличението на осигурителната вноска, допълнителни приходи в млн. лв.
2017г. 2018 г. 2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г. 2026 г. 2027 г.
Предложение на МТСП за
повишение на осиг. вноска
за фонд "Пенсии" и фонд
"Безработица" 166.4 409.6 477.3 638.7 720.3 904.6 1 001.9 1 205.8 1 313.5 1 539.2 1 778.0
Ефект от намалението на осигурителната вноска за УПФ, по-малко приходи в млн. лв.
2017г. 2018 г. 2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г. 2026 г. 2027 г.
Предложение на МТСП за
запазване на осиг. вноска за
универсален пенсионен
фонд на 5%. 430.9 461.4 492.1 523.5 553.2 585.3 617.8 646.9 675.2 704.3 731.6