2. Анализ на строителния сектор в Област Кюстендил, състояние, развитие, перспектива……………….…………1
Съдържание……………………………………………………………………………………………………………………….2
Карта на Област Кюстендил…………………………………………………………………………………………………....4
Стратегическа част………………………………………………………………………………………………………….…...5
Икономическата криза засегнала България………………………………………………………………………………..6
Приоритети и цели на плановете за развитие на общините в Област Кюстендил…………………………………...7
Справка за общия брой на вписани строители в ЦПРС и тяхното разпределение по групи и
категории строежи от 29.06.2007-26.05.2011г. По данни на Комисията на ЦПРС………………………………...
…..8
Справка за общия обем на НПП, водене на отчет ДМА и заетостта за последната финансова година на
вписаните строители в ЦПРС от 12.06.2008-24.06.2010г……………………………………………………………..….9
Критерии персонал и критерии НПП за 2009-2011г./ Графика……..……………………………………………..…….10
Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради
през 01.09.2010-31.12.2011г. 2008-2009г./ Графика…………..…………………………………..………………...
…….11
Започнато строителство на нови сгради през 01.09.2010-31.12.2011г./ Графика………………..
…………………..13
Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища през четвъртото тримесечие на
2011г./ Графика……………….
………………………………………………………………………………………………….15
Полезна площ на въведени в експлоатация на новиопостроени жилища –Данни/ Графика………….......…...…
17
Жилища –Данни………………………………………………………………………………….……………...………………19
Полезна площ-Данни…………………………………………………………………………..………………………..……...21
Пазарни цени на жилища………………………………………………………………………………………………………22
3. Приход от дейността на строителните предприятия на Област Кюстендил / Графика….……………......…...
…..23
Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради по конструкция през четвъртото
тримесечие на 2011г. на Област Кюстендил…………………………………………………………………………..
…...25
Средна месечна работна заплата по икономическите дейности /лева/ Графика............……………...
…………...26
Развитие на строителния сектор……………………………………………………………………………………………...27
Икономическа статистика. Какви са условията за бизнес в българските общини…………………………………...28
Инфлационна и лихвена статистика ………………………………………………………………………………………...30
Перспектива на строителния сектор………………………………………………………………………………………....31
Обществени поръчки за 2008-2011г.в Област Кюстендил / Графика……………………………..……..……...
…......32
Коментари на Министъра по управлението на еврофондовете -Томислав
Дончев………………………………..33
Справка за проектите и договорите изпълнявани в общините на област Кюстендил към 31.01.2012г.
По данни на структурни фондове на ЕС / Графика………..……………..…………………………………………….….34
Справка за проектите и договорите изпълнявани в общините на област Кюстендил към 05.12.2011г.
По данни на структурни фондове на ЕС / Графика……..…..………………………………………………………….….36
Справка за проектите и договорите на общините на област Кюстендил .Данните са в лева към 10.10.2011г.
По данни на структурни фондове на ЕС / Графика………...……………………………………………….……………..38
Коментари на транспортния министър –Ивайло Московски………………………………….……………………….…40
Край…………………………………………………………………………………………………………………………….…..41
4.
5. Визия
Област Кюстендил –утвърден трансграничен център с устойчив икономически растеж и хармонични
условия за бизнес и живот: уникално съчетание на съхранена природна среда и богатства, наследство
от хилядолетна история и култура, възраждащи се селскостопански традиции и слава, съвременна и
развиваща се комплексна инфраструктура; обогатена социална среда и повишено качество и стандарт
на живот
Главна стратегическа цел
Постигане на стабилни темпове на икономически растеж и доближаване на параметрите на
жизнена среда в Европа
Стратегическа ЦЕЛ 2
Стратегическа ЦЕЛ 1 Ефективно и балансирано Стратегическа ЦЕЛ 3
използване на местните
Комплексно развитие на ресурси –съхраняване на Възстановяване на традиции
инфраструктурата и уникалната природна среда и и развитие на балнеоложкия
урбанизираните територии ресурси ,културно-историческо туризъм в областта
за достигане на наследство и идентичност и
европейските стандарти изявата им като основа за
комплексно хармонично
развитие на региона
6. Данните от статистически анализи индикират, че икономическа криза в строителния сектор на България започва
към средата на октомври 2008 година , след като икономическия растеж в бранша е отбелязал своя пик към
средата
на януари 2009 г. В условията на установилата се икономическа криза в страната, строителния бранш като един от
структуроопределящите сектори на реалната икономика, отчита негативни тенденции, характеризиращи спад в
неговото развитие.
