1. Недялка Иванова
Звездица
вдясно от
Луната

2. © Недялка Иванова – автор, 2009
© Издателство “Фабер”, 2009
ISBN 978 – 954 – 400 –

3. Недялка Иванова
Звездица
вдясно от
Луната
Велико Търново
2009

4. Недялка Иванова
ЗВЕЗДИЦА ВДЯСНО ОТ ЛУНАТА
•
Редактор: Филип Дянков
Художници: Венка Атанасова, Ева Иванова
Колаж на корицата: Николай Начев
•
Формат 32/108х84
Печатни коли 5,25
•
Книгата е подготвена за печат и отпечатана от:
ФАБЕР – В. Търново (062) 600 650, e-mail: faber@abv.bg

5. Запомни ме такава, че пишех за любов,
че не ми се разделя с тоя живот.
Запомни ме такава...
Недялка Иванова
(Нели – EVROPA)

7. Един живот не стигна
Един живот до тука не ми стигна
главата си със гордост да повдигна,
да кажа: в нещо или някъде успях –
признавам си със унижение и грях.
И два да имах още – пак ще кажа,
че няма във какво да се докажа.
Преливам цял живот от пусто в празно
и не успях да свърша нищо важно.
Не знам защо Бог иска да ме има,
когато съм без стойност, незначима.
Дали за някого ще бъда нужна,
или ще си отида все ненужна?
С голяма радост ме родила мама
под знака на една любов голяма.
Но любовта на двамата е свършила,
когато шест години съм навършила.
Обърнаха един ден двама гръб
и всеки си пое по своя път.
И двамата си следваха сърцето,
остана потърпевшото детето.
Пораснах много бързо след това,
реших да си потърся любовта.
Един ден дойде “сляпата неделя”,
но щастието не можах да го намеря.

8. ***
Благодаря на Всевишният Бог,
че съвсем в края на моя живот
ме научи нещо за мен ново:
да нареждам слово подир слово.
Знам, с думи няма да просперирам,
но утеха и спокойствие тук намирам.
Давам им живот – те са мои деца.
Идват от мен – родени в мойта душа.
Идват от сърцето ми стихчета чудни -
сами се подреждат с простички думи,
макар и родени във болна глава,
парят и капят тия мои слова.
Те не са красиви, не са и стилни,
но са много истински, понякога силни.
Всичко, което сама изживявам
с думи и рими в стих го предавам.
За мене са много важни, значими
моите малки думи и рими.
Благодаря на Бога, че ми ги даде
и чрез тях реши пред вас да ме покаже.

9. Това съм аз
(автопортрет)
Отдавна не се бях заглеждала в огледало –
лицето повехнало, отдавна немладо,
зъбите – под всякаква критика всички
(това не е само въпрос на парички).
Косата, нещастната – рядка и права,
може би трябва да се оправи?
Дрехите стари, с годините минали,
шити по моди, отдавна отминали.
Гледам очите - и те не са същите,
а и устата от бръчки се мръщи.
После надолу гледам гърдите –
кротко лежат на корема ми, милите.
Талия, ханша, бедрата ги няма.
Кога ли е станала тази промяна?
Пак си намествам добре очилата
и гледам се с ужас и паника цялата.
Само сърцето ми бие забързано,
като на млада мома, необвързана.
Бие и тръпне като на птиче,
но аз не съм вече младо момиче.

10. Отново
Отредил ми е Бог такава съдба,
да съм бедна и болна, да бъда сама.
Не ми е дал да имам красиво лице,
но ме е дарил с огромно сърце.
На кой с каквото мога, винаги помагам,
цялата си обич без резерв отдавам.
За всички има място в моята душа,
на всички прощавам, макар да греша.
Защо не се научих и малко да мразя,
да мога достойнството свое да пазя?
Боли ме, но грешките бързо прощавам,
съвети и обич отново раздавам.
И сега ме боли, и съм огорчена,
душата ми отново е наранена.
Искам да се сърдя, ала не умея,
отново искам в сговор с всички да живея!
10

11. Малките неща
Свят голям, претъпкан и препълнен,
свят зловещ, брутален, безмилостен,
свят истински си ти и си реален,
свят коварен си и си банален.
Успях ли с нещо да те променя,
дали във теб съм мъничка искра?
В теб, Свят, съм малка мравка,
поникнала край пътя незабравка.
В голямата тълпа съм аз прашинка,
една топяща, мъничка снежинка.
Безлична съм и незабележима.
Трохичка съм от хляба, незначима.
Настъпват ме, поглеждат ме с презрение,
подритват ме дори с пренебрежение.
За малките неща има ли прогрес,
кой ли проявява към тях интерес?
Но малките неща са много важни –
можем да ги запишем с букви главни:
Надежда, Вяра и Любов, Добрина –
те ще направят по-красив света.
11

12. ЖЕНАТА И СЛОНА не прощават обиди
това го пише и в дебелите книги.
Когато жена обича до лудост мъжа,
издига го високо, вади го от калта.
Но, ако той не може да й оцени жеста,
тогава ще следва голяма фиеста.
Жената – огорчена, без капчица жал,
отново ще го върне във мръсната кал.
Чак тогава нещастникът преценява
какви функции всъщност тя изпълнява.
Тя може да решава и важни въпроси,
а не да слугува и обич да проси.
Щом не цени, че е обичан и за нея мил,
ще си ходи дълго умислен и унил.
Прегърнат единствено от самотата,
че не ценил добрината на жената.
Щом не иска да говори с нея спокойно
тя ще си търси място – за нея достойно,
ще се старае и на него да докаже,
че си има ценности и все още важи.
12

13. ***
Не мога да се правя на артистка –
в живота да играя разни роли,
макар понякога да ми се иска,
но пак показвам чувствата си голи.
Такава съм си – искрена и пряма
и казвам туй, което е в сърцето.
Дори да се направя и на няма,
то, чувството, го пише на лицето.
Но често си прехапвам аз езика,
за мълчанието после съжалявам.
Понякога тъй искам да извикам,
но стискам устни и не позволявам.
А казват, че мълчанието е злато?
Готова съм в тоз миг да опонирам:
мълча ли – чувствам се като във блато
и начин да изляза не намирам.
Заричам се – от тук нататък - вече,
каквото мисля – всичкото да казвам,
да бъда истински човек, а не човече.
За чужди грешки да не се наказвам.
13

14. Илинден
Празник за размисъл, стимул, любов,
ден, преобърнал две съдби и живот.
Даде ми малко детенце в ръцете,
дари ни със радост и щастие двете.
Бях много щастлива, че имам дете,
притисках го нежно до мойто сърце,
галех мъничкото ново човече
сякаш държах във ръце рядко цвете.
Трудно се описват чудеса подобни,
но жените знаят колко са доволни,
когато за пръв път си гушнат детето –
сякаш е ангел, дошъл от небето.
Нежно и крехко, съвсем беззащитно,
не може да иска, не може да пита,
протяга с надежда двете ръчички,
гледат в очакване малки очички.
Колко грижи само докато порасне,
ала ме дари със огромно щастие!
Възпитах си детето Бога да почита
да ме уважава и да ме обича.
Имам си детенце, то си има мама,
радостта за двете е много голяма!
А Свети Илия, тачен и обичан,
за двойната радост, у нас е почитан.
14

15. Света София и дъщерите ù
Някога, отдавна, в стари времена
живяла във Рим благочеста жена.
Тя Бога почитала много, дори
тъй е възпитала своите дъщери.
Тя носела името на мъдростта,
а на благодетели – трите деца.
Първа е Вяра, след нея Надежда,
Любов последна в реда се подрежда.
Мъдрост и Вяра, Надежда и Любов,
те са най-значимите в нашия живот.
Някой атеисти смело ги отричат,
ала християните днеска ги почитат.
Надяваме се, вярваме, във любовта,
молим се да имаме и мъдростта,
За това паметта им пазим в душите –
на майката София и на дъщерите.
15

16. Казват
Казват, че съм била самороден талант.
Казват, че съм нешлифован диамант.
Била съм бисерче от бисерна мида,
а аз съм просто една земна скарида.
Дали съм скарида или какавида
аз от страни не мога да се видя.
Но искам да съм вълшебната птица,
Феникс да бъда, а не гълъбица.
Да се прераждам и за друг живот,
да горя и възкръсвам пак от любов.
Да бъда такава, каквато съм била –
в душата – с не изгарящата моя мечта.
16

17. Юбилейно
Днеска имам юбилей.
Нека някой да посмей
стара да ме нарече.
Ще остана пак дете!
С розовите си мечти
ще запълвам всички дни.
Ще съм весела, засмяна,
както ми заръча мама.
Ще съм палава, игрива –
искам пак да съм щастлива.
Ще прощавам всяка грешка
и ще я превръщам в смешка.
Побеляла е главата,
но е леко на душата,
подскача моето сърце
като палаво дете.
Нека вятър да ме вее,
нека слънце да ме грее.
Аз ще казвам: “Пей сърце”
в следващите 50.
1

18. От днес съм ПОЛОВИН ВЕКОВНА.
Вече съм стара госпожа,
праведна или греховна,
и аз не можах да разбера.
Животът сплетох в плитка тежка,
опитвах се добро да върша,
а все оказваше се грешка –
горчиви сълзи често бърша.
Гнездо си свих – не го запазих;
отгледах пиле, но отлитна;
Съпругът даже не намразих,
макар че настрани политна.
Да бъда весела все искам,
напук на всичко да се смея
и над съдбата да се кискам,
че иначе ще полудея.
Аз пъстри панделки ще връзвам
на плитката си, най-накрая,
и вече няма да прибързвам –
така си мисля, но не зная.
А следващите 50
ще ги живея динамично,
но нека старото сърце
да си остане романтично.
1

19. Навърших 50
Навърших цели 50. И как я свърших тая глупост?
Със поувехнало лице и нямам здраве, чар и хубост.
Животът ще си прередя, в ръцете здраво ще се взема,
през следващите 50, нов път ще трябва да поема!
Те не са никак малко, зная, това е половина век.
Какво постигнах в периода? А бе ... останах си човек.
За равносметка час удари. Кое везните ще клони,
за болести ли да говоря, за неудачи, за беди?
Старах се лошо да не правя, а хубаво – дали успях?
Работих честно, както зная и скромно, бедничко
живях.
Успях дете да си отгледам, да го възпитам както мога –
да бъде честно, да обича, да има силна вяра в Бога.
За 50 със мъж не случих, а четвърт век му отделих,
но се отказах и приключих, във любовта се провалих.
Повече не ще се влюбвам, то за кога ли ще е вече,
но няма време да погубвам, намеря ли добро човече.
Че самотата е коварна, погубва ме и ме убива,
в София или във Варна, но трябва да съм пак
щастлива.
Исках стих да подредя, със весел текст и съдържание,
но смисълът се промени в това мое начинание.
На Господ Бог благодаря, ако във нещо съм успяла,
че ме е пазил досега, в неделя свещ ще му запаля.
Със китка здравец ще закича Света Неделя и
Мадоната,
смирена почит ще отдам на Свети Мина пред
иконата.
1

21. Кучка – 1
На кучка кажат ли и „бясна”,
тя няма да е вече свястна.
И няма никой в тоя свят
да и даде коричка хляб.
Макар да не е здравословно,
ще лай и хапе поголовно.
Но срещне ли тя смел юнак,
получи ли от него знак,
погали ли я по главата –
тя ще го близне по ръката.
Един за друг ще са герои,
ще са си верни, ще са свои,
щом се обичат, то се знай –
приятели ще са до край.
21

22. Кучка – 2
Щом ще съм кучка, тогава нека бъда,
ако това в живота е моята присъда.
Ще бъда кучка по всичките закони –
ще лая, хапя, който ме подгони.
Аз нямам дом, навсякъде ще е дома,
щом има сушина и ми дават храна.
Ще пазя този дом безпрекословно,
натрапници ще гоня – поголовно.
А на стопанина ръка ще ближа,
щом е решил, че за мене го е грижа.
Добър ли е – и аз ще съм добра,
нали съм кучка по всички правила.
А писне ли му и да каже „стига”
и грубо да извика „Кучко, чиба!”
ще си подвия опашката виновно.
Нали съм скитащото псе, бездомно
ще си намеря пак стопанин нов,
така ще мине кучешкият ми живот.
Когато остарея и едва се влача,
когато вече нито вия, нито плача
ще избера в приюта евтаназията.
Единствено това роди фантазията.
22

23. Кучка – 3
Ще бъда кучка, без намордници, каишки,
ще бъда кучка, най-свободната от всички,
ще бъда волна, ще живея както зная,
ще ида там, където аз си пожелая.
Ще бъда кучка, настървена ще съм, дива.
При глутницата вълци ще отида.
Там ще позная кой от тях е враг
и кой ще ме приеме като брат.
Те са подвластни само на инстинкти,
характерите си показват истински.
Кучката и вълците са идентични
те като хората не са двулични.
Затуй ще бягам с вълците в гората,
със тях ще вия нощем по луната.
Ще бродя денем по дъбрави и чукари
със мойте верни, истински другари.
23

25. Самотен блус
Ний пак сме двама с чашата в нощта
пред догарящият пламък на свещта.
Компания си правим до зори
с коктейлът ми – ракия със сълзи.
Свещта догаря с пукащи искри
и плаче с мен, но с восъчни сълзи.
Достойни сме за статуя на самотата –
свещта и аз със чашата в ръката.
С години самотата ме обвива,
аз вече не съм млада и красива.
Няма кой да спре и седне с мен,
дори и на рожденият ми ден.
Свещта догаря, восъкът ѝ капе –
горя със нея, тя със мене плаче,
че като всеки празник у дома,
танцувам блус със свойта самота.
25

26. Самота
Ще почакам навън да се мръкне,
ще си сложа по-нова премяна,
ще поседна в кварталната кръчма,
но ... пак няма да има промяна.
Ще ми бъде пак тъжно лицето,
сълзи по него сами ще се стичат,
пак ще е свито, самотно сърцето,
а годините като пясък изтичат.
Ще поръчам на всички по пиене,
ще празнувам рождения ден
с новите си другари безименни
в кварталният клуб задимен.
Ех... така не си го представях,
животът ми го наложи така.
На по-добро съм се надявала,
но... уви, пак ще празнувам сама.
Ще пия, живота на глас ще псувам
/дано за последно да го правя/.
Не искам много да го оплювам,
Но... ще пия и пак ще забравя.
От утре ще се надявам за чудо,
ще очаквам новата промяна,
ще потръпвам в очакване лудо,
в желания и надежди обляна.
26

