13. ВИДОВЕ РАДИОАКТИВНО РАЗПАДАНЕ Гама -радиоактивност: атомните ядра, които са във възбудени състояния при преход в състояния с по-ниска енергия изпускат фотони (γ-лъчи).
14.
15.
16.
17. АЙНЩАЙН за значението на явлението радиоактивност: ” НАЙ-РЕВОЛЮЦИОННАТА СИЛА НА ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРОГРЕС ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА, ОТКАК ДОИСТОРИЧЕСКИЯТ ЧОВЕК Е ОТКРИЛ ОГЪНЯ”
18. ПРИЛОЖЕНИЕ И БИОЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ НА ЯДРЕНИТЕ ЛЪЧЕНИЯ
19.
20.
21. Излъчването от радиоактивните вещества оказва силно въздействие върху всички живи организми. Даже сравнително слабо лъчение се оказва достатъчно, за да наруши жизнената дейност на клетката. Най – чувствителни са кръвоносната и имунната система. Особено опасно е въздействието върху наследствените органи, което се появява в следващите поколения.
22.
23.
24. Радиоактивните лъчения в медицината Едновременно с вредното действие, радиоактивните лъчения допринасят и полза за хората. Радиоактивните изотопи се използват в т.н. метод на белязаните атоми , чрез който могат да се следят различни жизнени процеси. В тялото на пациента се въвеждат радиофармацевтици ( химични съединения, в които са включени изкуствени радиоактивни изотопи). Те се натрупват избирателно в отделни органи и системи и по степента на натрупването им в изследваните органи се получава диагностична информация за болния.
25. Метод на белязаните атоми - В медицината методът на "белязаните атоми" се използва за диагностика. При базедова болест щитовидната жлеза усвоява активно Йод. При съмненителни симптоми за такава болест пациентът поглъща безопасна доза радиоактивен йод - Йод-131. Той се натрупва в щитовидната жлеза и с подходящ детектор се следи неговото натрупване в жлезата .
26.
27. Гамадефектоскопия - контролира се качеството на метални отливки . От едната страна на отливката се поставя източник на гама-лъчи, а от другата - фотоплака, наличието на шупли и пукнатини, причинява неравномерно почерняване на плаката. По този н ачин се контролират дефектите. Контролиране дебелината на метален лист в прокатен стан - данни от измерването се използуват за регулиране на натиска на валците, за да се осигури еднаква дебелина на листа при увеличаване на интензитета на гама-лъчите натискът се нямалява и обратно. .
28. Измерване на дебитът на течност в тръба . Използват се скоростен тип датчици. Една от лопатките на т урбината която се върти от флуида е с изотоп. Извън тръбопровода е монтиран брояч (честотомер), чрез к ойто се следи дебитът . Определяне ниво на течност в непрозрачни съдове, язовири.
29. Откриване и изследване на находища . Радиоактивните лъчения носят ценна информация преди всичко з а веществата които ги излъчват. Тя може да се използва в минно-геоложките проучвания за намиране на полезни изкопаеми.
30. Друго интересно приложение е за определяне на възрастта на древни археологични находки от биологичен произход. Методът на радиоактивния въглерод, при който се използва факта, че в атмосферата на Земята под влияние на космичните лъчи се образува радиоактивния изотоп на въглерода 14 6 C . За него е характерен период на полуразпадане 5700 г. При обмяната на веществата той попада в растенията, а чрез тях и в животните. По този начин във всеки жив организъм има радиоактивни въглеродни атоми. След смъртта на организма повече не попадат радиоактивни атоми, а наличните постепенно се разпадат, поради което намалява интензитетът на гама-лъченията. Като се определи интензитета и се приложи законът за радиоактивното разпадане, се намира възрастта на древни мумии, тъкани, останки от дървета и др
34. Друг източник на радиоактивно замърсяване са природните радиоактивни източници (естествените радиоактивни изотопи, съдържащи се в почвата, водата и въздуха) и космичните лъчи. Това облъчване обуславя така наречения естествен радиационен фон.
37. НАРЕДБА за основните норми за радиационна защита Приета с ПМС № 190 от 30.07.2004 г., обн., ДВ, бр. 73 от 20.08.2004 г . ГРАНИЦИ НА ДОЗИТЕ И ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОБЛЪЧВАНЕ В НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ Раздел I Граници на дозите Чл. 10. (1) Границата на ефективната доза за персонал е 100 mSv в продължение на 5 последователни години, като максималната ефективна доза за всяка година не може да надхвърля 50 mSv. (2) Като се спазват границите по ал. 1, границите на годишните еквивалентни дози за персонал са: 1. 150 mSv за очната леща; 2. 500 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност); 3. 500 mSv за дланите, подлакътниците на ръцете, за стъпалата и за глезените. Чл. 11. (1) Границата на годишната ефективна доза за всяко лице от населението е 1 mSv. (2) Годишна ефективна доза над 1 mSv може да се допусне само при особени обстоятелства и при условие, че средната ефективна доза за 5 последователни години няма да надхвърля 1 mSv. (3) Границите на годишните еквивалентни дози, като се спазват границите на ефективните дози по ал. 1 и 2, са, както следва: 1. 15 mSv за очната леща; 2. 50 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка една повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност).