1. Брой 36 (671), 27 септември - 3 октомври 2010 г., цена 1.50 лв. www.stroitelstvo.info
ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ
КОМЕНТАР
Възможности
Моловете: в трудни
времена
новите площади Молът в България все
още е преди всичко бизнес
проект – инвестиция, коя-
то трябва да прави пари за
настоящия и за бъдещите
си собственици. Те обаче
имат и други измерения.
Това са големи сгради
и големи обществени цен-
трове, които имат значи-
телно влияние върху жи-
вота в града.
Бумът и кризата напра-
виха така, че видимите в
момента въздействия из-
глеждат по-скоро негатив-
ни. Свръхпредлагането
удари пазара, а концентра-
цията на трафик в първите
обекти създаде задръства-
ния.
Но ако тези проблеми
се погледнат от друг ъгъл,
ще видим, че в същото вре-
ме те са и силен фактор за
промяна на начините, по
които функционират гра-
довете. Създават нови цен-
трове на активност и тър-
говия, моделират трафика
и концентрират пазарува-
нето на места, обезпечени
с паркоместа. Така че те са
колкото шанс за предпри-
емачите и търговците да
спечелят, като се позици-
онират близо до клиенти-
те, толкова и за населените
места да инициират проме-
ни, които да подобрят ка-
чеството на живот.
стр. 18
Избраха консултанти по схемата „Устойчив
градски транспорт”. Те започват подготовката
на проекти за градовете Пловдив, Стара
36
Загора, Варна и Плевен, за Русе ще има нова
конкурсна процедура
36 >
стр. 20
Продукти и технологии на 1573 компании от 41
9 771310 983000
страни
стр. 29
Jessica като механизъм за интегрирани и
устойчиви инвестиции в българските градове

2. 2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 27 септември - 3 октомври 2010 г.
СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info
ИКОНОМИКА ОБЩИНИ
Кризата е намалила икономическата свобода Бургаски светофари стават „по-зелени” Центърът за градска
България се нарежда на 36-о място в „Икономическа свобо- мобилност ще тегли
да по света: годишен доклад 2010“, изготвен от канадския кредит от ЕБВР
институт „Фрейзър“ и представен в България от Института
за пазарна икономика. Докладът представя картината през Кредит до 50 млн. лв. ще
2008 г. (последната година, за която има налични официал- вземе от ЕБВР Центърът за
ни данни за всички страни). Предходната година България градска мобилност. Разреше-
беше на 41-о място, припомнят от ИПИ. „Икономическата ние за това бе взето на по-
свобода в България отбеляза сериозен ръст през последно- следното заседание на Сто-
то десетилетие, но през последните 3-4 години се наблюда- личния общински съвет.
ва забавяне. Нещо повече - мерките срещу настоящата кри- Част от средствата ще бъ-
за отнеха от свободата ни, а това означава по-бавно възста- дат използвани за покри-
новяване и по-нисък ръст през следващите години“, заяви ване на задълженията към
икономистът Петър Ганев. транспортните оператори,
а друга – за строителството
на спирки и доизграждане
Банката за развитие ще плаща държавните дългове на системата за електронно
до края на ноември таксуване в автобусите и в
С 80% по-малко електроенергия ще консумират светофар- метрото. Една от причините
Наближава крайният срок за разплащане на държавата с ните системи на шест възлови кръстовища в Бургас. Проект за заема е необвързаност-
бизнеса чрез механизма на Българската банка за развитие. на общината предвижда до края на годината те да бъдат мо- та между приходите и разхо-
На 30 септември изтича срокът за подаване на заявления дернизирани, като съществуващите лампови секции ще бъ- дите в утвърдените иконо-
от фирмите до министерства и ведомства. След това те са дат подменени със светодиодни, които са по-икономични мически рамки за градския
задължени да издадат удостоверение, с което бизнесът да и имат 20 пъти по-дълъг живот. За тази цел са предвидени транспорт през последните
може да сключи цесия с банката за изкупуване на вземане- около 120 хил. лева. Обновените светофарни уредби ще са две години, които са довели
то. В съобщение на Министерството на финансите се посоч- при МБАЛ - Бургас, ул. „Тракия“ - „Стефан Стамболов“, път до огромни задължения към
ва, че очакванията са всички фирми да си получат парите до Е-87 - при „Океански риболов“, ул. „Христо Ботев“ - „Васил транспортните оператори в
края на ноември. Левски“, ул. „Фердинандова“, жп гара. столицата.
ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ
Дунавската стратегия да финансира преграждане на река Започва рехабилитацията на две пътни отсечки в Пловдивско по
Дунав с баражи, предлагат общини „Регионално развитие”
На 28 септември ще бъде даден старт на реконструкцията на пътя Скутаре -
Рогош - Маноле - Манолско Конаре – Шишманци с обща дължина 17 км. Главен
изпълнител на лот 10 е обединение „Трейс – Център”, София. Общата стой-
ност на пътния обект е 5.8 млн. лв., а срокът за изпълнение – 5 месеца. На 4
октомври започва рехабилитацията на пътната отсечка Красново - Красновски
бани - Старосел - Паничери - Старо Железаре - Черничево. Общата дължина на
лот 9 е 21.6 км. Изпълнението му е възложено на консорциум „Пътна интегра-
ция Старосел” за срок от 6.5 месеца и стойност на договора 5 393 099 лв.
Два квартала в Перник с нова канализация
Два пернишки квартала - „Калкас“ и „Васил Левски“, вече имат нова канализация.
Общата дължина на положените канализационни колектори и профили е 22 563 ли-
нейни метра. Проектът е разработен по приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие
на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 екв.
ж. и агломерационни ареали“ в населени места под 2000 екв. ж., попадащи в градски
Да се прегради река Дунав с два баража, на които да бъдат изградени агломерационни ареали. Усвоените средства са в размер на над 22.2 млн. лв.
водни електрически централи, е основното предложение на дунавски-
те браншови сдружения. То беше представено на кръгла маса в Русе на
тема „Дунавската стратегия на ЕС - шансове и перспективи за Русе и ре- Стартира проект за рекултивация на замърсени терени в община
гиона“. Чрез баражите ще се запази постоянно дунавско водно равни- Пирдоп
ще за равномерно корабоплаване, ще се произвежда евтина екологична
електроенергия, ще се развият над 250 хил. хектара поливни земедел- Утайките от отпадните води на Пловдив и съседните й общини Марица и Родо-
ски земи и ще се спре ерозията, твърдят от сдруженията. Изграждане пи ще се използват за рекултивиране на нарушените от миннодобивната дей-
на дунавски баражи е предвидено да бъде вписано в европейската Ду- ност на комплекс „Еко медет“ терени в община Пирдоп. Решението за това е на
навска стратегия, но проектите са много остарели и предстои да се за- междуведомствен екпертен съвет, съобщи областният управител Иван Тотев.
почне отначало, заяви Белин Моллов, съветник на министъра на регио- Проектът за рекултивиране на образувалата се огромна пустиня около мината
налното развитие и благоустройството. чрез биомаса е на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа
Управител: Редакционен екип: Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558
инж. Венета Кръстева Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, bstaneva@thecitymedia.bg Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg
Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg
e-mail: vkrasteva@thecitymedia.bg Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, zvalcheva@thecitymedia.bg
Деян Тодоров, 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg
Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 Теодора Иванова - редактор, 0896 662 714, tivanova@thecitymedia.bg
Таня Трифонова - 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg
Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg
10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: office@thecitymedia.bg Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: abonament@economedia.bg
Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg;
Регионални офиси: Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bg Банкова сметка Икономедиа АД:
Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg „Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF
Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: str_office@press.bg
Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров
Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: varna@thecitymedia.bg Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg, Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД,
Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: pleven@thecitymedia.bg Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

3. Строителство Градът, 27 септември - 3 октомври 2010 г. sg.stroitelstvo.info
3
ИНФРАСТРУКТУРА
Десет кандидата Пътната инфраструктура е бюджетен приоритет Междуведомствена
в надпревара за група избра приоритетен
надзора на Водния вариант за пътен тунел
проект в Габрово „Шипка”
Десет оферти бяха по- От разгледаните два вариан-
дадени в търга, обявен та за пътен тунел „Шипка” при-
от община Габрово за оритетен е този за изгражда-
избор на изпълнител нето му до 2015 г., стана ясно
за технически контрол след първото работно заседа-
при проектирането ние на създадената междуве-
и строителен надзор домствена група за оказване
за Интегрирания про- на логистична помощ на Аген-
ект за водния цикъл ция „Пътна инфраструктура”
на град Габрово. Поч- по подготовката за осъществя-
ти всички участници са ване на законовите процедури
обединения от фирми, за изпълнение на инвестицион-
специално сдружени, ните проекти „Изграждане на
за да участват в про- път III – 5004, обход на Габро-
цедурата. Прогнозна- во“ и „Изграждане на пътен ту-
та стойност на поръч- нел „Шипка” в Шипченския
ката без ДДС съглас- проход”. Целта на заседанието
но обявлението е 5 553 е да се избере най-добрият ва-
796 лв. На следващото риант, за да се възложи рабо-
публично заседание на тен проект. След изготвянето
комисията по разглеж- му ще започне и процедурата
дане, оценка и класира- Пътната инфраструктура ще бъде приоритет програмата „Транзитни пътища 5“ и програма- по отчуждаването. Планът за
не на офертите ще бъ- в бюджета през следващите три години. До та, финансирана от Световната банка. Това съ- действие на междуведомстве-
дат съобщени резулта- 2014 г. за подобряване на първо-, второ- и тре- общи министърът на регионалното развитие и ната група предвижда всички
тите от техническата токласната пътна мрежа страната ни ще разпо- благоустройството Росен Плевнелиев на Трета- процедури по ОВОС, отчужда-
оценка на офертите и лага с ресурс от 600-650 млн. лева. По държав- та национална конференция за пътищата, коя- ване на имоти от поземления
ще бъдат отворени це- ните инвестиционни заеми правителството ще то се проведе от 22 до 24 септември в Универ- фонд и горския фонд, и земе-
новите предложения на разчита на около 200-230 млн. лева на година. ситета за архитектура, строителство и геоде- делски имоти да приключат до
участниците. Така ще бъдат изпълнени пътните проекти по зия в столицата. Още на стр. 16 средата на 2012 г.