27. Пепеляшка
Като Пепеляшка преди полунощ
грея в одеждата нова.
Различна ще бъда и аз тази нощ,
за тотална промяна готова.
С нова прическа, с лимби и букла –
прическа на истинска кукла.
С толкова нежен, загадъчен, фин,
в изискани тонове грим.
Гланц и червило в разцветки модерни,
подходящи за срещи вечерни.
А ароматът на най-фин парфюм
се връзва със тоя костюм.
Нови обувки със ток, елегантни,
блестят, като диамантни.
Пръстен, обици и огърлица,
и гривна като на кралица.
Намятам през рамо скъпият шал,
изработен от най-фин воал.
Ех, ако може Пепеляшка да види
със сигурност ще ми завиди.
2

28. Приказка за любовта
Ще ти разкажа приказка за любовта,
Голямата любов между мъж и жена,
които се срещнали съвсем случайно,
и любовният пламък се запалил тайно.
Самотна била тя и плачела горещо,
самотен бил и той – там някъде, отсреща.
Във празничната нощ, от Бога съжалени,
се срещнали случайно – в живота уморени.
Тя била пепеляшка, а той пък /не/ принца звезден,
тя била пренебрегвана, а той пък непотребен.
Съдбата си да променят на всичко са решени,
живота си да прередят, макар и уморени.
2

29. Искам
Искам небето да хвана във длани,
искам земята с ръка да въртя,
искам мечтите да станат реални,
искам и теб – да си тук и сега.
Искам от всички да бъда разбрана,
искам към всички да бъда добра,
искам от тебе да бъда желана,
искам да бъда щастлива жена.
Искам да бъда дете, но е жалко:
ще се наложи да порасте.
Е, не съвсем, но... може би… малко,
за да владееш пак мойто сърце.
Аз съм родена да бъда все влюбена,
аз съм жената с голяма мечта.
Не може красотата да бъде погубена,
искам да покоря и теб, и света.
Аз съм жената с голяма надежда
че има и щастие, и много любов,
че и зад облака слънце поглежда,
за да ни грее в живота суров.
2

30. Защо ми задаваш въпроси
Защо ми задаваш въпроси,момче?
Не докосвай раните в мойто сърце.
Самата не зная коя съм, от къде?
Аз съм просто Нели и пиша стихове.
Често предпочитам да медитирам –
мир и спокойствие май така намирам.
Лежа си с часове, като заспала,
така съм нито чула, ни видяла.
Проблеми ли имаш? – попита ме днес.
Защо проявяваш към мен интерес?
Аз съм безполова – просто приятелка!
Една голяма, непоправима мечтателка.
Искам на всички тук да помогна
и своите проблеми да превъзмогна.
Искам любов и за мене да има,
това ми е мечта – уви, непостижима.
30

31. Мечта
Искам мъж, който да ми пресуши сълзите,
искам да ми набере букет от звездите.
Аз ще бъда мила, нежна и добричка,
не искам вече да съм все самичка.
Ще го търся в безкрая – някъде там
и на него да му е омръзнало да е все сам.
Да цени това, което ще получи
и да благодари на Бог, ако се случи.
Това ми е мечтата – фикс на теория,
ще пазя ревниво мойта територия.
Няма да го отстъпвам на други жени,
връзката ни на любов ще се крепи.
Искам да имам пилон зад гърба,
а не да ми диша припряно във врата.
Да ме обича, да ме уважава,
а аз ще отвърна както подобава.
Макар да съм стара и грубовата,
ще бъда нежна не само в кревата.
Ще бъда спокойна, ще бъда силна
и ще съм много любвеобилна.
31

32. Ела любов
Ела любов в съня ми, до леглото,
да ме погалиш нежно по челото,
да ме събудиш с твоите целувки,
да ме разсъниш с ласки и милувки.
Да ми разкажеш приказки омайни,
да споделим желанията тайни,
които пазим скрито във душите,
желания, родени във мечтите.
Ела любов да потушим гнева,
събираната болка през деня.
Седни до мен, хвани ме за ръката,
така в съня си ще прогоним самотата.
32

33. Пареща целувка
Как пари дълго твоята целувка
и моите устни нецелувани изгарят.
Прокарвам длан през тях като милувка
и чувствата ми ме изпепеляват.
На толкоз нежност аз не съм научена,
а ти със много малко вдъхнови ме.
С целувките отдавна бях приключила,
но тоя жест фатално поднови ме.
Почувствах се като мома нелюбена.
Без малко да се изчервя от свян.
А мойта плът отдавна е разлюбена.
Любов, целувка – беше само блян.
Не искам и не мога да забравя
целувката ти пареща, гореща.
Отново пламъчето в мене запламтява
и с трепет ще очаквам нова среща.
33

34. Нарисувай ме, художнико
С пръсти, с устни – нарисувай ме цяла,
нарисувай ме чиста, нарисувай ме бяла.
С много нежност започни от самото лице,
после косите, шията, очертай деколте.
Мини по талия, ханш, бедра и глезени.
С обич ме рисувай, с чувства най-нежни.
Нека пръстите, устните да са четките фини.
Рисувай ме, художнико, с любов на лавини.
Рисувай ме весела, жизнена, здрава,
това за мен ще бъде твоята награда.
Рисувай ме, художнико, с любов ме нарисувай.
Гали ме нежно и за последно ме целувай!
34

35. Обичай ме
Гали ме, целувай ме с непресъхваща страст,
Гали ме, целувай ме – над мен имаш власт!
Накарай ме да тръпна в твоите ръце,
нека имам мое място в твоето сърце.
Моделирай ме като кукла от пластелин,
извоювай си право на мой властелин.
Покорявай със думи и ласки изцяло,
покорявай душата и моето огнено тяло.
С нежни, топли ръце ти ме милувай,
от душа и сърце – с жарки устни целувай.
Покори ме, люби ме – аз съм огън и плам,
с нежни устни изпий ме, цяла ще се отдам!
35

36. Обладай ме
Обладай ме! Тук и сега,
под самото небе, под звездите,
върху прясно косена трева
ще разстеля за тебе косите.
Обладай ме, тук и сега –
да запомним това пълнолуние!
Погали ме със топла ръка,
провокирай в мен безумие.
Притисни ме до своята гръд
да усетя как бие сърцето,
докосни нежно моята плът,
със целувки покрий ми лицето.
Обладай ме, тук и сега,
ще те галя с ръцете изгарящи.
Докосни първо мойта душа
с думи страстни и изпепеляващи.
Обладай ме, тук и сега –
тая нощ и след мен запомни,
как си любил любяща жена –
на трева под небе и звезди.
Обладай ме, тук и сега,
тоя спомен в душата пази –
как си любил оная звезда
дето ярко в небето блести.
Обладай ме! Тук и сега...
36

37. НАЛИ МИ КАЗА, че съм твоето момиче,
нали ми каза, че съм твоята любима?
Ще бъда пролетното ти кокиче
и ще те грея в най-студена зима.
Нали ми каза, че съм твоята обичана,
нали ми каза, че не си за мен измама?
С най-нежни имена ще съм наричана
и няма да съм все в сълзи обляна.
Нали ми каза в тая нощ омайна,
че ще съм твоята енигма разгадана,
че искаш да съм ти звезда сияйна,
от щастието да бъда обладана.
Нали ми каза, че съм твое слънце
и истината от живота нов,
че пазиш ме в сърцето като зрънце,
събудило се за една любов.
Нали ми каза, че за теб съм най-желана,
към мене плувал си самотен със години.
Ще бъда като остров в океана,
твой пристан ще съм аз, любими.
Нали ми каза, че съм горско пиле,
нали за теб съм земната русалка?
Опиянявам те като омайно биле,
когато галя те с ръката малка.
Нали ми каза, че за теб ще съм победа
над досегашните нещастия, беди,
която смело в бъдещето с теб гледа
И ЗАЕДНО СЪС ТЕБ напред върви.
3

38. Люби ме
Люби ме!
И не ме забравяй!
Люби ме!
И не ме предавай!
Люби ме!
Тук и сега.
Люби ме!
До края на света.
Обичай ме!
И често го повтаряй!
Обичай ме!
И не го забравяй!
Обичай ме!
Тук и сега,
за да забравим що е самота!
Бъди със мен!
Но не по задължение.
Бъди със мен –
във всяко приключение!
А аз ще бъда с тебе цял живот,
за да живее нашата любов.
3

39. ЗАБРАВИ ЛИ какво е да си влюбен
и да стоиш по цели нощи буден?
Забрави ли за срещи романтични
и да говориш с думи поетични?
Надяваш ли се да се задомиш,
животът и дома да прередиш?
Да те споходят нови мисли – чудни
и да си спомниш за разходки лунни.
Да има със кого да бъдеш буден,
за някого да бъдеш важен, нужен.
Да те споходи нова мъжка мощ,
целувка да дариш за лека нощ.
Да имаш на сърцето си любима,
място за тебе в нейното да има.
Да имаш на кого да се опреш,
на кого ръката си да подадеш.
Недей прикрива чувствата си силни,
те са спонтанни, чисти и невинни.
Ще познаеш истинска любов -
на сто процента вече си готов.
3

40. Събудих се
Събудих се, навън вали
и нежна музика звучи.
Седиш ми тихо до главата,
с любов държиш ме за ръката.
С нежни пръсти я милуваш,
с много обич я целуваш.
На колене пред мен заставаш,
годежен пръстен ми подаваш.
Очакваш ме да кажа „Да”,
грее радост в моята душа.
Усмихната се съгласявам
и устни алени подавам.
С целувка за печат сложи
финал на моите мечти.
Ще бъда твоя чак до гроб –
сега и в другия живот.
40

41. Наслада
Долавяш ли въздишката ми лека,
долавяш ли желание в очите?
Ти сподели постелята ми мека
под лунна светлина и под звездите.
Усещаш ли как тръпне мойто тяло
в очакване на твоите милувки?
Очаква те, макар и остаряло,
да го покриеш с хиляди целувки.
Погалиш ли среброто ми в косите –
с усмивка сълзите ми ще смениш!
Запалиш ли искрите ми в очите –
на любовта ми ще се насладиш.
41

42. Въпроси, въпроси …
Дали за теб съм истинска жена,
дали това е вече любовта?
Или е само мъжка суета,
че покорил си ме и мен сега?
Нали ми шепна приказки в ухото,
докато ме докараш до леглото?
Целуваше и галеше лицето,
докато завладяваше сърцето.
Със ласките, прегръдките ти силни,
със дъжд от обещания обилни –
успя главата ми да завъртиш
и цялата ми същност да плениш.
42

43. Ела приятелю
Ела приятелю, кажи ми колко
натрупал си в душата своя болка.
Обиди, болести, безброй злини,
кажи какво в сърцето ти тежи?
Кажи приятелю за своята тревога,
не трупай във сърцето ярост, злоба.
Изписана е мъка на лицето,
а тя с длето дълбае и сърцето.
Бог не признаваш /това е твоя воля/,
пред Него аз за теб със сълзи моля.
Не изповед, а просто сподели със мен
натрупаното в тебе ден след ден.
Ела, седни и тихо разкажи,
аз ще изтрия мъжките сълзи
Победи имал си и неудачи,
/дори на мъж полага се да плаче/.
Тя, споделена мъка е половин.
сега съм с теб, не си в света ЕДИН .
Аз знам, че си добър и много честен,
с две думи казано си адски свестен.
Но май живота се е подиграл със теб,
а ти с достойнство покажи, че си ЧОВЕК !!!
43

44. Магия
Какво е туй привличане? Чудо, магия,
не мога чувствата си да владея и да крия.
Кой си ти незнаен, дошъл от небитието
и ми завладя изцяло душата и сърцето?
Кой си ти настъпващ с думи случайни,
настойчиво изтръгваш моите тайни ?
Каква е тая канонада от въпроси?
Объркваш ме, та чак за милост прося.
А после? Мисли, чувства се преплитат,
минутите живот без жал изтичат.
Думите в главата – сами се редят,
но устните стиснати, до болка – мълчат.
Не паля свещ, седя сама във здрача,
готова съм , но няма да заплача.
Защо ли хубавото идва все накрая?
Но пък накрая – хубавото ще позная.!
Май само хленчех и се самосъжалявах,
да стане чудо, вечно се надявах.
И Чудото стана – събудих се вече,
за всичко ти благодаря , добри човече!
44

45. Влюбени
Любов на 50-60 години.
Ще ни направи ли тя по-силни?
Ще ни даде ли Всевишният време
да се обичаме, преди да умреме?
Не сме я срещнали на младини...
Нима тя няма да ни прероди,
да ни направи здрави, нови,
дори за подвизи да сме готови?
Ще може ли и под косите побелели
да усетим мислите си полудели?
Сърцата да забият в чуден ритъм.
Ще може ли? Кого ли да попитам?
Набраздените лица да са щастливи:
макар и стари, влюбените са красиви.
Ръцете ни потръпват от вълнение –
за възрастта това е напрежение.
Ще пламне от искрата голяма надежда,
която бе угаснала във нас по-прежде.
Разговорите са много лаконични.
В замяна – мислите ни – динамични.
Защо ни дава Бог любов сега?
Да развълнува старите сърца...
До вчера сме били самотни, болни,
а днеска сме щастливи и доволни.
Любов на 50-60 години –
на никого тя да не се размине.
За някои е дошла кога приляга,
но да е влюбен на всеки се полага.
45