Годишната инфлация към края на 2010 г. спрямо същия период на 2008 година, когато започва развитието на
кризисните процеси в строителния сектор е над 4.50% и при отчитане на условията свързани с наличието на
визираната по-горе нисколиквидна и декапитализираща свръхпродукция в сектора, обезсмисля изпълнението на
текущо осъществяваните и предвидените за бъдещо изпълнение проекти на предприемачите поради това, че не
осигурява желаната от тях бърза и висока възвръщаемост на вложените средства в инвестиционни разработки.
Сковаността в осъществяването на обществени поръчки в строителния бранш, които се определят като основен
катализатор за позитивно развитие и за излизане на сектора от кризата, допълнително обременява възможностите
за осъществяване на бизнес от строителните фирми.
През текущата година икономиката на страната е малко вероятно да бъде подкрепена от двигателя на вътрешното
потребление.Инвестициите също продължават да се свиват, подтиснати от високата междуфирмена задлъжнялост
и
слабото кредитиране.
Местните и регионални власти трябва добре да познават ресурсите, с които разполагат за да ги запазят и
използват ефективно и целенасочено като стимул за икономическо развитие и повишаване благосъстоянието на
хората.
Това е подход, който се опитваме да използваме в момента, в процеса на актуализацията за развитие на област
Кюстендил.
Главната ни цел е да превърнем област Кюстендил във водещ туристически, индустриален, образователен и
културен център със запазено природно и историческо наследство. Интегрираното и устойчиво развитие на
областта се реализира с изпълнение на общински планове и програми за развитие и интегрирани планове за
градско възстановяване.
7. Бобошево
Подобряване на инженерна инфраструктура , по нататъшното благоустрояване на общината.
Бобов дол
Изграждане на качествена жизнена среда. Обновяване и доизграждане на техническата инфраструктура.
Дупница
Изграждане на модерна инфраструктура и усъвършенстване на селищната мрежа.Развитие на техническата
инфраструктура създаваща условия за привличане на инвестиции, растеж и заетост.
Кочериново, Невестино
Подобряване, подновяване и модернизиране на техническа инфраструктура и подобряване на околната
среда
чрез съхраняване и възобновяване на природните ресурси.
Кюстендил
Подобряване и развитие на инфраструктурата като фактор за привличане на инвестиции,задържане и
привличане на младите хора, усъвършенстване на бизнес-средата и възможностите за развитие на
алтернативен туризъм.
Рила
Осигуряване на благоприятна жизнена среда.Балансирано териториално развитие.
Сапарева баня
Подобряване и изграждане на техническа и социална инфраструктура, повишаване качеството на среда за
живот. Подобряване на В и К ,улична мрежа и пътна инфраструктура.
Трекляно
Няма план за развитие
8. ОП Общо Група 1 Група 2 Група 3 Група 4 Група 5
Кюстендил вписани
В ОП
29.06.2007 41 36 11 10 15 36
26.06.2008
26.06.2008 52 49 17 14 23 48
25.06.2009
25.06.2009 49 45 16 17 22 46
24.06.2010
24.06.2010 45 39 12 17 18 41
26.05.2011
Заличени 2008-2011 година
година 2008 2009 2010 2011
заличени 6 7 6
10. критерии 2009 г. 2010 г. 2011 г.
големи 2141 1977
средни 478 331
малки 69 100
Критерии –НПП 2009-2011г.
критерии 2009г. 2010г. 2011г.
/хил.лв/ /хил.лв/ /хил.лв/
големи 204 063 227 055
средни 12 256 12 209
малки 4 449 3 285
11. Област Жилищни сгради Административни Други сгради
сгради
Кюстендил брой В т.ч. брой Разгъната брой Разгъната брой Разгъната застроена
жилища застроена площ застроена площ /кв.м/
/кв.м/ площ /кв.м/
Общо за
страната 1194 2 945 414 419 56 60 460 1 563 639 300
2011 г. 65 88 12 120 103 9366
2010 г. 65 87 12 190 90 11 432
2009 г. 82 220 27 360 4 3180 102 45 758
2008 г. 182 313 58 854 5 5113 119 72 348
12.
13. област Жилищни сгради Административни сгради Други сгради
Кюстендил брой В т.ч. брой Разгъната брой Разгъната брой Разгъната
жилища застроена застроена застроена площ
площ /кв.м/ площ /кв.м/ /кв.м/
2011г. 47 77 9762 29 2492
2010 г. 26 35 5811
14.