ИМОТИ ОБРАЗОВАНИЕ
Гласуват промените в закона за нотариусите Ректорът на УАСГ доц. Добрин Денев: Продължаваме добрите традиции въпреки
Промените в закона за нотариусите минаха в четвъртък на кризата
второ четене в правната комисия и вече им остава само гла- Стараем се да продължим и
суване в пленарната зала. Става въпрос за идеята продава- допълваме добрите тради-
чът и купувачът да подават декларация пред нотариуса, че ции в сферата на обучение-
обявената цена на сделката с недвижим имот е реалната, а то по архитектура и строи-
плащането да става само през специална клиентска банкова телство в България от съз-
сметка на нотариуса. Целта е да се пресекат възможности даването на нашия универ-
за пране на пари чрез имотни сделки. След внасяне на тек- ситет през 1942 г. Обучени-
стовете в парламента преди Нова година тогава имотният ето постоянно се модерни-
пазар се активизира, за да изпревари влизането им в сила. зира, като целта е по най-
добър начин да обслужва
сегашните и бъдещите по-
8000 жилища са на пазара в Букурещ през първата требности на строителната
половина на 2010 г. практика. Дори и при криза-
та качествените специали-
Жилищният па- сти са търсени и намират до-
зар в Букурещ бри възможности у нас и из-
е предлагал в вън страната. Това заяви по повод откриването на новата учебна година ректорът на УАСГ
края на юни око- доц. Добрин Денев. В университета се обучават над 3800 студенти в пет факултета. Стро-
ло 8000 непро- ителният бизнес ще може да разчита на държавни поръчки около 5 млрд. лева през 2011
дадени жилища, г., заяви специално поканеният на церемонията министър на регионалното развитие Ро-
от които 5400 сен Плевнелиев. Средствата са общо по различни програми на министерствата на околна-
апартамента за та среда, на регионалното развитие и на транспорта, на общините и по оперативните про-
директна покуп- грами.
ка от строите-
ля, сочи проуч-
ване на компани- И във ВСУ „Любен Каравелов” откриха академичната година
ята „Колиърс интернешънъл“ за пазара на имотите в Румъ-
ния. Повечето от строителите са спазили пусковите сроко- С тържествен водосвет на 20 септември във Висшето строително училище „Любен Кара-
ве и близо 2500 жилища са построени през първото полуго- велов” бе открита академичната 2010-2011 година. „ВСУ „Л. Каравелов” е съвременен уни-
дие, което е над 80 на сто от общо 3000-те обявени за стро- верситетски кампус”, заяви в своя доклад ректорът доц. д-р инж. Георги Годинячки, който
еж апартамента. Търсенето се насочи специално към проек- представи накратко историята на висшето училище, неговото възходящо развитие и перс-
тите, адресирани към хората с ниски доходи (77 на сто от пективи. През новата 2010-2011 академична година във ВСУ ще се обучават студенти по
всички продажби, осъществени през първите шест месеца всички образователно-квалификационни степени – бакалавър, магистър, професионален
на 2010), а жилищните комплекси, строени за средната кла- бакалавър и доктор. Висшето училище реализира напълно отпуснатия прием и в академич-
са, формираха 16 на сто от общия брой продажби. ните редици на ВСУ се присъединиха още 400 новоприети студенти.
www.stroitelstvo.info

4. 4 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 27 септември - 3 октомври 2010 г.