46. За тебе пиша таз поема...
(за 60 годишнината му)
За теб написах таз поема,
за твоя юбилеен ден.
Със много обич тя е подредена,
подаръка това ще е от мен.
Със твоите 60 те поздравявам
и радост във живота пожелавам.
За красота и здраве няма място
/това на всички ни е ясно/.
Днес трябва да направиш равносметка –
за грешките в живота дай си сметка.
Успял ли си от тях да се поучиш,
урока на Живота да научиш?
Какво постигна за 60 лета?
Успя да създадеш семейство и деца.
Не едно дърво успя да засадиш,
със собствени ръце дом да изградиш.
Пред своята съвест признай съвсем накратко,
защо на тез години си самотен „братко”?
Отиде си баща ти, а след това и мама,
близки и роднини за тебе вече няма.
Единствено сестра ти остана за роднина,
но заедно със семейството си литна за чужбина.
А дъщеря ти млада, заедно със зетя,
не мина много време и те след тях поеха.
Оставиха невръстно своето дете,
немили и недраги да скитат по гурбет.
Тук един роднина синът ти остана,
но от две години контакт с него няма.
Внукът ти порасна, но и той не иска
да си поговорите, когато ти се иска.
Единствено Емилия, бившата съпруга,
остана си за теб „верная подруга”.
46

47. Коварната съдба посегна към краката,
но ти бъди щастлив, че здрава е главата.
В разцвета на живота останал си самотен,
при всички неудачи – без дом и безработен.
Така в нищета, на никой драг и мил,
във самота в живота живя в свой стил.
За тебе грейна слънце във Коледния ден,
когато от съдбата получи бонус – мен!
За стария си стил направо забрави
и вече разбери – целта не е пари.
Промени стилът си с различен и нов.
А нова цел в живота да ти е Любов.
Скептико, дори любовта да отричаш,
ти трябва да започнеш да обичаш.
Да се научиш да почиташ, уважаваш,
но не мисли, че ще ме притежаваш!
Аз от любов отдадох ти изцяло
душа, сърце и болното си тяло.
Вече ти казах: от тук нататък знай –
в добро и зло със теб ще съм докрай.
Признай пред себе си – получи ли от друга
любов, освен от майка и съпруга?
Повярвай ми, че твоя ще съм аз –
сега, завинаги и до последния си час.
Нямаме си крепко здраве
/не може нищо повече да се направи/.
Накрая разбери, че на света
не си едничък и във самота.
От все сърце на Бог благодари,
че имаш мен, не страдаш за пари.
Имаш храна, имаш и подслон,
макар и малък, но е твоят дом.
БОГ е добър, за всичко ти прощава,
от теб се иска да Го възхваляваш.
И ден и нощ да Му благодариш
и да внимаваш да не съгрешиш!
4

48. Единствен си за мен
Единствен си за мен, мое старо момче,
единствен владетел на мойто сърце.
От всички най-близки ми остана ти
и моите големи, разбити мечти.
И ти много любов ми обещаваше,
но повече вземаше, отколкото даваше.
Сега си я искам, но само за мен –
в делник и в празник, в нощ и във ден.
Не ме питай нищо, не ме критикувай,
кажи, че ме обичаш и дълго ме целувай.
Погали ме нежно и ме прегърни,
пресуши със устни моите сълзи.
Подай ръка, до края мой другар бъди,
не питай за нищо, просто приеми.
Със мене живота сподели мълчаливо,
може би за малко, но да е красиво.
4

49. Хубава жена
Казваш, че съм още хубава жена!
Защо Бог реши да ни срещне сега?
Защо не ни срещна преди години,
когато бяхме здрави, млади и силни?
Знам, в света няма случайни неща
и Господ те вмести в моята съдба.
За мен стана вече много значим,
макар обикновен, си неповторим.
Явно, Бог видял е твойта добрина
и не те остави във вечна самота –
Изгубил своята вяра, любов и надежда,
да ходиш самотен и глава да навеждаш.
Толкова си кротък, благ си и смирен,
със живота свой отдавна примирен
С твоите обноски ти ме впечатли,
а със добрина сърцето ми плени.
Душата ти е много чиста и прекрасна,
искам като теб духовно да израсна.
Свързани сме с тебе вече 100%!
Съдбата е решила да избере момента.
4

50. Имам само теб
Само теб си имам, ти остана вече,
почти непознатото, старо човече.
Своите малки тайни с теб си разкрихме,
животът мизерен двама споделихме.
Ти си началото на моя, вече нов,
дългоочакван, различен живот.
Само ти ми остана – мъдър и стар,
за добро и за зло, ще ми бъдеш другар.
Затова ще живея вече в твоя дом,
не само от нужда за храна и подслон.
Обеща ми да не чувствам вече самота
и за теб да бъда специалната жена.
В твоята самотна и безлюдна къща,
очакваната радост отново се завръща.
Опора имам вече в твойто старо рамо,
а ти – мойта почит и признание голямо.
50

51. Една година
Година мина, мили мой,
от както срещнахме се двама.
Допусна ме в живота свой,
живяхме в лирика и драма.
И лошо беше, и добро,
не всичко бе по мед и масло.
Деляхме и едно легло,
макар за двама да е тясно.
Живяхме скромно и прилично,
разбирахме се криво-ляво.
Но всичко ставаше различно,
под шареното одеало.
Ето, че вече годинясахме
и се напаснахме взаимно.
Понякога не се понасяхме,
но после сядахме на вино.
Събирахме се и разделяхме,
а любовта ни бе лавина.
Добро и лошо с теб споделяхме,
в живота ни през таз година.
51

52. ПРОЩАВАЙТЕ, РОДИТЕЛИ ДОБРИ,
че старините ваши карате сами,
че няма кой да дойде вместо мен
със обич да ви каже „Добър ден”.
Зная, че ви липсвам, вие на мен – също,
но винаги се връщам с обич в нашата къща.
Отново, мили мои, намерих си подслон,
но никъде не е както в бащиният дом.
Остават много думи не казани, не речени,
след кратките ни срещи и раздели вечни
и многото горчиво изплакани сълзи
през времето, което от вас ме дели.
Но след раздяла пак при вас се връщам,
със радост ви целувам и прегръщам.
Знам, дъщерята била е за радост чужда,
но винаги се връщам щом имате нужда.
Прощавайте, единствени, мои и мили,
до нови срещи казвам и със нови сили!
Дано да е добър и с нас Господ Бог –
раздялата да бъде с по-малък срок!
52

53. Македонка
Македонка мене ме роди
на личен ден на Илинден,
с първо ме мляко накърми,
име свято нарече за мен.
Изкъпа ме в водите на Струма
и люлка ми върза на бора.
Благи ми думи продума
и песен запя по двора:
Расти ми щерко на мама
и моите песни да пееш!
Горда бъди като Балкана!
С българско да се гордееш!
Расти ми блага и мила,
на македонка тъй се полага!
Обичай Пирин и Рила!
Обличай се както приляга!
На всичко му имай мярата!
Пази си чиста душата!
Не си я давай вярата!
И твърдо върви по земята!
53

54. ***
Хубаво ми беше при мама,
но защо беше толкова кратко?
Защо ли за мен място няма?
Защо ли мъжът не е татко.
Защо на децата невинни
винаги липсва семейство.
Макар и на стари години
за тях то е важното нещо.
Така, цял живот не намерих
никъде пристан за мене,
в несигурност вечно треперех,
нямах дом, място и време.
Бях ничия, все някому пречех,
/обстоятелствата го предполагат/.
Само в мисли се зъбех и перчех,
на бездомните тъй се налага...
....................................................
Скоро пак ще отида при мама,
но отново ще бъде за кратко.
Колко искам до думата мама
да напиша гв дома и при татко”!
54