15. Област Въведени в експлоатация Полезна площ на въведените в експлоатация
новопостроени сгради и новопостроени жилища-/кв.м/
жилища-/бр./
сгради жилища общо Жилищна Спомагателна Площ на
площ площ кухните
Общо за
страната 928 3 610 313 450 198 532 88 572 26 346
Кюстендил 9 27 2004 1220 458 326
16. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища през четвъртото тримесечие на 2011г.
Графика
17. Полезна площ на новопостроените жилища
В това число
Област
общо
Жилищна площ Спомагателна Площ на кухните
площ
Общо за страната 313 450 198 532 88 572 26 346
Югозападен 27 755 18 421 6 448 2 886
район
Кюстендил 2 004 1 220 458 326
18. Полезна площ на въведените в експлоатация новопостроени жилища- Графика
19. Жилища по броя на стаите за 2011г.
брой
Жилища по броя на стаите
Области Общо
едностайни двустайни тристайни четиристайни петстайни шестстайни
Общо за 3 804 081 443 990 1 271 710 1 216 891 562 820 184 893 123 777
страната
Югозападен 1 039 167 159 480 390 638 318 025 107 630 37 935 24 459
район
Кюстендил 90 290 11 898 31 974 27 991 11 443 4 073 2 911
в градовете 45 329 6 098 16 661 14 972 5 074 1 431 1 093
в селата 44 961 5 800 15 313 13 019 6 369 2 642 1 818
21. Полезна площ на жилищата на 31.12.2010г.
/кв.метри/
Области Полезна площ
В това число
Общо
Жилищна спомагателна
в градовете в селата в градовете в селата в градовете в селата
Общо за 157 833 248 85 624 323 98 485 703 58 053 706 38 748 968 14 680 121
страната
Югозападен 48 473 851 17 448 225 29 783 927 12 068 987 11 839 126 2 513 670
район
Кюстендил 2 921 392 2 552 925 1 833 861 1 737 085 618 553 378 231
22. Средни пазарни цени на жилища-област Кюстендил-Данни
Тримесечни данни лв./кв.м
Кюстендил 563.45
Индекси на пазарни цени на жилища ,предходно тримесечие=100 / %/
Областни градове IV 2011
Oбщо 98.5
Кюстендил 101.7
Средни годишни пазарни цени на жилища Годишни данни лв./кв.м
Областни градове 2011
Общо 905.39
Кюстендил 564.91
Средногодишни индекси на пазарните цени на жилища, предходна година=100 /%/
Областни градове 2011
Общо 93.9
Кюстендил 99.7
23. 2007 г. 2008 г.
Общо Ново строителство Поддържане и Общо Ново строителство Поддържане и
и подобрения текущ ремонт и подобрения текущ ремонт
93 341 69 807 23 534 141 943 112 548 29 395
2009 г. 2010 г.
Общо Ново строителство Поддържане и Общо Ново строителство Поддържане и
и подобрения текущ ремонт и подобрения текущ ремонт
59 166 43 902 15 264 108 673 102 041 6 632
25. Област Общо панелни стоманобетонни тухлени други
Общо за
страната 928 8 723 190 7
Югозападен
район 146 5 108 - -
Кюстендил 9 6
26.
27. Очертаващата се стагнация в икономиката преминава вече четвърта година. Сред индикаторите за тази
тенденция са намаляващите продажби и затруднения достъп до финансиране.
През 2008г. администрацията в Кюстендил е успяла да внесе 34 проекта за привличане на инвеститори
и свеж финансов ресурс на територията на общината.От тях 14 са одобрени и се прилагат. Стойността на
проектите е 30 млн.лв.
Финансовият меморандум за Кюстендил е за отпускане на 21 млн.евро безвъзмездна помощ и е
подписан през декември 2005г. Той включва договор за строителство и реконструкция за пречиствателна
станция, договор за рехабилитация и разширение на ВиК мрежата в Кюстендил, два договора за
строителен
и авторски надзори, един договор за техническа помощ.
МОСВ отчита сериозни успехи в усвояването на средствата по програма ИСПА.Тя работи от 2000 г.,
като се изпълняват 19 инфраструктурни проекта в секторите води и отпадъци, както и 3 проекта за
техническа помощ за подготовка на проекти по ОП ”Околна среда 2007-2013”.
