1. ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
ПОДОФИЦЕРСКИЯ
КОРПУС
1878-1944

2. СЪДЪРЖАНИЕ:
1.История на подофицерския корпус.
2.Обучение на подофицерските кадри.
3.Попълване с подофицерски кадри.
4.Изисквания към подофицерите.
5.Финансово и социално подпомагане на
подофицерските кадри.
6.Заключение.

3. ИСТОРИЯ НА СЕРЖАНТСКИЯ КОРПУС
“Както офицерите са “душата” на армията,
така подофицерите са “СКЕЛЕТЪТ” за
практическата дееспособност на войсковия организъм.”
“Каквито са подофицерите, такива са и войниците.”
Йохан Казимир Густавович ЕРНРОТ
Генерал-лейтенант от Руската армия
Военен министър на Княжество България от 1880 -1881 г.

4. ОБУЧЕНИЕ НА ПОДОФИЦЕРСКИТЕ КАДРИ
09 Януари 1881 – открива се Машинна школав Русе с 5-годишен курс на
обучение за подготовка на младши командири за речната флотилия
1885 – открита е първата подофицерска школа в Петропавловския манастир до
Лясковец
1888 – открива се Военно-фелдшерско училище в София
1892 – откриват се учебни команди при шестте пехотни дивизии
1900 – Машинното училище е разделено на: Машинно училище при флота във Варна
и Минно училище в Русе
1905 – откриват се учебни центрове на пехотата в София, Стара Загора и Плевен
1916/17 – откриват се школи за фелдфебели и офицерски кандидати в Одрин и Ниш
1936 – открива се пехотната школа във Велико Търново
1937 – откриват се артилерийската школа и школа за ЖП специалисти

5. ОБУЧЕНИЕ НА ПОДОФИЦЕРСКИ КАДРИ
През 1942 г. В Българската войска има следните видове школи за кандидат-
подофицери:
– полкова школа за подофицери от пехотата и конницата;
– дивизионна специална школа: за минохвъргачни, противоброневи и свързочни
специалисти;
– дивизионна химическа школа
– артилерийска школа;
– школи в инженерните и свързочните войски;
– школа за оръжейници (във военната фабрика в Казанлък);
– школа за подготовка на водачи на моторни коли в противовъздушната
артилерия;
– общовойскова интендантска школа;

6. ПОПЪЛВАНЕ С ПОДОФИЦЕРСКИ КАДРИ
- до 1883 г. – от войниците на действителна служба, присвояване на звание
“унтерофицер”, да служат най-малко една година в армията, отпускане на отделно
жилище, безплатно отопление, осветление и хранене, смекчаване на наказанията;
-след 1883 г. – възраст 18-20 г., завършено пето отделение, да служат минимум три
години в армията, след 10 години служба по заслуги да бъдат произведени в
офицерско звание;
- приема става с изпити по: български език, аритметика, химия, физика и българска
история;
- срокът на обучение е от 8 месеца до 2 години;
- през 1897 г. службата в пехотата е увеличена на 15 г., а в другите родове войски
на 20 г.;
- през 1907 г. подофицерските длъжности са разделение на: строеви, нестроеви,
строеви специалисти, нестроеви специалисти; званията са разделени на: младши
подофицер, старши подофицер, офицерски кандидат (портупей-юнкер) и
фелдфебел;
- през 1925 г. срокът на службата на подофицерите е определен до 45 годишна
възраст;

7. ПОПЪЛВАНЕ С ПОДОФИЦЕРСКИ КАДРИ
- след отпадане на ограниченията на военните клаузи на Ньойския договор се
издава “Правилник за службата на подофицерите”:
- прием с конкурс веднъж в годината в частите и едновременно в цялата армия;
-командира на частта назначава комисия за подбор по документи;
- условия за допускане до изпита: физически здрав, не осъждан, не по-възрастен от
25 години, да е завършил кандидат-подофицерска школа с успех най-малко “добър
(4)”;
- резултатите от изпита важат 1 година;
- не повече от 3 пъти право за явяване на изпита;
- оценката по отделните предмети се умножава с определен коефициент :
- атестацията на кандидата – 5;
- командирски качества и решаване на тактически задачи – 3;
- стрелкова подготовка и методическа подготовка – 2;
- дисциплините за изпита са обособени в два раздела:
- за всички родове и специалности: Дисциплинарен правилник,
Военнонаказателен закон, Устав вътрешна и гарнизонна служба, строева и
тактическа подготовка, методика на военното обучение, български език;
- специфични за рода войска – устен и практически изпит;

8. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПОДОФИЦЕРИТЕ
Като обучаващ от подофицера се изисква:
- да бъде образцов началник на подчинените си и образцов подчинен за началниците си;
- отлично да владее целия материал, който преподва;
- да се упражнява в строевите хватки, стрелбата, физическата подготовка;
- да познава в нужния обем принципите, методите, формите и средствата на обучението;
- да дава личен пример на трудолюбие и привързаност към военното дело;
-да бъде справедлив и безпристрастен при оценяване на подчинените си;
Като възпитател от подофицера се изисква:
- да бъде дисциплиниран;
- да притежава добри военни познания и обща култура;
- да притежава комплекс от физически, интелектуални и нравствени качества;
- да притежава личен интерес за повишаване на професионалната си подготовка;
- да умее да прилага наградите и наказанията като средство за възпитание;
- да познава способностите, желанията и проблемите на подчинените си;
Като командир от подофицера се изисква:
- да умее да отдава заповеди в обикновени и бойни условия;
- да проявява непоколебимост в решението и неотменимост в изпълнението
- да контролира и проверява непрекъснато дейността на подчинените си;
- да е готов да поема отговорност;