TEMA
Моловете променят пейзажа
в търговията и градовете
Г
радският търговски цен- Моловете в България (брутна отдаваема площ* в кв.м)
тър все повече завладя-
ва живота в градовете на
България, показва про-
учването на „Строител-
ство Градът”. Бумът в строител-
ството на шопинг молове във
втората половина на последно-
то десетилетие промени места-
та, където хората пазаруват, за-
бавляват се и общуват, и доня-
къде начина, по който го правят.
Това, на което сме свидетели в
рамките на няколко години, е
истинска експлозия: от средата
на 2006 г., когато отварят врати
първите два обекта, до момен-
та на всеки две години брутната
отдаваема площ на търговските
центрове се е удвоявала по дан-
ни на консултантските фирми за
имоти. Това поставя под напре-
жение много от проектите. Но и
кара предприемачите да започ-
нат да мислят по нов начин по
отношение на основни фактори
като достъп и паркиране, съо-
бразеност на търговците с поку-
пателната способност в района, *Брутната отдаваема площ измерва площите, върху които търговците плащат наеми. Включва търговските площи, складови-
в който се намират, съобразе- те и спомагателните помещения, които търговците използват, като обикновено се измерва до средата на преградните стени. Не
включва паркингите, алеите, стълбищните и асансьорните клетки.
ност на сградите им с градската Съгласно определение на Международния съвет на търговските центрове (International Council of Shopping Centers) търговският цен-
среда наоколо. тър представлява сграда с множество магазини, която има единна собственост и се управлява като един обект, с поне 5000 кв.м
брутна отдаема площ. В случая данните не включват търговските паркове (комплекси от големи едноетажни магазини с един или
няколко ключови като супермаркет за храни, хипермаркети за строителни материали, техника и др.), както и сгради с по-малко от 9
хил. кв.м БОП, тъй като те представляват малка част от този пазар за момента.
Моловете се развиваха в противовес на главната търговска улица. Конкуренцията може би ще накара предприемачите да потърсят повече от нейния социален ефект,
за да увеличат посещаемостта и евентуално продажбите Ройтерс
След 2000 г. 2006 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. ...
19 000 кв.м
58 000 кв.м
64 500 кв.м
Модерната търговия си про- Първите шопинг молове от Градовете извън София за- Първите молове отварят вра- Първите големи молове
74 660 кв.м
бива път западен формат отварят вра- емат мястото си в планове- ти в Пловдив и Бургас на (над 40 хил. кв.м брутна от-
362 000 кв.м
Експанзия на Metro в ти в София те за експанзия на търговци- фона на спад в продажбите даваема площ) отварят вра-
Cash&Carry търговията и на „Мол София“, 21 500 кв.м те. По няколко проекта се до- на дребно в страната. Вслед- ти в София, Варна и Плов-
Billa в бързооборотните стоки бавят в Стара Загора и Русе, ствие на конкуренцията нати- див
„Сити център София“,
засилвайки конкурентния скът върху предприемачите
Реконструкция на традици- 20 хил. кв.м
натиск се увеличава
онни търговски центрове – „Скай сити център“,
ЦУМ, Хали „Мол Варна“, 33 хил. кв.м
15 хил. кв.м
„Парк мол Стара Загора“
„Централ мол Велико Търно-
19 500 кв.м
во“, 18 хил. кв.м

5. Строителство Градът, 27 септември - 3 октомври 2010 г. sg.stroitelstvo.info
5
TEMA
Проекти, които отварят врати в периода 2010 - 2012 г. работещи преди 2010 г.
отворени през 2010 г. (до момента)
Проект Град Отдаваема Проект Град Отдаваема Проект Град Отдаваема предстои завършване / откриване
площ в кв.м площ в кв.м площ в кв.м
The Mall София 66 000 Галерия Бургас Бургас 38 000 Дунав мол Русе 23 000
София
Сердика център София 51 000 Сън сити център Бургас 9000 Мегамол Русе 18 000 Пловдив
Мега мол София 24 000 Галерия Пловдив Пловдив 50 000 Мол Русе Русе 36 000
Варна
Гранд плаза Русе Русе 38 000 Бургас
Гранд мол Варна 50 000 Централ мол Пловдив 50 000
Марково тепе
Мол Плевен Плевен 18 000 Стара Загора
Варна тауърс Варна 30 000
Галерия Стара 27 000
Стара Загора Загора
Мол Габрово Габрово 9000 Русе
Сити мол Стара 25 000
Галерия Варна Варна 38 000 Загора

6. 6 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 27 септември - 3 октомври 2010 г.
