Bulgarian Wind Energy Association\'s policy briefing regarding current proposed amendments to the Renewable Energy Law

1. Вятърната енергия -
Инвестиция в нашето енергийно бъдеще
Януари 2012

2. Основни преимущества на инвестициите във вятърна енергия
• Енергийна сигурност на ниска цена
Вятърът е местен ресурс и няма разходи за гориво, които биха могли да повишат
цената на производство в бъдеще. Така цените на електричеството остават стабилни
в дългосрочен план.
• Социална и икономическа значимост
Вятърната енергия създавава работни места: постоянна заетост за
високвалифицирани хора и временна заетост в строителството. Още повече, тези
нови работни места се създават в малки и средни предприятия в райони на страната,
които са икономически по-слабо развити. Общините също могат да се възползват от
сериозни доходи при отдаване на земя под наем.
• Ползи за околната среда
В производството на енергия от вятър няма отпадъци, не се използват радиоактивни
или токсични вещества като живак, няма емисии на парникови и други вредни
газове и не се използва вода. Земята, на която се разполага вятърният парк, съвсем
спокойно може да бъде използвана за селскостопанските дейности, а оценката за
въздействие върху околната среда, най-вече дивите животни, е задължителна част
от развитието на един вятърен парк.

3. Конкурентноспособност на вятъра като
източник на енергия
Сравнение на изравнени разходи за единица енергия (LCOE в €/МВтч) през 2011 за нови съоръжения ,
използващи различни източници на енергия
Фотоволтаик Кристален Силиций
Биомаса Анаеробно Разлагане
Биомаса Горене
Въглища
Вятърна Турбина (Сухоземна)
Газова Турбина с Комбиниран Цикъл
Сметищен Газ
0 50 100 150 200 250 300 €/МВтч
Източник: Bloomberg New Energy Finance
Оригиналните данни са в $
Червената линия маркира средния или базов случай за различните
 източници на енергия. Синият правоъгълник показва диапазона от най-
ниска до най-висока цена, на която един проект може да бъде
реализиран. От графиката ясно се вижда, че вятърната енергия вече е
една от най-евтините на пазара.

4. Конкурентноспособност на вятъра като
източник на енергия
Сравнение на изравнени разходи за единица енергия (LCOE в EUR/МВтч) за нови съоръжения , използващи
различни източници на енергия през последните три години (30.06.2009 – 30.09.2011)
Eвро/МВтч
80
70
60  Газова Турбина с Комбиниран Цикъл:
Покачване от €34.76/ МВтч на 30.6.09 до
50
€46.19/ МВтч на 30.9.11
40
 Въглищна Централа: Покачване от €39.73/
30 МВтч на 30.6.09 до €55.10/ МВтч на 30.9.11
 Вятърна Турбина: Понижаване от €68.47/
20
МВтч на 30.6.09 до €56.45/ МВтч на 30.9.11
10
0
Газова Турбина с Комбиниран Цикъл
Въглищна Централа
Вятърна Турбина
Източник: Bloomberg New Energy Finance
Оригиналните данни са в $

5. Конкурентноспособност на вятъра като
източник на енергия
Растеж на разходите за гориво в Евро (1990 – 2011)
Индексирани към 100 на 11.3.2005
300
250 Природен Газ
Въглища
200
Linear
(Природен Газ)
150
100
50
0
 Вятърна турбина няма разходи за гориво
Източник: Bloomberg Professional Service

6. Цена на производство на електричество при
включени разходи за CO2 емисии в евро нa
мегаватчас.
120
100
80
60
40
20
0 въглища газ вятър въглища газ вятър въглища газ вятър
Coal Gas Wind Coal Gas Wind Coal Gas Wind
2010
2010
2015
2015
2020
2020
Source: Bloomberg New Energy Finance
Бележка : За изчисление са ползвани цените на газта и въглищата в Европа, 33% капацитетен
фактор за нови вятърни проекти. Прогнозата за цените на въглеродните емисиите се основава
на EU ETS Deep Dive доклад на BNEF от октомври 2011. Той прогнозира цена от €50/т за 2020.