9. ФИНАНСОВО И СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ
НА ПОДОФИЦЕРСКИТЕ КАДРИ
– заплатата се увеличава с по 10% на всеки 5 години;
– след минимум 6 години служба при уволнение се получава 600 лв. премия;
– подофицерите получават отделно жилище в частта и надбавка към войнишката храна;
– дават се квартирни пари на семейните подофицери;
– осигурява се униформа от държавата: мундир и панталон от тъмно зелено сукно,
ботуши, сабя и бели ръкавици;
– носят отличителни знаци за звание на раменете, а за прослуженото време – на
ръкавите;
– при нараняване по време на служба получават инвалидна пенсия от държавата;
– след уволнение се предпочитат за назначаване на държавна служба във ведомствата;
ФЕЛФЕБЕЛ в пехотата – 840 лв. заплата / 600 лв. пенсия
Старши УНТЕРОФИЦЕР – 540 лв. заплата / 480 лв. пенсия
За сравнение: ГЕНЕРАЛ – 7200 лв. пенсия,
ПОЛКОВНИК – 6000 лв. пенсия,
ПОДПОРУЧИК – 2100 лв. пенсия

10. ЛИЧЕН И СЛУЖЕБЕН ЖИВОТ НА
ПОДОФИЦЕРСКИТЕ КАДРИ
– подофицерите имат право да се женят след разрешение на командира на частта;
– подофицерът трябва да избере внимателно своята съпруга, да отговаря на
неговот призвание, да бъде добра домакиня и майка, напълно здрава, умствено и
физически развита, да произхожда от добри родители, предварително да проучи
миналото и, за да не се заблуди и разочарова от брака си;
– на подофицерите е забранено да се женят за чужденки;
– нямат право да посещават политически събрания , манифестации и заведения,
които уронват престижа на подофицерското звание;
– забранено е да се занимават с търговия и други занятия;
- 1892 г. - към всяка войскова част се формират подофицерски събрания като
необходимостта и целите им са посочени в Правилник за функционирането им.
- основна цел е: развиването на другарството, колективния и военен дух,
благоприличието и доброто поведение, издигане на интелектуалното ниво и
служебен престиж на подофицерите, разменяне на мисли по всекидневни
служебни и лични въпроси, организиране на развлечения за подофицерите в
свободното им време

11. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
– подофицерите са необходимите и незаменимите първи помощници на
офицерите;
– подготовката и попълването с подофицери става по три основни начина:
1.След завършване на специални подофицерски училища.
2.След завършване на полкови учебни (подофицерски) команди.
3.Чрез подготовка на подофицерите в ротите (батареите, ескадроните).
- съществува стройна система за професионална подготовка на подофицерските
кадри – конкретни изсквания при подбора, специфични учебни програми,
изпращане на опреснителни курсове и стаж в други поделения;
-подофицерът е синоним на духовни качества – добър войник, безукорно честен,
дисциплиниран, изпълнителен;
-подофицерът е не само командир, но и обучаващ и възпитател на своите
войници;
- подофицерите доказват своите качества в Сръбско-българската война 1885 г.,
войните за национално обединение 1912-1918 г. войната срещу Германия 1944-
45г.

12. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА
Първи пеши софийски полк с Указ № 41 от 12 октомври 1884
Втори пехотен искърски полк е формиран съгласно указ №11 от 19 януари 1889 г. в София
Пети пеши дунавски полк с указ №41 от 12 октомври 1884 г. с щаб в Русе.
Шести пеши търновски полк с указ №41 от 12 октомври 1884 г.
Девети пеши пловдивски полк с указ №61 от 23 декември 1885 г.
Десети пеши родопски полк с указ №61 от 23 декември 1885 г. с щаб в Хасково.
Единадесети пеши сливенски полк с указ №61 от 23 декември 1885 г.
Шестнадесети пеши ловчански полк с указ №11 от 19 януари 1889 г. с щаб в Плевен.
Седемнадесети пеши доростолски полк с указ №11 от 19 януари 1889 г. с щаб в Русе.
Осемнадесети пеши етърски полк на 1 април 1889 година с указ №11 от 19 януари 1889 г.
Деветнадесети пеши шуменски полк на 7 март 1889 година с указ №11 от 19 януари 1889 г.
Двадесет и първи пеши средногорски полк с указ №11 от 19 януари 1889 г. с щаб в Пловдив.
Двадесет и трети пеши шипченски полк с указ №11 от 19 януари 1889 г. с щаб в Казанлък
Двадесет и четвърти пеши черноморски полк с указ №11 от 19 януари 1889 г. с щаб в
Бургас.
61-ва Стрямска механизирана бригада
Води началото си от 1903 година, когато Народното събрание приема нов „Закон за
устройството на Въоръжените сили”. На базата на него е издаден Указ № 84 от 29 декември
1903 г., подписан от княз Фердинанд, чрез който създаденият в Хасково Четвърти резервен
полк се преименува в Двадесет и осми стремски пехотен полк. На 18 май 1904 година той
е предислоциран в Карлово.

13. БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!
ВЪПРОСИ?