В сектор води са изградени 11 пречиствателни станции за отпадни води /ПСОВ / и 5 В и К
мрежи.
28. По данни на НСИ общият показател на бизнес климата у нас през 2011г. отчита понижение единствено в
строителството с 5.0 пункта
Градовете в България предлагат различни условия за правене на бизнес. Въпреки че голяма част от
облагането – данък печалба, данък върху доходите на физическите лица, ДДС, акцизи и осигуровки, и
регулирането се определят на национално ниво, на местно ниво различията са факт.
Изследването "Местни условия за бизнес" на Института за пазарна икономика прави опит да открои тези
различия, за да посочи добрите примери и да провокира едно своеобразно състезание.
Успешните общини провокират и икономическата активност в региона. Няколко групи фактори в индекса
зависят в по-голяма или по-малка степен от местната администрация - данъчна политика, работа на местната
администрация и икономическа активност. Дори първенците нямат добри резултати по всеки един от
индикаторите, а класирането им се дължи на по-лошите условия за бизнеса при останалите областни
градове.
Първенецът в общата класация е Габрово. Градът не заема първо място по нито един от индикаторите, но
на практика излиза най-доброто място за бизнес със сравнително ниски данъци и такси и ефективни
административни услуги. Единственият проблемен индикатор е възприятието за корупцията - 24-то място.
Второто и третото място заемат Русе и Сливен, последното място е за Кърджали. Големите градове са на
по-задни места, въпреки че са първенци по икономическа активност. София например е на 14-о място в
общата класация.
Основната причина са сравнително високите местни данъци и такси и трудностите при работата с
администрацията, включително възприятието за корупция. Градовете с най-голям ръст на чуждестранните
преки инвестиции са в по-малките областни градове, които обаче са далеч от нивото инвестиции на глава в
големите градове.
29. Разрешителни за строеж
В 60% от случаите бизнесът среща сериозни трудности. Средната продължителност на процедурата е 51
дни. На първо място е София област - само 12% от анкетираните срещат трудности, процедурата отнема 21
дни, следват Габрово, Ямбол и Добрич. На последно място е Варна, където 80% от анкетираните са
срещнали
трудности, а изваждането на разрешително над 150 дни. На дъното на класацията са Русе и Пловдив.
Работна заплата
Първенец е София със средно годишно заплащане 9913 лв. На второ и трето място са Враца и Стара
Загора със 7696 лв. и 7602 лв. Работните заплати са над средните във Варна (7159 лв.), Бургас (6830 лв.),
Русе (6112 лв.) и Габрово (6112 лв.). На дъното е Видин с 5251 лв., под 5500 лв. годишно получават и
заетите в Търговище, Благоевград, Хасково, Кюстендил и Кърджали
Общо класиране в индекса "Местни условия за правене на бизнес"
1. Габрово, Русе, Сливен
4. София област, Враца, Добрич
7. Бургас, Монтана, Стара Загора
10. Варна, Пловдив, София град
13. Търговище, Перник, Ловеч, Разград
17. Плевен, Ямбол, Пазарджик
20. Благоевград , Шумен, Велико Търново
23. Смолян, Хасково
25. Кюстендил
26. Видин, Силистра,
28. Кърджали
30. Период Инфлация ОПП Euribor
Ноември 2011 0.3 % 2.64 % 2.04 %
Октомври 2011 0.8 % 2.40 % 2.11 %
Септември 0.0 % 2.16 % 2.07 %
Август -0.3 % 2.16 % 2.10 %
Юли 0.0 % 2.04 % 2.18 %
Юни -0.9 % 2.64 % 2.14 %
Май 0.0 % 2.52 % 2.15 %
Април 0.2 % 2.28 % 2.09 %
Март 0.6 % 2.16 % 1.92 %
Февруари 1.2 % 2.28 % 1.71 %
Януари 0.6 % 2.16 % 1.55 %
Декември 2010 0.4 % 2.16 % 1.53 %
31. Междуфирмената задлъжнялост носи много рискове за икономиката, за стабилността и за перспективите
пред бизнеса, забавя в общ план възможностите на строителните фирми за излизане от кризата. Тя поставя
пред сериозен риск оставането им на пазара. Това е сериозен бич, особено за малките фирми, които
разчитат
на оборотни средства за своя бизнес. Несигурната икономическа среда и високата междуфирмена
задлъжнялост обезкуражават по-голямата част от идеите за инвестиции в страната. В редица страни в света
вече има признаци на съживяване на икономиките им, докато прогнозите за нашата страна остават не
особено позитивни, въпреки мерките на правителството.