7. Развитие на вятърната енергия в България
България и климатичните цели на ЕС 2020 За да достигне
 климатичните цели на ЕС
Дял на ВЕИ в крайното потребление на 16% до 2020, България трябва
енергия
да продължи да
Дял ВЕИ електричество 20.8%
увеличава вятърните
Дял ВЕИ отопление/охлаждане 23.8% мощности в страната,
Дял ВЕИ транспорт 10.8% докато в последните
години се наблюдава спад
на новите инсталирани
Развитие на вятърната енергия в България 2006 –
юни 2011 мощности
Годишен ръст в МВт
250
222.4
За 2010-2011
200 наблюдаваме спад
на новите мощности
153
за година
150
100
71.9
50
18 15.2 15 Графиката е изработена от БГВЕА въз
основа на данни от ДКЕВР и МИЕТ. За 2011г.
0
е достъпна информация до юни 2011.
2006 2007 2008 2009 2010 Jun-11

8. Развитие на вятърната енергия в България
Късният етап на
Влияние на законовата рамка върху нетната  фиксиране на тарифа за
пазарна стойност на ветроенергиен проект
изкупуване прави
проектното
160,000
145,922 финансиране
140,000
129,776
невъзможно.
Нетната пазарна
120,000 2008 стар ВЕИ закон
стойност пада и това
100,000
води до отлив на
2011 ЗЕВИ
инвеститори.
80,000
60,000
банкируем проект, фиксиране
на тарифа при сключване на
40,000
28,192 предварителен договор за
присъединяване
20,000
-
Нетна пазарна стойност в EUR на МВТ
*Графиката е изработена от БГВЕА въз основа на
финансови модели на компании членове

9. Наблюдаван спад на чуждестранни инвестиции и
икономически растеж
Преки Чуждестранни Инвестиции (ПЧИ) 2005-2011
Млн, евро
10,000  През последните години в България
Среден се наблюдава голям и постоянен
8,000 годишен спад спад в преките чуждестранни
от 51% за 2008- инвестиции
2011
6,000
 За периода януари-октомври 2011,
ПЧИ са намалели с 41% сравнено
4,000
със същия период през 2010
2,000  Спадът в преките чуждестранни
инвестиции съвпада със спад в
0 икономическия растеж
2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011
Растеж БВП 2005-2011
10%
В този климат,
5%
обезкуражаването на
0%
инвеститорите
не е отговорна политика.
-5%
-10%
2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011

10. Вятърната енергия привлича чуждестранни
инвестиции в България
МВ
Вятърни мощности (Оценка на BGWEA) 2011-2020
2500
 При подходяща ВЕИ политика, за
периода 2012-2020 България може
2000 МВ
2000 да добави около 1400 МВ
допълнителни вятърни мощности
Добавяне на
1500 1400 МВ вятърни
мощности за  Инвестиционните разходи по 1МВ са
2012-2020 около €1.4 млн.
1000
600 МВ  Около 80-85% от финансирането се
500 очаква да бъде под формата на ПЧИ
0
Оценка 2011 Очаквани 2020 BGWEA
За периода 2012- 2020 България има потенциала да привлече над
 €1.66 млрд. чуждестранни инвестиции във вятърна енергия

11. България и Румъния
Всяка година Ernst&Young публикуват индекс на държавите, класирайки ги по атрактивност за
инвестиции във ВЕИ.
Място Държава Място Държава
1 Китай 21 Холандия  Заради промените в политиката,
2 САЩ 21 Гърция България пада от 33то място през
3 Германия 23 Южна Африка 2010 на 34то място през 2011
4 Индия 23 Норвегия • Намаляване на периода на
5 Италия 23 Мексико преференциалните цени от 15 на 12
6 Англия 26 Финландия години
7 Франция 27 Нова Зенландия • Късно фиксиране на
8 Канада 27 Египет преференциалните тарифи
9 Испания 27 Тайван
10 Бразилия 30 Турция  Заради нов закон от 2011, който
10 Швеция 30 Мароко
подпомага ВЕИ източниците, Румъния
12 Австралия 32 Украйна
се покачва в класацията от 16то място
13 Румъния 33 Австрия
през 2010 до 13то място през 2011
13 Полша 34 Тунис
15 Ирландия 34 България
15 Япония 34 Аржентина
15 Белгия 37 Израел
15 Южна Корея 38 Унгария
19 Португалия 39 Чили
19 Дания 40 Чехия
 Заради много по-атрактивните условия за развитие на ВЕИ, за последните
2 години Румъния е добавила 600 МВ нови вятърни мощности, което е 2
пъти повече от България

12. Какво трябва да се промени
• Преференциалната цена да бъде фиксирана при
заплащане на гаранцията по предварителен договор
за присъединяване
• Премахване на ограниченията на производството и
подобряване на капацитета на електропреносната
мрежа
• Създаване на дългосрочна стабилност
(преференциална цена 12 до 15 години), която да
стимулира конкуренцията
• Наредба 6 и съответното вторично законодателство
трябва да бъде финализирано
Дългосрочната предвидимост и банкируемост на проектите ще
 намали капиталовите разходи и цената на вятърната енергия!