TEMA
Арх. Танко Серафимов:
Молът не е само за пазаруване,
там виждаме и ни виждат
Трябва да използваме тези инвестиции, за да решим част от градските проблеми
Е
Арх. Серафимов, каква е дин от архитектите с
ролята на архитектура- най-голям и разно-
та в процеса на правене образен професиона-
на един търговски център
привлекателно общест- лен опит в България, арх.
вено място с цел комерси- Танко Серафимов има зад
ализирането му? гърба си проекти за спортна-
- По-голямата тема е какво е та зала, която се строи в мо-
влиянието на архитектурата мента в Русе, болница „То-
върху жизнената среда и об-
ществото, както и обратното. куда“ и офис сградата „Пор-
Обществото ни още не може ше център“ в София, с които
да разбере важната роля на ар- е печелил награди в нацио-
хитектурата, не разбира, че до- налния конкурс „Сграда на
бре направената жизнена сре- годината“ на вестник „Стро-
да възпитава хората. Лошата ителство Градът“. Под него-
архитектура прави обратното.
Търговските центрове не съз- вото ръководство „Ателие
дават социализация, а влияят Серафимов архитекти“ е во-
върху средата. Големите тър- дещ проектант на моловете
говски центрове, т.нар. моло- „Гранд плаза“ в Русе, „Евро-
ве, са среда за един феномен: па център“ на бул. „Цар Бо-
в известна степен предста-
вляват мястото, където някои рис III“ в София и др.
от хората отиват да се пока-
жат, не непременно да купят.
В този смисъл те са вариант и ние като общество трябва да щия устройствен план на гра- шими проблеми. По отноше-
на пешеходните зони на градо- използваме наличието на тези да би трябвало да има и една ние на тези, които имат дълго-
вете с предимството, че освен инвестиции, за да решим част група от хора, която да е го- срочна перспектива, се дейст-
че са пешеходни, са и клима- от градските проблеми, дори и това с проучвания на възлови ва само по отношение на ма-
тизирани. на по-ниско ниво. Но в някои пунктове и информация какви гистралите.
Иначе, най-просто казано, мо- проекти като The Mall на бул. са нуждите на столицата и как-
лът не може да бъде несъобра- „Цариградско шосе” ние като во може да предложи тя на ин- Молът е градска среда, ко-
зен със заобикалящата го сре- общество пропуснахме въз- веститорите в замяна. Кризата ято е внесена вътре в гра-
да. Освен това той по дефи- можността със създаването на е тук, но ще отмине. Преживя- да. Колко е важна свърза-
ниция не би трябвало да бъде пробива под булеварда да ре- вали сме и по-тежки кризи. Въ- ността на вътрешните
неприветлив и необщителен с шим комуникационно въпроса просът е да сме готови. Няма улици и площади на мола
хората. за цялата територия. ги тези хора, които да могат с външната градска сре-
При „Сердика център” има да кажат дали на едно място да?
Все пак в по-широкия друг комуникационен проблем трябва да се направи старче- - Животът на един търговски
градски район, в който заради двата последовател- ски дом или търговски център, център е интровертен спря-
се намира, молът носи и ни светофара (на бул. „Ситня- знаейки дали градът има нуж- мо околната среда. По своя-
позитивни, и негативни ково” с улиците „Оборище” и да от още една сграда с едната та същност идеята му е да вка-
последствия – например „Попова шапка”), но с това се или с другата функция. ра хората вътре, така че кога-
трафик, задръствания, улесни и общата комуникатив- От друга страна, имаме и ин- то влезете, да минете покрай
пренаселване...
- Несъмнено, но положителни-
те са повече. Във всеки град,
особено големите, има т.нар.
М олът не може да
бъде несъобразен
със заобикалящата
ност на района.
Въпросът е дали можем да ини-
циираме като общество разви-
тието на отделни райони, кое-
струмента на публично-част-
ното партньорство, който
може да помогне за разреша-
ването на конкретни пробле-
много други магазини, от кои-
то може и да не се интересу-
вате в момента. Това е при-
чината да не намирате зоната
иницииращи пунктове и мо- го среда. Освен това то съдейства на инвеститори- ми. Но въпросът не е само да за хранене в един мол още на
ловете са един от тях. Ако ви те. Но за нещо такова се иска намериш човек, който да инве- входа.
кажа, че живея до „Интерпред” той по дефиниция не много сериозна, чиста полити- стира, да знаеш от какво имаш Разбира се, няма проект без
например, веднага се ориенти- би трябвало да бъде ческа воля, без никакви стра- нужда, за да ти помогне той. компромиси. Проектирането е
рате. Тези сгради са знакови за неприветлив и необ- нични мисли, без лични инте- В страна като нашата това е низ от компромиси. Въпросът
града и района и инициират и реси. И се иска предварител- перспективен модел, обаче той е да знаеш с кое не можеш да
доминират неговото развитие. щителен с хората но планиране. Когато трябва трябва да се управлява умно. направиш компромис.