55. Прости ми, мамо
(Подарък за рожденият ден на мама)
За бръчките в релефа на лицето ти,
с длетото на годините дълбани,
за болката, натрупана в сърцето ти,
за изморените ти вече длани,
целувам те със обич, майко свята.
Да бъда жива и щастлива, да съм здрава,
ти дала би живота си, душата.
Прости и нека грешките да са в забрава!
За всичко искам прошка, майко мила,
прекланям се до твоето коляно,
за всичко, дето съм те наскърбила,
прости ми, със сърцето си голямо!
55

56. Целувам ти ръка
Прости ми, мамо, целувам ти ръка!
Знам, без предел е твойта доброта.
Ще ме погалиш и ще ми простиш,
с целувка майчина ще ме дариш.
Прости ми, мамо, дай благословия,
тъй, както ти умееш, подреди я.
Във малко, свито тяло на жена,
ти криеш най-голямата душа.
Прости ми, мамо, за мойте неудачи,
които често са те карали да плачеш,
за всички неприятности, беди,
които, без да исках, причиних.
Прости ми, моя и обична мамо!
Бих сложила глава на твойто рамо,
да ме погалиш, както ти умееш
и свойте песни пак да ми попееш.
Прости ми, мамо, в твоите очи
надежда и любов към мен гори.
Помолваш се и палиш свещ за мен
пред старата икона всеки ден.
Прости ми, мамо и ми дай надежда,
че Бог един съдбата ни подрежда,
отгоре, от високо всичко вижда.
За всеки под небето има грижа.
56

57. Молитвата на мама
Във стар параклис влизаме със мама
със мисия значима и много голяма –
днес тя пред Бога ще благодари
на всички за направените добрини.
Със старите шамии на главите
молитвите извират от душите,
свещици палваме и двете,
а от вълнение треперят ни ръцете.
Очи повдигаме към небесата,
тиха молитва шепнат ни устата,
но тя започна глас да извисява.
Благодари на Бога дето дава
непознати хора, но много добри
със добродетели във техните души,
изпълнени със милосърдие, любов,
решили да спасят един живот.
По старото лице се стичат сълзи,
пълни с благодарност са нейните очи.
Благодари със глас за добрината
на тия, дето и спасяват дъщерята.
Със прости думи във молитва блага
тя моли за каквото се полага:
За добрината – добрина да им се връща,
мир и любов за всеки в пълна къща!
За всички благодетели измолва здраве –
да им се връща туй, което правят!
За благородството в добрите ви сърца
тя моли Бог за вашите деца,
помолва се за всички до един –
накрая казва кротичко: Амин!!!
5

58. Бисер
(на племенника ми)
Мое малко, бисерно момче,
дошло със името си в тоз живот,
бисерно е твоето сърце,
че плод си ти на бисерна любов.
Може би те гледа той сега
някъде от ада или рая,
вложил в теб от своята душа
и заминал някъде в безкрая.
Но сълзите бисерни от мама,
зная, че си ги наследил,
Ти, плод на нейната любов голяма,
не бива да си тъжен и унил.
Бисер мой, ти чист бъди до края,
със добродетелите си бъди богат!
А аз със радост мога да призная,
за щастието, че те има в този свят.
5

60. Майчин въпрос
Дали ще дойде щъркел у дома,
се питах аз година след година?
Към Бог отправих не една молба,
но щъркелът реши и ме подмина.
Мечтаех си да спре след дълъг полет,
с вързопче да ми кацне на комина,
когато е на двора ранна пролет –
любим сезон през цялата година.
Е, щях да съм щастлива и на лято –
когато в средна възраст е годината
и нивите са като чисто злато,
но... моите години поотминаха.
Сега, когато идва есента,
защо ли ми е щъркел на комина?
Не ми е златна вече възрастта
и щъркелът пое на юг – за зимата.
60

61. Рожба
Не ми даде Бог рожба да родя,
но ми даде дар в ръце да я държа.
Не ми даде Бог да я накърмя от гръдта,
но това не ме направи по-малко жена.
Беше недоносена – крехка, много слаба,
но в отговор на молбите ми беше награда.
Почувствах се майка от първият миг –
погледна ме, усмихна се и нададе вик.
Връзката ни с нея е силна и кармична.
В очакване ме гледа мъничка, невинна,
докато се нахраним – борим се юнашки.
Никнат първи зъбки, първи плахи крачки,
разперени ръчички, като крила на птиче,
пада, после става моето мъниче,
беззъбата усмивка, често през сълзи
не слиза от лицето и, дори да я боли.
Беше боледуваща и с много проблеми,
грижите за здравето и бяха системни.
Но успях да отгледам чудна дъщеря,
за мен тя е най-прекрасна на света.
61

62. Честит рожден ден!
(На Еви за пълнолетието ù)
Мило мое дете,
запази от тоя ден спомен в твоето сърчице.
Мила мамина голяма надежда –
върви напред и нагоре – назад не поглеждай!
Върви със гордо вдигната глава,
без злоба – със пречистена душа.
Животът пред теб пътека простира.
Върви! Не се обръщай и не се спирай!
Напред и нагоре! Със лакти път проправяй!
Съдбата си сама направлявай!
Не се спирай пред трудности – напред върви!
На знания да си богата – учи, работи!
Старай се цял живот да се развиваш,
не разчитай на някого да се подпираш.
Нека Бог и Богородица бъдат със теб!
Здраве и късмет да те съпътстват навред!
Нека парички да имаш безброй,
запретни се да имаш и бизнес свой!
Работиш ли за хората богата няма да станеш.
Но умната! Да не се хлъзнеш и паднеш!
Пътят към славата е дълъг и труден,
след това живееш живот – приказка, чуден.
Желая ти цялото щастие на Земята,
нека с добродетели да си богата,
нека ти е весело, усмихнато лицето,
нека благо и добро ти е сърцето,
нека да се срещнеш с Любовта
и да не познаеш истинска тъга.
62

63. Запомни за цял живот заръките мои!
Нека да станат амбиции твои!
Учи, работи, бъди добричка!
Бъди усърдна като пчеличка.
Бог вижда отгоре добрините ти
и за това ще те възнагради.
А ти Го почитай и възхвалявай –
на изкушения не се поддавай!
Напред и нагоре честно върви...
И... Бог да те БЛАГОСЛОВИ!
63

64. Рожден ден
Днес имаш Рожден ден.
Нека е Благословен!
Нека светят ти очите
със светлината на звездите!
Със усмивката си ведра
като слънце да изглеждаш!
Загадъчна и непозната –
да приличаш на луната!
Погледите да привличаш –
туй за тебе аз наричам.
Още си дете – жена.
Животът, знай, не е игра.
Бъди винаги красива,
много дълго да си жива!
Бъди и на ум богата –
царица си на красотата!
Гафове при теб да няма!
С любов ти пожелава MAMA!
64