Верижната междуфирмена задлъжнялост крие най-много рискове за оцеляването и перспективите на
фирмите. За много фирми забавеното изплащане на задълженията на държавата към тях е въпрос на
оцеляване. В същото време излиза на преден план изводът, че когато държавата забавя плащания, става
ясно
кои от изпълнителите са били сериозни фирми, кои имат стабилен капитал, собствени активи и наличности и
могат да изчакат съответното плащане от страна на държавата. По този начин се разбира и кои фирми са
създадени ад хок, т.е. за да спечелят самата поръчка, и кои развиват стабилен и прогностичен бизнес.
Ситуацията е такава, че дори и кризата да отмине в скоро време, няма да има такъв бум на изграждането
на
нови сгради у нас, какъвто имаше преди нея, и последствията ще бъдат много по-големи. Наблюдава се
разместване на приоритетите в строителството. Държавата се насити от строителството на жилища, хотели,
търговски центрове и офис сгради, затова се очаква в близките години издигането на жилищни кооперации да
спадне с до 40% от общия обем, а да се увеличи инженерната инфраструктура с 60%, която държавата ще
финансира.
.
33. Министърът по управлението на еврофондовете Томислав Дончев коментира, че е дошъл краят на
щедрото финансиране на проекти. Той обясни, че отпускането на финансова помощ от Европейския съюз
(ЕС) ще бъде обвързано с конкретни „дисциплиниращи елементи”, като например спиране на финансирането
за дадена страна-членка при над 3% бюджетен дефицит и отпускане на средства от 5-процентния резерв на
ЕС при доказано изпълнение на препоръчани от Брюксел реформи.
ЕС ще постави акцент и върху т. нар. „зелена” инфраструктура през новия програмен период.
„Нашата първа задача трябва да бъде да убедим Брюксел, че новите държави-членки и особено България,
имат нужда от продължаващи инвестиции и в базисна, и в „зелена” инфраструктура”, коментира Томислав
Дончев. И припомни, че не очаква намаляване на средствата за България през новия програмен период,
нещо
повече, според него има вероятност дори за увеличение от 15-20%.
Според министъра по управлението на еврофондовете основен приоритет в строителния сектор след
2012 г. ще бъде енергийната ефективност и инвестициите във водния сектор. Според Томислав Дончев
необходимите средства, които трябва се насочат към този сектор, възлизат на 8 - 9 млрд. евро.
Като трети приоритет Дончев определи транспортната инфраструктура, към която са жп и пътните
проекти,
финансирани по Оперативна програма „Транспорт”.
През 2012 г. в изграждането на инфраструктура се очаква да бъдат вложени 2 – 2,5 млрд. лева от
оперативната програма „Транспорт”, Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие.
34. № Място на изпълнение Брой проекти Обща стойност БФП Изплатени
-общо
1 Kюстендил 38 12 258 641,15 9 762 661,58 3 093 644,33
2 Кочериново 2 1 626 660,00 1 592 160,00 518 811,84
3 Бобов дол 6 2 683 748,33 1 930 702,95 1 706 983,43
4 Бобошево 1 725 566,48 66 717,62 60 978,88
5 Сапарева баня 5 2 308 631,33 2 308 631,33 110 453,16
общо 52 19 603 247,29 15 660 873,48 5 490 871,64
В справката са включени данни и за прекратени проекти
35. Справка за проектите и договорите изпълнявани в общините на Област Кюстендил към 31.01.2012г.- Графика
40. Транспортният министър Ивайло Московски от своя страна посочи, че България е единствената държава-
членка на общността, през чиято територия минават пет транспортни коридора, което означава, че
"сме поели огромен ангажимент за изграждането на адекватна инфраструктура по тях".
Московски допълни, че основна цел в бъдещата работа ще бъде “ качеството на изпълнението на
проектите, което ще се постигне чрез залагане на по-високи критерии за изпълнение в обществените
поръчки".
Към 31 август т.г. по Оперативна програма „Транспорт” са договорирани около 70% от бюджета на
програмата, или приблизително 1,4 млрд. евро. От тях 30% са за жп проекти, а 60% - за проекти в пътната
инфраструктура.
На този етап обаче са разплатени само 14% от бюджета. Ивайло Московски посочи, че основен приоритет
ще бъде темпът на разплащане да се доближи до темпа на договориране на средствата.