От друга страна, търговските да посоча място за изгражда- А пари има. Разбира се, не мо-
центрове са една голяма град- не на един обект, трябва пред- жеш да принудиш инвеститора Тогава кои са най-важни-
ска среда. Не е съвсем вярно, варително да съм мислил по да ти реши всички проблеми, те неща, с които не бива
че в България те са повече, от- този проблем, да съм подгот- но е възможно той да помог- да се допуска компромис?
колкото е необходимо. Дали вен и не да питам защо инвес- не за решаването при взаимо- - Много хора отиват в молове-
са, или не, не опира до нужди-
те на един отделен член на об-
ществото, а до инвеститорите
и планирането на техните ин-
О бществото ни
още не може да
разбере важната роля
титорът не отиде някъде, а да
предложа конкретното място с
конкретни мотиви.
изгодни условия.
Не трябва ли такова про-
учване да е обвързано и с
те, за да разглеждат, да видят и
да бъдат видени, а пък може и
да купят нещо. Най-важното е
да се чувстват приятно и удоб-
вестиции. Виждаме, че в съ- на архитектурата, не Маркирате големите де- конкретна програма за но. Скоро част от моловете ще
щото време организирането на фицити в сегашната инвестиции в града, с оси- започнат да губят силата си
един мол, което е сложна сис- разбира, че добре на- градска среда – липса на гурено финансиране и раз- вследствие на лоша комуника-
тема, проучвана от големите правената жизнена политическа воля, адек- четени етапи? ция. В съдържанието на тър-
вериги, доведе до затварянето среда възпитава хора- ватно планиране и проуч- - Те са взаимно свързани. За говския център като вериги и
на много от малките магазини. ване и визия къде искаме съжаление като общество все предлагане има малка разлика,
Те са и много сериозни инвес- та. Лошата архитек- да отидем? още се лутаме в една наложе- но ще отидете в мола, в който
тиции и затова са толерирани. тура прави обратно- - Не твърдя, че липсва вижда- на ни действителност, в коя- лесно ще влезете и излезете.
Без да съм привърженик на то не накъде трябва да се насочат то голяма публичност получа- Интервюто взе
един или друг мол, смятам, че инвестициите. Но освен об- ват конкретни, ежедневно ре- Деян ТОДОРОВ

7. Строителство Градът, 27 септември - 3 октомври 2010 г. sg.stroitelstvo.info
7
TEMA
Какво липсва на българския
потребител в моловете
Иглика ЙОРДАНОВА,
мениджър „Търговски площи”,
Colliers International
Примери в по-масо-
вия сегмент са H&M и
C&A, а в премиум сегмен-
та - Louis Vuitton, Dior и
П редпостав-
ка за навлиза-
нето на нови ма-
живот там – срещи с при-
ятели, посещение на кино,
изложби, концерти и раз-
лични тематични събития.
Има няколко големи др. Все още съществуват сови и луксозни Несъмнено ниските нива
търговски формати – спе- много марки в по-високия на печалби в сектора на
циализирани хипермар- ценови клас, които изчак- марки е и наличи- търговията на дребно се
кети, които все още не ват и още не са стъпили на ето на по-висока отразяват на различните
са достатъчно развити и българския пазар. Въпро- покупателна спо- формати в недвижимите
липсват на българския по- сът е някоя от тези компа- имоти – главни търговски
требител. Сред тях са го- нии да направи крачката - собност на насе- улици, молове, ритейл пар-
лемите магазини за детски ако един луксозен бранд лението, а в мо- кове или аутлети. Хубаво-
стоки и играчки (като Toys влезе, останалите модни то в тази пазарна действи-
‘R’ Us – една много добре оператори от този клас
мента ситуация- телност обаче е, че пазар-
позната марка не само в също ще започнат да об- та в страната не ните условия подпомагат
Щатите, но и по света), ко- мислят откриване на мага- е такава развитието на ритейл па-
ито да предлагат по-разно- зини и представителства в зара и усъвършенстване-
образни ценови категории България. то на различни формати, а
и по-разширен продуктов Разбира се, предпос- освен това и водят до оп-
микс. Друг тип формат са тавка за навлизането на тимизирането на конку-
спортните хипермаркети подобни марки е и нали- ренцията. По този начин
(например Decathlon), ко- чието на по-висока по- много търговци постоян-
ито залагат на пълния на- купателна способност на но се стремят да подобря-
бор от спортна екипиров- населението, а в момента Заведения за хранене пермаркетите, които пред- тирани към средните и ни- ват своята концепция (на-
ка и стоки за всякакъв тип ситуацията в страната не Потенциал за развитие лагат достъпни цени и го- ските ценови нива. пример веригата за бър-
спортове, които предлагат е такава. От друга страна, имат и заведенията за хра- лямо разнообразие от сто- Но големите търгов- зо хранене и готови храни
варианти за тестване на този тип оператори имат нене – ресторанти, барове ки, и стигнем до зоните ски центрове постепен- „Кенар”), стремейки се да
стоките. възможността да догово- и т.н. Брандовата им кон- за развлечение за всички но придобиват и една дру- се позиционират по-добре
рят изключително добри цепция може да бъде раз- възрасти. В магазините га функция. Те се превръ- от своите конкуренти, или
Магазини голям формат условия за бъдещите си ширявана с формати, ко- също може да се намери щат в място, на което хо- пък намират специфични
Големите формати „на- локации (независимо дали ито вече са се доказали и широк диапазон от ценови рата не само пазаруват, ниши, в които да се раз-
прави си сам” са също ма- за главна търговска улица намерили своята ниша на категории, като много го- но и се възползват от въз- виват и растат (например
газин, който в момента те- или търговски център), за други пазари – за пример ляма част от тях са ориен- можностите за социален „Балев биомаркет”).