65. На Еви
Мама те сравнява с цвете от луната,
за мене си истинското слънце на земята.
Цялата любов на тебе аз отдавам.
Молитви – пожелания към Бога отправям.
Виждам ти сълзичките сутрин във росата,
усмивката ти срещам по обед във цветята.
Ти си моята радост и моята тревога,
животът си отдадох на теб за да мога
да те изгледам здрава и да ме радваш,
признание и обич към мен да показваш.
Моето щастие е истинско, голямо,
когато казваш с обич „свидна си ми, мамо!
Една си ти за мене майка на земята,
дай прошка и благословия, моя майко свята”.
Целуваш с много обич двете ми ръце.
Вълнение прелива от старото сърце.
И прошка, и благословия давам, само
пак да ми кажеш „единствена си, мамо”!
65

66. Мамина мила
Мило мамино единствено дете,
реши да вземеш живота си в свои ръце.
Не ти знае още малката главица
колко тъга очаква твоята душица.
Знаеш ли ти, мамино мило момиче,
животът навън е много различен
Не всичко е любов, щастие и радост.
Често ще ти свива сърцето от жалост.
Мисля дали ти омръзна да съм болна,
или от нещо друго си недоволна?
Всяко птиче, когато достатъчно порасне,
отлита от гнездото да търси своето щастие.
Много си ми мила и си ми едничка.
Все още те имам за доста мъничка.
Говорих дълго и се измъчвам, терзая,
но това решение си е твое накрая.
Ще плача дълго и за теб ще се моля,
дори за курбан агне ще ти заколя.
Да бъдеш щастлива, да бъдеш здрава
и да не ме обричаш на дълга забрава.
От нараненото ми сърце капе кръв,
но за тебе любимият е вече пръв.
Така е с всички, било е така и с мен,
дано да не се каеш горчиво някой ден.
Не забравяй никога бащиният дом,
това е човешки неписан закон.
Не ни оставяй само в спомена назад
и прекрачвай често нашият праг.
66

67. Новогодишно
Вяра и надежда в новата година,
а също и любов за мене нека има.
Искам много здраве, щастие, късмет,
искам да напиша стихове безчет.
Искам да бъда весела, щастлива,
искам си душата чиста и красива.
Нека да имам радост в сърцето,
нека усмивка да огрява лицето.
Нека от очите ми светлина струи
и никога вече да не капят сълзи.
Искам да съм здрава, искам да творя,
искам да бъда с мойта дъщеря,
искам да бъда с моите роднини
и с тях да посрещам много години!
6

69. Уморените коне ги убиват, нали?
Тази мисъл в главата ми днес се върти.
Уморих се по разни доктори да ходя,
по болници наред в страната да бродя.
Инфаркта направих така – във движение,
няколко инсулта – в същото положение.
С магнитен резонанс белязах тая дата,
оказа се, че бръмбари имам в главата.
Няма да страдам от новата вест –
трябва да се справя с доблест и чест,
Няма да се вайкам, няма да се кая –
продължавам за бъдеще да си мечтая.
Нищо не значат за мен диагнозите –
нека умуват над тях невролозите.
Искам дa работя и да се развивам,
трябва и за мен да има перспектива.
Има още време, ще работя до края,
искам да сменя и ада със рая,
щастлива накрая искам да бъда,
с усмивка да срещна мойта присъда.
6

70. Молитва
Между небето и земята спокойно да живея.
Без мрачни мисли във главата весело да пея.
Да живея в мир и сговор със сестра и брат.
Да обичам всички ближни в тоз объркан свят.
В подходящата среда да се интегрирам
/защото във сегашната ще деградирам/.
Искам да си имам рамо, за да се облегна.
В тоз етап от възрастта много е потребно
да разчитам аз на него, че ще е до мен
лято, пролет, есен, зима – всяка нощ и ден
щастливо да реализирам мойте малки рими.
Ако са грешни мойте мисли, Господи, прости ми!
0

71. Размисъл
Не мога да разбера какво става с мен,
сменям настроения по няколко на ден,
чувства и емоции ме изпепеляват,
спомени се връщат и пак отминават.
Изпадам в нега, изпадам в умиление,
после се замислям за сладко отмъщение.
Отново потъвам в дълбок размисъл,
задавам си въпроса има ли смисъл?
Не трябва ли всичко да остане назад,
животът ми да вземе някакъв обрат?
Трябва от миналото да се отърся
и нова цел в живота да си потърся.
От старите спомени ще свия венец,
ще ги превържа със черен конец,
ще ги хвърля да плуват в река от забрава,
нека всичкото зло назад да остава!
1

72. Желание
Как исках вече да е всичко минало,
дори коктейлът ми “ракия със сълзи”,
но ти, макар със чувството изстинало
успя и всичко що е мое провали.
Омръзна ми от твоето диктаторство
с което всички чувства ти разбиваш.
Омръзна ми от твоето вмешателство,
с което здравето ми цял живот изпиваш.
Не искам да се подчинявам, но не мога.
Налагат ми го обстоятелства специални
във мене се надига пак оназ тревога
от твоите постъпки тривиални.
Защо не смея нишката да скъсам,
която с теб ме свързва от години?
Как искам и да хапя и да съскам ,
а не да чакам все да се размине .
Кога ще има край на моето бреме?
Как искам да живея и да дишам.
И както идва пролетното време
да литна и на птичка да приличам.
2

73. Парадокси
Човешкия живот е толкова кратък,
колкото да лапнеш и преглътнеш залък.
Зяпнеш, изхъркаш набързо ... и ето –
взел си еднопосочен билет за небето.
А се хапем и давим, като кучета злобни,
изричаме думи зли, лоши, прокобни.
Правим си мръсно, брат-брата убива,
или пък врагът ти с жена ти преспива.
Трупаме злоба, трупаме яд,
като че сме вечни в този скапан свят.
Защо се измъчваме, страдаме, терзаем,
защо не можем черния гняв да обуздаем?
Строим големи къщи, купуваме коли,
трупаме в банките своите пари.
Кой е взел със себе си нещо от света?
Всеки си отива с голата душа,
всеки го очакват двата квадрата –
дали е богаташ или е без заплата,
всеки го очаква само два на един –
нов апартамент – без врата и комин.
Амин!
3

74. Гола съвест
Голата ми съвест и чиста душа –
те не струват и пет пари за света.
Но на мен ми е леко на сърцето,
така ще отида без страх на небето.
Живях живота тъй както разбирам,
за безполезен страхът го намирам.
Дойдох и си отивам, боса и гола,
смирено ще застана аз пред Бога.
За грешките си отговорност нося
и прошката от Бога вечно прося.
Неволни са били, макар и грешки,
допускала съм си ги – по човешки.
Зная, безгрешни хора няма,
аз не обичам лъжа и измама.
Не искам да крада и притежавам,
не искам чуждо, а от своето си давам.
Аз искам свойта съвест да запазя,
в сърцето ми да няма грам омраза.
Душата ми да си остане чиста
и чиста да си ида ми се иска.
4

75. Попътен вятър
£Попътен вятър” ти ми пожела.
Аз вдигнах котва и опънах платна,
понесох се леко като галера
и тръгнах свой пристан да си намеря.
Но аз съм Дева и съм много земна,
здрава опора ми е потребна.
Искам корен да пусна в здрава земя,
за това се налага да свия платна.
Искам да акостирам някъде тихо,
дори да бъде в рибарска колибка.
Да заживея нормален живот
докато легна в студеният гроб.
Защото съм Дева, защото съм земна,
затова във земята искам да легна.
Пред Бог признах големият си грях
и от смъртта дори не ме е страх.
5