първа ще се развива като което в момента същест- може да послужат раз-
концепция в България (на- вуват много добри пред- лични вериги барове, пи-
пример Bauhaus – те имат поставки. царии, steak house, рес-
доста по-мащабна концеп- торанти. Към момента на
ция от съществуващите на Търговски паркове този пазар действат ос-
пазара като Baumax, Mr. Повечето от гореизбро- новно местни играчи, ко-
Bricolage и пр.). ените формати могат да ито не са и толкова много
Друг тип формати, ко- съществуват както самос- на брой (например Pizza
ито липсват в търговска- тоятелно, така и в ритейл Hut).
та ни мрежа, са големи- (търговски) парк - също
те магазини за интериор- формат, който тепърва ще Развлечения
ни решения и мебели с се развива. Те са успешни Не на последно мяс-
малко по-различна кон- навсякъде по света и осо- то своят шанс за развитие
цепция от съществуващи- бено на пазари, които са имат и по-големите и ма-
те на пазара. Тук не става ценово чувствителни, ка- щабни проекти, предлага-
въпрос за местни играчи, квато е и ситуацията у нас щи възможности за заба-
а за компании от рода на в момента. вление за цялото семей-
ZARA HOME, HABITAT Тези проекти предла- ство, от рода на Playground
или KIKA, която предла- гат преимущества както и др. Те могат да същест-
га аксесоари за дома, ця- за купувачите, така и за вуват както самостоятел-
лостни решения за обза- наемателите. Ритейл пар- но, така и да бъдат част от
веждане за всякакъв вкус ковете са практично ре- търговски център. В мо-
и с различен ценови диа- шение за забързания на- мента в Централна и Из-
пазон. чин на живот, тъй като точна Европа разполага-
Магазини от този тип този тип проекти спестя- нето на един такъв център
биха допълнили IKEA, ват време на купувачи- за забавление е често из-
без да са техен конкурент. те. „Под един покрив” се ползван начин за повиша-
KIKA например има мага- помещават няколко голе- ване на популярността и
зини в Австрия, Унгария, ми магазина като храни- привличане на нови кли-
Чехия, Словакия, Хърва- телен хипермаркет, мага- енти и посетители в мо-
тия, Румъния и Сърбия, зин за мебели и обзавеж- лове с по-голям процент
както и франчайз в Русия дане, за електроника, чер- незаети площи. Подоб-
и Израел, като планират на и бяла техника, вериги ни места предлагат раз-
да продължат да се разши- от типа „Направи си сам” лични възможности за до-
ряват в Централна и Из- и т.н. От своя страна нае- бро изкарване на времето,
точна Европа. мателите се радват на по- като например електронно
ниски наемни нива, нали- стрелбище, забавления за
Евтини и скъпи марки чие на голяма площ, си- по-малките деца, за тий-
Същевременно друга нергия с други допълващи нейджъри и родители.
посока на развитие ще бъ- се магазини и леснодос-
дат форматите, които за- тъпна локация. Най-често Новите молове
лагат на по-ниския и ма- ритейл парковете са раз- Новооткритите моло-
сов, или обратното, на по- положени на ключови път- ве и в частност The Mall
високия клас ценови сег- ни артерии в покрайнини- и Grand Mall (в които
мент. И в двата варианта те на града или извън него Colliers е мениджър) за-
се очакват нови играчи на и разполагат с голям брой лагат на масовата публи-
пазара. надземни паркоместа. ка – като започнем от хи-

8. 8 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 27 септември - 3 октомври 2010 г.