76. Запомни ме такава!
Запомни ме такава – първична и дива.
На лицето съм грозна, но в душата красива.
Запомни ме такава – естествена, пряма,
запомни ме с това, че мразя измама.
Запомни ме с това, че на всички прощавах
и празни обещания на никого не давах.
Запомни ме такава – като птиците волна.
Душата ми искаше все да бъде свободна.
Запомни ме такава – със песен на уста,
Запомни, че обичах радостта и смеха,
запомни ме такава – здрава, млада, силна,
към всички и всичко любвеобилна.
Запомни ме такава, че пишех за любов,
че не ми се разделя със тоя живот.
Запомни ме такава...
6

77. До теб
Дори и след смъртта си аз пак ще те обичам,
ще чуваш в съня как с нежни думи те наричам.
Ще бдя над теб – да си спокоен,
с теб ще бъда и когато си болен.
И денем ще те пазя от небето,
ще бдя над теб, ще бдя и над детето.
Защото двамата най-много ви обичам,
а вие да ме помните – разчитам
Не само лошо и добро е имало, нали?
Ще помните и мойте добрини.
Не само, че съм била нервна, болна, крива,
че съм казвала и това що не бива.
Нали си знаете всъщност каква аз съм –
озъбвам се, но и на сън ви обичам,
дори за нещо да ви укорявам,
опитвам се да ви успокоявам.
Редувам чувствата – при мен са силни,
чисти, истински и са обилни.
Не ме помнете в тая светлина
простете ми и аз ще ви простя!
Ще ви обичам както и преди
надничаща сред ярките звезди.

78. Звездица в небето
(прошка)
Колко ли дни ми остават до края?
Този отговор аз самата не зная.
Знае го само единствено Бог,
Той е господаря на моя живот,
Той го е дал и той ще го вземе.
Но до тогава ще имам ли време
на живота да мога да се порадвам,
почитта си към Него аз да показвам?
Да си остана с ума във главата,
да ми държат още ръцете, краката?
Прощалните писма на всички да напиша,
на всички да ви кажа, че много ви обичам.
Да ви кажа всичко, което не успях,
прошка да ви искам за всеки мой грях.
Да ви даря със моята целувка последна
преди да изстине устата ми бледна.
Ще стана звезда, на луната от дясно,
в среднощният час ще грея най-ясно.
Ще ви намигвам палаво, игриво,
ще се усмихвам много закачливо.
Накрая, ще се скривам с елегантен поклон
във утринния светъл, красив небосклон.
А вие ще знаете,че това съм аз,
че и от небето, пак ще съм със вас.
Толкова далечна и толкова близка,
аз ще бъда само вашата звездичка.
Колко много думи исках да ви кажа,
че всички ви обичам и никого не мразя.
На всички съм простила, простете и на мен,
преди да е дошъл последният ми ден.

79. В памет на Недялка Иванова
(EVROPA – Нели)
Тя не доживя да види на живо първата си
стихосбирка, за която беше отдала много безсънни
нощи и много любов.
Стиховете ѝ, пропити понякога с носталгия и болка,
понякога с вяра и оптимизъм, реално отразяват,
болката, радостта и любовта на изтерзаната ѝ душа.
£Отгледани” с най-нежни чувства, те станаха
огледално копие на нейния неспокоен и
същевремено оптимистичен дух, извиращ от дъното
на душата Й и от гогромното” Й сърце.
Готова винаги да помогне с каквото може, на всеки
и с всичко, тя ни остави огромно богатство от
човешка топлина и добродетели.
Неописуема бе борбата ѝ за живот, любов и
благоденствие, но уви – съдбата не я пожали.
Тази стихосбирка е дело на дружните усилия на
нейните близки и приятели:
– дъщеря ѝ – Ева Иванова от гр. Ветово
– Ангел Спасов от с. Мировяне – София
– Димитър Иванов от гр. Ветово
– Иван Иванов от гр. Русе
– редактор – Филип Дянков от гр. Бяла
– художник – Венка Атанасова от гр. Русе
– колаж на корицата – Николай Начев
и други нейни приятели, съпричастни с
творчеството ѝ.
Почивай в мир, СКЪПА НЕЛИ!

81. Съдържание
Един живот не стигна ........................................................... 7
Благодаря на Всевишният Бог ........................................... 8
Това съм аз ............................................................................... 9
Отново .................................................................................... 10
Малките неща ....................................................................... 11
Жената и слона не прощават обиди .............................. 12
Не мога да се правя на артистка... ................................... 13
Илинден ................................................................................. 14
Света София и дъщерите й .............................................. 15
Казват ...................................................................................... 16
Юбилейно .............................................................................. 17
От днес съм половин вековна ........................................... 18
Навърших 50 ......................................................................... 19
Кучка – 1 ................................................................................. 21
Кучка – 2 ................................................................................. 22
Кучка – 3 ................................................................................. 23
Самотен блус ........................................................................ 25
Самота .................................................................................... 26
Пепеляшка ............................................................................ 27
Приказка за любовта .......................................................... 28
Искам ...................................................................................... 29
Защо ми задаваш въпроси ................................................ 30
Мечта ....................................................................................... 31
Ела любов .............................................................................. 32
Пареща целувка ................................................................... 33
Нарисувай ме, художнико ................................................ 34
Обичай ме .............................................................................. 35
Обладай ме ............................................................................ 36
1

82. Нали ми каза, че съм твоето момиче ............................. 37
Люби ме ................................................................................. 38
Забрави ли какво е да си влюбен .................................... 39
Събудих се ............................................................................. 40
Наслада ................................................................................... 41
Въпроси, въпроси ............................................................... 42
Ела приятелю ....................................................................... 43
Магия ...................................................................................... 44
Влюбени ................................................................................. 45
За тебе пиша таз поема... .................................................. 46
Единствен си за мен ............................................................ 48
Хубава жена ........................................................................... 49
Имам само теб ...................................................................... 50
Една година ........................................................................... 51
Прощавайте, родители добри... ...................................... 52
Македонка ............................................................................. 53
Хубаво ми беше при мама... ............................................. 54
Прости ми, мамо... .............................................................. 55
Целувам ти ръка .................................................................. 56
Молитвата на мама ............................................................. 57
Бисер ....................................................................................... 58
Майчин въпрос .................................................................... 60
Рожба ...................................................................................... 61
Честит рожден ден! ............................................................ 62
Рожден ден ............................................................................ 64
На Еви ..................................................................................... 65
Мамина мила ........................................................................ 66
Новогодишно ....................................................................... 67
Уморените коне ги убиват, нали ..................................... 69
Молитва .................................................................................. 70
Размисъл ................................................................................ 71
Желание ................................................................................. 72
Парадокси .............................................................................. 73
2

83. Гола съвест ............................................................................. 74
Попътен вятър ....................................................................... 75
Запомни ме такава! ............................................................. 76
До теб ...................................................................................... 77
Звездица в небето ................................................................ 78
В памет на Недялка Иванова (EVROPA – Нели) ........ 79
3