ТЕМА
Ханeс Линднер, изпълнителен директор на Standort+Markt - Австрия:
Молът може да бъде площад
в центъра, но не и в покрайнините
Х
Г-н Линднер, как со- анес Линд- ни и по-отдалечени мес- има място и търсене за дневна употреба, като
циални простран- нер е главен та е по-трудно да станат добри проекти с високо веднъж месечно може
ства могат да ста- добри молове и за тях качество и функционал- да се посети и близкият
нат места за търго- изпълните- съм песимистичен. ност. мол.
вия като новите мо- лен директор на Молове не се строят А хората в София и Бу-
лове и обратно? Standort+Markt, Как ще коментира- всеки ден. Част от пър- курещ обичат да пазару-
- Моловете в България и специализирана те строителство- вите обекти, планира- ват. И в Австрия обичат,
Румъния са много важни компания за ана- то на молове, пред- ни и строени от 2006 г. но тук покупателната
от социална гледна точ- лиз и консултант- лагане и търсене в насам, са с ниска функ- способност е поне три
ка. Те имат характер на Централна и Източ- ционалност и качество. пъти по-голяма.
места за социални кон- ски услуги по раз- на Европа в близка и По тази причина ни оч-
такти. витие на търгов- средносрочна перс- аква доста интересен па- Какво е мястото на
ски вериги, оцен- пектива? зар през следващите го- устойчивото разви-
Дали обаче социал- ка на местополо- - В момента в района има дини - ще има нови про- тие в концепциите
ните пространства жения и търгов- много търговски площи, екти, а търговци, недо- на днешните моло-
могат да станат и което обаче не означа- волни от качеството, ще ве?
оживени търговски ски центрове в Ав- ва, че те са с високо ка- търсят да се прехвърлят - Търсенето на „устойчи-
зони? стрия, Централна и чество. От статистиче- на по-добри места. ви“ продукти е продукт
- Поради характера на Източна Европа. ска гледна точка има В близка перспектива на инвестиционния па-
моловете - места за па- много търговски площи, няма да има много ново зар - иначе инвеститори-
заруване, те лесно могат номерности, като основ- или главни бизнес райо- но всъщност те са добри строителство. До 5-10 те няма да купят проект
да се превърнат и в мес- ната от тях е локацията. ни, те и бездруго имат и по-лоши молове, кои- години обаче ще се стро- за такъв мол. В момента
та за срещи и общуване. Ако обществените прос- социален характер и лес- то в перспектива могат ят молове от ново поко- например само 5-10% от
Но при търговските пло- транства се намират в но могат да се превърнат да загубят своите кли- ление, по по-високи „ус- съществуващите молове
щи действат някои зако- централни исторически в оживен мол. Изолира- енти. Както навсякъде, тойчиви“ стандарти. са „зелени“, 90% не са.
Подобни критерии оба-
Какъв е идеални- че ще бъдат много ва-
ят мол за днешния жни в бъдеще, главно
пазар и очаквания- по причина на инвести-
та на купувачите и ционното търсене, също
клиентите? така поради намалените
- Има много магазини с оперативни разходи, но
различни стоки, но ни- не поради търсенето на
ската покупателна спо- купувачите крайни кли-
собност на клиентите енти.
затруднява и двете стра-
ни - функционирането Какви са днес основ-
на обектите и пазарува- ните съображения
нето на клиентите. В Ру- на инвеститорите
мъния например хипер- в техните планове
маркетите вървят много за нови търговски
добре с интересни базо- зони?
ви оферти - това, което - Традиционни - най-вече
търси масовият потре- за търговците, ще имаме
бител. ли достатъчно наемате-
Икономическото разви- ли. Ако търговците пък
тие и подобряването на се опасяват, че мястото
стандарта на живот ще не е добро - няма доста-
бъде ключ към растежа тъчен поток от клиенти
и успеха на шопинг мо- и съответно добри обо-
ловете. Засега хипер- роти, те няма да наемат
маркетите са отличен в такъв мол.
вариант в региона. Те Интервюто взе
предлагат стоки за еже- Николай ТОДОРОВ
Поради ниската покупателна способност в Румъния и
България в момента много добре вървят хипермарке-
тите. На снимката: интериор от един от най-новите
и големи букурещки молове AFI Palace Controceni с 214
хил. кв.м площ, 300 магазина и един хипермаркет, на
стойност 234 млн. евро